РЕШЕНИЕ
№ 1635
Гр. Пловдив,
17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Розалия Петрова и прокурор Славена Костова, като разгледа докладваното
от съдия Вълчев административно дело №989
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Медицински център „Хипоталамус“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Константин Величков“ №2, ет.5, с
адрес за призоваване гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ №3, ет.1 /чрез адв.Ж.Д./, подадена чрез процесуален представител адв.Ж.Д. против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо
750.00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяна на НП
/21.01.2020г./, в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление НП 16-002430/27.06.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив. Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната
сума за процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод
обжалване на издаденото от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив НП № 16-002430/27.06.2019г. по АНД №
4342/2019г., който го е изменил и същото е влязло в сила. Редовно призован, не
се явява в съдебно заседание. В писмено становище счита, че предявеният иск е
доказан по своето основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира и
направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, редовно призован, не се явява и не
се представлява. В писмено становище на процесуалния представител Н.К. счита, че
предявеният иск е недоказан по своето основание и размер и като такъв моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На 06.06.2019г., служители към Дирекция „Инспекция по труда“-
Пловдив извършили проверка по документи, в сградата на дирекцията, на
„Медицински център Хипоталамус“ ООД. От справка за начислени и дължими трудови
възнаграждения за м. декември 2018г. и фиш за работна заплата за м. декември
2018г. било установено, че „Медицински център Хипоталамус“ ООД в качеството си
на работодател, не е изплатило уговореното трудово възнаграждение на Д.И.Д.,
заемаща длъжността „лекар,кардиолог“, за положения от нея труд за м. декември 2018г.
в размер от 1 052,03 лв. Във връзка с констатираното, било изискано писмено
обяснение Медицински център „Хипоталамус“ ООД, като изрично упълномощеното от
управителя лице С.И.С.посочил, че трудовите възнаграждения на служителите в Медицински
център „Хипоталамус“ ООД се дължат до 30 число на месеца, следващ този, за
който се отнасят.
Предвид така
установеното, на 12.06.2019г., в присъствието на упълномощен представител на
дружеството бил съставен АУАН № 16- 002430, който се запознал със съдържанието
му и лично го подписал без възражения. Въз основа на АУАН е съставено НП №
16-002430/27.06.2019г.
Наказателното
постановление е обжалвано по съдебен ред, за което е било образувано и водено
съдебно производство по АНД № 4342/2019 г.по опис на Районен съд – Пловдив. В
материалите по него е било приложено пълномощно, от нарушителя за неговия
процесуален представител адв.Ж.Д., в което било
вписано уговореното и заплатено възнаграждение, в размер на 850 лева, платени в
брой.
С Решение №2294/13.12.2019г.
по посоченото съдебно производство било изменено атакуваното НП, като е намален
размера на същата от 10 000 /десет хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив влязло в законна
сила на 21.01.2020г.
В настоящото
производство е представено пълномощно, в
което е вписано уговорено и заплатено възнаграждение, в размер на 400 лева,
платени в брой. Договорът е подписан от страните по него /л.10/.
Горната
фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното
следствие доказателства- материалите по АНД №4342/2019г. по опис на Районен
съд-Пловдив – IV н.с., договор за правна защита и
съдействие от 28.04.2020г. с подписи на него, приложено по адм.
дело 989/2020г. по опис на Административен съд-Пловдив ХХVIII състав.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално
допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен по
следните съображения :
Отмяната на
НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално
правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017
г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС,
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Прието е с него, че потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, е необходимо да е налице проявление на следните обективни предпоставки:
да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В случаят се
съобрази съдебната практика, обоснована в т.1 от Тълкувателно решение №6
от 6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съгласно която съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В него се отбелязва
също, че в представеният договор за правна защита и съдействие следва да е
вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Така
посоченото тълкувателно решение прави извод и относно обстоятелството, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото, като само тогава той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Според
настоящия съдебен състав в случая не е налице първата от тези предпоставки. Ищецът
Медицински център „Хипоталамус“ ООД е санкциониран с наказателно постановление НП
16-002430/27.06.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пловдив, за нарушение на трудовото законодателство. Наказателното
постановление е било обжалвано и изменено от съда- съгласно изричната
разпоредба на чл. 64, б. „в“ от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления,
които: а) не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в)
са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. При извършената
проверка за законосъобразност на наказателното постановление съдът е счел, че
правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на търговското дружество, тъй като е налице деяние, с което се
нарушава установения ред на държавно управление, деянието е извършено от
наказаното лице и е обявено от закона за наказуемо, но е счел че така
определеният размер на санкцията е прекомерен. Нарушението е извършено за пръв
път и наказващият орган не е установил наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, които биха обусловили налагането на „имуществена санкция“ над
минимума, посочен в цитираната норма. Предвид това, съдът е счел, че в частта, касаеща размера на наложената „имуществена санкция“,
атакуваното НП следва да бъде изменено и размерът ѝ да бъде редуциран от 10 000 лв. на
1 500 лв.
Ето защо не
би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразен акт на административния
орган, като предпоставка за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ, а и
съгласно чл. 189, ал.3 от НПК, приложим в административнонаказателното
производство по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, щом е прието от
съда, че ищецът е отговорен за извършеното нарушение, разноските по делото
следва да останат за негова сметка. Не е налице и хипотезата на чл. 189, ал.4
от НПК за частично присъждане на разноските, доколкото наказателното
постановление не е отменено нито изцяло, нито частично (т.е. по някои
обвинения). Ето защо съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
При този изход на спора и съобразно претенцията за присъждане на
разноски, такива се дължат на ответника. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 144 от АПК, поради това, че
делото не е с фактическа и правна сложност, следва на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минимален
размер, определен съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП, а именно в
размер на 150.00 /сто/ лева, която сума следва да се заплати от ищецът.
В предвид на
изложеното и на основание чл.172 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск от Медицински център „Хипоталамус“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Константин Величков“ №2, ет.5, с адрес за
призоваване гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ №3, ет.1 /чрез адв.Ж.Д./, с искане да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторени съдебни разноски, платено възнаграждение за адвокат по
АНД 4342/2019 по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Медицински център „Хипоталамус“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Константин Величков“ №2,
ет.5, с адрес за призоваване гр.Велико Търново, ул.“Васил Левски“ №3, ет.1
/чрез адв.Ж.Д./***-Пловдив сумата от 150
лева /сто и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/