№ 107
гр. Попово, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20243520100677 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.203 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Т., твърди в исковата си молба, че
ответника бил потребител на ВиК услуги, с абонатен -партиден №1252193. В качеството си
на наемател имал парично задължение за ползвани водоснабдителни и канализационни
услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Консумираната вода за посочената
партида се отнасяла за недвижим имот находящ се в гр. П., ж.к.*****.
Тъй като в установеният срок от 30 дни, след датата на фактуриране, ответника не
предприел действия по плащане на дължимите суми, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение пред Районен съд - Попово.
Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. №483/2024г. по описа на ПпРС,
по което дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№232/16.08.2024г. Длъжникът възразил срещу така издадената заповед, като съгласно
Определение № 522/29.10.2024г., предявявали настоящия иск.
Паричното вземането било за сумата от 989.04лв. - главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни
услуги, предоставени за периода от 04.03.2022г. до 06.06.2024г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 05.07.2024г. и лихва за забава в размер на 115.16лв.,
начислена за периода 03.06.2022г. - 01.07.2024г„ по издадени фактури 24 броя за периода от
03.05.2022г. - 01.07.2024г.о,
Вземането произтичало от сключен тристранен Договор от 27.06.2023г. за
предоставяне на ВиК услугите за времето на действие на договора за наем с Община П. с
потребител Ш. А., както и съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „ВиК“ - гр.Т., одобрени с решение от ДКЕВР, публикувани в електронната
страница на „ВиК’“ООД - Т. и във в. „Новинар" бр.196/21.08.2014г. и в."Знаме“
бр.33/29.08.2014г. като бил осигурен достъп до тях
Предвид изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответника
1
му дължи сумата 989.14лв. -главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за доставена,
отведена и пречистена питейна вода за аб.№1252193, и представляваща сбор от дължими
суми по издадени 24 бр. фактури, за периода 03.05.2022г. - 01.07.2024г.,както и сумата
115.16лв., представляваща лихва за забава за периода 03.06.2022г.-01.07.2023г., ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от 05.07.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 483/2024г. на ПпРС. Претендира и разноски.
Редовно призова за с.з., не се явява представител. От процесуален представител на
ищеца -ю.к.Р.М. са постъпили писмени бележки, с които по същество се пледира за
уважаване на така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Ш. М.
А., от гр. П., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Моли при постановяване
на решението си, съдът да приложи транспонираните еквиваленти на изрично посочени
разпоредби на Директива 2011/83/ЕС (за правата на потребителите); Директива 93/13/ЕИО
(за неравноправните клаузи в потребителските договори) и на Директива 2014/32/ЕС (MID -
Директива за измервателните инструменти).
Редовно призован за с.з. не се явява , не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от доказателствата по делото- договори за отдаване под
наем на общински жилищен имот №****/04.01.2022г. и №****/02.01.2024г., се установява,
че ответника Ш. М. А. е наемател на общински жилищен имот- тристайна сглобяема къща,
находяща се в гр. П., кв.“*****. В чл.11 от двата договора, страните са договорили, че
наемателя се задължава да открие на свое име, и за своя сметка партиди за заплащане на
консумативни разходи (ел.енергия, водоснабдяване и канализация, телефон, интернет и др.),
в 14-дневен срок от сключване на наемния договор, като след това в 14-дневен срок следва
да представи копие от документите в Община П..
На 27.06.2023г. е сключен договор между „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Т.,
Община П. и Ш. М. А., от който се установява, че недвижимия имот - тристайна сглобяема
къща, находяща се в гр. П., кв.“***** е захранен с питейна вода от страна на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Т. по силата на сключен договор с общината, като
за това има открита партида 1252/193, която партида временно се прехвърля на Ш. М. А.,
която дължи сумите за консумираната вода по партидата, за времето на действие на
договора за наем между нея и общината.
От същата дата-27.06.2023г., ответникът Ш. М. А. подала заявление (приложено на
л.19 от делото) до ищцовото дружество за разсрочено плащане на задължение от 785.30лв.,
на 8 вноски, при първа вноска платима на 23.07.2023г.
