РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. П.**, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в
публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В.**
и в присъствието на прокурор при ОП П.** Д.**
като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 381 / 2022 по описа на
Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 150 и сл. от гл. IXX „Съдебно обжалване на ревизионния акт“.
Образувано
е по жалба с
вх. № 2907/04.10.2022 г. от „***“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П.**, ул. ***, № **, вх.**,
ет.**, ап.**, представлявано от управителя С.А.С.,
СРЕЩУ: Ревизионен акт №
Р-22001421001740-091-001/16.11.2021 г., издаден от Ф.С.Й.***– орган, възложил
ревизията, иТ.Н.В.***– ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
819/30.05.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – гр.С.***.
В подадената жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на издадения Ревизионен акт №
Р-22001421001740-091-001/16.11.2021г.,
потвърден с Решение № 819/30.05.2022 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С.***, тъй като не били
обсъдени фактите и обстоятелства от значение за правото на приспадане на данъчен
кредити, а били коментирани ирелевантни обстоятелства, поради което и
неправилно органите по приходите били приели, че не са налице реално
осъществени услуги по фактури.
В съдебните заседания
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подържа депозираната жалба и
при подробно изложени съображения в представена писмена защита моли жалбата да
бъде уважена, като бъде отменен
обжалвания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – С.***, чрез
процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, моли да се постанови
решение с което да се отхвърли, като неоснователна. Предвид извършените
оспорвания по реда на чл. 193 от ГПК моли оспорените писмен доказателства да не
бъдат ценени.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – П.**, представлявана от прокурор Деянов, изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне.
Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след
като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна –
лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, пред надлежен съд срещу подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност на основание чл. 156, ал. 1 от ДОПК решение на директора на
компетентната териториална дирекция на НАП, счита същата за допустима, поради
което дължи разглеждането ѝ по същество.
На основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по
делото доказателства обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, извърши
проверка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, за да се
произнесе прие за установено следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № 22001421001740-020-001/24.03.2021 г., с която наТ.Н.В.***-
Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) Р.Д.М.**- Главен
инспектор по приходите е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за
задълженията за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчните периоди от 01.06.2020
г. до 31.12.2020 г., определен е ревизиращия екип, за срок от три месеца от връчване на
заповедта. За резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен
доклад от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след
определения за завършването на ревизията срок. ЗВР е връчена е на жалбоподателя по електронен път на електронния адрес на ревизираното лице : имейл
struma_engineering@abv.bg на 06.04.2021 г.
Със Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № № Р-22001421001740-020-002 / 29.06.2021 г. връчена
на ревизираното лице на 20.07.2021г. срокът за
приключване на ревизията е продължен до 06.08.2021г.
С ЗИЗВР № РР-22001421001740-020-003 / 03.08.2021 г. връчено на ревизираното лице срокът за приключване на ревизията е продължен до 03.09.2021г..
Всички заповеди са издадени от Ф.С.Й.**, на длъжност
началник сектор „Ревизии" в отдел „Ревизии" към дирекция
„Контрол" ври ТД на НАП С.***, оправомощена съгласно I
т. 18. Заповед № РД-01-128/18.02.2020г., издадена от
директора на ТД на НАП С.***.
Всички заповеди са подписани с валидни към съответния момент електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени
доказателства. Връчени са на ревизираното дружество по електронен път, което е
видно от приложените удостоверения за връчване по електронен път в ИС
„Контрол“.
В ревизионния доклад е прието, че
по фактурите, издадени от доставчиците: *** ЕООД, *** ЕООД**ЕООД и *** ЕООД /
поддоставчици „**" ЕООД и „**" ЕООД/, за които ревизираното лице е
упражнило правото си на данъчен кредит, след анализ на събраните в хода на
настоящото ревизионно производство доказателства не са налице доставки на
стоки/услуги по смисъла на чл. 69 от ЗДДС, респективно няма настъпило данъчно
събитие. Описаните фактури от посочените доставчици били издадени без да е
налице данъчно събитие и ДДС е начислен без да е изискуем по смисъла на чл. 25,
ал.5, т.1 от ЗДДС. Поради което е направено
предложение, на основание чл.68, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от ЗДДС, да се откаже право на
приспадане на данъчен кредит по тези фактури и да бъдат установени размери на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
16.09.2021 г., в общ размер на 271 942,58 лв. за ревизирания период от м.06.2020г. до м.12.2020г.
В срока по чл. 117 от ДОПК е подадено възражение с вх. №
53-00-2305/14.10.2021г. по регистъра на ТД на НАП С.*** от „***" ЕООД,
чрез управителя С.С., по което ревизиращия екип е приел, че с възражението се
оспорват констатации и правни изводи на ревизиращия екип, без да се представят
допълнително доказателства. От събраните по преписката доказателства,
разгледани в тяхната съвкупност, се налагал извода, че зад фактурираните от
страна на РП получени доставки не стояли реални стопански операции и
действително осъществени сделки. Фактурите били издадени без да е настъпило
данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, поради което приел, че са издадени без основание, поради което и
начисления данъкът се явявал неправомерно начислен.
В хода на ревизията са установени следните данни за
ревизираното лице:
1. „***“ ЕООД е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.04.2019 г.
2. Органи на управление Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството са С.А.С.. ЕГН **********
3. Капиталът на .***" ЕООД е в размер на 10.00 лв
4. Клонове и поделения - няма открити
5. Свързани лица Дружеството е свързано лице, съгласно Параграф 1 от ДР на ТЗ по отношение управителя С.А.С. със следните лица Ти Ем Консулт 2019 Еднолично дружество с ограничена отговорност. ЕИК ********* и Ем Си груп Еднолично дружество с ограничена отговорност. ЕИК *********
6. Извършвана дейност през ревизираният период Основната дейност. Деклариран пред НАП. НСИ КИД 2008 код 4299 - Строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде НКИД 2003 код 4523 - Строителство на пътища самолетни писти и спортни терени
7. Упражнявана дейност в следните обекти: През ревизирания период дружеството осъществява дейността си на адрес гр. П.**, ул "***" № **. вх **. ет **ап.**
8. Регистрация по ЗДДС. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 03 05 2019 г /Регистрации избор, независимо от облагаемия оборот/.
9. Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р22001421001740-091-001/ 16.11.2021г. издаден от Ф.С.Й.***на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията иТ.Н.В.***на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.
От извършената на 16.06.2023 г.
служебна справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенцията по вписванията не се установява промяна в данните
на ревизираното лице.
С РА, за данъчните периоди от 01.06.202019 г. до 31.012.2020 г. на основание чл. 68, ал. 1, т.
1, чл. 69, ал.1, т.1 във връзка с чл. 69 от ЗДДС и чл.25, ал.7 от Закона, не е
признато правото на приспадане на данъчен кредит за ревизирания период по
фактурите, издадени от описаните в Раздел IV т.3.1,
т.3.2, 3.3. и т.3.4 от РД от доставчици на ревизираното лице на обща стойност
248 660,00 лв.
Предвид това, че за съответните
периоди жалбоподателят е декларирал и внесъл ДДС в размер на 16 916,85 лв., то
на същия са определени задължения за
довнасяне по ЗДДС в общ размер на 276 623,14 лв., включващ главница от 248 551.97
лв. и лихви за просрочие 27 239,58 лв. Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице на 09.03.2022 г. по електронен път, видно от приложените
удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Срещу ревизионният акт е
постъпила Жалба вх. № 53-06-2547/24.03.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – С.***
и вх. № 23-22-563/12.04.2022 г. по регистъра на ДОДОП С.***. Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С.*** при Централно
управление на НАП се е произнесъл по нея с Решение № 819/30.05.2022 г. в срока
по чл.155, ал.1 от ДОПК.
С Решение № 819/30.05.2022 г.
директорът на ДОДОП е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-Р-22001421001740-091-001/16.11.2021 г. Решението на Директора на ДОДОП е
връчена е на жалбоподателя по електронен път
на електронния адрес на ревизираното лице : имейл struma_engineering@abv.bg
на 31.05.2022 г. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК
на 15.06.2022
г., ревизираното лице е депозирало жалба с вх. № 53-04-509/15.06.2022г. по регистъра на Административен съд – С.*** град, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт
и ревизионния доклад на основание чл.120, ал.2 от ДОПК неразделна част от първия, са направени след обстоен
и задълбочен анализ на събраните в ревизионното производство писмени
доказателства. Съставителите на двата акта проследяват извършените от ревизиращия екип поредица от процесуалните
действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне на документи и
писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други задължени лица, в
резултат на които са формирани следните установявания:
Предмета на дейност
на дружеството е: Строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде;
НКИД 2003 код: 4523 - Строителство на пътища, самолетни писти и спортни терени.
На основание чл.
37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице били връчени 2
бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения като в определения
срок били представени счетоводни документи и регистри, извършено е посещение на
адреса за кореспонденция на дружеството.
На основание чл.
45, ал.2 от ДОПК били извършени насрещни проверки на други задължени лица: „**"
ЕООД с ЕИК **, „**" ЕООД с ЕИК *** „***" ЕООД с ЕИК ***, „***"
ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК **, „***"
ЕООД с ЕИК ***, „***" ЕООД с ЕИК ***.
В хода на ревизията
е установена следната фактическа обстановка:
За получените
доставки и данъчния кредит (покупки):
Данъчният кредит за
периода е формиран от покупка на стоки/услуги от фирми, регистрирани на
територията на страната. Основни доставчици на фирмата през ревизирания период
били „***" ЕООД с ЕИК BG**, „***" ЕООД с ЕИК ***, „** ЕООД с ЕИК ***
и „***" ЕООД с ЕИК ***.
С право на пълен
данъчен кредит били декларирани доставки на строителни услуги, наем на техника
и покупки на материали / строителни, раб. облекло, горива, консумативи/.
За ревизираните
периоди дружеството било получател на доставки, за които притежава данъчни
фактури, които отговаряли на изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. При
извършена проверка в информационния масив на НАП се установило, че издадените
фактури на „***' ЕООД в качеството му на получател, са отразени от доставчиците
в регистър „Дневник за продажби" за съответните данъчни периоди и размера
на данъка по фактурите е включен при определяне на резултатите им в СД по ДДС
за тези данъчни периоди.
1. През ревизирания
период дружеството било ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер
на 82 051,00 лева по фактури, издадени от „**" ЕООД с ЕИК BG**. На
дружеството била извършена насрещна проверка и
връчено ИПДПОЗЛ но изисканите документи не били представени, като едва
след извършване на проверката били представени описани подробно в РД документи.
