№ 1531
гр. Плевен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104781 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. Р. С.,
ЕГН **********, живущ в гр. Плевен, кв. ***, чрез ***. - САК,със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***,***, *** против „***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***“ №***, представлявано от ***, в която се
твърди следното : на ***г. С. Р. С. сключил договор за потребителски кредит
№ *** с „***. В Приложение № 1 към договора е посочено, че сумата по
отпуснатия заем е в размер на 750.00 лева, общата сума, която следва да
върне С. Р. С., е в размер на 906.12 лева, а срокът на кредита е единадесет
месеца. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40 %, а
годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.02 %.
В договора е уговорено, че след подписването му от Кредитополучателя,
*** одобрява Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на
кредитоспособността на последния, по реда, предвиден в Общите условия.
Посочено е, че в случаи че Кредитополучателят следва, в зависимост от
посочения в Заявлението вид на Обезпечението, да предостави на „***“ *** -
клон *** банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически
лица е минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева, съгласно
1
Общите условия в срок до 7 (седем) дни от подаване на Заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство е одобрено от „*** - клон
*** юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 (четиридесет и осем) часа
от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на
Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и
четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията
между страните по настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби
на Общите условия относно Обезпечението. Посочено е, че в случай че в този
срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение на
Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***, съответно този
Договор не поражда действие между Кредитодателя и Кредитополучателя.
Описано е, че в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без
Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от
подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между
Кредитодателя и Кредитополучателя.
В изпълнение на горното на същия ден Ищецът сключил договор за
предоставяне на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя
лице „***“ ***, като се е задължил да заплати на последното възнаграждение
в общ размер на 687.50 лева.
С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ
размер на 1593.67 лева. Последната е изплатена на „***“ ***.
I. На първо място счита, че гореописаните договори са нищожни
/недействителни/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ вр. чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречат на законоустановените императивни правила.
1. Счита, че процесиите договори са нищожни на основание чл.10 ал.1 вр.
чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до
сключването на договорите са използвани изключително средства за
комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите
следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за
2
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчиците „***“ *** и „***“ *** не са изпълнили императивно вменените
им задължения да предоставят на потребителя С.С. изискуемата
преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя
за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при
които последният може да се откаже от тях.
Също така счита, че всички разменени между доставчиците и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които
обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената
процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез
квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
С оглед на горното счита, че ответното *** е приело за сключени
процесиите договори с С.С. в нарушение на предвидените императивни
правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.
Счита, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.
Отделно от горното Ищецът не е подписвал договори за предоставяне на
поръчителство с избраното от ответника лице „***“ ***.
Ето защо счита, че с оглед разпоредбата на чл. 138 вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
тези договори са нищожни и поради липса на форма.
2. Също така в нарушение на чл. 147а от ЗЗП /Закона за защита на
потребителите/ на ищеца не са предоставени подписани от кредитодателя
Общи условия към договорите за потребителски кредит, същият не се е
съгласил с тях, не ги е подписал, респ. последните не го обвързват.
3. Счита, че Договорите за потребителски кредит са нищожни на
основание чл.11 ал.1 т.7 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от тяхното съдържание, а именно общият размер на кредита.
3
За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита
да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата /в брои или по банкова сметка/ и
кога следва да бъде изплатена. В случая е налице /при това не в самите
Договори а в Приложение № 1 към тях/ единствено формално посочване на
размера на отпуснатия заем /750.00 лева/. Също така липсва посочване на
начина, по който ще бъдат изплатена сумата, както и в какъв срок.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя при посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение №1 към ЗПК начин.
Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договорите ГПР от 49,02 %, е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от
ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от
40 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на
договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число
възнаграждения по сключения договор за предоставяне на поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от
посочения.
Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията,
в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването
на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване
данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
4
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.
На следващо място счита, че в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 122.76 %
за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази
връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.
В договора е уговорено, че кредитополучателят в срок до седем дни от
подаване на заявлението за кредит, се задължава да предостави на „***“ ***
обезпечение на кредита - банкова гаранция или поръчителство, съгласно
Общите условия по договора.
