№ 8821
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110152905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба вх.№ 203792/28.09.2022 г. на А. И. Т., ЕГН
**********, гр. С.............., адвокат М. М., срещу „Ф.........., със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., представлявано от управителя Д....., чрез адвокат В. Ж..
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, както и насрещен иск.
В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от насрещния
ответник.
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2023 г. от
11,30 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск по чл.26, ал.1, предл. 3 от ГПК за проглА.ване нищожност на клауза на
чл. 11.3 от Договор за потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните,
поради противоречие на добрите нрави и сключена при неспазване чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от
ЗПП, както и чл. 33 от ЗПК, както и иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за сумата 300
лв., недължимо платена неустойка по недействителна клауза (чл.11.3 от Договор за
потребителски кредит от 18.01.2019 г., сключен между страните), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника Договор за
потребителски кредит на 18.01.2019 г. за сума от 700 лв., като съгласно същия е следвало да
върне сумата в общ размер на 791.25 лв. Твърди, че ГПР по договора възлиза на 41.26 %, а
1
ГЛП е 39.54 %, като вземането се погА.ва на 15 вноски. Сочи, че съгласно чл. 11.3 от
Договора, ако кредитополучателят не предостави едно от изброените в чл. 11.1. от същия
договор обезпечения в седемдневен срок, то тя дължи неустойка в размер на 500.25 лв.
Твърди, че е заплатила 700 лв. главница, 91.25 лв. лихви и 300 лв. неустойка. Счита, че
клаузата на чл. 11.3. от Договора за потребителски кредит, сключен между страните на
18.01.2019 г. се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, тъй като
противоречи на добрите нрави и на закона – чл. 143, ал. 1, чл. 146 от ЗПП. Счита, че е
нарушен основен принцип, а именно принципът на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, при което се е достигнало до значителна нееквивалетност на
насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на ищцата
с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи, че цитираната клауза от договора е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира
чрез нея в размер на 500.25 лв. е в размер на 80 % от сумата на отпуснатия кредит, като по
този начин се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Сочи също така,
че цитираната клауза е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
предвижда заплащане на неустойка, която е необосновано висока. Навежда доводи за
нищожност на клаузата и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена
индивидуално с кредитополучателя. Счита, че заплатената от нея сума от 300 лв. за
неустойка по нищожната клауза е платена без правно основание и подлежи на връщане.
Претендира и разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че между страните е сключен Договор
за потребителски кредит с № F9005327 от 17.08.2021 г. за сумата от 800 лв., като кредитът е
усвоен на същата дата в пълен размер и длъжникът се е задължил да го погаси изцяло,
съгласно условията по договора. Твърди, че плащанията по погА.ване на вземането е
следвало да започнат от 17.08.2021 г., но от самото начало кредитополучателят е бавел
плащанията и с течение на времето забавата се е увеличила пропорционално. Сочи, че
поради това, че кредитополучателят не е предявил вземанията си по съдебен ред, поради
настъпила предсрочна изискуемост, забавата била 442 дни. Сочи, че към момента на
подаване на отговора на исковата молба ищцата е погасила главница в размер на 800 лв.,
лихви в размер на 96.70 лв., глоба за закъснение от 70 лв., глоби за предсрочна изискуемост
от 52.92 лв., като неустойка по Договора не е била заплащана. Счита, че е налице липса на
правен интерес от водене на съдебно производство по така предявените искове, тъй като по
процесния договор нямало заплащане на неустойка, а само плащане по главницата. Счита и
двата предявени искове за неоснователни. Навежда подробни доводи в тази насока. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника за сумата от 331.08
лв., представляваща дължима сума по чл. 35 от Договор за заем, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира и
2
разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран такъв от насрещния
ответник, като същият оспорва насрещната искова претенция. Оспорва твърдението на
насрещния ищец за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като такава не била обявена на
длъжника. Оспорва наличието на разпоредба чл. 32.1. в договора между страните, както и
просрочие на която и да е вноска повече от 90 дни. Оспорва твърденията, че
кредитополучателят е заплащал суми за глоба закъснение и глоба за предсрочна
изискуемост, като сочи, че тези суми са заплатени за неустойката, за чието неоснователно
плащане е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че сочената от насрещния ищец
клауза на чл. 32.1. от Договора, създаваща право на кредитодателя да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това да не бъде доведено до знанието на потребителя се явява
нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че
претендираната от насрещния ищец неустойка от 331.08 лв. е недължима, тъй като
цитираната клауза противоречи на добрите нрави и води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, респективно до злепоставяне на
интересите на кредитополучателя. Счита цитираната клауза за нищожна и като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй
като сумата, която се претендира е в огромен размер и по този начин се нарушават
принципите на добросъвестност и справедливост. Позовава се и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл.
33, ал. 1 от ЗПК, като счита, че процесната клауза на чл. 35 от Договора между страните
заобикаля тези законови разпоредби. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск и да
му присъди разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна по главните искове, че в нейна тежест е да докаже
по делото следните обстоятелства: наличие на сключен между страните договор с
твърдените клаузи, извършено плащане от страна на ищеца в полза на ответника, което е
направено без основание, размера на обедняването си и обогатяването на ответника за
нейна сметка, както и връзка между двете, както и всички останали положителни факти и
твърдения, от които черпи изгода.
УКАЗВА на ответната страна по главните искове, че в нейна тежест е да докаже
по делото наличие на правопогА.ващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства,
както и всички положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си, в това
число наличие на валидно правно основание да получи процесните суми.
УКАЗВА на насрещния ищец, че в негова тежест е и следва да докаже валиден
договор между страните, включващ процесната клауза за неустойка, размера на вземането си
и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава иска си.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова тежест е и следва да докаже
наличието на правопогА.ващи и/или правоизключващи факти и обстоятелства, както и
всички положителни факти и твърдения, от които черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
3
ДОПУСКА представените с исковата молба, с насрещната искова молба и
отговорите по тях писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника да представи най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание справка за извършените от ищцата плащания по Договор за потребителски кредит
от 18.01.2019 г., на основание чл. 190 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се
обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби»,
която за момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат
информация от 9.00 до 17.00 ч. от координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955
423, на електронната страница на СРС, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а на насрещния ищец - и
преписи от отговора по насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4