Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца,
15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д.
№ 2422 по описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно
основание по чл. 124 ГПК
Ищците К.М.С. и Н.П.С. са предявили иск с правно
основание по чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответницата Ц.Т.Х., че
са собственици при равни права на ½
идеална част от УПИ, пл. № 100 в кв. 3 по плана на с.Веслец, община Враца с
площ от 1130 кв.м., на деривативно правно основание -
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, том III, дело
№636/03.09.1993 г. на нотариус Рейна Стефанова при
Районен съд - Враца. Направено е и искане на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде
отменен нотариален акт № 58, том XI, рег.№7790, дело №1154 от 04.12.2012 г. на
нотариус В. Василев, Районен съд - Враца, peг. № 338
в Нотариалната камара на РБ.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата К.С. закупила от В. Х. И. и съпруга ѝ В. Ц. И. ½ идеална
част от парцела I, пл. №100 в кв.3 по плана на с.Веслец, община Враца с площ от
1130 кв.м., незастроена, при съседи: улица, улица и
наследниците на А. И. К.. За покупко-продажбата на недвижимия имот бил съставен
нотариален акт № 43, том III, дело № 636/03.09.1993 г. на нотариус Рейна Стефанова при Районен съд - Враца. Към момента на
покупко-продажбата ищците К. и Н. имали сключен граждански брак. В закупуването
на процесния имот и двамата съпрузи имали еднакъв принос, поради което
придобили същия при равни права, въпреки че в нотариалния акт за
покупко-продажба като купувач фигурира само единия съпруг - ищцата К.С.. Сочи
се, че продавачите на имота – В. Х. И. и съпругът ѝ – В. Ц. И. се
легитимирали като собственици с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №68, том V, дело №1342/10.09.1991г. на нотариус Рейна
Стефанова при Врачански районен съд, по силата на който В. А. К. е продал на Т.
Ц.Х. и на В. Х.И. при равни права следния свой недвижим имот: парцел I /
първи/, пл.№100 /сто/, в квартал 3-ти /трети/, по плана на с.Веслец, община
Врачанска, с площ от 1130 /хиляда сто и тридесет/ квадратни метра, незастроен,
с неуредена регулация, при съседи: улица, улица, улица и наследници на А. И. К.. Имотът бил закупен от
двамата купувачи В. Х.И. и Т. Ц. Х. при равни права. Към момента на закупуване
на имота В. Х. имала сключен граждански брак с В. Ц. И., поради което по силата
на чл.19 от СК /от 1985 г. отм./ двамата съпрузи придобили при равни права
закупената от В. И. ½ идеална част от имота. Твърди се, че през 1993 г. В.
И. и В. И.продали притежаваните от тях 1/2 идеални части от процесния имот на
двамата ищци, които от деня на придобиване непрекъснато владеят и ползват
имота. Сочи се, че целият урегулиран поземлен имот бил разделен по средата на
две равни части с телена ограда. Едната част се ползвала от съсобственика Т. Х.,
а другата - от В. И. и В. И., а след продажбата - от новите собственици -
ищците К.С. и Н.С.. Поддържа се, че всеки влизал в своята оградена половина от
имота през външна порта, като между двата имота нямало врата и възможност да се
минава. Така разпределеното ползване на общия имот и разделянето му на две
равни части, с ограда с бетонни колци се запазило и продължило и при новите
собственици, от закупуването на имота до настоящия момент. В продължение на 27
години ищците твърдят, че необезпокоявано владеят едната половина от имота,
засаждат овощни дръвчета, ежегодно отглеждат зеленчукова градина, отлели бетонни
пътеки, построили гараж, изкопали кладенец. Прокарали ток и вода в своята
половина, като партидите към съответните дружества доставчици били записани на
името на ищцата К.С.. С другия съсобственик поддържали отлични съседски и
приятелски отношения. Никой нямал ключ от имота на съседа и свободен достъп до
него. Т. Х. никога не бил предявявал претенции към оградената ½ идеална част от имота на ищците, не
използвал, обработвал и владял същата. Ищците установили, че с нотариален акт №
58, том XI, рег.№7790, дело №1154 от 04.12.2012г. на нотариус В.Василев,
Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната камара
на РБ, другият съсобственик Т. Ц. Х.е признат за собственик по давностно владение на притежаваната от тях ½ идеална
част от УПИ 1-100 / първи - сто/ в квартал 3 /трети/ по плана на с. Веслец,
одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990г., целия с площ от 1175 кв.м., заедно с
цялата построена в горния имот двуетажна масивна жилищна сграда. Считат за
напълно неверни констатациите на нотариуса, отразени в приложеното към нотариалното дело постановление за
продължило повече от десет години несмущавано владение от страна на Т. Х. по
отношение на притежаваната от ищците половина от процесния имот. Твърдят, че Т.
