Решение по дело №1803/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от Д. В. Л., [ЕГН], с адрес: гр. Свети Влас, кв. „Инцараки“ бл.8, вх.3,ет. 3, an. 1, против ревизионен акт /РА/ № Р-02000222005222-091-001/21.06.2023 г., издаден от Д. И. В. на длъжност началник-сектор — възложил ревизията и К. Г. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията в частта, потвърдена с решение № 95/05.09.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени следните задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2016- 31.12.2016г. в размер на 8 606,00лв и лихва в размер на 5 418,38лв. и за период 01.01.2017- 31.12.2017г. в размер на 5 383,00лв и лихва в размер на 2 844,84лв.

Жалбоподателят иска ревизионния акт да бъде отменен в обжалваната част, като незаконосъобразен. Не е съгласен с приложението на чл. 122 и сл. от ДОПК, обосновано с твърдението, че е извършвал разходи, надвишаващи постъпленията за годините, съответно за извършване на разходите са използвани парични средства от доходи, недекларирани по законовия ред. Счита, че за да достигне до извода си, органът по приходите изначално превратно е тълкувал доказателствата, както и е приложил неправилна методика за определяне на извършените разходи и получени приходи. Оспорва формирането на направените разходи, като сочи, че плащането чрез дебитна или кредитна карта само по себе си не представлява разходи на лицето – разходи могат да бъдат конкретно закупени стоки или услуги. Твърди, че е извършвал множество разходи по неговата лична сметка, които не са негови лични разходи, а на търговските дружества, както и на други лица. Оспорва вписването на разходи, за които има единствено данни за издадена към него фактура. Счита, че това, че фактурата е била издадена към него като физическо лице, не означава първо, че е заплатена, както и че е заплатена от него, именно в отчетния период. Сочи като такива разходите за местни данъци и такси за 2016 г. и 2017 г., разходите за консумативи за 2016 г. и 2017 г. разходите за телефон и други телекомуникационни услуги за 2017 г. и разходи, осъществени от лицето за куриерски, платежни и др. подобни услуги, на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /два превода, свързани с Я. Д./. Неправилно според него органът по приходите е приел, че е извършил разходи за допълнителни парични вноски в търговско дружество „Алтависта БГ“ ЕООД, без да са налице първични счетоводни документи. Жалбоподателят счита и че не е спазен начина на определяне на данъчната му основа. След като органът по приходите е преминал към облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за тези два отчетни периода, то недопустимо е да определя и отделна данъчна основа по реда на ЗДДФЛ. В случая и за двете ревизирани години са определени по две данъчни основи — едната е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, а другата по чл. 36 от ЗДДФЛ за доходи по чл. 35, ал. 6 от същия закон. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Н., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Аргументира тезата си за незаконосъобразност на ревизионния акт в писмена защита. Прави възражение да прекомерност на претендираното възнаграждение на пълномощника на ответника.

Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 403лв. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА :

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена в предвидения от закона срок, от лице с доказан интерес от оспорването- адресат на акта.

ІІ. ФАКТИТЕ:

Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222005222-020-001/11.10.2023, впоследствие изменена със Заповеди №№ Р-02000222005222-020-002/19.01.2023, Р-02000222005222-020-003/16.02.2023 и Р-02000222005222-020-004/03.05.2023. Изменението на първоначалната заповед касае срока за извършване на ревизията. Предметът на ревизията установяване на видове и задължения по по периоди както следва: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2016- 31.12.2017г.

В хода на ревизията ревизиращите органи са установили наличие на предпоставки за прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл.122- 124 от ДОПК.

Преценили са осъществена хипотеза на нормите на чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК- наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между декларираните/получените доходи/приход и източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице и имущественото и финансово състояние на лицето за ревизирания, период.

По делото е установено, че за ревизирания период 01.01.2016 г. — 31.12.2017 г. Д. Л. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2017 г. Със същата е деклариран само придобит доход от наем на недвижимо имущество в размер на 8000,00 лв.

Въз основа на събраните документи и информация от задълженото лице, трети лица, контролни органи и информационната база на НАП, ревизиращите органи са установили размера и източниците на получените доходи и парични средства и извършените разходи и придобито имущество от Д. Л. през ревизирания период, както следва:

1.Придобито/продадено недвижимо имущество в България и чужбина — през 2016 г. извършени са разходи за придобиване на магазин в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“, секция А, в размер на 40 000,00 лв., а през 2017 г. разходи за придобиване на магазин в гр. Несебър, в.к. „Виста дел Мар“, вх. А, ет. 0, обект М-2, в размер на 21 552,47 лв.

2.Придобито и продадено движимо имущество — през 2017 г. са извършени разходи за покупка на превозно средство /лек автомобил „Нисан Мурано“/ в размер на 1000,00 лв.

3.Получени приходи и извършени разходи, свързани с придобиване/продажба на ценни книжа, дялове в дружества, дивиденти и други вноски или тегления от собствени дружества - за 2016 г. е установено, че са внесени суми в „Алтависта БГ“ ЕООД в размер на 57 500,00 лв., а за 2017 г. са внесени суми в същото дружество в размер на 15 400,00 лв. Същевременно, през 2017 г. на лицето е изплатена сума в размер на 269,46 лв. от „А 7 Дионис“ ЕООД.

4.Предоставени/получени дарения от трети лица — не са установени такива, освен предоставени суми от родителите и брата на лицето, които са посочени в отделна точка /т. 15. доходи от дарения от родители и роднини/.

5.Разходи за издръжка и живот - установени са множество плащания за издръжка и живот от банковите сметки на лицето, в т.ч.:

-нотариални услуги от нотариусите И. П. К., М. Б. и Г. С.; доставка на вода, пречистване и канал от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД; услуги от „Борика“ АД и „Имена.БГ“ АД; охранителни услуги от „Сигнално охранителна техника“ ЕООД.

Общата сума на установените извършени разходи за издръжка и живот за 2016 г. е в размер на 1016,20 лв.; а за 2017г. в размер на 349,63 лв.

6.Получени/предоставени заеми — за 2016 г. са установени постъпления от получен заем в размер на 3000,00 лв. от „БАКБ“ АД и в размер на 40 000,00 лв. от „Търговска банка Д“ АД, а през 2017 г. е получен заем в размер на 4500,00 лв. от „БАКБ“ АД.

7.Разходи за плащания към бюджета — установени са плащания към републиканския бюджет за задължителни осигурителни вноски, общо в размер на 2150,00 лв., направени от банкова сметка BG88BGUS916010 02517400 в „БАКБ“ АД през 216г.

8.Разходи за местни данъци и такси - по данни, предоставени от Община Несебър са установени плащания за данък придобиване на имущество, данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци, такси и лихви, общо в размер на 1596,75 лв. за 2016 г. и общо в размер на 1085,43 лв. за 2017 г.

9.Разходи за консумативи — въз основа на предоставените данни от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са установени извършени разходи за консумирана ел. енергия общо в размер на 1980,51 лв. за 2016 г. и общо в размер на 2782,96 лв. за 2017 г. и разходи за доставка на вода, канал и пречистване в размер на 31,06 лв. за 2016 г.

