Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.08.20206
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4039 по описа на 2017 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №4039/2017 г по
описа на СГС е висящо по въззивна
жалба на Л.Г.М. ЕГН ********** , С.Ц.М. ЕГН **********
и В.Ц.К. ЕГН ********** *** /наследници на починалия ищец и първоначален въззивник Ц.Д.М. ***/ срещу решение № І-124-94 от 03.07.2014г.,
постановено по гр.д. № 69/2013г. на Софийски районен съд, 124 състав , с което са отхвърлени исковете им срещу С.П.Д. ЕГН ********** *** с правно
основание чл. 108 ЗС за установяване , че са собственици и за осъждане да им се
предаде владението на реална част от 21
кв. м от имот с идентификатор 68134.4327.6313 по кадастралната карта и
регистри, с номер по предходния план XIII в кв.63 ; и с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане
на ответника да премахне оградата
между имот с идентификатор 68134.4327.6313 и имот с идентификатор №
68134.4327.6314 по регулационната линия .
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на решението на СРС . Неправилно първоинстанционният съд
приел , че ищецът е навлязъл в имота на ответника. Ответникът преместил
оградата през 2010 г и навлязъл в имота на ищеца. Неправилно не са обсъдени
показанията на съпругата на първоначалния ищец Л.М. . Оградата не била
променяна от 1960 г насам, но тя била с бетонни колове и мрежа, а не бетонна,
както счита СРС. Първоинстанционният съд не е обсъдил приетата по делото СТЕ и карнета
изготвен от инж. Р.П.. Неправилно се кредитира заключението на вещото
лице Г., което съдържа правни изводи. От приетите 4 бр. нотариални актове се
установява, че ищецът притежава 834 кв. м, а скицата от ККР била за 804 кв. м.
Вещото лице Г.признала в о.с.з , че не е правила контролно замерване на място.
Спорът по делото бил именно за границата между двата имота според последния регулационен
план и тази граница не минавала по червено-синята граница, посочена от вещото
лице Г., а така, както е посочена в карнета на вещо лице Р.П.. Спорната част от
21 кв.м , а според вещото лице Г.от 15 кв. м е в имота на ищеца според регулационния
план от 1995 г.
Въззиваемата страна не е подал отговор на въззивната
жалба. В о.с.з оспорва жалбата .
При първоначалното
разглеждане на делото , с решение №8708 от 18.12.2015 г по гр.д.№17425/14 г , поправено с решение от 30.03.2016 г по
същото дело , СГС IV “Д” състав е потвърдил решението на СРС.
По касационна жалба на Л.Г.М. ЕГН ********** , С.Ц.М. ЕГН **********
и В.Ц.К. ЕГН ********** *** , с решение
№34 от 28.03.2017 г по гр.д.№2858/16 г ВКС , I ГО
е отменил решението на СГС и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав . Указал е на СГС да допусне
допълнителна СТЕ като вещото лице да изготви комбинирана скица , в която с
различни цветове и букви да отрази съществуващата на място граница /ограда/
между имотите на страните по последния
приложен дворищно-регулационен план .
Въззивната жалба е
допустима и съдът пристъпи
към проверка на нейната основателност
.
Съдът приема следното от фактическа
страна :
С исковата молба, с молби – уточнения
от 25.02.2013г. и 07.10.2013г. и с уточнение в открито съдебно заседание на
22.10.2013г. ищецът твърди, че по силата на нотариални актове от 1973г. и
1989г., приложени по делото, е собственик на парцел ХV-13 от кв. 13 по стария
план на кв.Горна Баня , ПИ с идентификатор 68134.4327.6313 по влезлите в сила
ККР, а ответникът – на съседния парцел ХІV-14, ПИ с идентификатор
68134.4327.6314 по ККР. Твърди , че преди година и нещо ответникът
преместил оградата между двата имота, навлязъл
в имота на ищеца и завладял част от 21 кв.м., означена в зелен цвят на
скица към уточнителната молба от 07.10.2013г. (л. 67
от делото на СРС). Иска да се осъди ответника да му предаде владението на
спорната част от 21 кв. м, както и да премести оградата между двата имота по
регулационната граница.
С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Бил
собственик на ½ идеална част от имот № 68134.4327.6314, с площ от 864
кв.м., а имот № 68134.4327.6354 не е
негова собственост , а е собствен на трети лица . Ответникът оспорва представения
от ищеца нотариален акт № 67/1989 г., тъй като от същия не било видно да е
уредил сметките си по регулация относно придаваемите
се 30 кв. м от имот пл. №14 в кв. 10, поради което регулацията не била
приложена. Според двата нотариални акта, представени от ищеца, площта на имота
му е общо 529 кв. м, а без 30 кв. м с неуредени сметки – 499 кв. м. Ищецът не е
собственик на спорните 21 кв. м, поради което искът с правно основание чл. 108
ЗС бил неоснователен. Ответникът твърди , че не е премествал оградата между
имотите. Същата била масивна (бетонна) и не
била променяна от 55 години насам, нито била разрушавана или отмествана .
Ищците представят нотариален акт № 183
от 24.12.1964г. (л. 93 от делото на СРС) , според който Д.М.С.дарява на синовете си Б.Д.М. и Ц.Д.М. ½ идеална
част от ливада от 1 300 кв. м, находяща се в землището на гр. София , м.Горна
Баня , която по скица представлява част от имот пл. № 124 от кв. 16 по плана на
гр.София , м.Горна Баня .
Ищците представят нотариален акт №109
от 22.06.1973г (л. 92 от делото пред СРС) , според който Б.Д.М. и Ц.Д.М. са
признати за собственици по придаване по регулация на по ½ идеална част
от: 55 кв.м. празно дворно място при
посочени съседи, което се взема от имот пл. №12, и на 254 кв.м. празно дворно място при посочени съседи, което се взема
от улица, собственост на СГНС, които места съгласно утвърдения ДРП се придават
към парцел Х-13 от кв. 63 по плана на гр.София , м.Горна Баня .
Ищците представят нотариален акт №44
от 08.12.1973г. за собственост на недвижим имот по делба и дарение (л.5 от
делото пред СРС) , според който Ц.Д.М. е признат за собственик на дворно място,
съставляващо парцел ХІ-13 от кв. 63 по плана на гр.София , м.Горна Баня , без
жилищната сграда и бараката, построени в мястото, с квадратура на парцела от 467 кв.м. При съставяне на акта са
представени горецитираните нотариален акт № 183/1964г. и № 109/1973г., както и
нотариален акт 14/1960г. и препис от протокол по гр.д. № 3130/1970г.
Ищците представят нотариален акт №
67/1989г. (л.4 от делото пред СРС) , според който Ц.Д.М. /на основание писмо от
30.03.1989г. на ОбНС „Овча купел“ е признат за
собственик на следния недвижим имот, придаден към собствения му парцел
ХХХVІІІ-13 от кв. 10 по плана на гр.София , м.Горна Баня : празно дворно място с пространство от 30 кв. м, при посочени съседи, което се взема от имот пл. № 14 от кв.
10, собственост на Б.С., В. Д.и З.С.; и празно дворно място от 32 кв. м, което се взема от имот, собствен
на СГНС „Овча купел” – гр.София . В нотариалния акт е посочено, че стойността
на придаваемите места в размер на 310 лв. е уредена –
с квитанция № 578/23.03.1989г. са внесени в касата на ДСК – София 150 лв., и
направена компенсация за придаваемите се 32 кв. м. По
делото е приета и цитираната в нотариалния акт квитанция № 78/23.03.1989 г. (л.
105), видно от която на същата дата Ц.М. е внесъл сумата от 150лв. по сметка в
ДСК в полза на собствениците на придаваемата част от
30 кв. м.
