Решение по дело №1440/2017 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 231
Дата: 7 юли 2020 г.
Съдия: Наталия Семова Райкова Атанасова
Дело: 20174310101440
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2017 г.

Съдържание на акта

                                                          Р       Е       Ш      Е      Н     И      Е

 

                                                               гр.***, 07.07.2020 год.

 

                                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1440 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Иск с правно основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството ЗН/.

            Въз основа на Протоколно определение от 11.07.2017 год. по гр.дело №136/2015 год. по описа на РС-гр.***, с което съдията-докладчик на четвърти състав е отделил за разглеждане в отделно производство насрещен иск вх.№4608/22.05.2015 год. и последвал отвод на съдията на същия състав на съда с Определение №305/18.03.2019 год., постановено в закрито заседание, настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от В.Й. *** срещу Б.Й. ***, в която твърди, че процесният имот бил на вуйчо й Петко Славков, брат на майка й Екатерина Славчева Й., който го е получил като обезщетение на наследствен имот. За изплащането му той е теглил кредит от Банка ДСК-клон *** в края на 1989 година, но поради смъртта си на 30.10.1991 год. не е изплатил целия. Заемът от Банка ДСК-*** бил прехвърлен на майка й, като единствена наследница на вуйчо й в размер на 7 371,19 лв, който в последствие тя й го прехвърлила да плаща след дарението на имота на 18.03.1992 год. с нот.акт №17, том 2, дело №431/92 год на РС-гр.***. По този начин ищцата уточнява, че продължила да плаща остатъка от кредита по-рано от падежа му. Счита, че този имот си го е излатила с покриване заема на собственика на този имот. Дарението е безвъзмезден акт, а в случая тя е плащала остатъка от кредита на вуйчо й Петко Славкав, който окончателно изплатила на 23.04.1999 год. Така, че според нея не се касае за дарение и платената сума по кредита в размер на 7 371,19 лв. е прикрита продажба.

           За компенсация майка й - общата наследодателка Екатерина Славчева Й. само след две седмици с договор за дарение по нот.акт №58, том II, дело 506/92 год. на нотариус при РС-*** е дарила на ищеца Б.Й. собствения си недвижим имот в гр.***, ул."Велики Преслав"2Б, а именно : 1/4 ид.ч. от дворно место, находящо се в гр.***, цялото от 405 кв.м., съставляващо по плана на града парцел Х, пл.№1966, в кв.142 по плана на града, заедно с 1/4 ид.ч. от построените в него сграда с пристройки и други подобрения, при граници : ул."Преславска", Йордан Мончев Атев, Йордан Гергов, Ганчо Нешков Михов, а съгласно Скица №15-316474/05.09.2015 год. на АГКК-*** е ПИ с идентификатор 43952.513.1966., с площ от 478 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м./, при съседи : 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964, заедно със същата такава ид.ч.от сгради :43952.513.1966.1 - еднофамилна жил.сграда със ЗП от 100 кв.м., на два етажа, №43952.513.1966.2, хангар, депо, гараж със ЗП 28 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.3, хангар, депо, гараж със ЗП 19 кв.м., на един етаж, №43952.513.1966.4, сел.стоп. сграда със ЗП 11 кв.м., на един етаж.

           Като наследник по закон, ищцата счита, че също има право на запазена част, която съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1, пр.2 от ЗН при две деца запазената част е 2/3 ид.ч., т.е по 1/3 ид.ч. за всеки от тях в случая, а с дарението на са накърнени наследствените й права. По изложените съображения за нея се поражда правният интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

           Моли съда да постанови решение, с което да възстанови запазената й
част от наследството на майка й Екатерина Славчева Й., като намали
направеното дарение на Б.Й. с нотариален акт №58, том 2, дело
№506/92 год. по описа на РС-гр.***, с който наследодателката се е разпоредила безвъзмездно в полза на Б.Й.Й., от гореописания имот, 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор №43952.513.1966, с площ от 478 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застраяване /до10м./, при съседи : 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964, заедно със същата такава ид.ч. от сгради : 43952.513.1966.1 - еднофамилна  жил.сграда със ЗП на 100 кв.м. на два етажа, №43952.513.1966.2, хангар, депо, гараж със ЗП 28 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.3, хангар, депо, гараж със ЗП 19 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.4, сел.стоп.сграда със ЗП 11 кв.м. на един етаж, като намали извършеното дарение в полза на Б.Й.Й. с нотариален акт №58, том ІІ, дело №506/92 год.

