№ 189
гр. Свиленград, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200535 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Р. Г. В. с ЕГН ********** с
адрес гр.****************** против Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К №7040667 на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение по чл.21,
ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2,т.5 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че не била спазена процедурата по
първоначално издаване на ЕФ,който бил анулиран,тъй като собственика бил
ЮЛ,а съпругата му била ползвател,но въпреки това анулирания ЕФ бил
съставен срещу съпругата му-ползвател,а не срещу собственика на
МПС,въпреки ,че към датата на издаването му в закона липсвала такава
възможност. Отделно от това счита,че липсвало ясно посочване на място на
нарушението,неясно описание на нарушението ,както и че жалбоподателя бил
собственик на МПС,а реално той не бил такъв. Оспорва скоростта посочена в
ЕФ,като излага съображения в тази насока,като счита че е налице изтекла
давност, доколкото нарушението било извършено на 19.03.2022г.,а процесния
ЕФ бил връчен на 30.05.2025г. Моли съда да отмени изцяло атакувания
Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. По делото е постъпила молба в която жалбоподателя
сочи,че поддържа жалбата по изложените в нея доводи .Отделно от това
счита,че мястото на нарушението не било вярно посочено,като излага
подробни съображения в тази насока.
1
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.03.2022г. в 16,24 часа в общ.Свиленград на автомагистрала
Марица №А-4 при км 108+900 в посока Турция при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В 26 от 60 км./ч е било извършено засичане на
скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС) (радар) № TFR1-М 642, представляващо мобилна система за контрол
на скоростта на моторните превозни средства (МПС) е регистрирано и заснето
движение на лек автомобил марка „Хонда ХР В ”, с рег.№ ******, със скорост
101 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно
превишена стойност на скоростта 41 км/ч./след приспадане на допустимата
грешка от -3% / .
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден ЕФ серия К № 5692835 на името на ползвателя на превозното
средство Д.Е.Т., видно от Справка за собствеността на автомобила към датата
на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 400 лв.
Фишът е връчен на Д.Е.Т. /като липсват ангажирани доказателства за
датата на връчване на същия/, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-
дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни
на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за
управление на МПС.
На 03.02.2023г., Д.Е.Т. е представила в ОДМВР - Хасково Декларация по
чл. 188 от ЗДвП по образец и е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП (7 дни) в която декларация е посочила,че на процесната дата тя не е
управлявала МПС,а е предоставила същото на жалбоподателя, като МПС й е
било върнато в 20,00часа на 22.03.2022г.
Налично е и копие от свидетелството за управление на МПС на посочения
за ползвател на МПС.
С оглед така постъпилата декларация ЕФ серия К №5692835 е бил
анулиран /за което също не са ангажирани доказателства/.
Въз основа на подадената декларация от собственика на лекият автомобил
е издаден на 13.02.2023г. процесния електронен фиш за налагане на глоба за
2
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за
нарушител бил вписан жалбоподателят. В описателната част на електронния
фиш е вписано движение с установена скорост от 101 км./ч. – превишаване с
41 км/ч.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № TFR1-M 642, а за място на нарушението – е вписано на
Автомагистрала Марица при км.108+900 в общ.Свиленград в посока Р.
Турция/ГКПП Капитан Андреево/.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 30.05.2025г. според отбелязването в справката за нарушител/водач и
приложената разписка за връчване, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR1-М 642 на
процесната дата - 19.03.2022г, когато е установено нарушението, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС 19.03.2022г, времето (14.15 часа до 17,15часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – на Автомагистрала Марица при км.108+900 в общ.Свиленград в
посока Р.Турция, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 -
60 км/ч разрешена скорост , режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание подадената декларация от ползвателя на
МПС и снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № ****** МС в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост
на движение 104 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 44 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60
км.ч., като превишението е 41 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка
3 км/ч).
От представения Протокол № 7-53-21/07.12.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
3
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР с което разпорежда начина
на използване и единни критерии при работа с различните технически
средства заснемащи нарушения по ЗДвП.
Приложена е и снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
По делото е прието като доказателство по делото писмо ,ведно със схема
на Пътен участък на АМ Марица при км. 108+900 в посока от Р.Турция с
отбелязване на поставените пътни знаци към 19.03.2022г. при км.108+877
/обхващаша и зоната на км.108+900/ има поставени знаци в посока към
Р.Турция знак А-15 –път с хлъзгава настилка,знак В26- въвеждаща
ограничение на скоростта на 60км/ч и пътен знак Т14-опасност за при сняг
или лед,респективно имайки предвид правилата на ЗДвП и Наредба № РД-02-
21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съгласно
чл. 69 ,ал.1 -Когато на едно място са поставени едновременно
предупредителен пътен знак за опасност от група "А" и пътен знак за
въвеждане на забрана от група "В", действието на въведената забрана е в сила
до края на опасността, сигнализирана с предупредителния пътен знак,то
следва да се приеме,че ограничението от 60км/ч важи при валеж от сняг или
лед,като доказателства на посочената в ЕФ дата е имало валежи от сняг,или
пътя е бил заледен не са събрани по дело.
С оглед направеното възражение от страна на жалбоподателя,че участъка
в който е констатирано нарушението не отговаряло на описаното в ЕФ място
на нарушение,в частност-автомагистрала,съдът е изискал от АПИ
информация в тази насока,като по делото е постъпило писмо ,ведно със схема
на пътя,от които се установява,че при км108+294 ,дясно платно,при излизане
от Р.България в посока на движение от АМ Тракия към ГКПП Капитан
Андреево е поставен пътен знак Д6 за край на магистралата в
ляво/разделителна линия/ и дясно на платното за движение на МПС,а при
км.108+262,ляво платно,при влизане от Р.Турция и с посока на движение към
АМ Тракия е поставен първия пътен знак Д5 в ляво /разделителна ивица/ и
дясно на платното за движение на МПС ,като изрично е посочено,че краят на
автомагистралата/ Марица/ е на км.111+320,респективно в пътния участък в
който е заснето нарушението ,въпреки направеното оспорване от страна на
жалбоподателя,безспорно се явява Автомагистрала.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Ето защо същите се
4
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в
качеството му на водач на процесното МПС през процесния ден, с оглед
установения факт на управление на това МПС със скорост над разрешената,
въведена с пътен знак В26.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 30.05.2025г., а жалбата е изпратена по пощата на
12.06.2025г. и входирана в регистратурата на съда на 16.06.2025г.,а
наложената глоба с обжалвания ЕФ не е платена,видно от придружителното
писмо до съда ,поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Относно направеното възражение за изтекла давност,съдът намира
следното :
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни
срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в
чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
В процесния случай административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от
5
категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост.
ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 13.02.2023 г., т.е. в срока по чл.80,
ал.1, т.5 от НК /3 години/ спрямо датата на нарушението /19.03.2022г./.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.
След издаване на процесния електронен фиш ,АНО е предприел действия
за връчването му на административнонаказателноотговорното лице, като
същият е достигнал до адресата на30.05.2025 г.
В този смисъл, от последното прекъсващо давността действие -
13.02.2023 г., до датата на връчване на електронния фиш – 30.05.2025г,. НЕ е
изминал срок по-дълъг от три години.
Давността спира по чл. 81, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, когато
преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт.
В този смисъл докато тече разглеждането на спора относно
законосъобразността на ЕФ давност не тече.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 12.06.2025 г., поради
което от тази датата е спряла да тече давността.
В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за изтичане на
давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
На основание чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/4години и 6месеца/.
Следователно, срокът на така определената давност е четири години и
половина. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е
изтекла обикновената давност, а последната не е изтекла поради спирането .
Предвид датата на извършване на административното нарушение -
19.03.2022г., срокът, след изтичането, на който е изтекла абсолютната давност
в случая би бил 19.09.2026г., следователно към настоящия момент не са
налице основанията за погасяване на административно наказателната
отговорност на жалобоподателая за процесното административно нарушение.
От анализът на така събраните доказателствени материали съдът намира,
че необосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по следните съображения:
От представената справка за регистрация на процесното МПС е видно,
че към датата на административното нарушение – 19.03.2022г., собственикът,
на когото е регистриран л.а. „Хонда ХР В“ с рег. № ****** е „Райфайзен
лизинг България“ ЕООД, а като негов ползвател е посочен Д.Е.Т..
Жалбоподателят не е законен представител на дружеството
собственик,тъй като такива доказателства не се ангажираха от страна на АНО
дружествата.
Освен това, в процесния ел.фиш като собственик, на когото е
6
регистрирано МПС е посочен жалбоподателя, докато в действителност според
справката за собственост и регистрация на автомобила му е юридическо лице,
а жалбоподателят е посочен като ползвател.
Следователно, имайки предвид и описанието на изпълнителното деяние,
с ЕФ жалбоподателя е санкциониран като физическо лице, управлявало
собствения си лек автомобил, а не като законен представител на собственика
на автомобила, данни за когото изобщо не бяха ангажирани от АНО, или като
този, на когото е предоставено МПС – чл.188 от ЗДвП/преди настъпилите
изменения с бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г./ , т.е. налице е
несъответствие между данните от обективната действителност от една страна,
и от фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказтелното обвинение, от друга страна.
