№ 106
гр. К., 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500081 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С решение № 31/07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 284/2024 г.,
Районен съд – К. е отхвърлил, като недоказан, предявения иск от Ю. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“В. Л.“ № 23; Ш. М. Б., с
ЕГН **********, с адрес обл. К., общ. П., ул.“И. В.“ № 7; Ф. М. Х., с
ЕГН:**********, с адрес обл. К., общ. Дж. с. П., ул. „Д. с.“ № 30а; Р. М. К., с
ЕГН **********, с адрес обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“Х.Б.“ № 3; М. М. А. с
ЕГН **********, с адрес обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“И. В.“ № 18; С. М. Д., с
ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. Д., ул.“К.“ № 12, ет 4, ап.1; и С. М. Д., с
ЕГН **********, с адрес обл. С. З., гр. С. З., ул.“Х. А.“ № 47, против
Държавата чрез Министерство на земеделието и храните, с БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление Област С. (столица), общ. С.,
гр. С., район К.с., п.код ****, бул.“Х.Б.“ № 55, с който да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по
наследство и давностно владение на реална част с площ 7 150.00 кв. м.,
находяща се в северната част на Поземлен имот 58387.5.3, област К., община
Дж., с. П., м.“Д.“, вид собств. Държавна частна, вид територия Горска, НТП
Друг вид дървопроизводителна гора, площ 48 904 кв. м, стар номер 005003,
съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-87/12.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с граници и съседи 58387.5.11; 58387.5.13;
58387.5.14; 58387.5.25; 58387.5.22; 58387.5.110; 58387.5.443; 58387.5.48;
58387.5.398. Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответника направените по
делото разноски в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците в
първоинстанционното производство, които чрез процесуален представител-
адв. Е. М. В. от АК- Смолян, са депозирали въззивна жалба. С нея
първоинстанционното решение се жали като неправилно –постановено при
допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, и като
необосновано, с изложени твърдения, че същото е постановено в
противоречие с приетия и приобщен по делото доказателствен материал, при
1
превратно тълкуване на така събраните доказателства и превратно прилагане
на относимите и приложими правни норми. Изложени са съображения, че в
производството е установен фактическия състав на института на
придобивната давност, а именно, че ищците понастоящем, а от шестдесетте
години на миналия век и техния праводател- родител, владели явно и
необезпокоявано от никого в период повече от 10 години процесния имот като
свой, като през цялото това време с активни действия го облагородявали.
Изтъква се и, че ответникът по иска в нито един момент от това време не е
владял или ползвал имота. Всъщност в жалбата се изтъква, че единственият
спорен момент в производството се свеждал до това, дали процесната реална
част с площ 7 150 кв.м., представлява гора по смисъла на закона и дали за
процесната реална част са налице годни доказателства и писмени документи
от кръга на посочените такива в чл.27, ал.5, т.1-3 от ЗГ, които да могат да
удостоверят правото на собственост на държавата върху спорния имот. Твърди
се в жалбата, че представеното по делото Удостоверение с изх.№ РД-12-02-
448/30.05.2024 г., издадено от началника на ОСЗ- Дж., не може да се цени като
документ за право на собственост на ответника. Това било така, защото
същото било създадено за целите на процеса и защото от него не ставало ясно
какво е основанието, на което държавата е придобила правото на собственост,
както и защото посоченото в удостоверението не обосновавало и извод, че
процесният имот съставлява горска територия. В производството се
установявало противното, а именно, че от 1970 г. процесният имот в картния
материал бил отразен като земеделски такъв, поради което не можело да се
приеме, че имотът е гора и за придобиването му по давност съществувало
ограничение.
В жалбата е изложен и довод, че в случаите, когато имотът не бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не бил одържавен,
напр. съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ /отм./, не бил отнеман фактически, то той
запазвал статута си на частна собственост, владяна в реални граници, и като
такъв имот не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. За такива имоти не се
прилагала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност, респ.
спирането по §1, ал.1 от ЗС също не следвало да се прилага. Цитира се в този
аспект съдебна практика. Направен в жалбата е и извод, че одобрените по реда
на ЗКИР КК и КР имат само декларативно действие. От тях не произтичали
промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите
в кадастралната карта, законодателят създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост определено не водело до пораждане, изменение или погасяване
на правото. Именно поради това, скицата на имота от 30.05.2024 г., сочена
като основание за правото на собственост, не била сред документите по чл.
