Определение по дело №1877/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 от АПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, против определение № 1043/17.07.2023 г. постановено по АНД № 3438/2022 г. на Районен съд – Варна. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че неправилно с първоинстанционното решение ОДБХ – гр. Варна е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Светла Василева, а не лично на нея.

Ответникът по частната жалба – ОДБХ – гр. Варна, не изразява становище по частната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 318/28.02.2023г. постановено по АНД № 3438/2022г. състав на РС – Варна е отменил НП № ЗЖ 14/29.07.2022г. издадено от директора на ОДБХ гр. Варна и е осъдил Областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна да заплати на адв. Светла Василева от АК – Варна на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата парична сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Срещу това решение е била депозирана касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна. По касационната жалба е образувано КАНД № 811/2023г. по описа на Административен съда Варна. Решаващият състав, като касационна инстанция е оставил в сила оспорваното решение и е осъдил ОДБХ – Варна да заплати на В.М.Г. сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С молба с вх. № 46817/21.06.2023г. В.М.Г., адресирана чрез Районен съд Варна до Административен съд Варна, е поискала изменение на решението в частта за разноските. Варненският районен съд с разпореждане № 6454/26.06.2023г. е указал на жалбоподателката да уточни точно, недвусмислено и ясно кое съдебно решение оспорва в частта за разноските. От страна на В.Г. е депозирана молба, в която изрично е заявено, че се оспорва решението на ВРС в частта за разноските.

Варненският районен съд е постановил процесното определение № 1043/17.07.2023г., като е оставил без разглеждане молбата на В.М.Г. за изменение на постановеното по делото Решение № 318/28.02.2023 г., като недопустима доколкото е подадена след изтичане на 14-дневния срок от получаване на съобщението за изготвяне на съдебното решение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В чл. 6, ал. 2 от ГПК, приложим съобразно разпоредбата на чл. 144 АПК, изрично се посочва, че предметът на делото се определя от страните. В настоящия случай от волята на жалбоподателката зависи обхватът на съдебна проверка за законосъобразност. Съдът е арбитър в съдебния процес и поради тази причина не може да изземва процесуални права или задължения на страните.
С оглед депозираната по делото уточняваща молба от 06.07.2023 г. се налага заключение, че искането до съда е за изменение на Решение № 318/28.02.2023 г. постановено по НАХД № 3438/2022 г. по описа на ВРС в частта за разноските.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските по искане на страните, което искане следва да е направено в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му.
Решение № 318/28.02.2023г. постановено по АНД № 3438/2022г. на РС – Варна е съдебен акт, подлежащ на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му. Въззивното решение е съобщено на процесуалния представител на жалбоподателката на 14.03.2023 г., срокът за оспорването на съдебния акт, респективно и срокът, в който може да направи искане за допълването на решението в частта за разноските, е изтекъл на 28.03.2023 г. Направеното на 21.06.2023 г. искане на В.Г. за изменение на решението на РС – Варна в частта за разноските се явява просрочено и въззивният съд правилно го е оставил без разглеждане.

Настоящият състав на Административен съд Варна споделя и изводите на въззивната инстанция относно приложения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022г.,/л.54 от въззивното дело/ видно от който във въззивното производство жалбоподателката е представлявана от адвокат Светла Василева при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С частната жалба са представени два броя договори за правна помощ, с отразено заплатено договорно възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. Първият от тях е с дата 28.03.2023 г. и касае защитата на Г. пред касационната инстанция, за който има произнасяне от Административен съд Варна. Вторият с дата 05.07.2022 г. се различава от представения пред въззивния съд договор от 01.11.2022 г. и няма как да бъде ценен от съда. След като своевременно жалбоподателката не е представила доказателства за плащането им в регламентирания срок по чл. 80 от ГПК, съдът не би могъл да присъди разноски в негова полза, тъй като не е валидно сезиран.

По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1043 от 17.07.2023 г., постановено по административно наказателно дело № 3438 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: