№ 3046
гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110106284 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. С. П., ЕГН: **********, с адрес в град
В., жк. „В. В.“, блок ***, вход *, ап. **, срещу „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище в град
С., жк. „М. *“, ул. „Б. п. С.“ № *, блок **, вход *, ет. *, иск с правно основание чл. 124 от
ГПК, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът М. С. П. не дължи на
ответника "***'" ЕООД сумата, в размер на 782,56 лева, претендирана като дължима по
договор за кредитна карта от дата 26.03.2005г., сключен между М. С. П. и „Ю.Б.“ АД,
вземането по който е прехвърлено на ответника, с оглед настъпила погасителна давност по
отношение на вземането.
В исковата молба ищецът сочи, че във връзка с подадено от него искане за отпускане
на кредит и получен отказ от кредитиращата банка е установил, че в Централния кредитен
регистър на негово име е вписано задължение към "***"' ЕООД с ЕИК ***. Твърди, че при
проведени многократни телефонни разговори с представители на "***"' ЕООД му е било
заявено, че въпросното задължение произтича от Договор за кредитна карта от дата
26.03.2005г., сключен между него, от една страна, и „Ю.Б.“ АД, от друга страна, както и че
вземането на кредитора е с настъпила погасителна давност, но това не означава, че не следва
той да го изплати. Сочи, че на електронната му поща от ответника е бил изпратен проект на
споразумение, в което е посочено, че задълженията, произтичащи от Договор за Кредитна
карта от 26.03.2005г., възлизащи към дата 14.02.2025г. на 782,56 лева, са прехвърлени от
"Ю.Б." АД на "***"ЕООД с договор за цесия от дата 18.01.2016г. Ищецът се позовава на
съдебна практика, съгласно която правният интерес от предявения иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, при който ищецът (длъжник) се позовава на погасителна давност за
вземане, за което ответникът (кредитор) не е снабден с изпълнително основание, произтича
от обстоятелството, че кредиторът претендира вземането извънсъдебно (в този смисъл
Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г.о). Твърди, че е изпратил
нарочно уведомление до ответника, с което се е позовал на изтеклата погасителна давност
по отношение на процесната сума, както и че са налице предпоставките за подаване, от
ответника на информация за този факт в Централния кредитен регистър на Българска
народна банка. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от
1
16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър, институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да
събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване. Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния
кредитен регистър не дефинира понятието „погасяване“, респективно не ограничава
погасяването само до плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или
окончателно), включително и погасяването на вземанията по давност, представлява
изменение по кредита, за което се дължи подаването на информация в Централния кредитен
регистър на Българска народна банка. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си
произтичащи от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за
Централния кредитен регистър, като същият е претендирал вземането извънсъдебно.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „***“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
юрк. М.М. е подал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост на
предявения иск. Счита, че незаличаването на информацията в ЦКР не обуславя
необходимост длъжникът да се защитава чрез предявяване на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземането, поради което не е налице една от абсолютните
процесуални предпоставки за водене на делото. В условията на евентуалност счита
предявеният иск за неоснователен. Твърди, че валидността на цесията не зависи от
уведомяването на длъжника. Сочи, че самото вземане не е погасено, а единствено е погасена
по давност възможността за принудителното му събиране. Възможността да бъде изпълнено
задължението е ограничена единствено до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
насока е разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжник изпълни свое задължение
след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното. Претендират се
разноски.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – М. С. П., редовно призован, не
се явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 64197/17.07.2025 г. подадена от
М. С. П., с която същият моли делото да бъде гледано в негово отсъствие. Заявява, че
поддържа предявения иск. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – „***“ ЕООД, редовно
призован, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От заявление за издаване на кредитна карта, става видно, че на 06.07.2004 г. М. С. П. е
подал заявление за издаване на кредитна карта „Е., като към заявлението са представени и
общи условия.
От изготвена от „Ю.Б.“ АД справка за извършени плащания по карта „Е.”, номер на
карта 377758790744476, с титуляр М. С. П. се установява, че първото плащане по картата е
извършено на 02.09.2004 г., а последното плащане е извършено на 14.11.2011 г.
От потвърждение за извършена цесия става видно, че на 18.01.2016 г. между „Ю.Б.“
АД и „***“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който „Ю.Б.“ АД е
прехвърлило на „***“ ЕООД всички свои вземания по сключени договори за кредит,
описани в Приложение 1 към потвърждението, с посочване на идентификационния номер на
договора за кредит, име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния договор. От
приложение 1 за извършената цесия –списък на прехвърлените вземания се установява, че е
прехвърлено вземане по договор № СО4190184792, уникален номер на случая 189067, вид
на отпуснатия кредит – кредитна карта от 26.03.2005г., с длъжник М. С. П., ЕГН:
**********, с обща дължима сума към 31.12.2015 г. в размер на 751,72 лева, съставляваща
главница в размер на 678,50 лева и лихва в размер на 73,22 лева.
По делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания изпратено
от „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника си „***“ ЕООД, което обаче няма доказателства да е било
връчено на длъжника М. С. П..