Х. не е придобил право на собственост по давностно
владение върху процесната ½ идеална част от
поземления имот, удостоверено по реда на обстоятелствена проверка с нот.акт. № 58, том XI, рег.№ 7790, дело № 1154 от
04.12.2012 г. на нотариус В.Василев, Районен съд - Враца, per.
№ 338 в Нотариалната камара на РБ. Сочи се, че десет дни, след като се снабдява
с нотариален акт по обстоятелствена проверка, Т. Х. продава целия имот на
дъщеря си – ответницата Ц.Т.Х., като покупко-продажбата е обективирана
в нотариален акт №136, том XI, рег. № 8054, дело № 1212/14.12.2012 г. на
нотариус Венцислав Василев, Районен съд - Враца, peг.
№ 338 в Нотариалната камара на РБ. Оспорват ответницата Ц.Х. да е придобила
правото на собственост върху ½ идеална част от процесния имот, тъй като праводателят ѝ не е бил собственик на тази ½
идеална част от имота. Както своя праводател, Ц.Х.
изобщо не е посещавала, ползвала и предявявала каквито и да било претенции за
собственост върху имота на ищците. След смъртта на Т. Х. в началото на 2020 г.,
същият оставил като наследници двете си дъщери – Ц.Т.Х. и С.Т.Г.. Сочи се още,
че придобиването на имота на основание давностно
владение и извършената впоследствие продажба не е декларирано в Община Враца,
Дирекция МДТ и в техническата служба към общината. От 1993 година до настоящия
момент ищците били отразени като собственици в общинските регистри и са
посочени като такива в издадените от общината скици и данъчна оценка.
Поради изложеното, молят съда да уважи предявения
положителен установителен иск за собственост на ½ идеална част от
процесния имот спрямо ответницата и да отмени на осн. чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 58, том XI, рег.№7790,
дело № 1154 от 04.12.2012г. на нотариус В. Василев, Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната камара на РБ. Претендират
разноски.
В срочно подаден отговор,
ответницата Ц.Х. счита предявените искове са недопустими поради липса на правен
интерес. Твърди, че никога нейният наследодател Т. Х. или самата тя, като
купувач на имота, не са оспорвали правото на собственост върху половината от
същия на ищците С.. Потвърждава, че в имота помежду им има ограда и всеки владее
своята част от него, като е изградил жилищна сграда и други постройки.
След повече от година от смъртта
на своя баща Т. Х., ответницата, при справка в техническата служба на Община
Враца, установила, че в разписната книга към плана на с. Веслец е записано само нейното име, макар че
половината от процесния имот се владее от ищците. В регулационния план не била
нанесена и жилищната сграда на ищците, която съществува и понастоящем.
Сочи, че от отразената забележка
към скица № 713/18.09.2020 г. било видно, че ищцата е декларирала имота си на
същата дата и същата е вписана като собственик на ½ идеална част от
имота, с което счита, че въпросът е решен и вече е известно кой държи другата
част от имота.
Освен това, счита, че след като
правото на собственост на ищците върху ½
идеална част от процесния имот е установено с нотариален акт № 43 том
III дело № 636/1993 г., който акт не се оспорва от никого, то за ищците липсва
правен интерес от воденето на настоящото дело. Заявява, че не отрича правото на
собственост на ищците върху ½ ид. част от
процесния имот, не е владяла собствената на ищците част от имота и не е
извършвала разпоредителни сделки с тази част.