В изпълнение на горното в същия ден, в който Ищецът е сключил
договора за потребителски кредит, той е сключил и договор за предоставяне
на поръчителство със свързаното и посочено от кредитодателя лице „***“
***, като се е задължил да заплати на последното възнаграждение в общ
размер на 687.50 лева. Тази сума впоследствие е изплатена заедно с
останалите дължими суми по кредита на ответното ***.
Счита, че в настоящия случай сключеното с „***“ *** съглашение не
отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство.
Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на
задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че Ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е
заплатил такси, равняващи се на близо половината от размера на отпуснатия
кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може
да се направи единственият обоснован извод, че сключения договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заемите, а
има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху
чието съдържание потребителят не може да влияе.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
5
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/EQ на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи. „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл счита, че обстоятелството, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от точно определено свързано с кредитодателя
лице - „***“ ***, в полза на „***“ ***, се намира в пряко противоречие с
преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността
на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на
длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с
точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на
което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Счита, че тези клаузи са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като
същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за
добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните. Клаузите не
са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с
договорите за гаранция /поръчителство/ не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договорите - чл. 143, ал.
2, т. 19 от ЗЗП. Също така Счита, че тези клаузи не са индивидуално
уговорени, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Счита, че от начина, по който са формулирани процесиите клаузи става
ясно, че се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между С.С., „***“
*** и „***“ ***. Целта на включване в правоотношенията на третото
свързано с ответника лице „***“ *** е заобикаляне на изискванията на чл. 19,
6
ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се
дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче
тези такси се заплащат на заемодателя „***“.
От една страна одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води
до одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът е уговорен и се
предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето
свързано лице. Нещо повече, тези клаузи са уговорени още при сключването
на договора с ответното ***, без да бъде предоставена възможност на
потребителя да посочи избрани от него поръчители и са абсолютна
предпоставка последният да бъде одобрен за получаването на кредита.
Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „***“ *** не е включило в ГПР разходите за
заплащане на възнаграждението по сключения с „***“ *** договор за
предоставяне на поръчителство, изплатени от ищеца, които по своята
същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която
се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е било обусловено
от сключването на договор за поръчителство, от страна на
кредитополучателя, за което той дължи възнаграждение в общ размер на
687.50 лева. Това обстоятелство безспорно е било известно на ответното ***,
предвид това, че сключването на договора за поръчителство е предвидено в
самия договор за потребителски кредит.
Също така сумата в размер на 687.50 лева е част от общо дължимите суми
по кредита и макар в договора да е посочено, че тя представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „***“ ***, същата е
заплатена от ищеца на „***“ *** /което не я е прехвърлило впоследствие на
„***“ ***/ като част от дължимите суми по самия кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договори, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
7
Счита, че „***“ *** е нарушило императивното правило на чл. 19 ал.1
ЗПК и незаконосъобразно не е включило таксата за поръчител от 687.50 лева
в размера на ГПР. При условие, че същата беше законосъобразно посочена в
договора, действителният ГПР щеше да възлиза на 122.76 %. Ето защо счита,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договорите като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните.
Счита, че с тези действия „***“ *** е заобиколило изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест на кредитите за длъжника, като
съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК,
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
европейското. Ето защо Счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.
Във връзка с горното счита, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установява
на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива
2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и нормативно
значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за поръчител/
8
безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са предвидими общи
разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът
им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо
Счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание
за недействителност на договорите. В подкрепа на това е и обстоятелството,
че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това
следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Счита, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК.
На самостоятелно основание счита, че договорът е недействителен, тъй
като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на
общата сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно процесиите
договори общата сума, дължима по кредита е в размер на 906.12 лева, но
Ищецът реално е изплатил на ответното *** сумата в общ размер на 1593.67
лева. По този начин е нарушена и втората част от задължителното
съдържание на договора, уредена в разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС.
В този смисъл посочва Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-
нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския
9
парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“),
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожни на основание
чл.11 ал.1 т.9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26 ал.1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузите
за възнаградителна лихва /ГЛП/ са нищожни поради противоречие с добрите
нрави.
Счита определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва
(в които се включва и възнаграждението за поръчител) за изключително
висок и противоречащ на добрите нрави тъй като надвишава трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на
законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на
уговорките относно договорната лихва води до нищожност и на целия
договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК/.