2
С отговора на исковата молба е направено изявление, в случай че съдът счете, че
длъжникът не е бил уведомен за сключения договор за цесия, уведомлението да бъде
връчено на ищеца, заедно с отговора на исковата молба и същият да се счита за уведомен за
извършената цесия.
Приложен е проект на споразумение за пълно погасяване на задълженията, което не е
подписано от страните по споразумението – „***“ ЕООД и М. С. П.. В същото е посочено,
че длъжникът М. С. П. има задължения, произтичащи от договор за кредит от 26.03.2005 г.
цедиран от цедента „Ю.Б.“ АД на цесионера „***“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г.,
възлизащи на 782,56 лева. В споразумението е предвидено, при подписване на същото, с
еднократно плащане на сумата в размер на 500 лева, задължението да бъде погасено.
От приложена разпечатка на кореспонденция по електронна поща става видно, че
03.04.2025 г. М. П. е уведомил „***“ ЕООД посредством имейл, че се позовава на изтекла
погасителна давност на задължението му и очаква за това да бъде подадена информация за
погасяване на задължението до ЦКР.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за
Централния кредитен регистър, институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават
към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на
техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им
погасяване. Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър не
дефинира понятието „погасяване“, респективно не ограничава погасяването само до
плащане. Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), включително и
погасяването на вземанията по давност, представлява изменение по кредита, за което се
дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър на Българска народна
банка. Ето защо след изричното позоваване от страна на ищеца на изтеклата погасителна
давност в отправеното до ответника заявление, последният е следвало да подаде
информация за този факт в Централния кредитен регистър на Българска народна банка,
независимо че задълженията на кредитополучателя продължават да съществуват като
естествени такива и че евентуално тяхно доброволно плащане след изтичането на давността
няма да бъде недължимо.
Единственият път на защита на ищеца е чрез отрицателен установителен иск за
недължимост на процесната сума, поради което предявеният иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи,
че не съществува едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. При
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че оспорено от
ищеца вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата ответникът следва да установи наличието на валидно сключен договор за цесия за
процесното вземане между договарящите страни и съобщаването на същия от последния
кредитор, както и настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и
на трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с
което длъжникът бива известен, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов
кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника, за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на
договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на целта
3
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. По делото липсват доказателства установяващи, че
е налице валидно съобщаване на извършеното прехвърляне на вземането преди образуване
на исковото производство. Получаването от М. С. П. на уведомлението за извършената
цесия в хода на исковото производство /с връчването на отговора на исковата молба и
преписите към нея/ е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от
02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., ІІ т. о., ТК
С оглед събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът М. С. П. е бил надлежно уведомен за цесията с връчването на уведомлението заедно
с отговора на исковата молба, тъй като получаването на уведомлението за извършената
цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и който
следва да бъде съобразен при решаването на делото, аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС и решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., T. К., ІІ T. О. на ВКС.
От изготвена от „Ю.Б.“ АД справка за извършени плащания по карта „Е.”, номер на
карта 377758790744476, с титуляр М. С. П. се установява, че последното плащане е
извършено на 14.11.2011 г. Няма данни за спиране и прекъсване на давността по посоченото
вземане. С оглед на изложеното, съдът приема, че дори и да се приеме, че е съществувала
облигационна връзка между ищеца и „Ю.Б.“ АД, по силата на която банката е имала
вземане, което е прехвърлено на ответника, то към датата на предявяване на иска -
16.12.2024 г. петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Представен е списък по чл. 80
от ГПК, от който става видно, че ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева; за заплатена държавна такса за издаване на два броя съдебни
удостверения – 10 лева и за заплатена такса за предоставяне на справка от „Ю.Б.“ АД в
размер на 48,90 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „***“ следва да бъде
осъден да заплати на ищеца М. С. П. сумата в размер на 108,90 лева, представляваща
сторени в производството пред РС-Варна съдебно деловодни разноски, съставляваща
платена държавна такса в размер на 50 лева, платена държавна такса за издаване на два броя
съдебни удостоверения в размер на 10 лева и платена такса за предоставяне на справка,
съгласно тарифата на „Ю.Б.“ АД в размер на 48,90 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, в отношенията между
страните, че ищецът М. С. П., ЕГН: **********, с адрес в град В., жк. „В. В.“, блок ***, вход
*, ап. **, не дължи на ответника „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище в град С., жк. „М. *“,
ул. „Б. п. С.“ № *, блок **, вход *, ет. *, сумата в размер на 782,56 лева /седемстотин
осемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, претендирана като дължима по договор
за кредитна карта от дата 26.03.2005г., сключен между М. С. П. и „Ю.Б.“ АД, вземането по
който е прехвърлено на ответника, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище в
град С., жк. „М. *“, ул. „Б. п. С.“ № *, блок **, вход *, ет. *, да заплати на М. С. П., ЕГН:
4
**********, с адрес в град В., жк. „В. В.“, блок ***, вход *, ап. **, сумата в размер на 108,90
лева /сто и осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски в производството пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5