Установено било, че дружеството няма наети лица на трудов договор, има
задължения в особено големи размери и многократно е издирвано и не е открито от
органите по приходите за връчване на съобщения и други документи,
регламентирани с ДОПК. За периода 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., дружеството
декларирало обороти в особено големи размери, с резултат - ДДС за
възстановяване. Положения подпис от едноличния собственик на капитала и
управител на проверяваното дружество - М.К.М.**, не кореспондирал със същия от
представените заверени копия на документи от проверяваното лице, т.е. не били издадени
и подписани от представляващия „**" ЕООД. Допълнително от РЛ били представени
документи описани в РД. Предвид направените констатации при насрещната проверка
на доставчика, събраните документи в хода на ревизията, както и резултатите от
извършените справки в ИС на НАП от ревизиращият екип се налагал извода, че
липсват доказателства за наличие на техническа, материална и кадрова
обезпеченост на доставчика - „**" ЕООД, предвид факта, че във фирмата няма
назначени лица по трудови правоотношения и липсвали доказателства за собствена
и/или наета техника за извършване на фактурираните СМР, както и технически
средства за превоз на работници и материали до съответните обекти. Липсвали
доказателства за наети по нетрудови правоотношения лица.
От ревизираното
дружество не била предоставена информацията, изискана с връченото Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ относно мотивите за избора
на конкретния доставчик, търговската кореспонденция с него. Не била представена
информация за изпращани /получавани ценови оферти, разменена търговска
кореспонденция, имейли/. Не ставало ясно при изпълнението на СМР какви
материали били влагани и за чия сметка били същите, не били представени
документи, доказващи закупени материали. Липсвали доказателства за стопанисвани
от доставчика складови бази, където да бъдат съхранявани материалите, документи
за собствен или нает транспорт, с който били извозени материалите от обект на
доставчика - до обекта на ревизираното лице. Ревизираното лице от своя страна
също не представило документи за закупени материали /в случай, че същите били за
негова сметка/. Предвид гореизложеното, ревизиращият екип приел, че не е налице
доставка по реда на чл.69 от ЗДДС по издадените от „** фактури към *** ООД.
2. През ревизирания
период дружеството ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер на
24 367,00 лева по фактури, издадени от „***" ЕООД с ЕИК **. На дружеството
била извършена насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ но изисканите документи не
били представени, като едва след извършване на проверката били представени
описани подробно в РД документи. Установено било, че дружеството няма наети
лица на трудов договор, има задължения в особено големи размери и многократно е
издирвано и не е открито от органите по приходите за връчване на съобщения и
други документи, регламентирани с ДОПК. Дружеството упражнило право на данъчен
кредит за материали и услуги от неясно какви от доставчици, които не били декларирали
продажби към „***" ЕООД. Положения подпис от едноличен собственик на
капитала и управител на проверяваното дружество не кореспондирал със същия от
представените заверени копия на документи от проверяваното лице, т.е. не били издадени
и подписани от представляващия. Допълнително от РЛ били представени документи
описани в РД. Предвид направените констатации при насрещната проверка на
доставчика, събраните документи в хода на ревизията, както и резултатите от
извършените справки в ИС на НАП от ревизиращият екип се налагал извода, че
липсвали доказателства за наличие на техническа, материална и кадрова
обезпеченост на доставчика. От РЛ не била предоставена информацията, изискана с
връченото Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ относно
мотивите за избора на конкретния доставчик, търговската кореспонденция с него.
Не била представена информация за изпращани /получавани ценови оферти,
разменена търговска кореспонденция, имейли/. Не ставало ясно при изпълнението
на СМР какви материали са влагани и за чия сметка били същите, не били представени
документи, доказващи закупени материали. Предвид гореизложеното, ревизиращия
екип приел, че не е налице доставка по реда на чл.69 от ЗДДС по издадените от „***"
ЕООД фактури към „***“ ООД.
3. През ревизирания
период дружеството било ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер
на 31 521,17 лева по фактури, издадени от „ПАЛМ СТРОЙ 2018" ЕООД с ЕИК
BG205890959. На дружеството била извършена насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ,
но изисканите документи не били представени. За ревизираният период дружеството
има назначени 6 лица на трудов договор. След приключване на проверката били представени
някои документи описани в РД. Установени били идентични обстоятелства, като при
предходните две проверявани дружества. Предвид направените констатации при
насрещната проверка на доставчика, събраните документи в хода на ревизията,
както и резултатите от извършените справки в ИС на НАП от ревизиращият екип се
налага извода, че липсват доказателства за наличие на техническа, материална и
кадрова обезпеченост на доставчика - „**" ЕООД, предвид факта, че във
фирмата няма назначени лица по трудови правоотношения / има назначени лица, но
към края на м.09.2020 г./ и липсвали доказателства за собствена / от
представената оборотна ведомост за м.09.2020 г. няма налични активи в гр.20/
и/или наета техника за извършване на фактурираните СМР, както и технически
средства за превоз на работници и материали до съответните обекти. Липсвали
доказателства за правоотношения лица наети по трудово правоотношение. Предвид
гореизложеното, ревизиращия екип приел, че не е налице доставка по реда на чл.69
от ЗДДС по издадените от „**" ЕООД фактури към „***“ ЕООД.