Отделно от горното счита, че е налице несъответствие между посочения в
преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент и този,
посочен в процесния договор.
На самостоятелно основание счита, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен планов,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
В нарушение на императивните изисквания в процесния договор липсва
каквото и да е посочване на периодичността на дължимите вноски /напр.
седмично, месечно и др./, както и датата на падежа на всяка една от тях. Също
така погрешно изчислената и посочена обща сума, дължима от потребителя
/906.12 лева, вместо реално изплатената 1593.67 лева/, води и до погрешно
изчислен и посочен брой и размер на погасителните вноски.
Ето защо счита, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен
10
начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Във връзка с гореизложеното Счита, че процесният договор следва да бъде
обявен за недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание
чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент
от неговото съдържание а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договорите, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихви съгласно чл. 29 ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
С оглед на гореизложеното счита, че нищожността на процесния Договор
за потребителски кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство.
На следващо място се заявява ,че процесиите договори са унищожаеми на
основание чл. 29 ал. 1 от ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл.
28 ал.1 поради грешка.
С оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е
единствено изводимо че към момента на сключване на Договор за
потребителски кредит и свързания с него Договор за предоставяне на
поръчителство, в съзнанието на ищеца са били наведени неверни представи
относно съществените елементи от тяхното съдържание. „***“ *** е въвело в
заблуждение ищеца относно действителния размер на отпуснатия заем, на
общата сума която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. При
условие, че Ищецът бе запознат с действителното съдържание на тези
многобройни и съществени уговорки, той със сигурност нямаше да сключи
процесиите договори.
Счита, че процесиите договори са унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1
от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни
условия.
11
С.С. е бил принуден да сключи Договор за потребителски кредит и свързания
с него Договор за предоставяне на поръчителство, предвид обстоятелството,
че се е намирал в крайна нужда. Към тези моменти той не е разполагал с
достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство
основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и
други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали
влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договорите.
При условие, че тези факти не бяха налице С.С. нямаше да сключи
процесиите договори, а най-малкото със сигурност нямаше да ги сключи при
тези условия.
Налице са явно неизгодни условия по процесиите договори с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойностите на насрещните
престации. Ищецът е получил сумата в размер на 750.00 лева, като
впоследствие е върнал сумата от 1593.67 лева, респективно ответното ***
реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на 843.67
лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 50 % Това
обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в
страната към момента на предоставяне на заема - ***г.
Твърди се , че са нищожни отделните клаузи от процесиите договори на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Ответното *** е отпуснало на ищеца заем в размер на 750.00 лева, като
впоследствие С.С. е погасил и превел единствено на ответното *** изцяло
сумата в общ размер на 1593.67 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното *** на основание чл. 23 вр. чл. 22
от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 843.67 лева - разликата
между заплатената от ищеца на ответното *** сума (1593.67 лева) и
получената от него сума (750.00 лева).
12
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди на
основание чл.23 от ЗПК ответника „*** ***, ЕИК: ***, да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от сумата в размер на 843.67
лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното и изплащане;
Претендират се разноски.
В срока за отговор такъв е депозиран от „***" *** ЕИК: *** със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***" № ***, чрез *** ***, със съдебен
адрес: гр. ***, ул. ***, с който искът се оспорва и се твърди следното :
уточнява се, че ответното *** предоставя потребителски кредити по реда на
ЗПК под търговската марка „***" /***/. Счита, че в изложената в исковата
молба от ищеца фактическа обстановка са допуснати неточности. Твърди се,
че С.С. е погасил изцяло сумата по сключения договор за потребителски
кредит, а именно - 1593.67лева. Кредитополучателят е погасил предсрочно
своя кредит на *** г., като кредитът е бил уговорен за срок от 11 месеца и с
първа падежна дата на вноска - *** г. Периодичността, размерът на вноските,
падежните дати са видни от приложените като доказателства по делото
Договор за потребителски кредит №*** и Погасителен план към него.
Сумата, която е заплатена в действителност от ищеца, е в размер на 824.17
лева, като прилага като доказателство по делото разписка за извършеното
плащане, което се явява и предсрочно погасяване на задълженията на С.С..
Прилага като доказателство запис от телефонен разговор със С.С., в който му
е съобщена сумата за предсрочно погасяване.