           С последваща допълнителна молба вх.№7099/26.06.2019 год., ищцата В.Й.Й. уточнява, че  настоящото гр.д.№14402017 год. по описа на РС-гр.*** касае част от наследство, придобито от наследодателката Екатерина Славчева Й., открито в деня на нейната смърт на 07.02.2010 год.

                   1. Имот-земя и вила в местност «Ел. Ливади»;

                   2. Апартамент в бл.«Вароша» вх.«И», ап.1, находящ се на пл.«Тодор Кирков» №5, дарен на дъщеря й В.Й.Й. със заем от ДСК 7371,19 и ползвана ½ ид. част – оценка от имот №2846, парцел І, кв.203 (къща и двор с площ от 360 кв. м. от стария план на гр.***) оценката е 6 000 лв., а върху имота е построен блок «Вароша». Другата ½ ид. част – оценка е ползвана от ответника Б.Й., който е придобил  апартамент в бл. «Вароша» вх. «И», ап. 6.

                   3.¼ ид. част от имот №43952.513.1966 /къща и двор с площ 478 м2, находяща се на ул. «В. Преслав»№2 »Б», дарена безвъзмездно на ответника Б.Й. на 03.04.1992 год.

                   4.1/4 ид. част от имота посочен в т.3 при покупко-продажба на ответника Б.Й. и съпругата му Ст. Й. срещу гледане и издръжка – развалено  с гр. дело №1847/14 год. по описа на РС-гр.***. Искът по производството по настоящото дело е въз основа на горепосочената т.3 от наследството на наследодателката Екатерина Славчева Й. и касае 1/3 от ¼ от ЗН, отделено от гр.дело №136/2015 год. по описа на РС-гр.*** в неспазване на чл.31 от ЗН за образуване на «обща маса» на наследодателя, като тя като дъщеря на общата наследодателка по закон има право на запазена част, съгласно чл.29, ал.1, пр.2 от ЗН, а с извършеното дарение от страна на майка им в полза на ответника са накърнени наследствените й права. В молбата формулира следния пепитум, с който следва да се счита сезиран съда : Моли да се постанови решение, с което се възстанови запазената й част от наследството на майка й Екатерина Славчева Й., като намали направеното безвъзмездно дарение на ответника Б.Й.Й. на ¼ идеална част от имот, находящ се в гр.***, ул.»В.Преслав»№2Б с №43952.513.1966 с площ от 478 кв.м. и данъчна оценка 33 692,60 лева, като иска е за 1/3 от ¼ идеална част, т.е. 1/12 идеална част от 33 692,60 лева е 2 807,72 лева като запазена част от дарението.

            В срока по чл.131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника  Б.Й.Й., в който счита насрещния иск на В.Й. за порочно изграден и незаконоъсобразен, поради което моли съда да го отхвърли по следните съображения : нот.акт, на който се основава насрещният иск не е последен за разглеждания имот. Заявява, че на 12.12.1997 год. Екатерина Й., Б.Й. и В.Й. *** пред Нотариус Мирослав Вълков и придобиват по давностно владение, делба и наследство процесният имот №1966 в гр.***, ул.”В.Преслав”№2”Б” като Екатерина Й. придобива ½ идеална част, Б.Й. ¼ идеална част и В.Й. ¼ идеална част от имота, което е отразено в нот.акт №175, том 13, дело №4624/1997 год. След тази дата нот.акт №58, том 2, дело №506/1992 год. намира, че следвало да се счита невалиден. Насрещният иск е внесен в РС-гр.*** на 22.05.2015 год., като в разглежданите молби В.Й. категорично заявява, че за разглежданото с нот.акт №58, том 2, дело 506/1992 год. дарение от момента на издаването му през 1992 год. общата им наследодателка Екатерина Слевчева Й. умира на 10.02.2010 год., поради което и от всичко изложено следвало, че насрещният иск е внесен в съда повече от 3 месеца след изтичането на 5-годишния давностен срок и следва да се счита невалиден.