Както беше отбелязано по-горе, към датата на констатиране на
нарушението, собственик на лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението за скорост е било трето лице, а не жалбоподателят.
Систематичният анализ на разпоредбите на чл.189 ал.4 и 5 ЗДвП
изключва възможността електронният фиш априорно да бъде издаден на
ползвател и именно поради това, в чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП е предвидено, че „В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението…“.
Да се приеме обратната теза – а именно, че по преценка на издаващия
ЕФ служител е допустимо санкционният акт да бъде издаден на всяко трето
лице, различно от регистрирания собственик, би означавало дейността по
издаване на ЕФ да бъде подчинена на субективни преценки, каквито по
правило при нея са недопустими /по аргумент от чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП/ и в
този смисъл – подобен подход създава не само правна несигурност, но и
противоречи на духа на Закона.
Придържането към подобна теза, впрочем обезсмисля и цитираната по–
горе разпоредба на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, която дава възможност единствено
на регистрирания собственик да посочи данните на лице, за което счита, че е
извършител на нарушението, т.е. – ползвател по смисъла на чл.188 ал.1 ЗДвП.
Едва след посочените изменения законът /в сила от 7.09.2025 г/ е дал
правна възможност да се издаде ЕФ и на ползвателя,който е вписан в талона
на МПС,но към датата на издаване на ЕФ ,такава правна възможност не е
била налице,поради което напълно неправилно е бил издаден ЕФ срещу
ползвателя,а след неговото възражение срещу настоящият жалбоподател.
В съответствие с тези доводи Съдът приема, че обжалваният Електронен
фиш е издаден срещу лице, което не може да бъде /априорно/
административнонаказателноотговорно в настоящия случай.
При положение, че регистриран собственик на процесното МПС е
юридическото лице – Райфайзен лизинг България“ ЕООД,, а като негов
ползвател е вписан съпругата на жалбоподателя, в този случай, съобразно
чл.188 ал.2 ЗДвП, Електронният фиш е следвало да бъде издаден на името на
законния представител на дружеството собственик, който, на свой ред е имал
правото да предприеме оспорване на авторството на административното
7
нарушение по реда на чл.189 ал.5 ЗДвП. Тъй като това не е сторено, а вместо
това директно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
трето лице – несобственик, Електронният фиш се явява неправилен и като
такъв, следва да бъде отменен.
В условията на алтернативност,дори и да се приеме,че процедурата е била
изцяло спазена и не са налице коментираните по горе нарушения,съобразно
събраните по делото доказателства в частност-писмо ,ведно със схема на
Пътен участък на АМ Марица при км. 108+900 в посока от Р.Турция с
отбелязване на поставените пътни знаци към 19.03.2022г. от която се
установав,че при км.108+877 /обхващаша и зоната на км.108+900/ има
поставени знаци в посока към Р.Турция знак А-15 –път с хлъзгава
настилка,знак В26- въвеждаща ограничение на скоростта на 60км/ч и пътен
знак Т14-опасност за при сняг или лед,респективно имайки предвид правилата
на ЗДвП и Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци, съгласно чл. 69 ,ал.1 -Когато на едно място са
поставени едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група
"А" и пътен знак за въвеждане на забрана от група "В", действието на
въведената забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с
предупредителния пътен знак,то следва да се приеме,че ограничението от
60км/ч важи при валеж от сняг или лед,като доказателства на посочената в ЕФ
дата е имало валежи от сняг,или пътя е бил заледен не са събрани по
дело,поради което следва да се приеме,че нарушението визирано в ЕФ остана
недоказано доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности
на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за
населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за
останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според
ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно както се посочи по горе от схемата приобщена по делото се
установява,че пътния участък в който е констатирано нарушението е
автомагистрала,за която съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП и категорията на МПС
управлявано от жалбоподателя важи ограничение от 140км.в час,при това
положение и доколкото не се установи посочените ограничения/сняг или
заледен пътен участък/,който да активира забраната от 60км/ч в пътния
участък,то следва да се приеме,че издаденият ЕФ се явява неправилен и
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
8
При този изход на делото се дължат разноски на жалбоподателя,но от
негова страна липсва искане в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система , Серия К №7040667 , издаден от ОД на МВР -
Хасково, с който на Р. Г. В. с ЕГН ********** с адрес гр.******************
за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание – "ГЛОБА" в размер на 400 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9