От представеното заверено копие от извлечение –справка от електронен карнет за
ползване на ВиК услуги на абонат№ 1252193– Ш. М. А., се установява, че от този аб.номер,
за посочения по-горе адрес - гр. П., кв.“*****, е отчетено потребление на вода, за което
ищцовото дружество издало следните фактури: фактура № **********/ 01.07.2024г.,
фактура № **********/03.06.2024г., фактура № **********/02.05.2024г., фактура №
**********/01.04.2024г., фактура № **********/01.03.2024г., фактура №
**********/01.02.2024г., фактура № **********/02.01.2024г., фактура №
**********/01.12.2023г., фактура №**********/01.11.2023г., фактура №
**********/03.10.2023г., фактура № **********/04.09.2023г., фактура №
**********/01.06.2023г., фактура № **********/02.05.2023г., фактура №
**********/03.04.2023г., фактура № **********/01.03.2023г., фактура №
**********/01.02.2023г., фактура № **********/03.01.2023г., фактура №
2
**********/01.11.2022г., фактура № **********/03.10.2022г., фактура №
**********/01.09.2022г., фактура № **********/01.08.2022г., фактура №
**********/01.07.2022г., фактура № **********/01.06.2022г. и фактура №
**********/03.05.2022г.
От представения карнет и фактури се установява, че до този имот са доставени
отчетени количества питейна вода, за период от 04.03.2022г. до 06.06.2024г., на стойност
989.04лв., които не са платени от ответника.
Представена е справка-извлечение №4472 за дължими суми от ответника към
05.07.2024г., в която са описани фактурите, отчетния период, дължимата главница и лихва.
Предвид това, че не настъпило плащане по тези фактури, ищецът подал заявление в
ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано и ч.гр.д. №483/2024г.
по описа на ПпРС.
От приложеното ч.гр.д. №483/2024г. по описа на ПпРС се установява, че срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение №232/16.08.2024г. за сумата 989.14лв. -
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
питейна вода за аб.№1252193, и представляваща сбор от дължими суми по издадени 24 бр.
фактури, за периода 03.05.2022г.-01.07.2024г., както и сумата 115.16лв., представляваща
лихва за забава за периода 03.06.2022г.-01.07.2024г., ведно със законната лихва, върху
главницата, считано от 05.07.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
След връчване на заповедта за изпълнение и подадено възражение от страна на
длъжника, на осн.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От ищцовата страна са приложени и ОУ за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от
ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г. (също приложено по делото), както и заверени
копия от публикациите им в местен и централен ежедневник.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателят следва да докаже своето
вземане както по основание, така и по размер, а именно, че е предоставил на ответника за
визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва да
докаже че е заплатил ползваните от него В и К услуги.
В конкретния случай между страните не съществува спор, че през търсения период от
време същите са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът се
е задължил да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и канализация в
качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, а последният – да заплаща тяхната стойност.
Според чл.8 от цитираната наредба за наличието на валидно облигационно отношение
между страните е достатъчно публикуването на общи условия, предложени от оператора. По
делото са приложени въпросните общи условия, които преповтарят посочената от съда
Наредба. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане на потребителите.
Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
3
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1, т.2
от ОУ данни- ЕГН, постоянен адрес, адрес на имота, телефон и др.идентификационни данни
се извършва съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако потребителя доброволно е подписал
декларация за предоставянето им. ВиК операторът открива партида с потребителски номер
на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК
оператора издава ежемесечни фактури при наличие консумация и/или служебно начисляване
на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
за ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, като възражения срещу
определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в
30-дневния срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор , а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът за
претендирания период е бил ползвател-наемател на водоснабден имот, следователно същият
е потребител на услугите по смисъла на общите условия. От приложената молба по
безспорен начин се установява, че на същия е открита партида.
След преценка на конкретните договорености между страните, съдът приема, че до
този имот реално е доставяна и потребена вода, за процесния период. Този извод на съда се
налага от приложените по делото доказателства. Конкретните количества на потребената
питейна и на отведената вода се определят въз основа показанията на индивидуален
водомер, който потребителят следва да постави в имота си. Тези показания следва да бъдат
отчитани месечно от представител на оператора и остойностявани според действащите за
момента цени на същия. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Същото е предвидено и в
чл.23, ал.4 от ОУ .