10.Разходи за куриерски, платежни и др. подобни услуги, осъществени от куриери и доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи — съгласно предоставени данни от „Финансова къща Кеш Експрес“, „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, „Спиди“ ЕАД, „Изипей“ АД и др., са установени извършени разходи в размер на 1271,29 лв. през 2016 г. и в размер на 3782,54 лв. през 2017г.

11.Разходи за телефон и други телекомуникационни услуги - установен е извършен разход за стартов пакет и презареждане на карта в 2017 г.

12.Други разходи /разходи за пътувания в чужбина/ лице са извършени разходи за пътуване в Р Беларус през 2016 г. в размер на 1000,00 лв.

13.Приходи/разходи, свързани с внесена/изнесена валута или материални

ценности - не са установени такива.

14.Доходи от трудови или приравнени на трудовите Правоотношения — по данни от базата данни на НАП е установено, че Д. Л. каре в е имал сключен трудов договор с „Дионисис“ ООД в периода 22.07.2015 г. - 26.12Д016 г. и с „ВиноДен Макс“ ООД в периода 25.01.2016 г. - 26.12.2016 г. Доходите от трудови правоотношения са определени съобразно данните за нетно възнаграждение, посочени в подадените декларации обр. 1 от осигурителите на лицето, а именно общо в размер на 13 041,12 лв. за 2016 г.

15.Доходи от дарения от родители и роднини - ревизиращите органи са приели за получени заявени от лицето суми, предоставени от родителите му - в размер на 3500 евро /6845,41 лв./ през 2016 г. от баща му В. Л. и в размер на 4000 евро /7823,32 лв./ през 2017 г. от майка му Л. Л.. През 2017 г. са получени и суми в размер на 5000 щатски долара /8117,95 лв./ от брата на лицето А. Л., които са постъпили по банкова сметка BG86RZBB9155100B079657 в „Райфайзенбанк България“ АД.

16.Получени доходи от наем - ревизиращите органи са приели декларираните от лицето за 2017 г. доходи от наем в размер на 8000,00 лв., съгласно подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, вх. № 0200И365400/30.01.2018 г.

Освен гореописаните източници на приходи/доходи за лицето, респ. извършени разходи през ревизирания период, въз основа на предоставените данни от „Кей Би Си Банк България“ АД, „Търговска банка Д“ ЕАД и „БАКБ“ АД, в т. 17 на стр. 28-38 от РД, органите по приходите са описали установените салда по банковите сметки на лицето в началото и в края на 2016 г. и 2017 г., както и постъпилите суми/направените плащания, съгласно движението по следните сметки на Д. Л. в периода 01.01.2016г.-31.12.2017г.

Въз основа на установените при ревизията постъпления на средства и извършени разходи от лицето, както и наличните парични средства в брой и по банкови сметки, органите по приходите са направили съпоставка на имущественото и финансово състояние на Д. Л. с получените от него доходи, изложена в отделни таблици за 2016 г. и 2017 г, на стр. 38-43 от РД, при което са установили несъответствие между получени доходи и извършени разходи и за двата ревизирани отчетни периода. За същите е установен недостиг на парични средства, което е довело до извода, че Д. Л. е разполагал със средства с недоказан произход, с които е покривал разходите / си и е подобрил финансовото си състояние. Установеният недостиг е, както следва: за 2016 г. в размер на 93 076,26 лв. и за 2017 г. в размер на 48 122,60 лв.

В хода на производството по административно обжалване на ревизионния акт, решаващият орган е коригирал размера на посочения недостиг, като го е намалил след извършен анализ на отчетените за ревизирания период разходи на ревизираното лице за ел.енергия, тъй като в плащанията за ползвани услуги, извършени от банковите сметки на лицето в „БАКБ“ АД и „Търговска банка Д“ ЕАД през ревизирания период, са отразени разходи за плащания към „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД по част от фактурите, съдържащи се в представената справка от енергийното дружество- намаляване на размера на установения недостиг на средства за 2016 г. със сумата от 1507,55 лв. и за 2017 г. със сумата от 1527,84 лв.

Размерът на разходите е коригиран и по отношение на сумите, предоставени от Лошкарев на „Алтависта БГ“ ЕООД. Решаващият орган е приел, че предоставената сума през 2016 г. е в размер на 52 000,00 лв., което води до намаление на установения недостиг на парични средства за 2016 г. с 5500,00 лв.

Предвид тези факти е извършена обща корекция на разходите както следва: установените от ревизиращите органи разходи за 2016 г. и 2017 г., се намаляват със сумата от 7007,55 лв. /1507,55 + 5500,00/ за 2016 г. и със сумата от 1527,84 лв. за 2017 г.

След извършените корекции е установено превишение на направените разходи от лицето спрямо получените от него доходи за 2016 г. в размер на 86 068,71 лв. /93 076,26- 7007,55/ и за 2017 г. в размер на 46 594,76 лв. /48 122,60 - 1527,84/.

Във връзка с оспорените от жалбоподателя суми, отчетени като разходи, свързани с установени плащания от банкови сметки на лицето в „БАКБ“ АД, „Търговска банка Д“ ЕАД и „Райфайзенбанк“ ЕАД / с правоприемник „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, към настоящия момент „Обединена българска банка“ ЕАД/ към трети лица:

Жалбоподателят е посочил, че плащането чрез дебитна или кредитна карта само по себе си не представлява разход на едно лице - разходи могат да бъдат конкретно закупени стоки или услуги.

Отделно е заявил, че по неговата лична сметка е извършвал множество разходи, които не са негови лични разходи, а на търговските дружества, както и на други лица по представени от него фактури. В дадени обяснения е посочил, че последните са извършени по документи и разходи на основната му фирма „Алтависта БГ“ ЕООД, защото до 2016г. е разрешавал проблема с пребиваването му в страната и не е имал възможност да „отвори“ дебитни карти за фирмата си.

Предвид дадените обяснения и представените фактури, органът по приходите е приел, че като разходи на лицето, които да участват при съпоставката между приходи и разходи не следва да бъдат включени следните суми по фактури, издадени на „Алтависта БГ“ ЕООД: в размер на 199,45 лв. по фактура № 19113936/22.04.2016 г., издадена от „БТК“ ЕАД, която е платена от лицето по данни от с/ка BG88BGU$601002517400 в „БАКБ“ АД; в размер общо на 3098,78 лв. по 30 бр. фактури, издадени от „БТК“ ЕАД/„Виваком“, „Практикер Ритейл“ ЕООД, „Баумакс България“ ЕООД, „Хаус маркет България“ АД - „ИКЕА“, „Б.“ ЕООД — „Мастерхаус“, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, описани в таблица на стр. 33-34 от РД, които са платени от банкова сметка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД; в размер на 76,30 лв. по фактура № **********/27.03.2017 г„ издадена от „Б.“ ЕООД, която е платена от лицето по данни от с/ка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД.

За останалите фактури, представени от Д. Л. към дадените обяснения не са налице плащания по банковите сметки на лицето, поради което същите не са част от разходите, взети предвид при направената съпоставка за целите на ревизията.

По отношение на твърденията, че с лични средства са извършвани плащания по задължения на „Алтависта БГ“ ЕООД, поради липсата на възможност за откриване на банкови сметки на дружеството е установено, че Д. Л. е притежавал удостоверение за постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, считано от 12.10.2015 г., т.е. преди ревизирация период. Притежаваното от него дружество „Алтависта БГ“ ЕООД е имало открити банкови сметки в няколко банки през целия ревизиран период /в „БАКБ“ АД още от 12.03.2013 г., в „Асет Банк“ АД от 01.01.2016г. до 02.10.2017г., в „Инвестбанк“ АД в периода 18.05.2016г.-22.12.2016г., както и платежна сметка в „Изипей“ АД/, като видно от представените счетоводни справки плащания към доставчици са извършвани и по банков път.

За останалите плащания, извършени чрез използване на дебитна/кредитна карта е установено, че същите са да извършени покупки от www.alixpress.com и различни търговци като „Лидъл България“ ЕООД, „Шел България“ ЕАД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „СВА Болеро“ и др./, както следва:

- „БАКБ - С/КА.. 401 - р-д за живот- плащане с карта“ в размер на 10 783,14 лв. за 2016г.„ включва множество плащания към ALIXPRESS.COM, „Шел България“ ЕАД, „Лидъл България“ ЕООД, AMAZON, DROPBOX, „Моббо“ ООД, „Айко мулти консепт“ ООД, „Баумакс България“ ООД, „Хиполенд“ АД, „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, БТПП ;и др., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG88BGUS91601002517400 в „БАКБ“ АД за периода 01.01 ;2016 г. - 31.12.2016 г.

- „Търг. банка Д-с/ка ,125-р-ди за покупка с карта- издръжка живот“ в размер на 12433,21 лв. за 2016 г., включва множество плащания към „Шел България“ ЕАД, „Лидъл България“ ЕООД, „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, „Джъмбо България“, гранд маркет „Ж.“, „Аико мулти консепт ООД, „Моббо“ ООД, „ИКЕА България“, „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и др., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016г.

- „Търг. банка Д-с/ка ..45-плащане с карта-р-ди издръжка живот“ в размер на 3948,51 лв. за 2016 г., включва плащания на бензиностанции и газстанции /Shell, Lukoil, OMV, Gas station, BP Eko Serbia/, магазини /Univermag, Shop “Produkt”, Shop “Mark”, Shop “Bapb”, Vynoteka, Shop “Krista”, Shop № 19 и др./, хотели /Gertrude hotel, Wellton hotel, hotel Happy/, „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и др., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG50DEMI92401000163845 в „Търговска банка Д“АД за периода 01.01.2016 г. -31.12.2016г.

- „КЕЙ БИ СИ БАНК с/ка..22 - разх. за покупки от търговци в чужбина“ в размер на 7231,09 лв. за 2017 г., включва плащания за покупки от търговци в чужбина, за наименованията на които не са налице данни в предоставените банкови извлечения от „Кей Би Си Банк България“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, съгласно описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG45RZBB91551007672122 в „Райфайзенбанк“ ЕАД за периода 01.01.2016г.-31.12.2017г.

- „КЕЙ БИ СИ БАНК с/ка,.22 - Разх. за покупки от БГ търговци“ в размер на 6441,09 лв. за 2017 г„ включва плащания за покупки от български търговци, за наименованията на които не са налице данни в предоставените банкови извлечения от „Кей Би Си Банк България“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, съгласно описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG45RZBB91551007672122 в „Райфайзенбанк“ ЕАД за периода 01.01.2016г.-31.12.2017г.

- „КЕЙ БИ СИ БАНК с/ка..57 - разх. покупки от търговци“ в размер на 3283,12 лв. за 2017 г., включва плащания за покупки от български търговци, за наименованията на които не са налице данни в предоставените банкови извлечения от „Кей Би Си Банк България“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, съгласно описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG86RZBB9155100B079657 в „Райфайзенбанк“ АД за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.

- „КЕЙ БИ СИ БАНК с/ка..57 - Разх. за такси - Окръжен съд Бургас“ в размер на 1274,28 лв. за 2017 г., включва две плащания към Окръжен съд Бургас за такси по чл. 8 от ТНТЗННД, както следва: в размер на 764,06 лв. на 31.08.2017 г. и в размер на 510,22 лв. на 31.08.2017 г., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG86RZBB9155100B079657 в „Райфайзенбанк“ АД за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.

- „Търг.банка Д-с/ка ..25-р-ди за покупка с карта- издръжка живот“ в размер на 12 154,43 лв, за 2017 г., включва също множество плащания основно към ALIXPRESS.COM, EPAY EASYPAY, DROPBOX, LIQPAY, EASYPAYBG, „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, „Лидъл България“ ЕООД, „Еко Ахелой“ и гранд маркет „Ж.“ и др., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.

- „Търг.банка Д-с/ка ..45-плащане с карта - р-ди издръжка живот“ в размер на 2234,44 лв. за 2017 г., включва плащания към „Office Slanchev.„ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, ALIXPRESS.COM, бензиностанции /Shell, Lukoil Eko Aheloy/ и др., видно от посочената информация в описанието на операциите от банковото извлечение на сметка BG50DEMI92401000163845 в „Търговска банка Д“ АД за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г.

Във връзка със спорните разходи, за които има единствено данни за издадена към жалбоподателя фактура, разходи за местни данъци и такси за 2016 г. и 2017 г., разходите за консумативи за 2016г. и 2017 г. разходите за телефон и други телекомуникационни услуги за 2017г. и разходи, осъществени от лицето за куриерски, платежни и др. подобни услуги, на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /два превода, свързани с Я. Д./, е установено следното:

*Разходите „Разходи за издръжка и живот - други - съгласно справка по ЕГН/НАП/“ в размер на 1016,20 лв. за 2016 г. и в размер на 349,63 лв. за 2017 г. са установени по данни от издадени фактури към Д. Л., които са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на съответните доставчици на стоки/услуги и включват суми по следните фактури:

1. През 2016 г.: фактура № 10293/17.03.2016 г., издадена от „Интернешънъл Асет Банк“ АД за „плакет св. Николай Чудотворец“ на стойност 29,40 лв. с ДДС; фактура № 32563/25.03.2016 г., издадена от нотариус И. П. К. за препис на пълномощно на стойност 33,60 лв. с ДДС; фактура № 33488/07.07.2016 г., издадена от нотариус И. П. К. за препис на пълномощно на стойност 27,60 лв. с ДДС; фактура № 29290/31.08.2016 г., издадена от нотариус М. Б. за извършена услуга на стойност 784,20 лв. с ДДС; фактура № 29517/05.10.2016 г., издадена от нотариус М. Б. за извършена услуга на стойност 110,34 лв. с ДДС; фактура №34062136/25.10.2016 г,, издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за доставка на вода, канал и пречистване на стойност 31,06 лв. с ДДС.

2. През 2017 г.: фактура № **********/20.03.2017 г., издадена от „СОТ Сигнално охранителна техника“ ЕООД за охранителни услуги на стойност 24,00 лв. с ДДС; фактура № **********/19.04.2017 г„ издадена от „СОТ Сигнално охранителна техника“ ЕООД за охранителни услуги на стойност 24,00 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2017г., издадена от „СОТ Сигнално охранителна техника“ ЕООД за охранителни услуги на стойност 33,60 лв.; фактура № 29483/31.05.2017 г., издадена от нотариус Г. С. за нотариална такса на стойност 12,00 лв. с ДДС; фактура № **********/16.06.2017г„ издадена от „СОТ Сигнално охранителна техника“ ЕООД за охранителни услуги на стойност 52,03 лв. с ДДС; фактура № **********/28.09.2017 г., издадена от „Борика“ АД за извършена услуга на стойност 60,60 лв. с ДДС; фактура № 1920/26.10.2017г., издадена от „Имена.БГ“ АД за извършена услуга на стойност 24,00 лв. с ДДС; фактура№ **********/18.10.2017г., издадена от „СОТ Сигнално охранителна техника“ ЕООД за охранителни услуги на стойност 67,20 лв. с ДДС; фактура № 32357/07.12.2017 г., издадена от нотариус М. Б. за нотариална такса на стойност 52,20 лв. с ДДС.

Всички фактури са издадени на жалбоподателя, като получател на посочените услуги. По делото няма доказателства друго лице да е извършило плащания по фактурите, поради което сумите по тях са отчетени като разход.

*По отношение на разходите „разходи за местни данъци и такси“ в размер на 1596,75 лв. за 2016 г. и в размер на 1085,43 лв. за 2017г., по информация от Община Несебър е установено, че през ревизирания период Д. Л. е декларирал два придобити магазина, а именно: магазин с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг-запад“, вх. А, ет.1 с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК14038788/03.02.2016 г. и магазин с адрес гр. Несебър, в.к. „Виста дел Мар“, вх. А, ет. О, обект М-2 с декларация по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № ДК14004622/18.08.2017 г., както и придобит лек автомобил „Нисан Мурано“, per. № А9707ММ с декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № ДК54003179/18.12.2017 г.

От Община Несебър е предоставена справка за всички платени данъци и такси от Д. Л. през ревизирания период, данните от която са изложени в таблици на стр. 23-24 от РД. Според тях Д. Л. е заплатил данък при придобиване на имущества по възмезден начин /чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ/ във връзка с придобиването на гореизброените недвижими имоти/движимо имущество, както и данък върху недвижимите имоти /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/ и такса за битови отпадъци /чл. 62 от ЗМДТ/ за всички притежавани от него имоти през посочения период. Общата сума на платените данъци и такси от Д. Л. за 2016 г. е в размер на 1596,75 лв. и за 2017 г. в размер на 1085,43 лв. и съвпада с отразените суми за разходи за местни данъци и такси в таблиците за 2016 г. и 2017 г. за направената съпоставка между получените доходи, имущественото и финансово състояние на Д. Л. и извършените от него разходи през двете ревизирани години.

*По отношение на разходите за консумативи в размер на 1980,51 лв. за 2016 г. и в размер на 2782,96 лв. за 2017 г., включващи разходи за ползвана ел. енергия в три обекта:

Според информация, предоставена от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД, Д. Л. е регистриран като клиент в системата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с място на потребление, както следва:от 01.01.2016 г. ИТН 4034764, к.к. „Слънчев бряг“,;„Роял сън“, вх. D, an. D37; от 26.01.2016 г. ИТН 4057975, к.к. „Слънчев бряг“, к-с „Съни Дриймс“, вх. А, магазин „Дионис“;от 24.10.2017 г. ИТН 2760582, гр. Свети Влас, в.к. „Виста дел Мар“, вх. А, магазин М-2.

По справка представена от електрпоразпределителното дружество за издадени и платени фактури на Лошкарев е установено, че общо от двата обекта през 2016 г. е ползвана ел. енергия на стойност 1980,51 лв., а от трите обекта през 2017 г. - на стойност 2782,96 лв. Тези стойности са отразени в таблиците за 2016 г. и 2017 г. относно разходи за платена ел, енергия, съгласно данни от ЕВН.

Както вече бе посочено, тези суми са коригирани в посока намаление на разходите от решаващия орган, поради дублиране при отчитането им като банкови преводи и отчитане като плащания по фактури и касаят следните плащания: по банкова сметка BG88BGUS91601002517400 в „БАКБ“ АД през 2016 г. общо в размер на 195,33 лв., в т.ч. плащане по фактура № **********/31.03.2016 г. в размер на 99,10 лв. на 26.04.2016 г. и плащане по фактура № *********/30.09.2016 г. в размер на 96,23 лв.; по банкова сметка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД през 2016 г., общо в размер на 655,73 лв., в т.ч. плащане по фактура № **********/31.05.2016 г. в размер на 108,80 лв. на 21.06.2016 г,, по фактура № *********/30.06.2016 г. в размер на 80,36 лв. на 20.07.2016 г,, по фактура № **********/31.07.2016 г, в размер на 77,17 лв. на 02.08.2016 г., по фактура № **********/30.09.2016 Г. в размер на 102,60 лв. на 13.10.2016 г. , лихви в размер на 0,09 лв. на 09.11.2016 г., по фактура № **********/31.10.2016 г. в размер на 98,75 лв. на 16.11.2016 г. лихви в размер на 0,16 лв. на 28.11.2016г. и по фактура № **********/30.11.2016 г. в размер на 187,80 лв. на 22.12.2016г.; по банкова сметка BG50DEMI92401000163845 в „Търговска банка Д“ ЕАД през 2016 г., общо в размер на 656,49 лв., в т.ч. плащане по фактура № **********/29.02.2016 г. в размер на 64,09 лв. на 03.03.2016 г., по фактура № **********/31.03.2016 г. в размер на 50,27 лв. на 04.04.2016 г. по фактура № **********/30.04.2016 г. в размер на 14,30 лв. на 12.05.2016 г., по фактура № **********/23.05.2016 г. в размер на 53,15 лв. на 04.06.2016г., по фактура № **********/23.06.2016 г. в размер на 73,10 лв. на 27.06.2016г., по фактура № **********/23.06.2016 г. в размер на 109,31 лв., на 26.07.17.2016 г., по фактура № **********/23.08.2016 г. в размер на 101,65 лв. на 27.08.2016г., по фактура № **********/21.09.2016 г. в размер на 97,78 лв. на 25.09.2016 г., по фактура № **********/21.10.2016 г. в размер на 52,54 лв. на 25.10.2016 г., по фактура № **********/23.11.2016 г. в размер на 21,84 лв. на 27.11.2016 г. и по фактура № **********/23.12.2016 г. в размер на 25,46 лв. на 27.12.2016 г.; по банкова сметка BG87DEMI92401000164925 в „Търговска банка Д“ ЕАД през 2017 г., общо в размер на 1104,46 лв., в т.ч. плащане на лихви в размер на 0,52 лв. на 05.01.2017г., плащане по фактура № **********/31.12.2016 г. в размер на 247,21 лв. на 05.01.2017г. , по фактура №**********/31.01.2017 г.в размер на 361,67 лв. на 02.02.2017 г., по фактура № **********/28.02.2017 г. в размер на 317,65 лв. на 11.03.2017 г., по фактура № **********/31.03.2017 г. в размер на 177,41 лв. на 11.04.2017 г. и лихви в размер на 0,08 лв. на 01.09.2017 г.; по банкова сметка BG50DEMI92401000163845 в „Търговска банка Д“ ЕАД през 2017 г., общо в размер на 423,38 лв., в т.ч. плащане по фактура № **********/23.01.2017 г. в размер на 26,05 лв. на 26.01.2017 г., по фактура № **********/23.02.2017 г. в размер на 22,44 лв. на 26.02.2017 г., по фактура № **********/23.03.2017 г. в размер на 9,50 лв. на 27.03.2017 г., по фактура № **********/21,04.2017 г. в размер на 10,38 лв. на 26.04.2017г., по фактура № **********/23.06.2017 г. в размер на 18,58 лв. на 27.05.2017 г., по фактура № **********/23.06.2017 г. в размер на 51,60 лв. на 29.06.2017 г., по фактура № **********/23.07.2017 г. в размер на 71,59 лв. на 26.07.2017 г., по фактура № **********/23.08.2017г. в размер на 89,34 лв. на 27.08.2017 г., по фактура№ **********/22.09.17г. в размер на 58,10 лв. на 25.09.2017 г., по фактура № **********/ 23.10.2017 г. в размер на 40,96 лв. на 26.10.2017 г., по фактура № **********/23.11.2017 г. в размер на 13,84 лв. на 27.11.2017 г. и по фактура № **********/23.12.2017 г. в размер на 11,00 лв. на 27.12.2017г.

*По отношение разходите за телефон и други комуникационни услуги в размер на 14,00 лв. за 2017 г. е установено, че тези разходи представляват плащане към „Виваком България“ ЕАД за предплатена карта и презареждания. На Д. Л. е предоставена предплатена карта „VIVA Bonus“, считано от 06.09.2017 г., във връзка с което лицето е заплатило стартов пакет на стойност 8,00лв. и две презареждания - на 23.09.2017 г. на стойност 1,00 лв. и на 06.10.2017 г. на стойност 5,00 лв.

*По отношение на разходите за куриерски услуги, платежни и др. услуги, осъществени от куриери и доставчици на платежни услуги по см. на ЗПУПС в размер на 3098,00 лв. за 2017 г., за които жалбоподателят твърди, че са разход за търговско дружество, което не посочва:

Сумите представляват два парични превода от Д. Л. в полза на лицето Я. Д., както следва: на 11.07.2017 г. в размер нa 1000,00 лв. и на 13.07.2017 г. в размер на 2098,00 лв. Жалбоподателят е посочил, че лицето Я. Д. е служител в печатница „Дъга“ ООД, на Която са поръчали етикети за винарна.

Във връзка с това твърдение същият е представил снимки на етикети и копие от проформа-фактура от 07.07.2017 г., с посочен клиент „Dionis Winery“, доставчик „Печатница Дъга“ ООД и наименование на стоките/услугите: „отп. на етикети“, „отп. на бандероли“, „ел. монтаж“, „изработка на сито“, „изработка на магнитна щанца“ с обща стойност 3098,00 лв.

Установено е, че посоченият в представената проформа-фактура клиент „Dionis Winery“ кореспондира с наименование на дружество, на което е едноличен собственик и управител Д. Л., а именно „Дионис Бинарна“ ЕООД, но същото е създадено на 27.04.2018 г. и не е действало през ревизирания период. Не са налице и доказателства, че извършените плащания с лични средства на Д. Л. са възстановени от това дружество на лицето.

Поради това, органът по приходите е отразил и сумата от 3098,00 лв. като разход за лицето при извършената съпоставка между получените доходи, имущественото и финансово състояние на Д. Л. и извършените от него разходи за 2017 г.

Жалбоподателят оспорва определените му разходи, свързани с внесени суми в търговското дружество „Алтависта БГ“ ЕООД в размер на 57 500,00 лв. за 2016 г. и в размер на 15 400,00 лв. за 2017 г. с твърдение, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, липсват първични счетоводни документи, поради което в същото не са отразени действителните разчетни отношения между него и „Алтависта БГ“ ЕООД.

В тази връзка са установени следните факти:

По данни от информационната база на НАП през 2019 г. е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на „Алтависта БГ“ ЕООД, приключила с протокол № П-02000219043554-073-001/21.06.2019 г. Според, при проверката е установено, че дейността на дружеството се финансира от банкови заеми и от предоставени лични средства от едноличния собственик на капитала Д. Л., като към 13.05.2019г., размерът на предоставените средства възлиза на 152 хил.лв.

С протокол № Р-02000222005222-ППД-005/02.02.2023г. органите по приходите са приобщили счетоводни регистри, представени от „Алтависта БГ“ ЕООД в хода на извършената ПУФО, в т.ч. годишни оборотни ведомости за 2016 г. и 2017г.

От „Алтависта БГ“ ЕООД са изискани първични документи за осчетоводяване на вноските/тегленията от собственика на дружеството /решения на общото събрание на дружеството, ПКО, РКО и др./, договори за предоставен/получен заем от собственика на дружеството, счетоводни справки за осчетоводени заеми и лихви по заеми /ПКО, РКО и др./, документи за изплащане на възнаграждения на собственика и внесени суми от същия, хронологии на счетоводни сметки за внесени/изтеглени суми от собственика /сметки 107, 498, 499, 492 и други, използвани разчетни или други сметки/, хронологии на счетоводни сметки за внесени суми от собственика за ЗОВ, хронология на счетоводна сметка каса по месеци и оборотни ведомости към 31 декември на 2016 г. и 2017 г.

В отговор са представени счетоводни справки, без изисканите първични счетоводни документи. В отговора е посочено, че първични счетоводни документи не се съхраняват или че такива не са съставяни.

Органите по приходите са установили, че оборотните ведомости към извършената ПУФО и представените с посочения отговор не са идентични по отношение на сметка 493 Разчети със собственици. Поради факта, че при извършената ПУФО не са представени разпечатки от движението на сметката, ревизиращите органи са кредитирали представените оборотни ведомости в хода на ревизията, а не тези при извършената ПУФО на „Алтависта БГ“ ЕООД. Въз основа на тях, както и на представените аналитични и хронологични регистри на сметка 493 Разчети със собственици за 2016 г. и 2017 г., органите по приходите са установили, че Д. Л. в качеството си на едноличен собственик на „Алтависта БГ“ ЕООД е захранвал касата на дружеството със суми общо в размер на 57 500,00 лв. през 2016 г. и общо в размер на 15 400,00 лв. през 2017 г

При съпоставка на двете представени оборотни ведомости за 2016 г. и 2017 г. , е установено, че по отношение на сметка 493 Разчети със собственици, различието между тях касае само дебитните и кредитните обороти по сметката. Началното и крайното салдо на сметката е едно и също и по двете оборотни ведомости за всяка от ревизираните години. Разликата между началното и крайното салдо на сметката показва нарастването на задължението към собственика в периода от 01.01. до 31.12. на всяка от двете години.

При направена справка на публикуваните годишни финансови отчети /ГФО/ от „Алтависта БГ“ ЕООД за 2016 г. и 2017 г. в Търговския регистър е констатирано, че в приложение към същите и предоставена информация за отделните елементи на счетоводния баланс, в т.ч. за „дългосрочните задължения“ на „Алтависта БГ“ ЕООД към 31.12. на всяка от двете години е посочено, че дългосрочните задължения към 31.12.2016 г. са 133 хил. лв., а за 2017 г. — в размер на 151 хил. лв. И в двете приложения е пояснено, че дългосрочните задължения представляват задължения към собственика на капитала. Приложенията са подписани от управителя на дружеството Д. Л..

Предвид данните, посочени в приложенията към ГФО, е установено че дългосрочните задължения на дружеството към 31.12.2015 г. са 81 хил. лв. и също представляват задължения към собственик на капитала, следователно през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. задълженията към собственика на капитала са нараснали с 52 хил. лв. /133 хил. лв. - 81 хил. лв./. Съответно, съобразявайки размера на дългосрочните задължения към 31.12.2016г. и 31.12.2017г., за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. задълженията към собственика на капитала са нараснали с 18 хил. лв. /151 хил. лв. - 133 хил. лв./.

Корекция на съставените ГФО и приложенията към него не е извършван.

Предвид данните, съдържащи се в ГФО за 2016г., решаващият орган е коригирал установената от ревизиращите органи сума като разходи от 57 500,00 лв. на 52 000,00 лв.

Въз основа на изложените факти е определена данъчна основа в размер на 86 068,71 лв. за 2016 г. и в размер на 46 594,76 лв. за 2017 г.

Отделно е установено получаването на три получени суми по банкова сметка BG 91DEMI92404000162035 в „Търговска банка Д“ АД с обща стойност 3712,74 евро с левова равностойност 7243,55 лв., за които не е налице информация в предоставеното извлечение на сметката от банката какво е основанието на преводите и от кое лице са направени същите. В полето „основание“ на банковото извлечение е посочено само „получен превод на ... EUR * 1.951000 от“, т.е. единствено дава информация, че сумите са в евро. В отговор на отправено искане за даване на обяснения, жалбоподателят е посочил, че е минал дълъг период от време и не си спомня кой му е превел сумите и за какво.

Поради това решаващият орган е преценил, че тези суми са с неустановен произход и с оглед реда, по който се определя данъчната основа в случая следва да бъдат включени в нея, като данъчната основа за облагане с данък върху доходите на Д. Л. за 2017г. следва да съдържа освен установения недостиг на средства в размер на 46 594,76 лв. за покриване на извършените разходи от лицето през годината и сумата от получените суми по банковата му сметка с неустановен произход в размер на 7243,55 лв. или общо в размер на 53 838,31 лв.

С оглед формираната данъчна основа : 86 068,71 лв. за 2016 г. и в размер на 53 838,31лв. за 2017 г. е определен и размера на данъчните задължения на жалбоподателя.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допусната съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава.

По поставените въпроси, по основната експертиза, вещото лице дава следното заключение:

В Приложение № 1 и 2 - неразделна част от експертизата е изготвена съпоставка при която, след извършен анализ на движението на парични средства по всички банкови сметки на жалбоподателя, са съобразени условностите посочени във въпроса, а именно: В разходната част на паричния поток са включени разходите за които има доказателства, че са платени лично от Лошкарев; В разходната част на паричния поток са включени разходите, платени с дебитна карта и имащи характер на разходи за лично потребление. От платените разходи са изключени сумите по фактури с получател „Алтависта“ ЕООД, платени от сметката на физическото лице. От разходите са изключени тези, за които няма информация, кой е платецът им, а именно:

За 2016 г.: 1 016,20 лв. - разходи за издръжка и живот, съгласно справка по ЕГН/НАП; 31,06 лв. – разход платена вода, съгласно писмо - отговор от ВиК; 1 980.51 лв. - разходи платена ел.енергия, съгласно писмо - отговор ЕВН /тази сума е била намалена с Решение № 95/05.09.2023г. на директора на дирекция ОДОП гр.Бургас с платените по банка разходи в размер на 1 507,55 лв./;1 596,75 лв. - плащания по ЗМДТ, съгласно справка на община Несебър;

След анализ на движението на паричните средства по банкова сметка с № ********** - Търговска банка АД, експертизата установява извършени разходи, платени с карта в размер на 15 999,40 лв. При изключване на платени разходи за сметка на „Алтависта“ ЕООД-3 908,78 лв., експертизата редуцира сумата, която следва да участва при съпоставката до размер 12 090,62 лв. В обобщение, разходите за 2016 г., получени при извършената от експертизата съпоставка са в размер на 170 824,32 лв. при описани в ревизионния доклад разходи в размер на 181 291,43 лв.

За 2017 г.: 349,63 лв. - разходи за издръжка и живот, съгласно справка по ЕГН/НАП; 2 782,96 лв. - разходи за платена ел.енергия, съгласно отговор ЕВН /тази сума е била намалена с Решение № 95/05.09.2023г. на директора на дирекция ОДОП гр.Бургас с 1 527,84 лв. - разходи платени по банка/; 1 085,43 лв. - плащания по ЗМДТ - справка Община Несебър;

В обобщение, разходите за 2017 г., получени при извършената от експертизата съпоставка са в размер на 92 057,90 лв. при описани в ревизионния доклад разходи в размер на 95 425,78 лв.

Експертизата установява начално салдо към 01.01.2017 г. в размер на 129,79 лв., представляващи салдо по банкови сметки в Търговска банка.

Според вещото лице, предвид посочените разходи е налице недостиг парични средства за 2016 г. в размер на 83 587,06 лв. /Приложение № 1/, а за 2017 г. в размер на 44 084,90 лв.

При вариант, че от разходната част бъдат изключени сумите, посочени като внесени в „Алтависта“ ЕООД, то недостигът на парични средства за 2016 г. ще бъде в размер на 31 587,06 лв. /Приложение № 1АД а за 2017 г. в размер на 28 684,90 лв. /Приложение № 2 A/.

По отношение на сумите, внесени в „Алтависта“ ЕООД и документалната обоснованост на записванията по сметка 493 в кореспонденция със сметка 501, вещото лице посочва следното: при извършеното осчетоводяване на сумите през 2016 г. и 2017 г. е посочено основание „захранване на каса“, а като документ са посочени приходни касови ордери /ПКО/с номер и дата. По делото не са приложени цитираните първични документи. Към сметка 493 /Разчети със собственика/ няма организирана аналитичност. По делото са приложени и „Аналитичен регистър на Алтависта ЕООД на сметка 501 Каса в лева за 2016г. и 2017г.“. Срещу извършените записи по дебита на сметка 501 /каса в лева/ и по кредита на сметка 493 /Разчети със собственика/, също няма посочено име на вносител.

Според вещото лице, посочването на номер и дата на приходен касов ордер, не може да замести първичния счетоводен документ така, както изисква нормата на чл.10 от ЗКПО.

На база изложените по- горе констатации вещото лице определя данъчната основа за 2016г. и 2017г. в два варианта, както следва:

За 2016 г. - първи вариант: Данъчна основа - 84 727,81 лв. - /паричен недостиг, съгласно извършената съпоставка в размер на 83 587,06 лв. +1 140,75 лв. получен превод по разплащателна сметка BG88BGUS91601002517400 - БАКБ, представляващ доход от други източници и не е обложен/

За 2016 г. - втори вариант: Данъчна основа - 32 727,81 лв. - /паричен недостиг, съгласно извършената съпоставка в размер на 31 587,06 лв. + 1 140,75 лв. получен превод по разплащателна сметка BG88BGUS91601002517400 - БАКБ, представляващ доход от други източници и не е обложен/

За 2017 г. - първи вариант: Данъчна основа - 51 328,45 лв. /недостиг на парични средства в размер на 44 084,90 лв. + 7 243,55 лв. получени три превода по сметка с № BG91DEMI 9240 4000 1620 35 в Търговска банка с неустановен произход/

За 2017 г. - втори вариант: Данъчна основа - 35 928,45лв. /недостиг на парични средства в размер на 28 684,90 лв. + 7 243,55 лв. получени три превода по сметка с № BG91DEMI 9240 4000 1620 35 в Търговска банка с неустановен произход/.

Според така определената данъчна основа вещото лице изчислява дължимия данък съответно:

Първи вариант:

За 2016 г. : Данъчна основа - 84 727,81 лв.; Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ- 8 473,00 лв.;Лихва - 5 336,60 лв.

За 2017 г.: Данъчна основа-51 328,45 лв.; Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 5 133,00 лв.; Внесен данък - 720,00 лв.; Дължим данък —4 413,00 лв.;Лихва - 2 332,05 лв.

Втори вариант:

За 2016 г.: Данъчна основа - 32 727,81 лв.; Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 3 273,00 лв.; Лихва - 2 061,50 лв.

За 2017г.: Данъчна основа - 35 928,45 лв.; Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 3 593,00 лв.;Внесен данък - 720,00 лв. Дължим данък - 2 873,00 лв. Лихва - 1 518,24 лв.

По поставените въпроси, по допълнителната експертиза, вещото лице дава следното заключение:

Съгласно получена от „Търговска банка“ АД детайлна справка ,Движение по сметка за период 01.01.2017 г. - 31.05,2017 г“, по сметка BG91DEMI92404000162035 в лева е установено следното:

Първият получен превод в размер на 506,75 лв. от латвийска банка Trasta Komercbanka с основание „връщане на остатък от средства“; Вторият превод с левова равностойност в размер на 2 210,48 лв. е от П. О. Н. от Оренбург - Русия с посочено основание „за текущи разходи“; Третият превод с левова равностойност в размер на 4 526,32 лв. е от Т. А. В. с посочено основание „подарък за нерезидент“. Към заключението е приложено банково извлечение за движение по сметка.

Предвид тези данни и с оглед установена неточност в основното заключение досежно сумата, получена по банковата сметка BG88BGUS916091601002517400, открита в „БАКБ“ АД на 26.04.2016 г. в размер на 1 140,75 лв., по отношение на която сума са направени корекции от решаващият орган, вещото лице изчислява дължимия, според него данък както следва:

Първи вариант:

За 2016 г.: Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 8 359,00 лв.; Лихва - 5 264,84 лв.;

За 2017 г.: Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ-3 688Д0 лв.; Лихва - 1 948,92 лв.;

Втори вариант:

За 2016 г.: Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 3 159,00 лв.; Лихва — 1 989,68 лв.;

За 2017 г.: Данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ - 2 148,00 лв.; Лихва- 1 135,14 лв.

ІІІ. ПРАВОТО:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000222005222-020-001/11.10.2023, впоследствие изменена със Заповеди №№ Р-02000222005222-020-002/19.01.2023, Р-02000222005222-020-003/16.02.2023 и Р-02000222005222-020-004/03.05.2023 на жалбоподателя е възложена ревизия, която обхваща определяне на задължения по вид, посочени в т.ІІ на решението.

Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад № Р-02000222005222-092-001/21.04.2023г.

Ревизионен акт № Р-02000222005222-091-001/21.06.2023г., издаден от Д. И. В. на длъжност началник-сектор — възложил ревизията и К. Г. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, който го е потвърдил в обжалваната част.

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.

В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък по ЗДДФЛ. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, предпоставящи отмяната му на това основание.

Възраженията на жалбоподателя по приложението на материалния закон съдът намира за неоснователни.

Правилно ревизиращите органи са отчели като разходи, които да участват в съпоставката между приходи и разходи на ревизираното лице суми, свързани с установени плащания от банкови сметки на лицето в „БАКБ“ АД, „Търговска банка Д“ ЕАД и „Райфайзенбанк“ ЕАД / с правоприемник „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, към настоящия момент „Обединена българска банка“ ЕАД/ към трети лица:

От тези разходи са изключени сумите, платени по фактури, издадени на „Алтависта БГ“ ЕООД. За останалите фактури, представени от жалбоподателя е установено, че не са налице плащания по банковите сметки на лицето, поради което същите не са част от разходите, взети предвид при направената съпоставка за целите на ревизията.

В съответствие с доказателствата по делото е прието, че не всички плащания по банковите сметки са извършени в полза на „Алтависта БГ“ ЕООД, тъй като към ревизирания период това дружество е разполагало с открити банкови сметки в няколко банки, а и в базата данни на НАП не се съдържа никаква информация с лични средства на жалбоподателя да са извършвани други плащания от името на „Алтависта БГ“ ЕООД.

Както бе посочено по- горе, голяма част от плащанията са извършени с дебитна или кредитна карта към различни търговци. Правилно тези суми са отчетени като разходи за издръжка и живот, тъй като са направени от ревизираното лице. По делото не се твърди и не се доказва картите на жалбоподателя да са предоставяни на трети лица, които да са извършвали разходи за своя сметка. Няма доказателства и такива суми впоследствие да са му били връщани.

Неоснователно е възражението, че плащанията по дебитна или кредитна карта сами по себе си не представляват разход за лицето- разходи могат да бъдат конкретно закупени стоки или услуги. Това е така, защото извършените плащания са именно за закупуване на стоки или услуги, според характеристиките на лицата към които са направени- търговци.

Неоснователни са възраженията, касаещи случаите, при които е установено плащане по фактури, издадени на жалбоподателя, разходи за местни данъци и такси за 2016 г. и 2017 г., разходите за консумативи за 2016г. и 2017 г. разходите за телефон и други телекомуникационни услуги за 2017г. и разходи, осъществени от лицето за куриерски, платежни и др. подобни услуги, на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /два превода, свързани с Я. Д./.

По отношение плащанията, извършени по фактури, издадени на ревизираното лице, в това число и по такива, издадени от „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД , жалбоподателят не твърди и не доказва тези плащания да са извършени от друго лице в негова полза.

По идентичен начин стои въпросът и по отношение плащанията, извършени през ревизирания период за заплащане на местни данъци и такси за притежавани два недвижими имота и лек автомобил.

Разходите за консумативи за 2016г. и 2017г., включващи разходи за ползвана ел. енергия в три обекта са отчетени като плащания чрез банкови преводи и като плащания по фактури.

По отношение на разходите за куриерски услуги, платежни и др. услуги, осъществени от куриери и доставчици на платежни услуги по см. на ЗПУПС в размер на 3098,00 лв. за 2017г. твърденията на жалбоподателя, че са извършени от търговско дружество са недоказани.

Съдът намира за доказани и разходите, платени за телекомуникационни услуги, тъй като е установено, че тези суми са платени от Лошкарев за предоставени му услуги от „Виваком България“ ЕАД.

По делото не са налице доказателства, че сумите платени на лицето Я. Д. представляват плащания за задължения на дружества, свързани с жалбоподателя. Представените в тази връзка от същия документи, касаят дружеството „Дионис Винарна“ ЕООД, което е създадено на 27.04.2018 г. и не е действало през ревизирания период. Поради това правилно сумите са отчетени като разход на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни и възраженията, касасещи определените разходи, свързани с внесени суми в търговското дружество „Алтависта БГ“ ЕООД.

Във връзка с изискани документи, посоченото дружество е представило единствено оборотни ведомости към 31 декември 2016 и 2017г., но не е представило никакви първични счетоводни документи. Въз основа на оборотните ведомости и на представените аналитични и хронологични регистри на сметка 493 Разчети със собственици за 2016 г. и 2017 г. е установено, че Д. Л. в качеството си на едноличен собственик на „Алтависта БГ“ ЕООД е захранвал касата на дружеството.

Същевременно е установено, че в публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети /ГФО/ от „Алтависта БГ“ ЕООД за 2016 г. и 2017 г. приложенията към тях и предоставена информация за отделните елементи на счетоводния баланс, в т.ч. за „дългосрочните задължения“ на „Алтависта БГ“ ЕООД към 31.12. на всяка от двете години, дългосрочните задължения към 31.12.2016 г. са 133 хил. лв., а за 2017 г. — в размер на 151 хил. лв. И в двете приложения е пояснено, че дългосрочните задължения представляват задължения към собственика на капитала. Отчетите и приложенията към тях са подписани от Д. Л..

Предвид правноорганизационната форма на дружеството, следва да се приеме, че задълженията на дружеството са именно към жалбоподателя, който е извършвал плащания към това дружество и в този смисъл е направил разходи.

Правилно ревизиращите органи са определили като разход сумите, с които задълженията към едноличния собствени на капитала са нараснали.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за определените от органите по приходите суми не са налице първични счетоводни документи, поради което същите не могат да бъдат определени като разход. На първо място следва да се отбележи, че такива първични счетоводни документи са били изискани от дружеството и не са били представени. На следващо място, налице са и други доказателства, установяващи извършените разходи- публикувани годишни финансови отчети на „Алтависта БГ“ ЕООД за 2016г. и 2017г., за които няма данни да са били коригирани.

По отношение на получаването на три суми по банкова сметка BG 91DEMI92404000162035 в „Търговска банка Д“ АД с обща стойност 3712,74 евро с левова равностойност 7243,55 лв., ревизиращите органи са приели, че в предоставеното извлечение на сметката от банката не е налице информация какво е основанието на преводите и от кое лице са направени същите, както и че не е налице никаква информация в тази връзка, предоставена от жалбоподателя. Поради това са приели, че посочените факти предпоставят извод за необходимост от провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, с прилагате на оборимата презумпция по чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК и са включили сумите в данъчната основа, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

Този извод е законосъобразен.

Според допусната допълнителна счетоводна експертиза, първият получен превод в размер на 506,75 лв. от латвийска банка Trasta Komercbanka с основание „връщане на остатък от средства“; Вторият превод с левова равностойност в размер на 2 210,48 лв. е от П. О. Н. от Оренбург - Русия с посочено основание „за текущи разходи“; Третият превод с левова равностойност в размер на 4 526,32 лв. е от Т. А. В. с посочено основание „подарък за нерезидент“. Констатациите на вещото лице се базират на детайлна справка ,Движение по сметка за период 01.01.2017 г. - 31.05,2017 г“, по сметка BG91DEMI92404000162035.

Въпреки това съдът намира, че посочените в справката основания за извършване на преводите не са достатъчни да обосноват извод, че в случая се касае до необлагаем доход или до средства, предоставени в заем.

По първият превод, от посоченото основание, не става ясно от какви средства се връща остатъка и на какво основание са били предоставени тези средства. По следващият, няма доказателства в какви отношения се е намирал жалбоподателят с платеца и причините, поради които е извършен превода. Този аргумент е относим и към третото плащане.

Съдът отбелязва, че не следва да кредитира заключението на вещото лице при определяне на нов размер на данъчната основа в различните му варианти, защото изводите му се основават на възраженията на жалбоподателя, които възражения са неоснователни.

На последно място, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

Според разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, а според т.7 на текста и тогава, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В случая е доказано, че за ревизирания период при извършената съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице, е налице превишение на разходите над приходите, който факт обосновава приложението на чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК.

Както вече бе посочено, възраженията на жалбоподателя по отношение на установените от ревизиращите органи разходи са неоснователни.

Следва да бъде отбелязан и факта, че дори в заключението на вещото лице, базирано изцяло на тези възражения, е констатирано превишение на разходите над приходите.

Поради изложеното следва да се приеме, че предпоставките за извършване на ревизията по особения ред са доказани.

При наличие на посочените предпоставки данъчната основа се определя по реда на ал.2 на чл.122 от ДОПК, което е и сторено в случая.

Според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него.

Размерът на установените разходи за двете ревизирани години без съмнение обосновава соченото несъответствие и приложимостта на нормата.

В съдебното производство жалбоподателят не е оборил с допустими доказателствени средства презумпцията, въведена с нормата на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК.

Предвид изложеното съдът намира, че ревизионният акт в оспорената му част е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

В полза на ответника, с оглед изхода на спора и предвид правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски възнаграждение на юрисконсулт в размер на 2 403 лева, в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно. От една страна същото е абсолютно необосновано, а от друга- законовата норма на чл.161, ал.1 от ДОПК изрично сочи, че възнаграждението на ответника се определя в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Този размер е определен с посочената Наредба, която към датата на постановяване на настоящото решение е действащ подзаконов нормативен акт.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Д. В. Л., [ЕГН], с адрес: гр. Свети Влас, кв. „Инцараки“ бл.8, вх.3,ет. 3, an. 1, против ревизионен акт /РА/ № Р-02000222005222-091-001/21.06.2023 г., издаден от Д. И. В. на длъжност началник-сектор — възложил ревизията и К. Г. А. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията в частта, потвърдена с решение № 95/05.09.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени следните задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2016- 31.12.2016г. в размер на 8 606,00лв и лихва в размер на 5 418,38лв. и за период 01.01.2017- 31.12.2017г. в размер на 5 383,00лв и лихва в размер на 2 844,84лв.

ОСЪЖДА Д. В. Л., [ЕГН], с адрес: гр. Свети Влас, кв. „Инцараки“ бл.8, вх.3,ет. 3, an. 1 да заплати в полза на Националната агенция по приходите сума в размер на 2 403 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.