№ 22024
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110153507 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 8 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от община Брезово срещу Г. Д. М. за заплащане на
следните суми: сумата от 4082,07 лева, представляваща неизплатено арендно
възнаграждение по сключен на 20.07.2005г. Договор за аренда за стопанските 2020/2021г.,
2021/2022г. и 2022/2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 29.09.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 816,42 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2020г. до 20.09.2023г.
Ищецът твърди, че на 20.07.2005г. бил сключен Договор за аренда на земеделска
земя с ответника Г. М. в качеството й на арендатор. Договорът бил вписан в Служба по
вписванията – гр. Пловдив под акт № 242, т. 12, вх. рег. № 20620/25.07.2005г. Сочи, че
договорът бил сключен за срок от 25 стопански години като към настоящия момент същият
не бил прекратен. Съгласно договора ищецът бил предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване под аренда земеделска земя, представляваща поземлен имот № 283001
от КВС на с. Зелениково с начин на трайно ползване: изоставена нива, с обща площ от
42,535 дка, местност „Реални граници- 18ж, ал. 1“, IV категория. Сочи, че съгласно чл. 1 от
договора договореното годишно арендно плащане за една стопанска година се определяло за
един дка в размер на 31,99 лева или общо 1360,69 лева и се извършвало в лева. Съгласно чл.
2 от договора за плащането за стопанската 2004/2005г. било внесено с ПКО №
1549/20.07.2005г. като за всяка следваща стопанска година цената на арендувания имот се
заплащала в срок до 30.09. Поддържа, че ответникът била спряла изплащането на арендните
вноски по сключения договор от стопанската 2012/2013г. С Решение № 11249/17.10.2022г.,
постановено по гр. дело № 10569/2022г. по описа на СРС, 179-ти състав било признато за
установено, че Г. М. дължи неизплатени вноски по договора за аренда на земеделска земя,
сключен на 20.07.2005г. за 2018г. и 2019г. като е отхвърлил иска за плащане на арендните
вноски за периода, изтекъл по давност, а именно 30.09.2010г. до 29.09.2018г. Поддържа, че
към настоящия момент договорът не бил прекратен от страните, като арендните вноски за
стопанските 2020г., 2021г. и 2022г. били дължими. С исковата молба е отправено
предупреждение по чл. 87 ЗЗД, че договорът за аренда е прекратен поради неплащане на
1
арендните вноски, считано от 30.09.2023г. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който не се
оспорват предявените искове. Посочено е, че сумите ще бъдат платени и е направено искане
да не се назначават исканите експертизи.
С молба от 21.10.2024г. Г. М. е потвърдила подадения отговор на исковата молба.
Признала е предявените искове и е заявила, че ще ги удовлетвори. Сочи, че с община
Брезово имат приключили дела, по които си дължат насрещни суми и с прихващане ще
уредят възникналите отношения.
Съдът, като съобрази, че ответникът е признала предявените искове и е заявила
готовност да заплати претендираните от нея суми, както и че не са налице пречки по чл. 237,
ал. 3 ГПК, намира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 ГПК за уважаване на предявения
иск. По аргумент от чл. 237, ал.2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви.
По отношение на представеното с молба от 28.11.2024г. платежно нареждане от
28.11.2024г. съдът намира следното:
Приложеното платежно нареждане е за сумата от 2721,38 лева, изплатена от Г. М. в
полза на община Брезово с основание за плащане „договор за аренда от 20072005 за стоп
23/24 и 24/25“.
Основанието, на което е извършено едно плащане, т.е. причината, поради която
плащането е извършено, е от съществено значение в отношенията между платеца и
получилото плащането лице, като меродавна за това е волята на платеца. Разпоредбата на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД намира приложение само при наличието на няколко еднородни задължения,
т.е. ако по делото е установено по категоричен начин, че действително извършилият
плащането длъжник е имал към момента на плащането няколко еднородни задължения към
същия кредитор. Ако длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички
извършени спрямо кредитора плащания касаят именно този дълг. При наличие на спор
между длъжника и кредитора относно основанието, на което е извършено плащането, в
тежест на всеки един е да установи наличието на основанието, на което твърди, че
плащането е било извършено. Така и Решение № 1183 от 04.12.2008г., постановено по гр.
дело № 4557/2007г. на ВКС. В конкретния случай основанието в посоченото платежно
нареждане от 28.11.2024г. касае процесния договор за аренда, но не и стопанските години,
предмет на спора. Предмет на спора са стопанските 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., а
не стопанските 23/24г. и 24/25г., за които са представени доказателства за извършено
плащане.
Поради което към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция не са представени доказателства за извършено плащане на процесните
задължения от страна на ответника и предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил разноски за
държавна такса в размер на 213,28 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
По делото, обаче, не са представени доказателства за сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото не са представени договор за правна помощ и доказателства, че е
извършено плащане на уговорено възнаграждение. В конкретния случай е представено
единствено пълномощно в полза на адв. М. и адв. Апостолова-Петрова с молбата от
07.11.2023г.- л. 18 от делото. Предвид което на ищеца следва да се присъдят единствено
сторените разноски за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Брезово,
БУЛСТАТ 00047123, с адрес: гр. Брезово, ул. „Г. Димитров“ № 25, на основание чл. 8 ЗАЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 4082,07 лева, представляваща неизплатено
арендно възнаграждение по сключен на 20.07.2005г. Договор за аренда за стопанските
2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 29.09.2023г., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от
816,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.09.2020г. до 20.09.2023г.
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Брезово,
БУЛСТАТ 00047123, с адрес: гр. Брезово, ул. „Г. Димитров“ № 25, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 213,28 лева, представляваща сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3