            Пред настоящата инстанция ищцата В.Й., редовно призована, се явява лично като поддържа исковата молба така, както е предявена като насрещен иск. Моли съда да се произнесе с коректно и правилно решение за наследството на майка й Екатерина Й.. Представя писмена защита /наименована като молба/, в която, както и по време на целия процес пред настоящата инстанция заявява, че не може наследството на един човек, в случая на майка й, да се разглежда „на парче”. Позовава се на ЗН, в който ясно е определено, че наследството на починалия се обявява към датата на смъртта и се разглежда цялостно, т.е. събира се цялото наследство и се разпределя между наследниците, в зависимост от тяхната родственост, т.е. наследодателката й и нейна майка Екатерина Й. е починала в имота, находящ се в гр.***, ул.”В.Преслав”№2”Б”, в който е живяла и тя, от датата на придобиването му през 1958 год. до датата на смъртта на наследодателката през 2010 год., като чл.64 от ЗН изтъква, че наследникът е длъжен да посочи всички нему имоти.

            Ответникът Б.Й., редовно призован, се явява лично, като оспорва иска, поддържайки изложеното в отговора на насрещната искова молба. В депозирана до съда писмена защита пояснява, че чл.31 от ЗН не дава право за отмяна ва влезли в сила решения по гр.дело №1847/2014 год. и гр.дело №136/2015 год., двете по описа на РС-гр.***. В този смисъл опитите в новата искова молба да се оспори влязлото в сила решение на 01.02.2018 год. по гр.дело №136/2015 год. по описа на РС-гр.***, отнасящо се до друг имот, намиращ се в гр.***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ап.1, представляващ двустаен апартамент с площ 76,85 кв.м., счита за категорично незаконни, тъй като промяната на влязло в сила съдебно решение може да стане само в хипотезите на чл.303 от ГПК.

            Съдът като прецени представените по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

            По делото няма спор, а и това се установява от представеното като доказателство удостоверение за наследници изх.№78/13.01.2015 год. на Община-гр.***, че страните В.Й.Й. и Б.Й.Й. се явяват единствени преки законни наследници на Екатерина Славчева Й.,***, починала на 07.02.2010 год., като ищцата е съответно нейна дъщеря, а ответника - нейн син.

            Петко Славков Христов е б.ж. на гр.***, починал на 30.10.1991 год. и се явява брат на Екатерина Славчева Й., съответно чичо на страните, за което съдът съобрази удостоверение за наследници изх.№923/02.04.2015 год. на Община-гр.***.

            С нот.акт №205, том I, дело №129/1984 год. на РС-гр.*** е сключен договор, по силата на който Б.Й.Й. дарява на майка си Екатерина Славчева Й. наследствените си права, останали от баща му Йото Бочев Й.,***, починал на 26.02.1977 год. на своите единствени наследници : съпруга Екатерина Славчева Й., син Б.Й.Й. и дъщеря В.Й.Й., постройка, дворно място и други на ул.”Преславска”, представляващо имот с пл.№1966, в кв.149, 405 кв.м., при подробно описани граници, като дарената Екатерина Славчева Й. е приела, подробно описания по-горе имот.

            Като доказателство по делото е представен и нот.акт за дарение на недвижим имот №58, том II, дело №506/1992 год. на РС-гр.***, съгласно който Екатерина Славчева Й. дарява на своя син Б.Й.Й. следния свой собствен недвижим имот : ¼ идеална част от Дворно място, находящо се в гр.***, цялото от 405 кв.м., съставляващо по плана на гр.*** парцел Х, пл.№1966 в кв.142, заедно с ¼ идеална част от построените в него сграда с пристройки и други подобрения, при подробно описани граници на имота. Дареният е заявил пред Нотариуса, че приема дарението на имота, описан подробно в пункт 1.

            С последващ нот.акт за собственост на недвижим имот по давност и делба и наследство №175, том XIII, дело 4624/1997 год., Нотариус при РС-гр.***, на основание постановлението му от 12.12.1997 год., издадено по обстоятелствена проверка, извършена по нот.дело №4624/1997 год. и съгласно чл.483 от ГПК, е съставил този нот.акт, с който е признал Екатерина Славчева Й., Б.Й.Й. и В.Й. Юкамс, за собственици по давностно владение, делба и наследство на следния недвижим имот : Дворно място от 452 кв.м., представляващо имот №1966 от парцела IХ в кв.142 по плана на гр.***, при подробно посочени граници, ведно с намиращите се в него : жилищна сграда, стопанска постройка, навес и всички други подобрения и трайни насаждения.

