№ 10865
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110163257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 158066/07.05.2025 г., депозирана от Г. Л.
К., ответник по делото, за допълване на постановеното Решение № 6525 от
11.04.2025 г.
В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното от
ответника възражение за недопустимост на предявения иск, поради
пропускане на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Молителката излага подробна хронология на събитията, включително датата
на получаване на разпореждането за предявяване на иск (26.06.2024 г.),
подаването на частна жалба , постановяването на окончателно определение от
СГС (10.09.2024 г.) и датата на депозиране на исковата молба (25.10.2024 г.) ,
като поддържа, че при всички възможни начини на изчисляване, срокът е бил
пропуснат.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в депозирано
становище посочва, че не са налице предпоставки за допълване на
постановеното по делото решение.
Съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като
молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на
решението или от влизането му в сила, поради което молбата е подадена в
срок.
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК се прилага, когато решението е
непълно, т.е. не обхваща целия спорен предмет, по който страната е сезирала
1
съда с искане за защита.
В настоящия случай молителката не твърди, че съдът е пропуснал да се
произнесе по предявен иск, а по наведено от нея възражение за недопустимост
на производството поради просрочие. Възражението за пропускане на
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК касае допустимостта на иска и
представлява въпрос по същество, по който съдът дължи произнасяне.
Съдът, като е разгледал и решил спора по същество с постановеното
Решение № 6525 от 11.04.2025 г., имплицитно е приел, че предявеният иск е
допустим. Произнасянето по съществото на спора изключва наличието на
отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането на иска, каквато е
пропускането на законоустановен преклузивен срок. Ако съдът бе приел
възражението за основателно, той би прекратил производството по делото, без
да разглежда материалноправния спор.
Следователно, като е решил делото по същество, съдът се е произнесъл
по направеното възражение за допустимост, като го е счел за неоснователно,
макар и да не е изложил изрични мотиви за това в решението си. Липсата на
мотиви по дадено възражение не е основание за допълване на решението по
реда на чл. 250 ГПК, а евентуално основание за неговото обжалване. Не е
налице хипотезата на непълно решение, тъй като съдът не е пропуснал да се
произнесе по част от спорния предмет.
С оглед изложеното, молбата за допълване на постановеното по делото
решение следва да бъде оставена без уважение
При тези мотиви и на основание чл. 250 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Л. К. за допълване на
Решение № 6525 от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 63257/2024 г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2