27, ал. 5, т. 1 - 3 от ЗГ, можещи да удостоверят правото на собственост на
държавата върху поземления имот в горски територии.
В жалбата се твърди също, че процесният имот въпреки че по КККР бил
отбелязан, че е вид територия: Горска, НТП, Друг вид дървопроизводителна
гора, не представлявал гора по смисъла на чл. 2, ал. 2, вр, ал. 1 от ЗГ, а именно
земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малка от 1 декар. По
смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗГ не се включвали в горския фонд земите, които
били урбанизирани, отделните урегулирани имоти по ЗУТ, както и
земеделските земи. Това означавало, че една и съща земя не можела да бъде
урбанизирана, земеделска и едновременно с това да попада в държавния
горски фонд /ДГФ/.
С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено
изцяло, вместо което да бъде постановено друго по съществото на спора, с
което предявената установителна искова претенция бъде уважена. Претендира
се присъждане на разноски по производството.
В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран по делото чрез
процесуален представител отговор на въззивната жалба от ответника по
същата, ответник и в първоинстанционното производство Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните. С отговора жалбата
2
се оспорва като допустима, но неоснователна. Твърди се, че ПИ с
идентификатор № 58387.5.3 в землището на с. П., с ЕКАТТЕ 58387, Община
Дж., е частна държавна собственост, съгласно приетото по делото
Удостоверение с изх.№ РД-12-02-448/30.05.2024 г., издадено от началника на
ОСЗ –К., което удостоверявало правото на собственост на държавата върху
поземлен имот, защото същото било от кръга на посочените такива в чл.27,
ал.5, т.1-3 от ЗГ. Изтъква се в този смисъл, че при извършеното обстойно
историческо проследяване на законодателството, касаещо института на
придобивната давност, се формирал еднопосочен извод, че по отношение на
горските територии като държавна собственост, в периода от 1925 г. и до сега,
давност не тече. Претендира се присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна – въззивниците.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание,
въззивниците Ю. С. Д., Ш. М. Б., Ф. М. Х., Р. М. К., М. М. А., С. М. Д. и С. М.
Д., чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата си по изложените
в нея съображения. Молят да им бъдат присъдени разноски и за двете съдебни
инстанции, съгласно представения списък.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемият ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и
храните, чрез процесуален представител –юрисконсулт, поддържа
изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от лице имащо правен интерес от това и
срещу подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и като такава
подлежи на разглеждане по същество.
Пред Районен съд – Момчилград е предявен иск с правно основание
чл.124, ал. 1, във вр. с чл.77 и чл.79, ал.1 от ЗС от ищците Ю. С. Д., Ш. М. Б.,
Ф. М. Х., Р. М. К., М. М. А., С. М. Д. и С. М. Д., против ответника
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с
който се цели да бъде установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на реална част с площ 7 150.00 кв. м., находяща се в северната
част на Поземлен имот 58387.5.3, област К., община Дж., с. П., м.“Д.“, вид
собств. Държавна частна, вид територия Горска, НТП Друг вид
дървопроизводителна гора, с площ 48 904 кв. м, стар номер 005003, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-87/12.01.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с граници и съседи 58387.5.11; 58387.5.13; 58387.5.14;
58387.5.25; 58387.5.22; 58387.5.110; 58387.5.443; 58387.5.48; 58387.5.398, на
основание наследство и давностно владение.
Ищците мотивират исковата си претенция с обстоятелството, че
процесната реална част от имота е владяна от наследодателя им М. С.ов Д. от
1953 г., т.е. около 70 години явно и необезпокоявано от никого, и че считайки
се за собственици на същия изградил в него през 60-те години на миналия век
едноетажна масивна каменна сграда с площ 40 кв.м., както и оградил имота с
масивна каменна ограда. Твърдят, че процесният имот винаги е представлявал
нива, която ежегодно се обработвала чрез засаждане на различни
селскостопански култури, като една част от същия била превърната в овощна
градина, и този имот никога не е бил гора, поради което за него не важала
забраната за придобиване по давност по чл.26 от ЗГ. Изтъкват, че те-ищците, а
преди това и техният наследодател от 1953 г. в нито един момент не са губили
явното си владение над имота.