4. През ревизирания
период дружеството било ползвало право на приспадане на данъчен кредит в размер
на 110 612,80 лева по фактури, издадени от „***” ЕООД с ЕИК **1. На дружеството
била извършена насрещна проверка и връчено ИПДПОЗЛ като част изисканите
документи били представени. Представени били фактури, договори, фискални
бонове, Протоколи обр. 19 за извършени и приети СМР, издадени от доставчици „**"
ЕООД с ЕИК *** и „**" ЕООД с ЕИК ***, явяващи се подизпълнители във връзка
с декларирани доставки от „***" ЕООД с ЕИК *** към „***" ЕООД с ЕИК ***.
РЕ извършил насрещна проверка на „**" ЕООД, „**" ЕООД, "**"
ЕООД, констатирани били факти подробно описани в РД като по отношение на "**"
ЕООД дружеството не било открито на декларираният адрес за кореспонденция и му бил
връчено ИПДПОЗЛ по чл. 32 от ДОПК. Не били представени изисканите документи.
Установени били идентични обстоятелства като при предходните проверявани
дружества, дружеството нямало назначени лица на трудови договори, „**"
ЕООД имало задължения в особено голям размер по PA Р-22220519004310-091 -001 /
18.02.2020, за което е образувано ИД № *********/2020. Видно от публикуваните в
сайта на НАП съобщения по чл.32 от ДОПК дружеството многократно било издирвано
и не било открито от органите по приходите за връчване на съобщения и други
документи, регламентирани с ДОПК.
По отношение на „**"
ЕООД били извършени две посещения на декларираният адрес на дружеството, като
същото не било открито, изготвеното ИПДПОЗЛ било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Не били представени изисканите документи. Отново били установени липса на
кадрови потенциал и техническа обезпеченост както и, че проверяваното лице „**"
ЕООД има задължения в особено голям размер по PA Р-22221520004352-091-001 /
23.02.2021г., за което е образувано ИД № *********/2021.
Налице били
основания за корекция на данъчната основа на получените от дружеството доставки
и на начисления данък.
РЕ приел че, по
фактурите, издадени от доставчиците: „**" ЕООД, „***"
ЕООД, „Палм Строй 2018" ЕООД и „***" ЕООД / поддоставчици „**"
ЕООД и „**" ЕООД/, за които ревизираното лице е упражнило правото си
на данъчен кредит, че не били налице доставки на стоки/услуги по смисъла на чл.
69 от ЗДДС, респективно няма настъпило данъчно събитие. Описаните фактури от
посочените доставчици били издадени без да е налице данъчно събитие и ДДС е начислен
без да е изискуем по смисъла на чл. 25, ал.5, т.1 от ЗДДС. В хода на ревизията
били извършени проверки на записите на доставчиците и техните подизпълнители в
дневниците им за покупки за наличие на фактури за наем на търговски обекти, с
цел установяване наети складови бази, поради не представяне на документи за
собствени или наети такива за проверявания период. Наред с това в
информационната система на НАП били извършени проверки, като е проследено
отразяването на процесиите фактури, както и декларираните данни за регистрирани
трудови договори. От ревизираното дружество били изискани всички документи,
свързани с процесиите доставки. Представени били част от изисканите документи и
обяснения /подробно описани по-горе в ревизионния доклад /. След извършен
анализ на събраните доказателства и данните от информационния масив на НАП РЕ е
приел, че не е доказано обективното извършване на доставките от гореописаните
доставчици по смисъла на чл.69 от ЗДДС. В тази връзка и на основание чл.68,
ал.1, т. 1 от ЗДДС в РД не се признава правото на приспадане на данъчен кредит
по издадените от тях фактури към ревизираното лице. Мотивите за това били липсата
на безспорни доказателства за реално прехвърляне на собствеността върху
фактурираните услуги.
В съдебното производство жалбоподателят е представил
документи, за които твърди, че са му предоставени от доставчиците „**“ ЕООД, „***“
ЕООД, „** и „**“ ЕООД, а именно сключени от последните: договори за наем на
техника, граждански договори за възлагане на определена работа на отделни
физически лица ведно с констативни протоколи за свършената от тях работа, и
служебна бележка за проведен инструктаж.
Съдът, с протоколно определение от 13.12.2021 г., е
допуснал поисканата от жалбоподателя съдебно-икономическа експертизата, поради
навнасяне на определения от съда депозит и изричното оттегляне ба искането за
допускане на същата, съдът е отменил определено си за допускане на съдебно –
икономическа експертиза и заличил от списъка за призоваване назначеното вещо
лице.