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., то следва да
се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 5,
т.1, вр. с чл. 24 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в
ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
4
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От
горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера,
като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или
такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира
оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 от Общите
условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При липсата
на данни съдът приема, че А. не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода. Няма доказателства, за това водомера в имота на потребителя да
е бил стар или нефункциониращ. Такива възражения не се и правят от страна на ответника.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че
ищецът е предоставял на ответника А., услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за ползвания от нея обект, и същата ги е получавала, т.е. реално ги е ползвала,
за процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените
фактури с отразените в индивидуалния карнет за лицето количества услуги.
В случая от представените справки за начислени суми по партидата за имот на адрес
гр. П., кв.“*****, се установява, че за периода от 03.05.2022г.-01.07.2024г по партидата на
абоната са издадени 24 бр. фактури за доставяни в имота на ответницата ВиК услуги. Въз
основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в
чл.33, ал.1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за
предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с
генериране на фактури в електронен вариант, които съдържат номер на фактура, дата на
издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени
към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма
поето задължение нито за подписване, нито за изпращане на фактурите на абонатите, но
при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от
който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, в който срок потребителя има право и на
възражение срещу определената дължима сума. При наличието на уговорен срок за плащане
на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане
длъжника в забава. Същевременно от страна на ответникът, чиято е доказателствената
тежест за това, не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за
потребена питейна вода, приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено по делото, предвид
наличието на валидно облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника
през процесния период, по силата на което „ Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Т. е
извършило услуги по доставка на питейна вода, като за ответниците е възникнало
задължението да заплатят цената на същите. Когато длъжникът не изпълни точно своето
задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен
5
юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното изпълнение да е възможно.
По делото е установено, че е възникнало едно парично задължение в тежест на ответника,
чието реално изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора - ищец.
В конкретният случай съдът счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето
на ответника делото, то вземането на кредитора консумирана и незаплатена вода по 24 бр.
фактури, издадени за периода 03.05.2022г.-01.07.2024г., в размер на 989.04лв., е изцяло
доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и вземането за лихва за забава за периода от
03.06.2022г.-01.07.2024г., в размер на 115.16лв., доколкото изрично в чл.44 от ОУ на
ищцовото дружество е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи и обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по горе от съда и
основателността на главното вземане, то основателно се явява и акцесорното такова за
лихва за забава.
Предвид изложеното съдът следва да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на кредитора, сумата 989.04лв. - главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на ползвани водоснабдителни и канализационни
услуги, предоставени за периода от 04.03.2022г. до 06.06.2024г., за което са издадени
фактури 24 броя за периода от 03.05.2022г. - 01.07.2024, , както и сумата 115.16лв. - лихва за
забава в размер начислена за периода 03.06.2022г. - 01.07.2024г ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 05.07.2024г. до окончателното им плащане, за които
суми е издадена заповед № 232/16.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 483/2024г. по описа на PC- Попово.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответникът дължи на ищеца, както тези направени в заповедното производство, така и
тези направени в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 75.00лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 483/2024г., както и сумата от 125.00лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, от които 25.00лв. за заплатена и
дължима д.т. и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното съобразено с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП .
Тъй като ищеца при образуване на делото е внесъл сумата от 75.00лв. като държавна
такса, при дължима такава от 25.00лв., то разликата от 50.00лв. се явява надвнесена и
подлежи на връщане, след депозиране на изрична молба за това.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ш. М. А., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес – гр. П., обл.Т., кв.“*****, ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление - гр.Т., бул.*****,
представлявано от инж.Я. М., действащ чрез гл. ю.к. Р. С. М., СУМАТА сумата 989.14лв.
(деветстотин осемдесет и девет лева и 14ст.)-главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода за аб.№1252193, и представляваща
сбор от дължими суми по издадени 24 бр. фактури, за периода 03.05.2022г.-01.07.2024г.,
както и СУМАТА 115.16лв. (сто и петнадесет лева и 16ст.), представляваща лихва за
забава за периода 03.06.2022г.-01.07.2023г., ведно със законната лихва, върху главницата,
6
считано от 05.07.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 232/16.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
483/2024г. по описа на PC- Попово.
ОСЪЖДА Ш. М. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – гр. П., обл.Т.,
кв.“***** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление - гр.Т., бул.*****, представлявано от инж.Я. М.,
действащ чрез гл. ю.к. Р. С. М. СУМАТА 75.00 лв. (седемдесет и пет лева и 00 ст.) –
разноски по ч.гр.д. №483/2024г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 125.00лв. (сто
двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7