На така предявената установителна искова претенция, в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответникът противопоставя възражение, че ПИ № 58387.5.3 ,
находящ се в землището на с. П., е частна държавна собственост, съгласно
Удостоверение № РД-12-02-448/30.05.2024 г., издадено на основание чл.27,
ал.5, т.3, във вр. с чл.27, ал.4 от ЗГ от Общинска служа по „Земеделие“ – К. и
3
това обстоятелство не се променяло от това, че в конкретния случай липсвал
нарочен акт за държавна собственост, защото фактът, че процесният имот е
горска територия се смятал за настъпил по силата на нормативните актове,
посочени в чл.2, ал.1 от ЗГ от 1958 г., и в частност по силата на чл.3, ал.2, вр.
чл.2 от същия закон. Съгласно пък разпоредбата на чл.77, ал.6, т.1 от НДИ /в
сила до 1996 г./, не подлежали на актуване горите, пасищата и земите,
включени в горски фонд, какъвто бил и настоящият случай. Възраженията на
ответника са мотивирани с извършен в исторически план анализ на
действалите в периода 1948 г. – 2011 г. разпоредби в Закона за държавните
имоти, Закона да стопанисване и ползване на горите, Закона за собствеността
и действалия Закон за горите, уреждащи статута на горите и земите от горския
фонд. Изтъква се, че съгласно чл.86 от ЗС в редакцията към ДВ
бр.31/17.04.1990 г., не могат да се придобиват по давност вещи, държавна или
общинска собственост. След приемането на ЗДС, давност и то само по
отношение на имотите частна държавна собственост, е възможно да тече, но
само при условията на §1 от ЗС. Твърди се, че ищците не са могли да
придобият правото на собственост върху процесния имот по давност и поради
изричната забрана, въведена с чл.9, ал.2 от ЗГ /отм. ДВ бр.19/08.03.2011 г., в
сила от 09.04.2011 г./ , респ. в чл.26 от ЗГ, в сила от 09.04.2011 г. и
понастоящем.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т.1 от
Тълкувателно решение N 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/, какъвто случай настоящият не е. При така очертаната рамка
на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо. А за да се произнесе по
правилността му, съобрази следното:
В производството, от снетите показания на разпитаните по делото
свидетели Щ. М. и Ю. О., се установява, че процесният имот /разбирай от 7
150 кв.м., съгласно извършеното в о.с.з. намаление на иска от първоначалните
8000 кв.м./, съставляващ реална част от ПИ /с идент. № 58387.5.3/, находящ се
в землището на с. П., се владее и използва в продължение на около 60 години,
първоначално от наследодателя на ищците М. Д., а по настоящем и от
наследниците- ищци- съпруга и деца, непрекъснато и без претенции по
отношение на имота от когото и да било. Имотът съставлявал нива, която
семейството засаждало с различни култури, като в горния й край имало
засадени плодни дръвчета- сливи- бели и сини, както и други саморасли
широколистни дървета- дъб /2-3 бр./ и акации /4-5 бр./. Имотът бил обграден
от времето на владението му от праводателя на ищците с каменна ограда от
суха зидария и в него била построена каменна сграда –плевня с бетонова
плоча и малка колиба. Ограждането и застрояването в имота било извършено
преди около 50-60 години. Свидетелят О. установява и, че в онези години
семейството дори нощувало там по време на жътва и на харман през време на
активния земеделски сезон. Била изградена в имота от наследодателя Д. и
чешма, на мястото на намиращо се там кладенче. Ищците поставили
допълнително като ограда и бетонови колове с мрежа, а постройките
обновили.
Всъщност, обособяването на реалната част от 7 150 кв.м. с
материализирана граница-ограда от север, юг, запад и североизток, наличието
на едноетажна масивна стопанска постройка с площ 36 кв.м./виждаща се и в
GOOGLE EАRTH към 2007 г./ и едноетажна масивна стопанска постройка с
площ 17 кв.м. в северния край на същата, едноетажна масивна сграда за
обитаване с площ 29 кв.м. и бетонна площадка от изградена планировка -
подход от югоизток, се установява и от заключението на вещото лице, прието
в производството.