В хода на съдебното производство ответника по жалбата,
чрез процесуалния си представител е оспорил автентичността на представените от
страна на жалбоподателя писмени доказателства и тъй като същия е заявил, че ще
се ползва от тях, съдът с определение от 11.01.2023г. на осн. чл. 193 от ГПК по
препр. от чл. 144 от АПК е открил производство по оспорване автентичността на
представените в хода на ревизията документи, в частта на положения подпис от
управителя на „***“ ЕООД - Калоян Недялков Бонов в
1) Приемо-предавателен протокол
от 14.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***"
ЕООД и “***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 380.00 лв. без ДДС;
2) Приемо-предавателен протокол
от 15.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***"
ЕООД и “***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 260.00 лв. без ДДС;
3) Приемо-предавателен протокол
от 25.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между “**"
ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 860.00 лв. без ДДС;
4) Приемо-предавателен протокол
от 24.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 140,00 лв. без ДДС;
5) Приемо-предавателен протокол
от 23.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 7 180,00 лв. без ДДС;
6) Приемо-предавателен протокол
от 01.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 6 225,00 лв. без ДДС;
7) Приемо-предавателен протокол
от 29.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 225,00 лв. без ДДС;
8) Приемо-предавателен протокол
от 03.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 5 760,00 лв. без ДДС;
9) Приемо-предавателен протокол
от 04.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги между „***“
ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 6 620,00 лв. без ДДС;
10) Приемо-предавателен
протокол от 02.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 880,00 лв. без ДДС;
11) Приемо-предавателен
протокол от 18.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 820,00 лв. без ДДС;
12) Приемо-предавателен
протокол от 16.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 7 425,00 лв. без ДДС;
13) Приемо-предавателен
протокол от 11.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 145,00 лв. без ДДС;
14) Приемо-предавателен
протокол от 28.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 6 360,00 лв. без ДДС;
15) Приемо-предавателен
протокол от 10.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 6 945,00 лв. без ДДС;
16) Приемо-предавателен
протокол от 30.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с отразена сума за плащане 7 875,00 лв. без ДДС;
17) Приемо-предавателен
протокол от 08.09.2020 г. за установяване извършването и приемането на услуги
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с отразена сума за плащане 7 735,00 лв. без ДДС.
С определение от 16.05.2023г., тъй като жалбоподателя е
заявил, че ще се ползва от тях, съдът на осн. чл. 193 от ГПК по препр. от чл.
144 от АПК е открил производство по оспорване автентичността на представените в
хода на ревизията документи, в частта на положения подпис относно положените
подписи от - Р.Д.**- управител на „**“ ЕООД; Й.Я.**- управител на „**“ ЕООД; К.Б.**-
управител на „***“ ЕООД; М.М.**- управител „**; И.И.И.**- управител на „**“
ЕООД и по отношение на подписа на Г.К.**– управител на „**“ ЕООД
1. Граждански договор от 04.04.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК ***, гр.С.*** представлявано от И.И.И.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител „**, ЕИК **, гр.С.***, р-н Л., ул.*** № 44, представлявано от М.К.М.**;
2. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н С.**, бул. ***№ 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител А.О.К.**
3. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н **, бул. *** № 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител А.Т.Б..**;
4. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н **, бул. Кн.Мария Луиза № 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител В. А. З.**;
5. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н **, бул. *** № 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител В. А- М.**;
6. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н **, бул. *** № 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител Г. М. Н.**;
7. Граждански договор от 01.10.2020 г. сключен между „**“ ЕООД, ЕИК **, гр.С.***, р-н **, бул. Кн.Мария Луиза № 95, ет.3, ап.302, представлявано от Г.М.К.**от една страна като възложител и от друга страна като изпълнител Р. А. Д.***.
По направеното оспорване с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът може да се произнесе с решението по делото. С определенията за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на жалбоподателя, като страната която е представила и се ползва от материална доказателствена сила на оспорваните документи, че тежестта да се докаже истинността му тежи върху нея, като е дал възможност да представи доказателства и направи доказателствени искания във връзка с разпределената доказателствена тежест. При условията напълно и главно доказване жалбоподателя, в качеството му на страна, която е представила оспорените документи и се ползва от материалната им доказателствена сила не представи и посочи доказателства от които да се установява, че подписите в оспорените документи са положени от сочените в тях лица. Поради което съдът не може да приеме, че подписите в изследваните документи са положени именно от лицата, които са ги издали. Оспорените документи, чието авторство не се установява по делото, представляващи частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, не съставляват надлежни доказателства по делото за удостоверените в тях факти (извършването на реални доставки) и не следва да бъдат ценени като такива. Поради това, с оглед недоказването на тяхното авторство следва да бъдат изключени от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
При така
установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат
на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена
в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ в
кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК
писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни
реквизити по чл.120, ал.1, пр.2, т.1–8 от ДОПК, включително мотиви,
обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните
им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при
определяне резултатите по данъчни периоди. По този начин ясно са определени
задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване.
Ревизионният акт е датиран и подписан. Фактическите и правни изводи в него са
допълнени и конкретизирани с направените такива в ревизионния доклад, съставляващ неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2,
изр.1 ДОПК.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице е
подало възражение срещу доклада, и
съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК е обсъдено в издадения ревизионния
акт.
Ревизионното производство е образувано съгласно чл.112,
ал.1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия от надлежно
оправомощено лице. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1
от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и по длъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ЗКПО и ревизираните
периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114,
ал.1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР.
В ревизионното производство са спазени принципите за
обективност, добросъвестност и право на защита, регламентирани в чл.3 и чл.6 от ДОПК. Изпълнено е задължението по чл.37, ал.1 от ДОПК за служебно събиране на
относимите доказателства и извършване на обективна оценка и анализ. В рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно
спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45,
ал.1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по
преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП.
Доказателствената съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от
ревизиращите органи процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в
изискуемата от закона форма, които на основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила
относно отразените в тях обстоятелства. Ревизията е извършена в срока, определен Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001421001740-020-001 / 24.03.2021, изменяна със Заповеди Р-
22001421001740-020-002/29.06.2021, Р-22001421001740-020-003 / 03.08.2021, от
екип от ревизори посочен в нея.
За резултатите
от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22001421001740-092-002
/16.09.2021 г. Не е спазен срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, но същото не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото срокът е инструктивен. Към него са приложени събраните от
ревизията доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен
доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени към административната
преписка доказателства. От отразеното в тях по категоричен начин се изяснява
кои факти са приети за установени и въз основа на какви доказателства, както и
следващите от това правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при
провеждане на ревизията не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на
процесуалните правила, а издадения ревизионен акт е обоснован.
От приобщените към делото доказателства се установява, че заповедта, с
която е възложена ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният
доклад и ревизионният акт са подписани от издателите им с валидни към момента
на подписването електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверявания.
С оглед изложеното, съдът намира, че ревизионният акт отговаря на изискванията
на закона за материална компетентност на издателя му, за процесуална
законосъобразност и обоснованост.
Относно приложението и
съответствието с материалния данъчен закон съдът намира следното:
ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на
доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120
от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване,
установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/.
„***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от
спорните документи, издадени му от „**" ЕООД, „***" ЕООД, „Палм Строй
2018" ЕООД и „***" ЕООД / поддоставчици „**" ЕООД и „**"
ЕООД/, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с
ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2
от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които
основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са
изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на
задължението на ответника по доказателствата не освобождава дружеството -жалбоподател
от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на
твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от
ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да
цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно
доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за
признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят
носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй
като той твърди положителния факт, че такива са осъществени и именно в това
твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА в
обжалваната част. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване,
като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и
връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената
тежест както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и
задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт не е доказан.
Доказателствената тежест в производството е указана от
съда с определение от 13.12.2022 г., като на страните е предоставена възможност
да предприемат съответните процесуални действия. Изрично на жалбоподателя е
указано и че притежаването на данъчен документ издаден от регистрирано лице,
съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно за да
бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ
стоки/ услуги.
Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите
на част V, глава VІІ от ЗДДС. За възникването му е необходимо кумулативното
наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица,
облагаема с данък върху добавената стойност/чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/,
предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми
доставки/чл.69, ал.1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния
данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката-декларация за
същия период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/.
Систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл.68 – чл.71 от ЗДДС води до категоричния извод, че правото на
приспадане на данъчен кредит възниква когато данъчното задълженото лице е
„получило стоки или услуги“ /чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/ по доставка, която
отговаря на останалите, предвидени в ЗДДС, изисквания, и е документирана и
осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не
оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен
кредит трябва да е реално извършена. Това е и целта на режима на
приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или
дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде
поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото
по-горе, отсъствието на осъществена сделка е основание за отказ да се признае
право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава.
Съгласно чл.6, ал.1, във вр. с
чл.5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на
друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа
енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и
стандартния софтуер.
Според чл.9, ал.1, във вр. с
чл.8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е
различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани
като платежно средство.
Облагаема, според чл.12, ал.1
от ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице
с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно
събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а
услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС, данъкът за
извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на
регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта
на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО
възниква правото на приспадането му.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
При постановяване на отказа за
приспадане на данъчен кредит в ревизираните периоди по фактурите, издадени на
жалбоподателя от посочените в ревизионното производство доставчици, и
определянето на задължение за довнасяне по ЗДДС, органите по приходите са се
позовали на чл.68, ал.1 и т.1, чл.69, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС, като са приели, че не е налице основното условие
за това - реално извършени облагаеми доставки на стоки и услуги, които да се
използват за извършването на други облагаеми доставки. В резултат на това, с
ревизионния акт допълнително е начислен ДДС вследствие на непризнато право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 248 551.97 лв. по фактурите, издадени от „**, „БОНОВ ТРЕИД“ ЕООД, „ПАЛМ СТРОЙ 2018“ ЕООД, „***“
ЕООД с пряк доставчик „**“ “ ЕООД с пряк доставчик: „**“ ЕООД, с пряк доставчик
„**“ ЕООД и „**“ ЕООД пряк доставчик на „***“ ЕООД
Част от спорните фактури документират доставки „СМР“ и
продажба. Техни издатели са „***“ ЕООД с пряк доставчик „**“ “ ЕООД с пряк
доставчик: „**“ ЕООД, с пряк доставчик „**“ ЕООД и „**“ ЕООД.
Фактурираните доставки
представляват договори за покупко-продажба по смисъла на чл.183 от ЗЗД, във вр.
с чл.318, ал.1 от ТЗ, с предмет родово определени, потребими вещи.
С договорът за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна
вещ, срещу цена, която последният се задължава да плати. Задължение на
продавача е и да предаде вещта на купувача /чл.187 от ЗЗД/. За да бъде прието,
че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се
установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически предал на
получателя описаните движими вещи и е получил от последния тяхната цена.
Доказването може да се извърши посредством преки доказателства, които да
установяват предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на
получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на
собствеността и предаването на стоките/ изключва необходимостта от установяване
на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се
направи единствения извод за настъпване на правнорелевантното обстоятелство.