            Издадена е скица на ПИ №15-96559-10.03.2015 год. на СГКК-гр.*** относно ПИ с идентификатор 43952.513.1966 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на ПИ : гр.***, ул.”Велики Преслав”№26, площ 478 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : 5011966, при съседи : 43952.513.1968; 43952.513.1965; 43952.513.9508; 43952.513.1964. В скицата като собственици на имота са посочени следните лица : В.Й. Юкамс, Екатерина Славчева Й. и Б.Й.Й. - тримата с притежавана 1/3 идеална част от правото на собственост, съгласно нот.акт №175, том XIII, дело 4624/12.12.1997 год. на РС-гр.***. Сградите, които попадат върху имота са : 1/.Сграда 43952.513.1966.1 : застроена площ 100 кв.м., брой етажи 2, предназначение : Жилищна сграда - еднофамилна; 2/.Сграда 43952.513.1966.2 : застроена площ 28 кв.м., брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж; 3/.Сграда 43952.513.1966.3 : застроена площ 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Хангар, депо, гараж; 4/.Сграда 43952.513.1966.4 : застроена площ 11 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Селскостопанска сграда.

            Данъчната оценка за целия имот е в размер на сумата 33 692,60 лева, а за собственика - 17 384,10 лева, видно от удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№ДО000904/12.02.2015 год. на Дирекция „Местни приходи” при Община-гр.***.

            Като доказателство по делото са представени копия от вносни бележки на името на В.Й., Екатерина Й. до Държавна спестовна каса за заплащане на месечни вноски по заем.

            По подадена искова молба от В.Й.Й. против Б.Й.Й. и Станка Алексиева Й., предмет на разглеждане по гр.дело №1847/2014 год. по описа на РС-гр.***, е постановено решение №79/01.03.2017 год., с което е развален на осн.чл.87,ал.3 от ЗЗД , до размера на 1/8 ид.части,  сключения договор за гледане и издръжка с нотариален акт №16, том XIV, дело №5062 от 22.12.1997 година на ЛРС между общата наследодателка ЕКАТЕРИНА СЛАВЧЕВА Й.,***, прехвърлителка по договора и ответниците по делото: Б.Й.Й. с ЕГН – **********,*** , пл. “Тодор Кирков“№5 , вх.И, ет.3,ап.6 и СТАНКА АЛЕКСИЕВА Й. с ЕГН – **********,  поради неизпълнение, или до размера на 1/8 идеална част от дв. м. цялото от 450 кв.м., представляващо имот №1966 в парцел 9 , кв.142 по плана на гр. *** и до размера на 1/8 ид.част от намиращите се в него : жилищна сграда , стопанска постройка и всички други подобрения и трайни насаждения , срещу задължението на купувача да гледа и издържа продавачката до края на живота си като последната си запазва правото да живее в имота както до сега , а искът за над 1/8 идеални части от горепосочените до пълния претендиран размер на ¼ ид.части от гореописания недвижим имот, а именно :имот №1966 в парцела IХ, кв.142 по плана на гр.***, при граници:ул. "Преславска",н-ци на Йордан Гергов,Мая Йорданова Маринова,Ганчо Нешков Михов и същата такава ид.ч. от намиращите се в него жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения и трайни насаждения, а по Скица №15-316474 - 05.09.2014г на АГКК-*** съставлява ПИ с идентификатор 43952.513. 1966. , с площ от 478кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м/, при съседи: 43952.513.1968., 43952.513.1965., 43952.513.9508., 43952.5 13.1964. и сгради , които попадат в имота:жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 43952.513. 1966.1. със ЗП – 100 кв.м. два етажа,хангар,депо,гараж с идентификатор №43952.513.1966.2. със ЗП 28 кв.м. на един етаж, хангар,депо,гараж с идентификатор 43952.513.1966.3. със ЗП 19кв.м. на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор 43952.513.1966.4 със ЗП 11 кв.м. на един етаж, като неоснователен и недоказан е отхвърлил. Решението е влязло в сила на 29.03.2017 год.