Принципно, така формираните фактически констатации безспорно
4
обуславят извод за изтекла в полза на ищците /които присъединяват и
владението на праводателя си М. С.ов Д., починал на 20.10.2023 г./ по
отношение на процесния имот /реална част от 7 150 кв.м./, придобивна
давност повече от 10 години, явно и необезпокоявано, по смисъла на нормата
на чл.79, ал.1 от ЗС.
Всъщност спорният в производството момент се свежда до това, дали с
оглед на нейния статут, по отношение тази процесна реална част в северната
част на ПИ с идентификатор № 58387.5.3, находящ се в землището на с. П., не
е налице законова забрана за придобиването й по давност, и в частност дали
същата съставлява горска територия – частна държавна собственост.
За да отговори на тези въпроси, от фактическа страна съдът съобрази
следното:
Ответникът Държавата, надлежно в казуса представлявана от Министъра
на земеделието и горите, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт,
претендира въз основа на представено по делото, издадено на основание чл.27,
ал.5, т.1-3 от ЗГ, Удостоверение с изх.№ РД-12-02-448/30.05.2024 г. на
началника на ОСЗ- Дж., ПИ с идентификатор №58387.5.3 в землището на с.
П., с ЕКАТТЕ 58387, Община Дж., с площ 48904 кв.м., трайно предназначение
на територията : Горска, с начин на трайно ползване: Друг вид
дървопроизводителна гора, съгласно неразделната негова част скица № 15-
549837-30.05.2024 г., да има статут на частна държавна собственост. При
извършения прочит на същото, съдът констатира, че се установява, че
изрично в него е записано, че ПИ с идентификатор №58387.5.3 е частна
държавна собственост, че не попада в горски територии с характеристики по
ал.2 и ал.3 на чл.27 от ЗГ, че удостоверението е издадено във връзка с нарочно
искане от 30.05.2024 г., и че собствеността върху него е определена съгласно
регистъра към КК, и че за имота няма влезли в сила решения за
възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и за
него няма реституционни претенции.
Съгласно сега действащия ЗГ, в частност в чл.27, ал.2 от същия е
предвидено, че горските територии са изключителна държавна собственост,
когато са определени за такива с друг закон / ал.2/, какъвто не е настоящият
казус, извън тях, публична държавна собственост са посочените в ал.3,
какъвто не е настоящият казус, а извън тях горските територии са частна
държавна собственост съгласно ал.4. Законът изрично предписва и, че
собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се
удостоверява с един от документите, представляващи: акт за държавна
собственост, договор за придобиване право на собственост и удостоверение,
издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на
поземления имот, с приложена към него скица на имота. Съгласно пък
разпоредбата на чл.2, ал.2,във вр. с ал.1 от ЗС, горска територия по смисъла на
този закон са : горите - земи, заети от горскодървесна растителност с площ не
по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от
5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните
дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто
от площта на насаждението; площи, които са в процес на възобновяване и все
още не са достигнали, но се очаква да достигнат минимална проекция на
короните 10 на сто и височина на дърветата 5 м; площи, които в резултат на
антропогенна дейност или естествени причини са временно обезлесени, но
подлежат на възобновяване; защитни горски пояси, както и ивици от дървета с
площ, по-голяма от един декар, и широчина над 10 м; насаждения в системи и
съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите; клекови
формации/храсталаци от клек/;съобщества от дървесни или храстови видове,
разположени край водни обекти; голини, недървопроизводителни земи и
други територии, предназначени за горскостопанска дейност; карстови
образувания, разположени в земите по т. 1 и 2; защитни горски пояси с
размери, по-малки от определените в ал. 1, т. 4 от закона. А съгласно чл.26 от
същия закон, не може да се придобиват по давност горски територии-
държавна или общинска собственост, а съгласно чл.86 от ЗС, във варианта й
5
към ДВ бр. 33/1996 г., не може да се придобие по давност вещ, която е
публична държавна или общинска собственост, разбира се при ограниченията
по реда на §1, ал.1 от ЗС до ДВ. бр.18/2022 г.