Ответникът представя нотариален акт
№49/1956г., договор за доброволна делба от 09.07.1971г., нотариален акт №
53/1972г., нотариален акт № 54/1972г., нотариален акт № 73/2004г. и нотариален
акт № 5/2011г. Според тях ответникът е собственик на ½ идеална част от ПИ с идентификатор 68134.4327.6314 по ККР,
одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2010г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 864 кв. м, стар идентификатор 14, кв. 63, парцел ХІV, който е
идентичен с УПИ ХІV-14 от кв. 63 по РП на м.Горна Баня , одобрен със заповед №
РД-50-307/20.04.1995г., м. „кв. Горна Баня .
Ищците представят трасировъчен план от 24.06.2012г. на УПИ ХV-13 от кв. 63 по РП на
м.Горна Баня , изготвен от инж. Р.П.(л. 2 от делото пред СРС ), оспорен от
ответника.
Според скици от СГКК на стр.6 и стр.60
от делото пред СРС спорният имот се
намира в имоти с идентификатори №68134.4327.6314 и 68134.4327.6354.
Ответникът представя протокол за строителна линия на ограда от 26.11.1971 г издаден
по заявление на М.П.и др.
С приетото пред СРС СТЕ на вещото лице
Л.Г.е проследен регулационния статут на двата съседни имота по регулационните
планове от 1967г., 1983г. и действащия РП, одобрен със заповед №
РД-50-307/20.04.1995 г . Съгласно КК , одобрена със заповед №
РД-18-74/20.10.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът на ищеца е с
идентификатор 68134.4327.6313 с площ 804
кв. м. , а имотът на ответника - с идентификатор № 68134.4327.6314, с площ
от 864 кв. м. Оградата между двата
имота на място минава по отразената в ККР граница между двата поземлени имота.
По линията К-Л границата пресича парцел ХІ-13 от кв.63 (по нотариалния акт №
44/1973г. на ищеца), като площта на
застъпване е около 15 кв. м. На допълнителна скица към заключението (л.
103) вещото лице е обозначило границите на двата имота по действащия РП (с
червено-сини линии) и по ККР (с черни линии), видно от която оградата (по
черните линии) навлиза в имота на ответника - така и обясненията на вещото лице
в открито съдебно заседание на 12.12.2013г. и 27.05.2014 г. В последното
съдебно заседание вещото лице е посочило, че при огледа на място е извършило
замерване от къщата до оградата с ролетка и разстоянието съвпада, не е
извършвало замерване с инструмент.
В о.с.з на 12.12.2013 г пред СРС
вещото лице Г.уточнява , че последният регулационен план за имотите е от 1995 г и следва имотните граници на
неодобрения кадастрален план . Оградата между имотите следва кадастралния
план . Регулацията от 1983 г не е приложена спрямо имот №6314 .
Разпитана като свидетел пред СРС
настоящият ищец Л.М. твърди , че оградата между имотите е от циментови колове и е от 1960 г . През
70-те години изместили мрежата на оградата . През октомври 2010 г ответникът откачил
телената мрежа и отрязал ламарина от
покрива . Три пъти страните откачали и закачали мрежата . Границата не е по
оградата , а 30 метра в имота на ответника , защото са платени в общината. Бараката
е на 30-40 см от телената ограда . Ламарината не хващала неговата пътека .
Според св.К.П./неправилно посочена в
съдебния протокол като „Г.“/ ; между процесните имоти
имало ограда с циментови колове и мрежа , която не е местена или разрушавана от
1984 г . Ц.навлязъл и в имота на свидетелката .
Според изслушаната пред настоящия съд
СТЕ на вещото лице инж.А.Р. ; последният действащ регулационен план за имотите
е от 1995 г , като :
-
по
линията А-Б-С с червен цвят е границата по регулацията от 1983 г ;
-
по
линията А-Д-С със син цвят е границата по регулацията от 1995 г ;
-
по
линията А-Е-С с червен цвят е
съществуващата ограда .
В о.с.з. на 04.02.2019 г вещото лице Р.
уточнява , че е изследвал само регулационните планове от 1983 г и от 1995 г . Скицата от 03.05.2007 г отразява
регулацията от 1983 г , а не тази от 1995 г . На практика спорно между
страните е мястото по букви А-Е-Б-А.