Когато, обаче не са представени доказателства, които да установяват пряко
реалното осъществяване на сделката, последната може да бъде доказана
посредством косвени доказателства, от които се изясняват обстоятелства, предшестващи
или следващи продажбата, от систематичното осъществяване на които следва
единствения и категоричен извод, че последната е реализирана между издателя и
получателя по фактурата. Такива са фактите относно: съществуването на стоките,
предмет на сделките; конкретните им характеристики; мястото и начинът на
индивидуализацията им по съгласие на страните; физическите лица, които са
уточнявали параметрите по сделката; придобивното основание на правото на
собственост на продавача върху тях; местонахождението им преди продажбата;
начина, времето и обстоятелствата на фактическото им предаване на купувача;
последващата им употреба и други.
В настоящия случай за
установяване извършването на доставките жалбоподателят е представил фактури, но
без каквито й да е съпроводителни документи. Не са представени доказателства за
наличието на процесните стоки при доставчиците; при извършените насрещни
проверки не са представени никакви доказателства за произхода на стоките; не са
представени документи, удостоверяващи осъществени разплащания - банкови или
касови и др.; не са представени доказателства за материално-техническа
обезпеченост на дружеството за изпълнение на доставките - налични активи,
материални ресурси, персонал, не е представена информация за това, разполага ли
фирмата с трудови ресурси, притежаващи необходимата квалификация за извършване
на дейността; не е представена информация, какви активи са използвани за
извършване на услугите - наети или собствени; ако са собствени - не са
представени документи да придобиване и амортизационен план, ако са наети -
договор за наемане и осчетоводяване на задълженията по него и/или плащанията по
него; не са представени договори, ведомости за заплати, сметки за изплатени
суми, документи /диплома, удостоверение, сертификат и др./ за удостоверяване на
професионалните умения на лицата и др. документи, доказващи наличието на
кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Не представянето на посочените
документи от доставчиците води до невъзможност да се определи еднозначно дали
са притежавали процесните стоки; не е представена информация за това, какви
разходи са направени във връзка с извършване на доставка на стоката, както и
как е калкулирана цената на стоката.
В хода на ревизията, нито
доставчиците, нито жалбоподателя са представили документи за транспортирането
на стоките/активите по посочените фактури, както и за чия сметка е транспорта;
не са представени товарителница, пътни листи, фактури за превоз на стоката,
собственост на транспортното средство - идентификационни данни, шофьор - имена
и ЕГН; не е представен документ, удостоверяващ произхода на стоките, предмет на
доставка по посочените фактури; не е посочен предходен доставчик, както и не са
представени първични и вторични счетоводни документи за стопанската операция,
документираща покупката на стоката; не са посочени датата, мястото и начина на
фактическото придобиване на стоките, както и как и къде е съхранявана стоката
от придобиването й до извършване на доставката.“.
Видно е от материалите по
делото, че органите по приходите са изследвали представените в хода на
ревизията документи /както от жалбоподателя, така и от неговите доставчици/,
направили са и насрещни проверки, в резултат на това са формирали обоснован
извод за липса на доказателства доставките по спорните фактури да са реално
извършени от сочените като техни издатели. Взети са предвид и са съобразени и
данните в информационната система на НАП, които са послужили като допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод.
Относно фактурираните доставки
на услуги от дружествата „**, „***“ ЕООД и ** - услуги с механизация, следва да
се отбележи, че при извършването на същите се ползват машини, влагат се
материали и труд на наети по трудови или граждански договори лица.
За да е налице доставка на
услуга е необходимо да има безспорни доказателства, че е извършена конкретно от
доставчика по издадената фактура, както и документи, удостоверяващи, че
доставчикът притежава съответната материална, кадрова и техническа
обезпеченост. Такива доказателства не са събрани в хода на ревизионното
производство. Тъкмо обратното, установено е, че доставчиците не разполагат с
необходимите ресурси за извършване на спорните доставки /кадрови, технически,
материален/.
Отделно от изложеното, в хода
на ревизията не са представени никакви съпътстващи документи за услугите -
транспортни документи, разрешения за разтоварване на земни маси,
приемо-предавателни протоколи и др.
От доставчиците не са посочени
лицата, извършвали услугите, въпреки че такава информация е изискана с
изпратените им ИПДПОЗЛ. Не са представени документи, удостоверяващи
правоспособност на лицата да управляват специализирани МПС. Не е посочено с
какви активи са извършени дейностите. Не са представени документи за
собственост на същите. Не са представени никакви обяснения относно извършените
услуги.
При извършените от ревизиращия
екип допълнителни проверки в информационните масиви на НАП относно процесните
доставчици е установено, че последните не са представили никакви документи за
направени разходи във връзка с извършване на услугите - Документи,
удостоверяващи осъществени разплащания - банкови или касови и др. /ПКО,
Фискални касови бонове/; Оборотни ведомости за периодите на издаване на
фактурите; доказателства за материално техническа обезпеченост на дружеството
за изпълнение на доставките - налични активи, материални ресурси, трудови
ресурси, притежаващи необходимата квалификация за извършване на дейността; какви
активи са използвани за извършване на услугите - наети или собствени; ако са собствени
- документи да придобиване и амортизационен план, ако са наети - договор за
наемане и осчетоводяване на задълженията по него и/или плащанията по него;
договори, ведомости за заплати, сметки за изплатени суми, документи /диплома,
удостоверение, сертификат и др./ за удостоверяване на професионалните умения на
лицата и др. документи, доказващи наличието на кадрова обезпеченост за
извършване на услугите; идентифициращи данни за подизпълнителя - име, ЕИК по
Булстат; договори, фактури, приемо- предавателни протоколи, документи за
плащане и други; какви разходи са направени във връзка с извършване на услугите;
как е калкулирана цената на услугата и нейните елементи - материали, труд и др.;
както и разходно оправдателни документи.