С оглед казаното до тук, съдът кредитира и отразеното от в.л. А. С. в
приетото по делото заключение, изготвено по назначената от
първоинстанционния съд Съдебно-техническа експертиза, а именно че при
направения от него оглед и заснемане на място установил, че площта от 7150
кв.м. съставлява обработваема нива със засадени овощни дървета, както и че
непосредствено на изток и на запад от същата е констатирал наличие на
борови дървета –бял бор. Въз основа на изготвено от него Приложение № 1
повдигнато/наложено в GOOGLE EАRTH, се констатирало, че към 2007 г.
процесната част от 7 150 кв.м. е земеделска култура, различна от гора. Вещото
лице установява и, че претендираната част от ПИ с № 58387.5.3 по КККР на с.
П., попада в ПИ с кад.№ 000445 по плана за земеразделяне и върху него е
поставен условен знак за широколистна гора, което означавало, че на място
при заснемане в посочения период от 1992-97 г. изработващата фирма не е
констатирала наличие на иглолистна гора, а само наличие на широколистни
дървета. Вещото лице установява и, че процесната част от недвижимия имот,
попадаща в ПИ с кад. № 000445 не е отразявано в КВС на Община Дж., но на
мястото е поставен условен знак за широколистна гора, което отново
означавало, че на място при заснемане изработващата фирма е констатирала
наличие на широколистни дървета, но не и на иглолистна гора.
В съдебно заседание в.л. С. изрично уточнява и, че при изготвената от
него комбинирана скица-Приложение № 3, създадена чрез налагане върху
действащата КККР на с. П. върху подложка от ЕТК /едромащабна
топографска карта/ с М 1:5000 от 1970 г., е констатирал, че върху процесния
имот е поставен контур- пунктирана линия за друг вид култура, което водело
до извод, че процесният имот от 7 150 кв.м. към 1970 г. е нива, пасище или
ливада, но определено не е гора.
Вещото лице установява и че, изброените констатации водят до
категоричното му предположение, че е налице грешка при отразяванията на
частта от 7 150 кв.м. - при изработване на Лесоустройствените проекти
/изготвени за Държавно лесничейство „Дж.“ от 2007 г., а Горскостопански
план на ДГС “Момчилград“ от 2017 г./; - при изработване на КККР на с. П.,
Общ. Дж., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-87/12.01.2018 г.
на Изп.директор на АГКК /посочващ друг вид Дървопроизводителна гора/; -
при изработване в периода 1992-1997 г. на Плана за земеразделяне в
съществуващи стари реални граници на с. П., общ. Дж. /посочващ иглолистна
гора/, и при изработване на одобрената Карта на възстановената собственост
(КВС) на земи и гори от горски фонд от 2001 г./посочващ иглолистна гора/.
Или, така направените в производството фактически констатации водят
настоящата инстанция до следните правни изводи, а именно че:
Претендираната реална част с площ 7 150.00 кв. м., находяща се в
северната част на ПИ с идент.№ 58387.5.3, област К., община Дж., с. П.,
м.“Д.“, не е горска територия, не е част от държавния горски фонд и не е
частна държавна собственост. В производството не се доказа, че
претендираната реална част съставлява горска територия по смисъла на
цитираната норма на чл.2, ал.2, т.2, т.3, и т.4, а още по-малко а съставлява гора
по смисъла на цитираните ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от ЗГ.
Напротив, приетото по делото заключение по назначената на стадия на
първоинстанционното производство СТЕ, в хронологичен порядък безспорно
установява, че от изготвената комбинирана скица-Приложение № 3, създадена
от вещото лице чрез налагане върху действащата от 2018 г. КККР на с. П.,
върху подложка от ЕТК от 1970 г., се налага категоричният извод, че
процесният имот, считано най-рано от 1970 г. съставлява нива, пасище или
ливада, но определено не е иглолистна гора. Установява се и, че в периода на
изготвяне на действащия в землището План за земеразделяне от 1992-1997 г.,
върху процесната част, попадаща в ПИ с кад.№ 000445 по плана, е поставен
условен знак за широколистна гора, което отразяване от изготвящата фирма
6
установявало, че е констатирано на място наличие на широколистни дървета,
но не и на иглолистна гора. Същата констатация, а именно, че процесната част
от 7 150 кв.м. е за земеделска култура, в.л. прави и към 2007 г., въз основа на
извършена от него проверка в GOOGLE EАRTH и в изготвеното след
наслагване Приложение №1, неразделна част от приетото по делото
заключение. А и при извършените към м.01.2025 г. оглед и заснемане, вещото
лице констатира, че процесната реална част съставлява обработваема нива със
засадени овощни дървета.
Наличието в кориците на делото и на цитираното Удостоверение с изх.№
РД-12-02-448/30.05.2024 г. на началника на ОСЗ- Дж., не променя така
формирания по-горе извод. А това е така, защото същото не съдържа
посочване на основанието, даващо на процесната част от 7 150 кв.м., като част
от ПИ № 58387.5.3, област К., община Дж., с. П., м.“Д.“, статут на частна
държавна собственост по смисъла на действащия ЗГ, в частност чл.27, във вр.
с чл.2 от същия. А и защото, както в него е посочено, същото е издадено на
30.05.2024 г. по повод и за целите на настоящото производство, започнато на
08.05.2024 г. А в подкрепа на казаното е и категорично изложеното в приетото
по делото заключение становище на в.л. С., съгласно което е допусната грешка
при отразяванията на частта от 7 150 кв.м. и при изработване на
Лесоустройствените проекти, и при изработване на КККР на с. П., Общ. Дж.,
и при Плана за земеразделяне в съществуващи стари реални граници на с. П.,
общ. Дж. и при изработване на одобрената Карта на възстановената
собственост на земи и гори от горски фонд, всички посочващи наличие на
иглолистна гора, каквато съгласно направеното и в хронологичен порядък
проследяване не се установява да е съществувала, най- рано от 1970 г. насам.
Това категорично становище обуславя и наличие на грешно отразяване и в
издаденото удостоверение, доколкото същото е изготвено въз основа на
изброените, отразяващи необективност карти и планове.
Следва изрично да се посочи и това, че извършеното отразяване на
процесния имот от 7 150 кв.м. ,като северна част на ПИ с № 58387.5.3 в КККР
на с. П., Общ. Дж., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
87/12.01.2018 г. на Изп. директор на АГКК, като вид територия Горска, НТП
Друг вид дървопроизводителна гора, доколкото кадастралните карти и
кадастралните регистри имат декларативно действие, при така кредитираното
заключение на вещото лице А. С., водещо до оборване на предвидената в
разпоредбата на ал.2, ал.5 от ЗКИР презумпция за вярност, се налага извода,
че само по себе си това отразяване не води до пораждане, изменение или
погасяване на право на собственост.
Безспорно е за производството и това, че за процесния имот няма влезли в
сила решения за възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ, и за него няма реституционни претенции. В този смисъл вещото
лице е категорично и, че процесната част от ПИ с кад. № 000445, не е
отразявана в КВС на Община Дж.. А от свидетелските показания се установи
и, че в периода на действие на фактическото и/или юридическо
отнемане/ограничаване правото на лична/частна собственост по отношение на
земеделските земи, горите и земите от горски фонд, процесният имот е владян
в установени реални материализирани граници- огради, поради което и следва
да се заключи, че не подлежи на възстановяване по реда на реституционните
закони. Съгласно константната съдебна практика, обективирана и в Решение
№ 197/10.05.2011 г., пост. по гр.д. № 430/210 г. по описа на І г.о., ГК на ВКС,
лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, както
това е направено и в настоящото производство, могат да защитят
претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред.
Изградените в предходните абзаци изводи обуславят даването на
отрицателен отговор на поставения основен във въззивното производство
въпрос, а именно дали процесният имот съставлява горска територия – частна
държавна собственост и в този смисъл съществува ли за него забраната по
чл.26 от ЗГ, респ. била ли е относима и забраната по чл.86, във вр. с §1, ал.1 от
ЗС до ДВ бр.18/ 2022 г., за придобиването му по давност.
