№ 17165
гр. София, 11.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110124309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника Л. Г. С., с която се иска постановеното по делото
съдебно решение № 811 от 16.01.2025г. да бъде изменено в частта за разноските, като
присъдената в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сума за разноски бъде намалена
до размера от 45,20 лева, а в полза на ответника да се присъди сумата от 83,84 лева.
Изложени са съображения за неправилност на извършеното от съда прихващане между
направените от страните разноски, като ответницата поддържа, че не е правила подобно
искане, съответно че ищецът също не е поискал това изрично в хода на откритото съдебно
заседание. Счита, че погасени по давност са вземания в по-голям размер, а оттам погасен се
явявал и по-голям размер на мораторната лихва на основание чл.119 ЗЗД. Освен това
неоснователна била и претенцията за дялово разпределение, за която липсвали
доказателства. Така ответницата сочи, че исковете на ищеца са основателни в общ размер на
817,82 лева, поради което в негова полза по съразмерност се следва сумата от 495,20 лева на
основание чл.78, ал.1 ГПК, от която следвало да се приспадне платената сума от 450 лева,
т.е. дължима била сумата от 45,20 лева. Предвид неоснователността на исковите претенции в
общ размер на 173,07 лева, то ответницата счита, че в нейна полза се следва сумата от 83,84
лева. Така мотивирана, Л. Г. С. моли искането й по чл.248 ГПК да бъде уважено.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът е подал писмен отговор, с който оспорва
основателността на искането на насрещната страна за изменение на решението в частта за
разноските.
Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място съдът счита, че разполага с правна възможност да присъди сторените
разноски по делото по компенсация. Присъждането на разноски след извършване на
компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните.
/така Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК/. За
възможността на съда да присъди разноски по компенсация следва да се съобразят и
Определение № 123 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 157/2012 г., I ГО, ГК, Определение
№ 123 от 24.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5491/2007 г., IV ГО, ГК, Определение № 101 от
26.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4011/2017 г., IV ГО, ГК, както и Решение № 155 от
1
22.04.2016 г. по т. д. № 2575/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, с което съдът е извършил
компенсанция на разноски. В случая с исковата молба ищецът е направил изрично искане за
присъждане на разноски по компенсация, с оглед което съдът е съобразил практиката на
ВКС и е компенсирал разноските на насрещните страни. Препис от исковата молба е връчен
надлежно на ответната страна, поради което доводите, че не е могла да изрази становище по
искането, са неоснователни.
В случая предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са изцяло отхвърлени
поради извършено в хода на делото плащане. При отхвърляне на иска и при прекратяване
на делото правото на разноски принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното
от чл.78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови
действия в хода на делото - например плащане на претендираната парична сума, искът бъде
отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят
на ищеца. Предвид това, съдът намира, че направените от ищеца разноски следва да бъдат
възложени на ответницата, която с поведението си е дала повод за завеждане на делото –
изискуемостта на вземанията е настъпила преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК,
като срочно изпълнение по тях не е предприето. Ищецът е сторил разноски в общ размер на
600 лева в заповедното и исковото производство, като същите му се следват в пълен размер,
като от тях следва да се приспадне платената сума за разноски от 450 лева, или остава
дължима сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство. Тоест, съдът е присъдил на ищеца по-малка сума за разноски по чл.78, ал.1
ГПК отколкото му се следва, поради което искането на ответницата по чл.248 ГПК за
нейното допълнително намаляване до размера от 45,20 лева е неоснователно. Искане за
изменение на решението в частта за разноските не е заявено от ищеца по делото, поради
което няма как съдът да влоши положението на ответницата, като присъди допълнително
разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Доколкото според съда, ответницата Л. Г.
С. няма право на разноски, с оглед изложените по-горе съображения, то неоснователно се
явява искането й за присъждане в нейна полза на разноски в размер на 83,84 лева. Доводите
на ответницата за погасяване по давност на вземания, както и за липса на доказателства за
извършена услуга дялово разпределение не подлежат на изследване в настоящото
производство.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 64448/24.02.2025г., подадена от Л. Г. С.,
съдържаща искане за изменение на решение № 811 от 16.01.2025г. по гр.дело 24309/2024г.
по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2