Намира, че съставеният
констативен н.а. № 58 том XI, peг. № 7790, н.д. №
1154 от 04.12.2012 г. на нотариус В. Василев, който е издаден в едно
охранително производство, не може да бъде противопоставен на никого, а най -
малко на ищците, тъй като той не установявал придобиване на правото на
собственост със сила на присъдено нещо. Ето защо намира за неоснователно и
искането за отмяна на акта по реда на чл. 537 ГПК. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.03.2021 г.
ответницата Ц.Х., чрез процесуалния ѝ представител, заявява, че не
поддържа депозирания по делото отговор на исковата молба. Заявява, че признава
иска относно претендираната от ищците част от поземления имот. Обръща внимание,
че по отношение на претенцията за ½ идеална част от имот, следва да се
има предвид, че с констативния нотариален акт се обективира
и право на собственост върху къща, построена в имота от ответната страна, като
считат, че в тази част нотариалния акт не следва да бъде отменян.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 24.03.2021
г., процесуалният представител на ищците – адв. Л.В.,
както и лично ищцата К.С., заявяват, че къщата, която се намира в имота не е
собствена на ищците и същите нямат
претенция за нея. След проведеното първо открито съдебно заседание, с молба с
вх. № 266071/06.04.2021 г., ищците молят да се признае за установено по
отношение на ответницата, че са собственици при равни права на процесния
поземлен имот ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.04.2021 г., процесуалният
представител на ищците – адв. Л.В. отново заявява, че
претенцията на ищците касае само ½ част от незастроен имот, както и че нямат
претенции към къщата. Посочва още, че къщата не е узаконена. Заявява освен
това, че написаното в молбата от 06.04.2021 г., сочещо към наличие на претенции
и към намиращата се в имота къща, е заради изразено от ищцата С. притеснение.
Съдът е изготвил проект на доклад по делото, обективиран в
определение от 08.02.2021 г., който е приет за окончателен такъв, без
възражения от страните, в проведеното открито съдебно заседание на 24.03.2021
г. С доклада по делото съдът е очертал и предмета на правния спор, касаещ ½ идеална част от
парцела I, пл. №100 в кв.3 по плана на с.Веслец, община Враца с площ от 1130
кв.м., незастроена, при съседи: улица, улица и
наследниците на А. И. К.. Ищците не са заявили с исковата молба, нито до
приемането на доклада по делото, претенции и по отношение на намиращата се в
имота двуетажна масивна жилищна сграда, която представлява самостоятелен обект
на право на собственост, поради което съдът не следва да формира изводи по
отношение собствеността на същата в съдебния си акт. Още повече, че макар и непостоянна
и изменяна неколкократно, последната изявена от ищците воля в проведеното
открито съдебно заседание на 07.04.2021 г. е в смисъл, че същите нямат
претенции за собственост по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда,
намираща се в поземления имот.
След като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът
прима за установено следното от
фактическа страна:
От приетия по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том V, дело №1342/10.09.1991 г.
на нотариус Рейна Стефанова при Врачански районен съд
се установява, че на 10.09.1991 г. лицето В. А. К. е продал на Т. Ц. Х.и на В.
Х. И.при равни права следния свой недвижим имот: парцел I / първи/, пл.№100
/сто/, в квартал 3-ти /трети/, по плана на с.Веслец, община Врачанска, с площ
от 1130 /хиляда сто и тридесет/ квадратни метра, незастроен, с неуредена
регулация, при съседи: улица, улица, улица и наследници на А. И. К..
От приетото по делото
удостоверение за родствени връзки на В. Х. И.се установява, че В. Ц. И. е бил
неин съпруг да неговата смърт, настъпила на 07.04.2013 г., поради което, и на
осн. чл. 19 от СК /от 1985 г. отм./, двамата съпрузи придобили при равни права
закупената от В. Х. И.½ идеална част от имота.