7
Следва да се приеме, че по отношение на процесната реалната част от 7
150 кв.м., находяща се в северната част на ПИ с идент.№ 58387.5.3, област К.,
община Дж., с. П., м.“Д.“,обособена с материализирани на място граници-
огради от север, юг, северозапад и североизток, и бетонна площадка - подход
от югоизток, съставляваща нива, заключена между т.1 - т.36, съгласно
Комбинирана скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице, засаждана с
различни земеделски култури, в единия й край със засадени плодни дръвчета и
саморасли широколистни дървета, е изтекла в полза на ищците /които
присъединяват и владението от около 60-те години на миналия век на
праводателя си-техен съпруг и баща М. С.ов Д., съгласно Удостоверение за
наследници №34/2024г./ придобивна давност повече от 10 години, явно и
необезпокоявано, по смисъла на нормата на чл.79, ал.1 от ЗС.
И тъй като формулираният в първоинстанционното решение краен извод
не съвпада с изложения такъв в настоящото въззивно производство, се налага
отмяна на обжалвания съдебен акт изцяло, вместо което, както беше посочено,
следва да бъде постановен нов, с който бъде уважен изцяло така предявения
положителен установителен иск.
При този изход на делото, въззивниците в производството претендират
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в
размер на 2 044.81 лв., от които адвокатско възнаграждение от по 800 лв. за
всяка от инстанция, а разликата от 444.81 лв., съставляваща заплатени
държавни такси и възнаграждение за изготвената СТЕ. Направеното от
въззиваемия възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
при съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за възнагражденията за адвокатска работа при материален интерес от 8 986.10
лв. и при определеното като ориентир адвокатско възнаграждение за една
инстанция от 1 198.61 лв., съдът намира за неоснователно. Прочие следва да
бъдат присъдени исканите и доказани разноски по производството в размер на
2 044.81 лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 31/07.02.2025 г., постановено по гр.д. № 284/2024 г.
по описа на Районен съд- Момчилград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника - Държавата
чрез Министъра на земеделието и храните, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление Област С. (столица), общ. С., гр. С., район
К.с., п.код ****, бул.“Х.Б.“ № 55, че ищците Ю. С. Д., ЕГН **********, с
адрес обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“В. Л.“ № 23; Ш. М. Б., с ЕГН **********, с
адрес обл. К., общ. П., ул.“И. В.“ № 7; Ф. М. Х., с ЕГН:**********, с адрес
обл. К., общ. Дж. с. П., ул. „Д. с.“ № 30а; Р. М. К., с ЕГН **********, с адрес
обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“Х.Б.“ № 3; М. М. А. с ЕГН **********, с адрес
обл. К., общ. Дж., с. П., ул.“И. В.“ № 18; С. М. Д., с ЕГН **********, с адрес
гр. С., кв. Д., ул.“К.“ № 12, ет 4, ап.1 и С. М. Д., с ЕГН **********, с адрес
обл. С. З., гр. С. З., ул.“Х. А.“ № 47, са собственици по наследство и давностно
владение на реална част с площ 7 150.00 кв. м., при граници - огради от север,
юг и северозапад, и бетонна площадка - подход от югоизток, находяща се в
северната част на ПИ 58387.5.3, област К., община Дж., с. П., м.“Д.“, вид
собств. Държавна частна, вид територия Горска, НТП Друг вид
дървопроизводителна гора, площ 48 904 кв. м, стар номер 005003, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-87/12.01.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с граници и съседи на ПИ : 58387.5.11; 58387.5.13;
58387.5.14; 58387.5.25; 58387.5.22; 58387.5.110; 58387.5.443; 58387.5.48;
58387.5.398, и която част е заключена между т.1 - т.36, съгласно Комбинирана
скица (Приложение № 1 към СТЕ) на вещото лице А. И. С. /л.102 от гр.д.№
284/202 г.на МРС/, съставляваща неразделна приподписана част от решението.
8
ОСЪЖДА Държавата чрез Министъра на земеделието и храните, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление Област С.
(столица), общ. С., гр. С., район К.с., п.код ****, бул.“Х.Б.“ № 55, да заплати
на ищците Ю. С. Д., ЕГН **********, Ш. М. Б., с ЕГН **********, Ф. М. Х., с
ЕГН:**********, Р. М. К., с ЕГН **********, М. М. А. с ЕГН **********, С.
М. Д., с ЕГН **********, и С. М. Д., с ЕГН **********, сумата от 2 044.81
лв., съставляваща разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9