            От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №136/2015 год. по описа на РС-гр.*** се установява, че е постановено съдебно решение №4/05.01.2018 год., с което е възстановена запазената част на Б.Й. ***, от наследството на майка му Екатерина Славчева Й.,***, починала на 07.02.2010 год., накърняването на която е в размер на 1/3 идеална част или сумата 16 245 лева, като е намалил, на основание чл.30, ал.1 от ЗН, с 1/3 идеална част извършеното на 18.03.1992 год. дарение, обективирано в нот.акт №17/18.03.1992 год., том II, дело №431/1992 год., с което наследодателката Екатерина Славчева Й.,***, починала на 07.02.2010 год., се е разпоредила безвъзмездно в полза на Вана Й.Й. с Апартамент №1, находящ се на първи етаж на жил.блок „Вароша”, вх.”И”, построен върху държавна земя, парцел I, кв.203 по плана на гр.***, състоящо се от : дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна, дрешник, тераси и коридор със застроена площ 76,85 кв.м., с изложение север и юг, заедно с таванско помещение №1 и избено помещение №1 и 5.72534% ид.части от сградата и отстъпеното право на строеж, при граници на парцела : ул.”В.Мулетаров”, ул.”Рачо Димчев” и пл.”Т.Кирков”, при граници на жилището : от горе ап.№3 на Диана Петрова Иванова, отдолу-мази, улица, двор и ап.№2 на Георги Димов Василев, стълбище и ап.1 на вх.”З”, при граници на избеното помещение : маза №3 от вход „З”, маза 2 на Георги Димов Василев, коридор, маза на Димитър Стефанов Димитров, граници на таванското помещение : таван №2 на Георги Димов Василев, стълбище, коридор, двор, индивидуализиран към настоящия момент, съгласно Схема №15-56627-10.02.2015 год. на СГКК-гр.*** на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.515.9.4.11, както следва : Самостоятелен обект в сграда - Апартамент с идентификатор №43952.515.9.4.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК-гр.***, с адрес : гр.***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.1, ап.1, самостоятелния обект се намира в сграда №4, разположена в ПИ с идентификатор №43952.515.9, брой нива на обекта 1, посочена в документ площ - няма данни, няма данни за идеалните части, при съседи на апартамента самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - 43952.515.9.4.12; под обекта - няма; над обекта - 43952.515.9.4.13. Това решение на първоинстанционният съд не е обжалвано в законният двуседмичен срок от връчването му на страните пред въззивната инстанция и е влязло в сила на  30.01.2018 год.

            От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №269/2015 год. по описа на РС-гр.*** се разбира, че е постановено решение №118/29.03.2016 год., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявения от Б.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.3, ап.6 и Станка Алексиева Й., ЕГН **********, с.а. против В.Й. Юкамс /Й./, ЕГН **********, с адрес: ***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.1, ап.1 иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ЗС - с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че двамата ищци са собственици на недвижими имоти, а именно: 7/12 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 43952.513.1966 по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД – 18 – 10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.***, ул.”Велики Преслав”№2Б, с площ 478 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване/ до 10м/, стар идентификатор: няма, при съседи: 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964 заедно с 7/12 ид.част от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 43952.513.1966.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 100 кв.м, бр.етажи 2, заедно с 7/12 ид.част от сграда – хангар с идентификатор 43952.513.1966.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 28 кв.м., бр.етажи 1, заедно и реално със СГРАДА - ГАРАЖ с идентификатор 43952.513.1966.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м, заедно с 7/12 ид.част от селскостопанска сграда с идентификатор 43952.51.1966.4, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.1966, със ЗП 19 кв.м, бр.етажи 1. С решението си съдът е отхвърлил като неоснователно,  искането на Б.Й.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.”Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.3, ап.6 и Станка Алексиева Й., ЕГН **********, с.а за отмяна на Нотариален акт №65, том ІV, рег.№ 4658, дело № 279 от 2003 г.за 2/12 ид.части от собствеността на имотите по същия нотариален акт. Решението е влязло в сила на 26.04.2016 год., тъй като не е било обжалвано от страните пред ОС-гр.*** в законният двуседмичен срок от връчването му.