Установява се, че на 03.09.1993
г. ищцата К.С. придобила чрез покупко-продажба собствеността върху ½
идеална част от парцела I, пл. №100 в кв.3 по плана на с.Веслец, община Враца с
площ от 1130 кв.м., незастроена, при съседи: улица, улица
и наследниците на А. И. К. от В. Х. И.и съпруга ѝ В. Ц. И., като за
покупко-продажбата на недвижимия имот бил съставен нотариален акт № 43, том
III, дело № 636/03.09.1993 г. на нотариус Рейна
Стефанова при Районен съд - Враца.
От приетото по делото
удостоверение за сключен граждански брак от 04.06.1978 г., издадено от Селски
общински народен съвет при с. Крушовица, общ. Враца, към момента на
придобиването на имота, ищцата е имала сключен граждански брак с ищеца Н.П.С.,
поради което, и на осн. чл. 19 от СК /от 1985 г. отм./ двамата съпрузи
придобили при равни права закупената от В. И. ½ идеална част от имота.
Установява се от приетия по
делото нотариален акт № 58, том XI, рег.№7790, дело №1154 от 04.12.2012г. на
нотариус В.Василев, Районен съд - Враца, peг. № 338 в
Нотариалната камара на РБ, че другият съсобственик на имота и наследодател на
ответницата - Т. Ц. Х., е признат за собственик по давностно
владение на ½ идеална част от УПИ 1-100 /първи - сто/ в квартал 3
/трети/ по плана на с. Веслец, одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990г., целия с
площ от 1175 кв.м., заедно с цялата построена в имота двуетажна масивна жилищна
сграда.
От приетия по делото нотариален
акт №136, том XI, рег. № 8054, дело № 1212/14.12.2012 г. на нотариус Венцислав
Василев, Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната
камара на РБ, се установява, че на 14.12.20212 г. Т. Х. прехвърля чрез
покупко-продажба на своята дъщеря – ответницата Ц.Т.Х. собствеността на целия
имот, а именно: УПИ 1-100 /първи - сто/ в квартал 3 /трети/ по плана на с.
Веслец, одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990г., целия с площ от 1175 кв.м.,
заедно с цялата построена в горния имот двуетажна масивна жилищна сграда.
Други относими доказателства в
производството по делото не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца
е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното деривативно правно основание - договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 43, том III, дело №636/03.09.1993 г. на нотариус Рейна
Стефанова при Районен съд - Враца.
Доколкото е налице извършена разпоредителна
сделка с целия имот, за която се твърди от ищците, че по отношение на ½ част
от имота е извършена от несобственик, то това обуславя несъмнено правния
интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото при разпореждането с чужди
права на практика се отричат такива на действителния собственик.
С изготвения проект на доклад по делото,
обективиран в определение от 08.02.2021 г., който е приет за окончателен такъв,
без възражения от страните, в проведеното открито съдебно заседание на
24.03.2021 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, са отделени обстоятелствата, че, считано от 03.09.1993 г. и
понастоящем, ищците владеят необезпокоявано процесната ½ идеална част от
недвижимия имот, разделена с ограда с частта от имота, притежавана от
ответницата, като частта от имота, притежавана от ищците, никога не е владяна
от ответницата и нейния наследодател Т. Х..
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че
ищците са придобили собствеността на ½ ид.
част от процесния имот, като покупко-продажбата е обективирана
в нотариален акт № 43, том III, дело №636/03.09.1993 г. на
нотариус Рейна Стефанова при Районен съд – Враца.
Този факт не се оспорва от ответницата. Със същия нотариален акт право на
собственост върху останалата ½ ид. част от
имота е придобил Т. Ц. Х.– наследодател на ответницата, който впоследствие, с
нотариален акт от 04.12.2012 г., е признат за собственик по давностно
владение на ½ идеална част от УПИ 1-100 /първи - сто/ в квартал 3
/трети/ по плана на с. Веслец, одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990г., целия с
площ от 1175 кв.м., заедно с цялата построена в горния имот двуетажна масивна
жилищна сграда. Доколкото същият вече е бил собственик на ½ ид. част от поземления имот по силата на деривативно основание – покупко-продажба от 03.09.1993 г.,
то може да се направи обоснован извод, че през 2012 г. е признат за собственик
по силата на давностно владение по отношение на частта
от поземления имот, притежавана от ищците. Доколкото по делото се установи
/факт, по който страните не спорят/, че считано от 03.09.1993 г. и понастоящем,
ищците владеят необезпокоявано процесната ½ идеална част от недвижимия
имот, разделена с ограда с частта от имота, притежавана от ответницата, то се
налага извод, че съдържащият се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК извод на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост на ½ ид. част от поземления имот въз основа на давностно владение, е погрешен.
Продажбата на чужд имот не е нищожна, но
същата няма вещноправен ефект по правилото, че никой
не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /така напр. Решение
№853/14.01.2010 по дело №1145/2008 на ВКС, ГК, III г.о./.
Ето защо, извършеното с нотариален акт №136, том XI, рег. № 8054, дело №
1212/14.12.2012 г. на нотариус Венцислав Василев, Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната камара на РБ прехвърляне чрез покупко-продажба
на целия поземлен имот от страна на Т. Ц. Х./продавач/ на неговата дъщеря –
ответницата Ц.Т.Х. /купувач/ няма вещнопрехвърлителен
ефект за ½ ид. част от него и е
непротивопоставим на действителния собственик.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск за собственост е основателен, поради което следва да бъде уважен.
Според Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се
носи от оспорващата страна (в случая ищците), без да намира приложение редът на
чл. 193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на
принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на
отмяна.
Предвид изложеното по-горе и основателността в случая
на предявения положителен установителен иск следва да бъде
отметен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 58, том XI, рег.№ 7790, дело №1154 от 04.12.2012г. на нотариус В.Василев,
Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната камара
на РБ, в частта, в която Т. Ц. Х.е признат за собственик по давностно
владение на ½ идеална част от УПИ 1-100 /първи - сто/ в квартал 3
/трети/ по плана на с. Веслец, одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990г., целия с
площ от 1175 кв.м., от които 45 кв. м. са общинска собственост, при съседи: от три страни улици и УПИ II – 100 – А. И.
К., всички в квартал 3.
По
разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 602,00 лева разноски по
делото, от които 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 102,00 лева
държавни такси, направени във връзка с производството.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗВАНА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК в
отношенията между К.М.С., ЕГН ********** и Н.П.С., ЕГН **********, от една
страна, и Ц.Т.Х., ЕГН **********, от друга страна, че К.М.С., ЕГН ********** и Н.П.С.,
ЕГН ********** са собственици при равни права на ½ идеална
част от УПИ, пл. № 100 в кв. 3 по плана на с.Веслец, община Враца с площ от
1130 кв.м., при съседи: от три страни улица и наследници на А. И. К. на деривативно правно основание - договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 43, том III, дело № 636/03.09.1993 г. на
нотариус Рейна Стефанова при Районен съд – Враца.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот №
58, том XI, рег.№ 7790, дело №1154 от 04.12.2012 г. на нотариус В.Василев,
Районен съд - Враца, peг. № 338 в Нотариалната камара
на РБ, в частта, в която Т. Ц. Х.,
ЕГН ********** е признат за собственик по давностно
владение на ½ идеална част от УПИ 1-100 /първи - сто/ в квартал 3
/трети/ по плана на с. Веслец, одобрен със Заповед № 1839/30.07.1990 г., целия
с площ от 1175 кв.м., от които 45 кв. м. са общинска собственост, при съседи:
от три страни улици и УПИ II – 100
– А. И. К., всички в квартал 3.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.Т.Х., ЕГН ********** да заплати на К.М.С., ЕГН ********** и Н.П.С., ЕГН **********
сумата от 602,00 лева, представляваща
направени разноски в производството по гр. дело № 2422/2020 г. по описа на РС
Враца.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: