Определение по адм. дело №1507/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 171, ал. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 145 АПК.

Образувано е по жалба от К. Р. Г., с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ. Сунгурларе, обл. Бургас и настоящ адрес: [населено място], [жк], вх. В, ет. 4, ап. 10, против Заповед на министъра на отбраната № КВ-662/29.10.2024г.

На основание чл. 161, ал. 1 АПК с жалбата е отправено искане за възстановяване на срока на обжалване на административния акт поради наличие на особени непредвидени обстоятелства. Жалбоподателят излага твърдения, че актът му е връчен на 08.06.2025г. по време на престоя му в лечебно заведение. Към жалбата са приложени Епикриза от Отделение по нервни болести към МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ – клон Стара Загора, видно от която е постъпил на 02.06.2025г. и е изписан на 07.06.2025г. в 08:40ч. Посочена е диагноза М51.1 Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели гръбначния стълб с радикулопатия. От приложените болнични листове от 09.06.2025г. и 30.06.2025г. е видно, че жалбоподателят е бил в режим на лечение болничен и домашно амбулаторен от 02.06.2025г. до 27.06.2025г. и от 28.06.2025г. до 17.07.2025г. При съвкупната преценка на доказателствата се установява, че жалбоподателят е бил в режим на лечение домашно-амбулаторен след изписването му на 07.06.2025г. в 08:40ч. Извода на съда от посоченото е, че не са подкрепени с доказателства твърденията му, че процесната заповед му е връчена на 08.06.2025г. по време на престоя му в лечебно заведение.

Във връзка с изложеното до тук, съдът счита отправеното на основание чл. 161, ал. 1 АПК искане за възстановяване на срока на обжалване на административния акт поради наличие на особени непредвидени обстоятелства за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Независимо от становището на АО за дата на получаване на процесната заповед, видно от представените по делото заверени копия на документи, копие от заповедта е била получена на 05.11.2024г. от лицето Г.. Независимо от изложеното, съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че заповедта му е връчена на 08.06.2025г., както поради липсата на каквито и да е доказателства в подкрепа на това изявление, така и поради наличието на доказателства по делото, че жалбоподателят е запознат със съдържанието на заповедта на по-ранен етап. В подкрепа на изложеното се явява приложеният по делото Рапорт № 4659/03.12.2024г., в който жалбоподателят лично е посочил, че молбата му за разрешаване ползването на допълнителен платен отпуск е мотивирана от обжалваната по настоящото дело Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България. В този смисъл и поради липсата на други доказателства относно датата на връчване на процесния административен акт, настоящата инстанция приема, че това е най-ранната възможна дата, считано от която за жалбоподателя е започнал да тече преклузивният срок за оспорването й. Срокът за обжалване е изтекъл на 17.12.2024г. (вторник – присъствен ден).

По изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 5 АПК, жалбата на К. Р. Г. срещу Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България се явява просрочена в частта, с която е поискана отмяната й като незаконосъобразна. Жалбата в частта, с която е поискана отмяната й като незаконосъобразна, като просрочена, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

В жалбата са изложени твърдения за нищожност на оспорения административен акт. С оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК искането за обявяване на нищожност на административните актове не е ограничено във времето, поради което изложеното по-горе за допустимостта на жалбата е неотносимо в частта за обжалването на Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България с искането за обявяването й за нищожна. В тази част жалбата се явява редовна и допустима, поради което делото следва да продължи.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 5 АПК и чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 от АПК и чл. 157 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Р. Г. срещу Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България в частта, с която е поискана отмяната й като незаконосъобразна, като просрочена и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

По отношение на жалбата на К. Р. Г. срещу Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България в частта, с която е направено искане за обявяването й за нищожна:

Конституира страни в производството:

Оспорващ: К. Р. Г.;

Ответник: Министъра на отбраната на Република България;

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. от 14:00 ч.

Указва на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че са били налице фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт, както и че са спазени законовите изисквания за издаването му.

Предоставя на ответника правото да подаде писмен отговор в 14-дневен срок и да посочи доказателства.

Указва на жалбоподателя, че следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

На основание чл. 171, ал. 5 от АПК, вр. чл. 9, ал. 3 от АПК, съдът указва на страните, че следва да сочат доказателства за всички обстоятелства от значение за решаване на делото.

Указва на страните, че могат да сключат споразумение пред съда при всяко положение на делото, при условията на чл. 178 от АПК.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл. 138, ал. 3 АПК.

Определението в частта, с която е оставена жалбата на К. Р. Г. срещу Заповед № КВ-662/29.10.2024г. на Министъра на отбраната на Република България без разглеждане и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от връчването на съобщението.

Определението в останалата му част не подлежи на обжалване.