              По иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.

              При наличието на така представените писмени доказателства, чиято истинност не бе оспорена от ответника в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема, че искът за възстановяване на запазена част с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН е подаден от заинтересована страна и е допустим за разглеждане. По същество той е неоснователен и недоказан.

              С иска по чл.30, ал.1 от ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл.28, ал.1 от ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл.28, ал.1 от ЗН, като именно чрез иска по чл.30, ал.1 от ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна запазена част.

              При направено възражение от страна на ответника за изтекла давност, съдът е длъжен да го обсъди преди произнасяне по съществото на казуса. Съгласно Решение №18/19.01.1994 год. по гр.дело №827/93 год., I г.о., Бюлетин на ВС на РБ, кн.1/1994 год., стр.8, искът по чл.30, ал.1 от ЗН се погасява с общата петгодишна давност, а в Решение №671/27.06.2000 год. на ВКС по гр.дело №689/99 год., I г.о.,, Бюлетин на ВКС, бр.3/2000 год., стр.22 се посочва, че давността се прекъсва : а/.с признание, направено преди изтичане на давностния срок, а не след като е вече изтекла и б/.с подаване на искова молба, а не с вписването й, ако то предшества подаването на исковата молба. При съобразяване с разясненията, дадени в т.3, б.”б” и б.”г” от Постановление №7/28.11.1973 год. на Пленума на ВС, което Постановление не е загубило действието си и към настоящия момент и следователно е относимо и към казуса в закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, като що се отнася до даренията, правото да се иска намаляването им, когато с тях е накърнена запазена част на наследника, възниква от откриване на наследството. Поради това от този момент започва да тече петгодишния давностен срок. Наследодателката на страните Екатерина Славчева Й. е починала на 07.02.2010 год., а исковата претенция е предявена от В.Й.Й. с вх.№4608/22.05.2015 год., т.е. три месеца след изтичане на петгодишвана давност по чл.110 от ЗЗД, поради което и възражението на ответника е напълно основателно, тъй като с изтичането на този срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

              Въпреки, че възражението на ответника е основателно и действително исковата претенция да е предявена след изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, за пълнота на мотивите си съдът намира за необходимо да спомене, че като предпоставка за реализирането на правото на наследник със запазена част по чл.30 от ЗН, който не може да получи пълният размер на тази част поради завещания или дарения, законът е предвидил, че той може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Анализът на разпоредбата обосновава извода, че когато облагодетелстван наследник, в чиято полза е извършено дарение или завещателно разпореждане от общия наследодател, упражни правото си по чл.30 от ЗН, безвъзмездните разпоредителни актове, направени в полза на този наследник, се прихващат не от разполагаемата част на наследодателя, а от запазена част на наследника - претендент по иска по чл.30 от ЗН, чието допълване той, респективно неговите наследници претендират /т.е. счита се, че безвъзмедните актове в полза на наследник, упражнил правото си по чл.30 от ЗН, са извършени не от разполагаемата част от имуществото на наследодателя, а са дадени за запазената му част/. Само при положение, че стойността на завещаното или подареното имущество и свободното имещуство, останало след смъртта на наследодателя, взети заедно не са достатъчни и не могат да попълнят запазената част на облагодетелствения наследник, упражнил правото си по чл.30 от ЗН, тогава даренията, респективно завещателните разпореждания се прихващат върху разполагаемата част, но само за остатъка, който надхвърля запазената част.

              Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗН, за да определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След това към нея се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването на движимите вещи.

              В настоящият случай ищцата не успя при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че запазената част от имуществото на общата наследодателка на страните й е накърнена, за да обоснове претенцията си по така предявения иск. От представените в тази насока доказателства по делото не се установи, че към момента на смъртта си, Екатерина Славчева Й. е притежавала само процесният недвижим имот, т.е. не е установено наследодателката да е притежавала и друго имущество, като само изброяването на имотите, които майката на страните е притежавала към момента на смъртта й в допълнителна молба вх.№7099/26.06.2019 год. от страна на ищцата, за съда не е достатъчно, а е необходимо представянето на релевантни доказателства по делото за тези нейни твърдения, тъй като в противен случай те остават голословни. По делото липсват и доказателства да са били налице задължения на последната, нито пък да е налице увеличение на наследството й по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗН.

              Следователно изложените дотук съображения давата основание на съда да счете, че претенцията на ищцата В.Й.Й. против ответника Б.Й.Й., с правно основание чл.30, ал.1, за възстановяване запазената й част от наследството на майка й Екатерина Славчева Й.,***, починала на 07.02.2010 год., като намали направеното безвъзмездно дарение на ответника Б.Й.Й. на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор №43952.513.1966, с площ от 478 кв.м., с адрес на ПИ : гр.***, ул.»Велики Преслав»№26, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м./, при съседи : 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964, заедно със същата такава ид.ч. от сгради : 43952.513.1966.1 - еднофамилна  жил.сграда със ЗП на 100 кв.м. на два етажа, №43952.513.1966.2, хангар, депо, гараж със ЗП 28 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.3, хангар, депо, гараж със ЗП 19 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.4, сел.стоп.сграда със ЗП 11 кв.м. на един етаж /съгласно скица на ПИ №15-96559-10.03.2015 год. на СГКК-гр.***/, с данъчна оценка на имота 33 692,60 лева, като иска е за 1/3 от ¼, т.е. 1/12 идеална част от 33 692,60 лева е 2 807,72 лева, като запазена част от дарение, намалявайки извършеното дарение в полза на Б.Й.Й. с нотариален акт №58, том ІІ, дело №506/92 год. на РС-гр.***, е изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

              По разноските.

             С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, който в отговора е претендирал заплащането на 100 лева, представляващи съдебни разходи за адвокатска защита по приложен към делото Договор за правна защита. Според настоящият съдия-докладчик действително на стр.32 от делото е представен Договор за правна защита и съдействие №**********/20.01.2018 год., с който ответникът Б.Й. е упълномощил адв.Давидова от АК-гр.*** да изготви писмен отговор, но по молба за възстановяване на срок и процесуално представителство по гр.дело №1440/2017 год. по описа на РС-гр.*** срещу договорно възнаграждение в размер на сумата 100 лева, която сума обаче е била присъдена в полза на ответника с Определение №1200/10.08.2018 год. по гр.дело №1440/2017 год. по описа на РС-гр.***, IV състав на РС-гр.***, позовавайки се именно на цитираното по-горе пълномощно. След след като вече са били присъдени в полза на ответника, то не следва повторно да му бъдат присъждани разноските в размер на сумата 100 лева, въз основа на цитирания по-горе Договор за правна защита и съдействие, а доказателства за направени други разноски по делото от страна на ответника не са представени, в който смисъл и не следва да му бъдат присъждани.

            Водим от горното, съдът

                                                                          Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата В.Й. ***, площад „Тодор Кирков”№5, вх.”И”, ет.1, ап.1 против ответника Б.Й. ***, площад „Тодор Кирков”№5, вх.”И”, еп.3, ап.6, иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Екатерина Славчева Й.,***, починала на 07.02.2010 год., като намали направеното безвъзмездно дарение на ответника Б.Й.Й. на 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор №43952.513.1966, с площ от 478 кв.м., с адрес на ПИ : гр.***, ул.»Велики Преслав»№26, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10м./, при съседи : 43952.513.1968, 43952.513.1965, 43952.513.9508, 43952.513.1964, заедно със същата такава ид.ч. от сгради : 43952.513.1966.1 - еднофамилна  жил.сграда със ЗП на 100 кв.м. на два етажа, №43952.513.1966.2, хангар, депо, гараж със ЗП 28 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.3, хангар, депо, гараж със ЗП 19 кв.м. на един етаж, №43952.513.1966.4, сел.стоп.сграда със ЗП 11 кв.м. на един етаж /съгласно скица на ПИ №15-96559-10.03.2015 год. на СГКК-гр.***/, с данъчна оценка на имота 33 692,60 лева, като иска е за 1/3 от ¼, т.е. 1/12 идеална част от 33 692,60 лева е 2 807,72 лева, като запазена част от дарение, намалявайки извършеното дарение в полза на Б.Й.Й. с нотариален акт №58, том ІІ, дело №506/92 год. на РС-гр.***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            Решението може да се обжалва пред ОС-гр.*** с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :