РЕШЕНИЕ
Номер 86803.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
Секретар:Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20205300501876 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Клаудтех“ ООД с ЕИК *********, чрез
адв.С.М. срещу решение № 1200/10.04.2020г. по гр.д. № 13059/2019г., на Районен съд –
Пловдив І гр.с., с което се признава за установено на основание член 422 ГПК по отношение
на ответника „Клаудтех“ ООД с ЕИК ********* съществуването на парично вземане в
полза на Х. Х. К. , за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по член 410 ГПК за следните суми: 3 276,74 лева сбор от дължими нетни трудови
възнаграждения по трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор №77
от 23.10.2018г. за периода 24.10.2018г. – 31.03.2019г.; 120,06 лева обезщетение за забава за
периода 01.11.2018г. - 08.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.05.2019г. до окончателното изплащане, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7260 по описа за 2019г. на
ІІ бр. състав на ПРС, като отхвърля иска за трудовите възнаграждения за разликата над
сумата от 3276,74 лева до пълния предявен размер от 4 208,70 лева, като неоснователен.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, в частта му в
която искът е уважен. Твърди се че на работника трудовото възнаграждение е изплащано
редовно, защото същото е начислявано във ведомостта за заплати и са плащани данъци и
осигуровки за него по сметка на държавата. Освен това се твърди, че работникът не би
следвало да работи без заплата 5 месеца и 6 дни, ако действително не му се е плащало
заплата, тоест искът на работника е израз на негово недобросъветно отношение към
работодателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на уважените искове.
1
Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемия Х.К. чрез пълномощника
адв.А., с който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението. Претендират се и разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание
и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият Х.К. с правна квалификация чл.422 от ГПК във вр. с
чл.128 т.2 във вр. с чл.270 от Кодекса на труда и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за лихвата за
забава за периода на просрочие.
Първата инстанция е приела, че се касае за изплащане на основно трудово
възнаграждение по сключен трудов договор между страните по делото, като изцяло или
частично неплатени са останали трудови възнаграждения на работника Х.К. за периода
24.10.2018г. – 31.03.2019г., за която сума се дължи законната лихва за забава за периода
01.11.2018г. - 08.05.2019г., включително.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че трудовото възнаграждение е
изплащано редовно, защото същото е начислявано във ведомостта за заплати и са плащани
данъци и осигуровки за него по сметка на държавата. По делото има приета ССЕ по този
въпрос. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя и е
установило, че процесните заплати са начислени във ведомости за заплати, но няма подпис
на получател за сумите и липсват оригиналните ведомости за заплати. Експертът не може да
каже дали заплатите са платени или не, защото същите са плащани на ръка от управителя на
дружеството. При което при липса на доказателства за привеждане по банкова сметка на
работника на трудовото му възнаграждение, то не е доказано по делото, че това
възнаграждение е реално платено на работника. Доказателствената тежест за този
положителен и изгоден за работодателя факт, тежи върху него. Същата му е била указана с
доклада по делото /л.41/ в това число и възможността да докаже изгубването на ведомостта
за заплати. Но доказателства за плащане на заплатата на работника по делото няма никакви.
Ето защо исковата претенция на въззиваемия-ищец е напълно доказана.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че работникът не би следвало да
2
работи без заплата 5 месеца и 6 дни, ако действително не му се е плащало заплата, тоест
искът на работника е израз на негово недобросъветно отношение към работодателя. Защо
работникът ще работи без заплата толкова време не е предмет на изследване и доказване по
това дело и е въпрос ирелевантен за изхода на делото. Ето защо решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски въззиваемия К. не е правил по това дело и такива не следва да му се
присъждат. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1200/10.04.2020г. по гр.д. № 13059/2019г.,
на Районен съд – Пловдив І гр.с.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3