От страна на жалбоподателя са
представени фактура и фискален бон за плащане в брой, договори за извършване на
услуги, в които е посочено, че срещу възнаграждение следва да се извърши услуга
с механизация. Представени са приемо – предавателни протоколи, в които е
посочено приемането и предаването на услугите, без да е конкретизирано с каква
точно техника са извършени, в какво количество и т.н.
От изложеното се установява,
че в хода на ревизионното производство не са установени положителни факти за
реално извършване на доставките, документирани със спорните фактури и поради
това правилно е прието, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане
на данъчен кредит по тези фактури.
Съдът се запозна, проучи и анализира и доказателствата,
представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство и намери, че въз
основа на тях не могат да се обосноват изводи, различни от формулираните такива
от данъчния орган, тъй като същите са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК и
доколкото не се доказа от жалбоподателя, че същите са автентични са изключени и
от доказателствения материал по делото, поради което и не следва да бъдат
обсъждани.
Въпреки разпределената
доказателствена тежест и изричните указания на съда, както и дадената
възможност на жалбоподателят да представи и направи искания за събиране на
всички относими и релевантни доказателства, същият не е положил усилия да обоснове твърденията си
като попълни доказателствената съвкупност с относими доказателства,
представените от него надлежно оспорени по чл. 193 от ГПК са изключени от доказателствения
материал. Въпреки предоставената процесуална възможност "***" ЕООД не
е ангажирало ползването на експертни знания, които да проверят чрез заключение
по СИЕ неговите твърдения. При това положение липсват данни за проверка в счетоводствата
на РЛ и на доставчиците.
От изложеното следва, че нито
в ревизионното производство, нито в хода на съдебното оспорване са събрани
доказателства, от които да се установява реалното изпълнение на задълженията на
страните, във връзка с доставките, обективирани в спорните фактури. Поради
което се налага единствения поравнообоснован извод, че констатацията на
органите по приходите за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги е
правилна. Законосъобразно се явява заключението, че не е налице предпоставката
на чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, вр. чл.6 и чл.9 и чл.25 от ЗДДС за
упражняване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 101 570,15
лв. по фактурите, издадени от „**"
ЕООД, „***" ЕООД, „***" ЕООД и „***" ЕООД / поддоставчици „**"
ЕООД и „**" ЕООД/. Ето защо, правилно и законосъобразно, на основание
чл.118, ал.1 от ДОПК са установени задължения за довнасяне в същия размер и са
начислени лихви върху тях.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на
Административен съд - П.** счита, че ревизионния акт в обжалваната му част е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна, поради което
следва да се отхвърли.
Съдът намира за неотносими към
настоящия правен спор изложените в жалбата аргументи във връзка с установената
практика на Съда на Европейския съюз. Застъпените от него становища в редица
решения не са в противоречие с изводите на органите по приходите, направени в
оспорения ревизионен акт и споделени от настоящия съдебен състав. В случая,
правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя не само
защото доставчиците по фактурите не разполагат с кадрови, материална,
техническа и т. н. обезпеченост, а и защото е констатирано отсъствие
на реално извършени доставки и услуги. Само реалната размяна на имуществени
блага, осъществена от регистрирани по ЗДДС лица обуславя правото им да бъдат
освободени от тежестта на дължимия от тях за конкретната сделка данък върху
добавената стойност. Изводът за това налице ли е действителна доставка на стоки
или услуги се прави от решаващия съд в съответствие с националните правила за
доказването и след извършване на обща преценка на всички доказателства и
фактически обстоятелства по отнесения до него спор. В конкретния случай не се
налага допълнително да се изследва въпроса дали жалбоподателят е знаел или е
могъл да знае, че фактурираните сделки не са извършени, тъй като той е страна
по тях, а това изключва възможността да не е наясно, че не е получил описаните
във фактурите стоки и услуги.
С оглед изхода от делото и на
основание чл.161, ал.1, изр. 3-то от ДОПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съобразно чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде в размер
на 15 714.92 лв. /петнадесет хиляди седемстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки/ (при материален интерес в
общ размер на 276 623.14 лв. изчислено както следва 8650 лв. + 4 % за горницата
над 100 000 лв. = 7 064.92 лв.); .
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата подадена от „***“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. П.**, ул. *** № **, вх.**, ет.**, ап.**,
представлявано от управителя С.А.С., срещу Ревизионен акт № Р-22001421001740-091-001/16.11.2021
г., издаден от Ф.С.Й.***– началник на сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.*** и
орган, възложил ревизията, иТ.Н.В.***– главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 819/30.05.2022 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. С.***,
изцяло.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. П.**, ул. *** № **, вх.**, ет**, ап.**, представлявано от управителя С.А.С. ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С.*** при Централно управление на
Националната агенция по приходите сумата от 15 714.92 лв.
/петнадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/