Съдът констатира , че доколкото ищците
са представили тази скица на стр.11 от делото пред СРС , те претендират , че
границата между процесните имоти трябва да минава по регулацията от 1983 г .
С определение от 04.04.2019 г
настоящият съд е допуснал нова допълнителна СТЕ .
В удостоверение на СО , р-н „Овча
купел“ на стр.112 пред настоящия съд са проследени одобрените кадастрални и
регулационни планове за процесните съседни имоти . Изрично е посочено , че
дворищно-регулационния план от 1983 г е приложен . Към удостоверението са
приложени заповеди за поправка на кадастралната основа и скици от регулационни
планове за имотите , по които са работили вещите лица К. и Б. .
Според приетата пред настоящия съд
допълнителна СТЕ на вещите лица инж.С.К. и инж.В.Б. ; по регулационния план от
1967 г спорът касае границата между парцели IX-12 и XI-13 в частта по букви АМ . По
регулацията от 1967 г 67 кв.м в зоната на спорната граница били не са уредени.
Независимо от липсата на данни за прилагане на регулацията от 1967 г , през 1971 г е изпълнена ограда от бетонни
колове и мрежа , която е отразена в кадастралната карта по букви АМ и не е
измествана през годините . Издаден е протокол №3-6/1971 г за строителна
линия за ограда . По регулационния план от 1983 г спорната граница е изправена
и преместена на запад по букви АБ ,
като е предвидено придаване на 30 кв.м. от имота на ответника към имота на
ищците . Няма данни границата да е преместена . Първоначалният ищец Ц.М. се е
снабдил с нот.акт №67/89 г за въпросните 30 кв.м. от
имот пл.№14 кв.63 /10/. В скица №107/2003 г площта е определена на 20 кв.м.
само в участъка между процесните имоти . В тази площ не е включена площта по
букви БВЖБ , която към 1983 г е била общинска земя . Площта по букви АВЕДА от
16 кв.м. вече е била използвана към ПИ 13 . Общата площ , която се придава от
ПИ 14 към ПИ 13 по букви АБЕДА е 36 кв.м. По кадастралния и регулационен план от 1995 г
границата между парцелите минава по имотната граница по букви АДЕ .Със заповед
№РД-09-164 от 01.04.2003 г е одобрено попълване на кадастралния план с промяна
на границата между имотите по черни линии АБВ . Основание за заповедта е
уреждане на сметките по регулация по регулационния план от 1983 г . В своето
удостоверение район „Овча купел“ не посочва заповед №РД-09-164 от 01.04.2003 г.Към
днешна дата масивната сграда на ответника е заснета законосъобразно и точно и
не е засегната от регулационната линия от 1983 г . На място оградата следва
линията й в кадастралния план . На място оградата минава на около 1 м от
североизточния ъгъл на жилищната сграда на ответника . Разстоянието на
дворищната регулация от 1983 г при североизточния ъгъл на сградата е 1,24 м
т.е. има разлика около 25 см . Засегната от регулационната линия е пристройка
разположена северно зад жилищната сграда , но тази пристройка не е отразена в
кадастралните планове . На място има ревизионна шахта за отпадни води , която е
разположена в северния край на пътеката между сградата на ответника и оградата
по букви АВ . Няма данни за проект за изграждане на шахтата и е възможно прилагане
на чл.87 ал.3 ЗУТ . Няма данни регулационният план от 1995 г да е бил приложен
, като по него има придаваеми части от имота на
ищците към този на ответника .
С разпореждане на съда от 26.05.2020 г
настоящият съд указа на ищците в двуседмичен срок от съобщението да посочат
дали иска си по чл.108 ЗС в частта по букви Б-В-Ж-Б в скица приложение №5 от
заключението на вещите лица К. и Б..
В о.с.з.на 20.07.2020 г въззивниците заявиха , че не поддържат искове по отношение
на тази част от имота .
При така наличните доказателства съдът приема от правна страна следното :
Основателността на иска по чл. 108 ЗС
е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: ищецът да е
собственик на имота; вещта да се владее или държи от ответника; вещта да се
владее или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, а в тежест на ответника - възражението си, че владее
имота основателно.
Уважаването на негаторния
осъдителен иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки,
тежестта за доказване на които е за ищеца: ищецът да е носител на правото на
собственост върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от
страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи
на пълноценното използване на имота според предназначението му.
Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно в частта по
иска по чл.108 ЗС . Искът
по чл.108 ЗС принципно е допустим срещу ответника , независимо дали същият е
само съсобственик на съседния имот . С иск по чл.108 ЗС може да се защитава
собствеността срещу всяко лице , което владее или държи имота без
основание . Евентуалните други съсобственици са обикновени , а не необходими
другари .
Незаконосъобразно СРС е описал
процесния имот в диспозитива си по иска по чл.108 ЗС като „ реална част от 21 кв. м от от имот с идентификатор 68134.4327.6313 по плана от 1995 г,
с номер по предходния план XIII в кв.63“. Това описание на спорния имот противоречи на посоченото
на стр.1 от мотивите на съда , че ищците претендират имот „една чупка“
между техния имот с идентификатор 68134.4327.6313 и имота на ответниците с
идентификатор 68134.4327.6314 . Видно от скиците на имота на ищците на стр.6 от
делото пред СРС и имота на ответниците на стр.60 от делото пред СРС , както и
от уточнението на претендирания имот на стр.11 от делото пред СРС , ищците са
претендирали /като въпросната „чупка“/ част
от имота на ответниците с идентификатор
68134.4327.6314 , както и част от имот с идентификатор 68134.4327.6354 . Освен това е
незаконосъобразно да се описва имота по отменения кадастрален план от 1995 г
, след като действащите ККР са одобрени със заповед №РД-18-74 от 20.10.2009 г
на изп.директор на АГКК. „Номер по предходния план 13 в кв.63“
също отговаря на имота на ищците , а не на спорния имот . Само на това
основание в тази част решението на СРС трябва да се отмени . Настоящият съд дължи произнасяне по
съществото на спора , като такива са указанията в отменителното
решение на ВКС .
Реално спорът е за ивица земя по границата
между процесните имоти с идентификатор 68134.4327.6313 /на ищците/ и с
идентификатор 68134.4327.6314 /на ответника /. Както е посочил и ВКС в отменителното си решение , от съществено значение за
определяне на действителната граница са имуществените
размествания свързани с придаване на части от имотите по дворищно-регулационния
план при действието на ЗТСУ /отм/.
Страните не си оспорват права към
момента на одобряване на първия кадастрален план . След това , според
представените по делото писмени доказателства и изслушаните СТЕ няма данни
дворищно-регулационния план от 1967 г да е бил приложен . Не е приложен и
регулационния план от 1995 г .
Според представения по делото нотариален акт № 67/1989г. (л.4 от делото пред
СРС) Ц.Д.М. /на основание писмо от 30.03.1989 г. на ОбНС
„Овча купел“/ е признат за собственик на следния недвижим имот, придаден към
собствения му парцел ХХХVІІІ-13 от кв. 10 по плана на гр.София , м.Горна Баня :
празно дворно място с пространство от 30
кв. м, при посочени съседи,
което се взема от имот пл. № 14 от кв. 10, собственост на Б.С., В. Д.и З.С.; празно дворно място
от 32 кв. м, което се взема от имот, собствен на СГНС „Овча купел” – гр.София .
В нотариалния акт е посочено, че стойността на придаваемите
се места в размер на 310 лв. е уредена – с квитанция № 578/23.03.1989г. са
внесени в касата на ДСК – София 150 лв., и направена компенсация за придаваемите се 32 кв. м. По делото е приета и цитираната в
нотариалния акт квитанция № 578/23.03.1989г. (л. 105 от делото пред СРС ),
видно от която на същата дата Ц.М. е внесъл сумата от 150лв. по сметка в ДСК в
полза на собствениците на придаваемата част от 30 кв.
м. Ответникът е правоприемник на В. Д.за
½ идеална част от имота на ответниците .
Дворищно-регулационния план от 1983 г
е приет при действието на ЗТСУ /отм./ и поначало има вещно действие . При
наличните доказателства - нотариален акт от 1989 г за придадени места ,
удостоверение от СО , р-н „Овча купел“ и заключението на вещите лица К. и Б. -
трябва да се приеме , че е този план
е приложен и границата по този план между двата процесни имота е станала
действителната имотна граница , включително и към настоящия момент .
Без значение за действителната граница между имотите е местоположението на
оградата от бетонни колове и мрежа. За оградата е безспорно установено от заключението на вещите лица К. и Б. , че е
прокарана при наличие на неуредени сметки по регулация през 1971 г, а
впоследствие е посочена в кадастралните планове , включително и в действащата
кадастрална карта .
Неоснователно е възражението на
ответника , че ищците не са доказали плащането на определеното обезщетение за придаваемите части. По делото е представена вносна бележка
в ДСК от 23.03.1989 г , видно от която първоначалният ищец е внесъл по сметка
собствениците на съседния имот 150 лева обезщетение . Плащането на сумата по
сметка в ДСК е валидно предвид разпоредбите на чл.282 ал.3 и чл.273 ППЗТСУ /отм./, предвиждащи възможност
за внасяне на дължимото парично обезщетение в ДСК на разположение на правоимащите. Всички
тези предпоставки са проверени и от нотариуса при издаване на особения
констативен /но с конститутивен ефект/ нотариалния
акт за придаденото място .
Действително , няма данни ищците да са
поискали въвод във владение на придобитото от тях придадено място. От това
обаче не следва , че придаденото място е придобито обратно от страна на
ответника – по делото липсва
своевременно заявено и подлежащо на разглеждане възражение за придобивна давност от страна на ответника - след 1989 г
. Видно от отговора на исковата молба възраженията на ответника са , че ищците
не са придобили придаденото място и не са владели имоти . Възраженията са неоснователни – придаденото
място е заплатено и е издаден нотариален акт за него , а само липсата на
упражняване на владение на имота не
погасява правото на собственост , докато друго лице не придобие собствеността
напр.чрез придобивна давност . Съгласно чл.33 ал.2
ЗТСУ /отм./ и мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №3 от
15.07.1993 г по гр.д.№2/93 г на ОСГК на ВС при заплащане на придаденото
място и издаване на нотариален акт за него дворищно-регулационния
план се счита за приложен , вещното действие на плана е стабилизирано и не
е необходимо освен това и заемане на същото по със съгласието на бившия
собственик , респ.провеждане на принудително изпълнение въз основа на
нотариалния акт за придадено място по реда на ЗТСУ /отм./ .
Ответникът признава , че владее имота
и това му владение е неоснователно . Следователно като се вземе предвид , че
съществуващата ограда е по линията АВ на скици приложение №3 и №5 /в по-голям
мащаб/ от заключението на вещите лица К. и Б. , искът по чл.108 ЗС се явява
основателен в частта от процесния имот по точки А-Б-В-А.
Решението на СРС трябва да се обезсили
в частта по иска по чл.108 ЗС по точки Б-В-Ж-Б
. В о.с.з на 20.07.2020 г ищците се отказаха от иска си в тази част .
Решението на СРС е неправилно и в частта по иска по чл.109 ЗС. С иска по чл.109 ЗС собственикът или
носителят на ограничено вещно право, защитава притежаваните от него вещни права
от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му,
с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по
неговото предназначение. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия
противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. За основателността
на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не,
достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава
спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Следователно
основателността на иска по чл.109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението
на ответника противоправно накърнява правата на ищеца . Принципно при иск
за премахване на строеж е без значение дали съответния строеж е издаден след
издаване на разрешение за строеж . Практиката на ВКС допуска да се отхвърля иск
по чл.109 ЗС при незаконен строеж , както и да се уважава иск по чл.109 ЗС при
формално законен или търпим строеж .
В случая ищците искат ответникът да премахне оградата между имот
с идентификатор 68134.4327.6313 и имот с идентификатор № 68134.4327.6314 по претендирана от тях „регулационна“
линия /Всъщност това е регулационна линия , но не по действащия ПУП от
1995 г , а по плана от 1983 г – в този смисъл са заключенията на вещото лице Р.
; и на вещите лица К. и Б. /.
По делото е безспорно установено , че
оградата е застроена през 1971 от праводателите на ответника. Към настоящия
момент линията на оградата като цяло следва линията на ККР , но попада изцяло в имота на ищците според
действителната имотна граница . При съществуване и запазване на оградата част
от имота на ищците – тази , за която се уважава иска по чл.108 ЗС – е де факто приобщена
към имота на ответника . Оградата пречи на ищците да упражняват собствеността
си , поради което трябва да се постанови премахването й от ответника . В този
смисъл е и решение №164 от 13.11.2019 г по гр.д.№851/19 г на ВКС , I ГО и решение №160 от 13.01.2017 г по
гр.д.№2077/16 г на ВКС , II ГО .
Премахването на оградата няма
отношение и не засяга жилищната сграда и пристройката ответника , както и
налична шахта за отпадни битови води. По делото не е предявен иск за премахване
на пристройката и шахтата , а според СТЕ на вещите лица К. и Б. жилищната
сграда на ответника е извън реалната граница на собственост върху имотите .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени изцяло и да се постановят диспозитиви съобразно по-горе
изложените мотиви .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника /по компенсация/ са разноските на ищците за досегашните инстанции .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № І-124-94 от 03.07.2014г., постановено по гр.д. № 69/2013г.
на Софийски районен съд, 124 състав в частта по иск на Л.Г.М. ЕГН ********** , С.Ц.М. ЕГН **********
и В.Ц.К. ЕГН ********** *** /наследници на първоначалния ищец Ц.Д.М. ***/ срещу
С.П.Д. ЕГН ********** *** , който иск е с правно основание чл. 108 ЗС , че
ищците са собственици на част от имот с идентификатор 68134.4327.6314 по точки Б-В-Ж-Б по скица приложение №5
от заключението на вещите лица инж.С.К. и инж.В.Б. , която представлява
неразделна част от настоящото съдебно решение ; поради отказ от иска .
ОТМЕНЯ решение № І-124-94 от 03.07.2014г.,
постановено по гр.д. № 69/2013г. на Софийски районен съд, 124 състав в
останалата му част ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Л.Г.М. ЕГН ********** , С.Ц.М.
ЕГН ********** и В.Ц.К. ЕГН ********** *** /наследници на първоначалния ищец Ц.Д.М.
***/ срещу С.П.Д. ЕГН ********** *** , който иск е с правно основание чл. 108
ЗС , че ищците са собственици на част от имот с идентификатор 68134.4327.6314 по точки А-Б-В-А по скица приложение №5
от заключението на вещите лица инж.С.К. и инж.В.Б. , която представлява
неразделна част от настоящото съдебно решение ; и ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН ********** *** да предаде на ищците владението на
тази част от имота .
ОСЪЖДА по иск на Л.Г.М.
ЕГН ********** , С.Ц.М. ЕГН ********** и В.Ц.К. ЕГН ********** *** /наследници
на първоначалния ищец/ Ц.Д.М. *** ; на основание чл.109 ЗС ; ответникът С.П.Д.
ЕГН ********** *** да премахне съществуващата ограда от ж.б.колове и мрежа
между имот с идентификатор 68134.4327.6313 и имот с идентификатор №
68134.4327.6314 .
ОСЪЖДА С.П.Д. ЕГН
********** *** да заплати на Л.Г.М. ЕГН ********** , С.Ц.М. ЕГН ********** и В.Ц.К.
ЕГН ********** *** сумата от 1846,86 лева разноски по компенсация за всички досегашни инстанции .
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.