Р Е Ш Е Н И Е
№………. / …………… 2019 г.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 21 октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Цветелина Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1663 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е въззивно по реда на член 436 от ГПК и е образувано по жалба
на „Теора“ ООД, Я.А.П. и ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“ против разпределение от
27.05.2019 г., извършено по изп.д.№ 2012718043191 по описа на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ С.К.– Д..
В жалбата се излага,
че така извършеното разпределение е незаконосъобразно по следните доводи: ЧСИ
не е посочил дължимите данъци към датата на разпределението, а Община Варна
като взискател се ползва с привилегията на член 136, алинея 2 от ЗЗД; допуснати
са съществени нарушения на правилата на ГПК, тъй като е определена обща
продажна цена за двата имота, поради което не може да се определи припадащата
се за всеки от тях цена, по която са възложени; постановлението за възлагане не
е влязло в сила спрямо едноличния търговец поради липса на произнасяне от съда
по депозирана от ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“ жалба против постановлението; не са
конкретизирани сумите по разпределението.
Срещу жалбата е
постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения за
нейната неоснователност.
Съобразно
разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от
ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него
изпълнително производство, както и становище по същество.
При преценка на допустимостта и редовността на така
депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Изпълнителното
производството е образувано по молба на „Юробанк България“ АД против Г.Я.С. – П.,
Т.Я.П.,*** лекс – Г.С.“ – Варна въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№ 9608/2012 г. на ВРС.
Теора“ ООД – Варна и
ЕТ „Терра лекс – Г.С.“ – Варна са длъжници по изпълнителното дело, а Я.П. е
ипотекаран длъжник. Съобразно закона и съдебната практика ипотекарният длъжник
се явява трето за изпълнителното дело лице, като едновременно с това той се
явява и длъжник по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е насочено върху
имот - ипотекиран за обезпечение на чужд дълг. Ипотекарният длъжник разполага с
право на жалба против всички действия на съдебния изпълнител, които може да
обжалва и длъжникът, когато изпълнението е насочено спрямо ипотекирания имот,
включително и срещу разпределението.
Първият наведен довод
в жалбата е, че ЧСИ не е посочил дължимите данъци към датата на
разпределението, а Община Варна като взискател се ползва с привилегията на член
136, алинея 2 от ЗЗД. Това твърдение не отговаря на истината – изрично е посочено,
че Община Варна е присъединен по право взискател относно продадените недвижими
имоти на основание член 136, алинея 1, точка 2 от ЗЗД, както и каква е сумата –
866,04 лева. Освен това следва да бъде посочено, че жалбоподателите не могат да
навеждат такива доводи, тъй като това е упражняване на чужди права, а съгласно
нормата на член 26, алинея 2 от ГПК освен в предвидените в закона случаи, никой
не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Доводът, че са допуснати
съществени нарушения на правилата на ГПК, тъй като е определена обща продажна
цена за двата имота, поради което не може да се определи припдащата се за всеки
от тях цена, по която са възложени, е неотносим към обжалваното действие на
съдебния изпълнител. Жалба срещу
извършено разпределение може да се основава само на доводи за погрешна преценка
на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от
тях вземания и съответстващите им привилегии. В тази насока е и съдебната теория
и практика според които съдебният контрол върху преценката на органа по
изпълнението не може да надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител.
Затова предметът на обжалване се концентрира върху съпоставка между
легитимацията на всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на
тях привилегии и противопоставимост. Проверката може да обхване установяване на
точен размер на определяемите в титулите вземания, както и извода за
разпределението по съразмерност на остатъка след привилегированите вземания.
Следващият довод, че постановлението
за възлагане не е влязло в сила спрямо едноличния търговец поради липса на
произнасяне от съда по депозирана от ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“ жалба против
постановлението също се явява неоснователен. Няма спор, че към настоящият
момент е налице висящо производство по жалба на едноличния търговец против
постановлението за възлагане. Подадените жалби срещу действия на съдебния
изпълнител нямат суспензивен ефект /член 438 от ГПК/, поради което законодателят
е предвидил възможност по изключение съдът по мястото на изпълнение да спре
изпълнителното производство до произнасяне по законосъобразността на действията
по изпълнението. Отделно от това следва да бъде отбелязано, както бе посочено и
по-горе, че чрез разпределението съдебният изпълнител определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума
се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради това
производството по обжалване на постановлението за възлагане не е преюдициално
спрямо настоящото производство, доколкото законосъобразността на
разпределението не е обусловена от законосъобразността на извършената публична
продан и подлежи на отделен съдебен контрол.
Последното наведено
твърдение в жалбата е, че не са конкретизирани сумите по разпределението, като
посочените по точка 26 от ТТРЗЧСИ суми са общи, без да са посочили конкретни
данни относно начина на изчисляване. Същото се отнася и за сумите,
представляващи невнесени авансови такси по точка 3, точка 4, точка 5, точка 10,
точка 13 и точка 31 от ТТРЗЧСИ. Този довод също не отговаря на действителното
положение, напротив в акта на ЧСИ за разпределение изрично са посочени
начислените такси по точка 26 от ТТРЗЧСИ за всяко вземане, както и по другите
посочени точки от Тарифата.
С оглед изложеното
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваният
акт на ЧСИ – потвърден.
Водим от горното,
настоящият състав на Окръжен съд - Варна
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 27.05.2019 г., извършено по
изп.д.№ 2012718043191 по описа на частен съдебен изпълнител С.К.– Д..
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба чрез
Окръжен съд – Варна до Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.