№ 770
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря К.А. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20252120202605 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
П.Н.Д., чрез пълномощник адв. М. К., срещу Електронен фиш (ЕФ) за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП)
№ **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който за
нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл.
179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния
акт, поради което се моли за отмяната му, ведно с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. В предварително депозирано становище
по хода на делото от адв. К. се изразява и становище по същество, като отново
се моли за отмяна на атакувания ЕФ по изложените в жалбата съображения,
както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. К.С., която
оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания
електронен фиш, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от
жалбоподателя адвокатски хонорар.
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
1
подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване (видно
от приложеното по делото известие за доставяне, процесният фиш е връчен на
жалбоподателя на 16.06.2025г., а жалбата е депозирана в Агенция „Пътна
Инфраструктура“ на 25.06.2025г., видно от входящия номер на същата), от
активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.04.2022г., в 15:29 часа, с устройство № 10031 (елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата) е установено управление на ППС ***, с регистрационен номер ***,
с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 0, в община Бургас, по път А-1 км
357+949, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
На 29.04.2025г. за констатираното бил издаден обжалваният електронен
фиш, с който за нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а,
ал.2,т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „***“ ООД, ЕИК ***, като собственик на
процесното ППС, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът като еднопосочни и
безпротиворечиви кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание, и предвид така установената фактическа
обстановка, достига до следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и след влизане в
сила /считано от 13.02.2024г./ на законодателно изменение на разпоредбата на
чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, допускащо издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал.
3б от ЗДвП, като предвид процесуалния характер на нормата на чл. 189ж, ал.1
ЗДвП, същата се прилага в новата си редакция незабавно с влизането си в
сила.
Във връзка с възражението в жалбата за изтекъл шестмесечен срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН между датата на нарушението и издаването на ЕФ
следва да се отбележи, че цитираната разпоредба не е приложима в настоящия
случай. Същата е свързана само и единствено с производството по издаване на
НП, започващо със съставянето на АУАН, но не и с това по съставяне на ЕФ.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че датата на издаване на
2
електронния фиш не е предвидена от законодателя като задължителен негов
реквизит, съответно не подлежи на преценка и контрол изминалият период от
време между датата на извършване на нарушението, респ. неговото
установяване и датата на издаване на ЕФ. Действително, електронният фиш е
своеобразен аналог на наказателно постановление, но това важи единствено
по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито
във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от
ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за
съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото.
Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (в този см. Решение №
23/07.01.2022г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Бургас и др.), която в
случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на
29.04.2025г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест
месеца.
След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде
съобразен единствено общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, който, както бе посочено, в случая не е изтекъл. В същия
смисъл е и константната практика на касационната инстанция, обективирана в
Решение № 10289 от 13.12.2024г. по к. адм. н. д. № 1824/2024 г. на XIV състав
на Административен съд – Бургас; Решение № 9056 от 13.11.2024 г. по к. адм.
н. д. № 1478 2024г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и др.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно
ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на
дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера
и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
3
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на
основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории ППС и такси на база време и на база изминато
разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба
тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б
от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя
въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда,
предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна
маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или
пътен участък (чл. 8, ал. 2 Наредбата).
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателят „***“ ООД, ЕИК ***.
Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков
материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства
относно пътното превозно средство, регистрационния му номер, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за
установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10031,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за описаното ППС, тъй като за него не е
била подадена тол декларация, необходима за определяне размера на
дължимата за плащане тол такса, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП.
Така установеното безспорно осъществява състав на нарушение по чл.
4
102 ал. 2 от ЗДвП.
Неизпълнението на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП е скрепено със
санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, която предвижда, че на юридическо лице – собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, допуснал движението
на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и съответно за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, се налага имуществена санкция в
размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай.
По въпроса за съответствието на предвидените в българското
законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за
процесното нарушение, както и на предвидената компенсаторна такса, със
законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е
постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024г. във връзка с
отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково. С
посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба
на
чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в противоречие с принципа на
съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В
тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в
преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът
при разглеждане на делото по обжалване на електронния фиш няма право да
изменя размера на санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в
зависимост от характера или тежестта на нарушението. По тази причина
правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да
извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете
различните характеристики на конкретните случаи, като например дали
дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е изминатото
разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при
условията на умисъл, или при непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на
националното законодателство и в частност чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на
общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не
5
следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността
на наказанието, предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
От фактическа страна по делото безспорно се установява извършено от
жалбоподателя административно нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
Независимо от това, издаденият електронен фиш, предмет на обжалване в
настоящото производство, с който е бил санкциониран жалбоподателят, е
незаконосъобразен, предвид приложението на санкционна норма, която е в
противоречие с правото на ЕС. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция, обективирана в Решение № 1361 от 12.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 1479/2024г., Решение № 1648 от 20.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 934/2024г., Решение № 1866 от 26.02.2025г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 15/2025г. и др.
В случая не е налице нормативно установен механизъм в българското
законодателство за изменение на ЕФ от съда в санкционната му част в
производството по неговото обжалване. Както се установи по-горе в
изложението, при определена санкция във фиксиран размер, както в
настоящата хипотеза, съдът е лишен от възможността да извърши преценка
дали наказанието е съразмерно на тежестта на извършеното нарушение във
всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК предвижда, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В конкретния случай, предвид изхода на делото, право на разноски има
юридическото лице – жалбоподател.
Претендираните от него такива са за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 420 лева, доказателства за реалното заплащане на
които са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя „***“ ООД, представлявано от управителя П.Н.Д. и
Адвокатско дружество „***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, представлявано от управителя адв. М. К., в който е
отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 420 лева с ДДС е
заплатен изцяло по банков път и преводно нареждане от 20.06.2025г.,
удостоверяващо така извършеното плащане).
От страна на административнонаказващия орган е направено
възражение за прекомерност на така претендирания от жалбоподателя
адвокатски хонорар. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
6
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Така направеното възражение съдът намира за неоснователно. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност и извършените от процесуалния представител на
жалбоподателя действия, настоящият състав на съда намира, че
справедливият размер на адвокатско възнаграждение в случая е именно
заплатеният от жалбоподателя такъв от 420 лева с ДДС. В тази връзка следва
да се посочи и че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024г. по дело C-438/22, минималните размери по Наредба № 1 от
09.07.2004г. не обвързват съда.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл.187а, ал.2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
П.Н.Д., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя П.Н.Д., сумата в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева,
представляваща сторени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7