Р Е Ш Е Н И Е
№ 171, 15.01.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 02.12.2019 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16257 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ...... С.Л.Н., а също и от пълномощника му .....
М.Д., твърди, че Н.В.Д. като собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент 9, в жилищна сграда на ул. ...... № .... в гр. ...... има качеството
на потребител на извършваните от дружеството
услуги, както и че за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2018 г. то е
извършило услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава на
обща стойност 605.33 лева, цените на които не са заплатени в срок, поради което
ответницата дължи и обезщетения за забава за периода 30.11.2015 г. – 31.03.2018
г. в общ размер на 53.66 лева. За тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7125 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с.
за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е
предявил настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което
е образувано ч. гр. д. № 7125/18 г. в съда – 03.05.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител
на ответницата Н.В.Д. с ЕГН **********, адвокат А.К., оспорва предявените
искове, като твърди, че : жилището на ответницата не е водоснабдено, поради
което и не е ползвала услугите на ищцовото дружество,
а претендираните главници и лихви не отговарят на
действителното потребление.; няма доказателства, че водомерът в имота на
ответницата не е отговарял на изискванията на Закона за измерванията; през процесния период ответницата не
Продължение на решение по
гр. д. № 16257/18 г. на РСПД, ХІ гр. с. – стр. 2/4
е била в имота си, поради което и не е потребявала услугите доставяни от ищеца, съответно не са
правени каквито и да било измервания, ако има потребление, поради което моли
съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 7125 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г. на 04.05.2018 г. е издадена
Заповед № 4010 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено Н.В.Д. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата 605.33
лв. – сбор от неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална
вода за обект, находящ се в гр. ....., ул. ..... № ..., ап.
..., за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2018 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 7125/18 г.
в съда - 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата 53.66 лв. – лихва
от 30.11.2015 г. до 31.03.2018 г.; от сумата 25 лв. разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
В унисон с твърденията на ищеца от приетия като
доказателство и неоспорен от особения представител на ответницата заверен
препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., т. ..., рег. № ..., дело № ..../2005 г. на Нотариус ..........,
вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег. № ..., с район на действие –
Районен съд – ......., Д. се легитимира като собственик на апартамент № .., на
етаж.. в жилищна сграда на ул. .... № ..., в гр. ....., придобит чрез транслативна сделка на 19.12.2005 г. Към този момент е в сила
действащата понастоящем Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г., в сила от 12.10.2014 г., наричана накратко по-долу в настоящото
изложение Наредба № 4/2004 г./, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от която
потребители на услугите В и К са и собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Или според действащата нормативна уредба за
придобиването на качеството на абонат/потребител е меродавно не фактическото
потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост, присъединени към водоснабдителната система
на оператора.
Съобразно чл. 11, ал. 7 Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги отношенията между „В и К” ЕООД и
потребителите на
Продължение на решение по
гр. д. № 16257/18 г. на РСПД, ХІ гр. с. – стр. 3/4
предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги на територията обслужвана от В и К
оператора се уреждат от Общи условия. Заверен препис на действащите през
исковия период и понастоящем общи условия, озаглавени Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР /наричани по-долу в настоящото изложение ОУ/ е приет като доказателство
по делото. Съгласно чл. 5, т. 6 от същите едно от основните задължения на всеки
потребител на В и К услуги е това да заплаща ползваните В и К услуги съгласно
чл. 33, ал. 2, регламентиращ срока за изпълнението му, който е 30 дни след
датата на фактуриране, като изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и/или в
имотите на потребителите /чл. 22 ОУ/, т. е. заплащането следва да е за реално
потребление. Следователно, за да възникне в правната сфера на потребителя
задължението по чл. 5, т. 6 от ОУ, то имотът му следва да е присъединен към
водопроводната/канализационната мрежа на съответния оператор и той да е реално потребил услугите – водоснабдяване/канализация.
Според показанията на св. Д.Е. – .......в дружеството,
отговарящ за отчета на ул. ..... в гр. ....... за периода 2010 г. – месец
ноември 2015 г. блокът, в който се намира апартаментът на ответницата е .-етажен,
същият е водоснабден, но нямало налягане до всички етажи, поради което до .-ти етаж
на блока, тъй като няма водомери, било извършвано служебно начисляване.
Базирайки се на показанията на свидетеля, че процесният апартамент се намира в 8-етажна жилищна сграда,
настоящият състав приема, че имотът на ответницата е в сграда - етажна
собственост, в който случай съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 4/2004 г. в сградата следва да има монтиран общ водомер на
водомерното отклонение, като потребените В и К услуги
се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система посредством общия водомер в сградата и индивидуалните
водомери монтирани в отделните обекти в сградата по реда на чл. 39 от Наредба №
4/2004 г.
В процесния случай
категорично се установи от показанията на ..... Е., че в процесният
имот няма монтиран водомер, което обстоятелство е в противоречие с твърденията
наведени в исковата молба, че монтираният в имота водомер не е отговарял на
Закона за измерванията. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства в
жилищната сграда да е монтиран общ водомер, съответно да са правени отчети на
същия за исковия период, въз основа на които да се направи извод, че сградата,
в това число и апартаментът на ответницата са водоснабдени и в тях реално са потребявани В и К услуги, което поставя под съмнение и
достоверността на правените отчети през исковия период в процесния
обект, още повече, че за начина, по който е правен отчетът в същия по делото не
се ангажираха доказателства – според показанията на св. Е. през спорния период .......на
ул. ....... е бил друг служител на дружеството.
Продължение на решение по
гр. д. № 16257/18 г. на РСПД, ХІ гр. с. – стр. 4/4
В обобщение, въпреки, че по делото бе установено през
исковия период ответницата да е била собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот, то съдът приема, че ищецът не доказа при условията на главно
пълно доказване, че начислените й В и К услуги са реално потребени
от нея, с оглед на което в правната й сфера не е възникнало задължение да
заплати цените им. Ето защо предявените главни и акцесорни искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По изложените мотиви съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ...... С.Л.Н., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Н.В.Д. с ЕГН **********, му дължи : сумата от 605.33
лв., представляваща сбор на цени на извършени за периода 15.09.2015 г. – 19.04.2018
г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ
се в гр. ....., на ул. ..... № ..., ап. ..., ведно
със законната лихва от 03.05.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и
сумата от 53.66 лв. – обезщетение за забава за периода 30.11.2015 г. – 31.03.2018
г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 4010/04.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7125 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 година, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