В исковата молба са изложени твърдения в посока на това, че Договора за
потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство с „***"
*** са нищожни на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Неверни са твърденията на ищеца, че не му е предоставена изискуемата
преддоговорна информация - Общи условия и Стандартен европейски
формуляр. На *** г. в системата за администриране на заявки за нови кредити
и на вече отпуснатите такива на „***" ***, постъпва нова заявка за кредит от
името на С.С.. Подаването на заявление за кредит се извършва онлайн на
сайта на ***то -*** и се състои от следните стъпки - избор на сума и срок,
запознаване с Общите условия на ***то и със ***, попълване на лични данни,
13
предоставяне на лица за контакт, избор на начин за усвояване на сумата. След
като се запознае и съгласи с Общите условия на ***то и със Стандартния
европейски формуляр, което е необходимо условие, за да се продължи с
кандидатстването за кредит (***), кредитоискателят може да подаде своята
заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да кандидатства.
Следва попълването в заявката на лични данни на заявителя - три имена, ЕГН,
№ на лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен и настоящ
адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите - месторабота,
възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата. Извършват се
редица справки, на базата на които се взима решение дали кредитоискателят
ще получи желаната сума. Такива справки са: за валидността на личната
карта; проверка на здравноосигурителния статус; проверка в Централен
кредитен регистър за кредитна задлъжнялост.
Още в етапа на подаване на заявление за потребителски кредит,
кредитоискателят трябва да се запознае и съгласи с Общите условия на ***то
и със Стандартния европейски формуляр, което е необходимо условие, за да
се продължи нататък с кандидатстването за кредит (***). Това е първият път,
в който потребителят се запознава с този вид информация. След това в
процеса на одобрение и сключване на Договора за потребителски кредит, на
посочения в заявката за кредит електронен адрес, се изпращат отново Общите
условия и Стандартен европейски формуляр ведно с Договор за
потребителски кредит и погасителен план, като за съдържанието им трябва да
бъде изразено съгласие от страна на кредитополучателя чрез натискане на
линк и въвеждане на индивидуализиран цифров код от CMC, изпратен на
посочения в заявката за кредит мобилен номер на потребителя. По делото
ищецът е предоставил като доказателство заверени копия от Стандартен
европейски формуляр и Общи условия, което свидетелства за факта, че са му
били предоставени заедно с договорите, касаещи кредита, на неговата
електронна поща, и той е имал възможност да се запознае за втори път с
преддоговорната информация преди да изрази своето съгласие за встъпване в
договорни отношения.
Не е обосновано и съждението, че С.С. не е запознат с условията, при
които може да се откаже от сключените договори. В Общите условия в т. 3.3
е упоменато това му право, както и в чл. 8 от Договора за потребителски
14
кредит.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Според чл. 3 от ЗЕДЕУУ,
писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ
съдържащ електронно изявление, а съгласно чл. 4 от същия закон, автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител. Предвид легалната дефиниция на електронния
документ в съдебната практика се приема, че същият не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство.
По делото е представен заверен препис на хартиен носител на
съдържанието на Договор за потребителски кредит и на Договор за
предоставяне на поръчителство, като възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Преписът
е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание, както и има значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. Въвеждането на лични
данни от страна на кредитоискателя при кандидатстване в електронната
система за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснати
такива, съгласяването с общите условия по потребителски кредит на „***"
*** и стандартния европейски формуляр, потвърждаването на договора за
потребителски кредит с натискане на линк, изпратен на електронната поща на
кредитоискателя, въвеждането на цифров код в поле, което се визуализира
след натискането на линка, е равнозначно на подписване на това цифрово
създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1
15
ЗЕДЕУУ. Цифровият код се изпраща от кредитодателя под формата на кратко
текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставен при
кандидатстването за кредит, като само и единствено кредитоискателят
разполага с него. Съдържащите се в договора за потребителски кредит лични
данни, а именно данни от лична карта, постоянен адрес, адрес по
местоживеене, електронна поща, телефон, са достатъчни, за да се приеме, че
договорът установява размяна на изявления и обективира съгласие на
страните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР. Следва да се
отбележи и, че съгласно чл. 12, ЗПФУР кредитополучателят е имал
възможност да се откаже от договора, без да сочи причина и без за дължи
обезщетение и неустойка, в 14-дневен срок от сключването на договора, от
която възможност той не се е възползвал. В конкретния случай С.С. е избрал
да предостави обезпечение по кредита като сключи Договор за предоставяне
на поръчителство, на посочения от него електронен адрес е изпратен Договор
за предоставяне на поръчителство с „***" *** и Погасителен план към него.
Потвърждаването се осъществява посредством натискане на линк.
Следва да отбележим и че Договорът за кредит е договор за заем за
потребление, който е неформален, консенсуален, реален договор, по който
страните постигат съгласие за предаване на заемната вещ срещу насрещно
задължение да бъде върната в същото количество и качество в определен срок
(чл. 240, ЗЗД). Основен белег на този договор е, че той е реален. Сключването
на договора е от момента, в който заемодателят даде, а кредитополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения
договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата
на волеизявленията, т.е. фактическият състав е осъществен и приключен с
предаването на парите или заместимите вещи. Прилага по делото писмено
доказателство -Разписка за извършено плащане през електронната система за
разплащания на „***" ***, удостоверяваща, че сумата на потребителския
кредит - 750 лева, е изплатена от страна на кредитодателя към С.С..
Предаването на сумата представлява безспорно доказателство относно
сключването на договора за потребителски кредит. Освен изброеното до тук,
при получаване на сумата от каса на „***" ***, получателят на превода е
длъжен да предостави лична карта, като служителят на касата е длъжен да
свери самоличността на лицето. Самият факт на усвояване на сумата води до
извода, че С.С. недвусмислено е изразил съгласието си с условията на
16
предоставените му договори и е пристъпил към изпълнението им. Прилага
като доказателство и официална писмена кореспонденция по електронната
поща между „***" *** и „***" ***, в която „***" *** потвърждава, че С.С. е
усвоил сумата от тяхна каса. За съгласието с условията на Договора за
потребителски кредит се прави извод и от факта, че съгласно упоменатата в
погасителния план първа падежна дата е извършено пълно предсрочно
погасяване на задълженията.
Относно Договора за предоставяне на поръчителство може да бъде
направен извод за постигане на съгласие между страните относно неговите
съществени елементи, тъй като договорът е неформален и не е нужно да бъде
сключен в писмена форма. Съгласието на С.С. се обективира от телефонния
разговор, предоставен като доказателство по делото, натискането на линка
след запознаване със самия договор и приложения към него погасителен
план. Съгласно упоменатата в погасителния план падежна дата е извършено
плащане и на дължимото възнаграждение към поръчителя, което
свидетелства за намерението на ищцата за изплащане на задълженията,
съгласно постигнатите между страните уговорки.
Не е основателно и твърдението, изложено във връзка с това, че е
нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин,
като всички техни елементи да са в еднакъв по вид, формат и размер на
шрифт - не по-малък 12. Това изискване е спазено, като това е видно от
приложените по делото заверени копия на Договор за потребителски кредит,
Договор за предоставяне на поръчителство и Общи условия, Стандартен
европейски формуляр, самите документи са предоставени на кредитоискателя
по ясен и разбираем начин на посочения от него е-мейл в процеса на
кандидатстване.
Относно изложените разсъждения в исковата молба, касаещи
нарушаването на разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, Счита, че общите условия
не следва да са подписани на хартиен носител, тъй като Договорът за
потребителски кредит е сключен по правилата на специалния закон ЗПФУР.
Още в етапа на подаване на заявление за потребителски кредит,
кредитоискателят трябва да се запознае и съгласи с Общите условия на ***то
и със Стандартния европейски формуляр, което е необходимо условие, за да
се продължи нататък с кандидатстването за кредит. Това е първият път, в
17
който потребителят се запознава с този вид информация. След това в процеса
на одобрение и сключване на Договора за потребителски кредит, на
посочения в заявката за кредит електронен адрес, се изпращат отново Общите
условия и Стандартен европейски формуляр ведно с Договор за
потребителски кредит и погасителен план, като за съдържанието им трябва да
бъде изразено съгласие от страна на кредитополучателя чрез натискане на
линк и въвеждане на индивидуализиран цифров код от електронно текстово
съобщение /СМС/, изпратен на посочения в заявката за кредит мобилен номер
на потребителя.
На следващо място ищецът твърди, че в Договора за потребителски
кредит не е коректно посочена сумата, която реално подлежи на получаване
от кредитополучателя, как се изплаща същата и кога. Напротив, всичко това е
описано в чл. 5 и Приложение № 1 от Договора за потребителски кредит,
приложен като доказателство по делото. Общият размер на кредита е посочен
в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за потребителски
кредит. Прилага писмени доказателства за изплащане на сумата на каса на ***
— разписка и извадка от системата за администриране на заявки за нови
кредити и на вече отпуснатите такива на „***" *** за потвърждаването на
Договора за потребителски кредит и на Договора за предоставяне на
поръчителство, от която е видно точно кога е изплатена сумата по отпуснатия
заем.
Твърди се недействителност на Договора за потребителски кредит и
Договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.11 ал.1 т.10 вр.
чл. 22 от ЗПК.
Относно твърдението, че ГПР е посочен единствено като процент в Договора
за потребителски кредит, Счита, че кредитодателят залага ГПР на
потребителските кредити, които отпуска, в максимален размер на 49.02 %
съобразно изискванията на чл. 19, ал. 4 от Закон за потребителския кредит.
Лихвеният процент по кредита на ищеца е в размер на 40 %. В процесния
случай 49.02 % са заложени като максимален ГПР, който кредитополучателят
би имал, като в този процент може да бъде включена такса за изпращането на
писма до Кредитополучатели със задължения с настъпил падеж преди повече
от тридесет дни съгласно Тарифата за таксите за допълнителните услуги,
предоставяни от „***" *** и за действия по извънсъдебно събиране на
18
задължения, която такса възлиза в размер на 15 лева за всяко изпратено
писмо. Така заложеният ГПР не е „заблуждаваща търговска практика", нито
пък клаузата за ГПР е неравноправна, тъй като е съобразена с изискванията на
ЗПК. В чл. 22 от ЗПК са посочени хипотезите, при които Договора за
потребителски кредит, би бил недействителен. Част от тази разпоредба
препраща към чл.11 ал.1 от ЗПК, където в т. 10 е посочено, че Договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Единствено липсата на тези елементи би довела до недействителност на
договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК. В процесния случай тези
елементи са налични в Договора за потребителски кредит и Приложение № 1,
неразделна част към договора. Ако бъде обявена за недействителна клаузата
за ГПР, последицата, която ще произходи от това, ще бъде недействителност
само на определената клауза, а не на целия Договор за потребителски кредит.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 26, ал. 4, ЗЗД: „Нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните и части."
В исковата молба е изложено становището, че действителният ГПР е над
максимално установения праг, тъй като в него би следвало да се включи и
възнаграждението към поръчителя. Не би следвало възнаграждението, което
се дължи съгласно Договора за предоставяне на поръчителство, да бъде
включвано и причислявано към годишния процент на разходите по кредита.
Договорът за предоставяне на поръчителство се явява акцесорен спрямо
Договора за потребителски кредит и е обусловен от неговото съществуване,
но не е обосновано на двата договора да се гледа като на един такъв.
Договорът за предоставяне на поръчителство е отделен договор по
предоставяне на услуга, избрана доброволно от кредитополучателя, и е
сключен в резултат на свободното договаряне на съдържанието му от
страните съгласно чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. Не винаги
наличието на Договор за потребителски кредит означава, че има сключен
Договор за предоставяне на поръчителство, тъй като кредитополучателят
може да е избрал да обезпечи заема си по друг по-подходящ според него
начин, а обстоятелството дали за същият е възможно или не да предостави
обезпечение не може да води след себе си като резултат недействителност на
19
договора. Договорът за предоставяне на поръчителство, който е сключен с
„***" ***, е с предмет предоставяне на услуга по поръчителство на
потребители, които са сключили Договор за потребителски кредит с „***"
***. Задължението на „***" *** е да бъде солидарно отговорен поръчител по
Договора за потребителски кредит, като е уговорено в замяна на изразеното
съгласие за ангажиране с неблагоприятните последици, които евентуално
биха настъпили вследствие на неизпълнение на задълженията по Договора за
потребителски кредит, от страна на потребителя да се дължи възнаграждение.
Длъжникът е предварително запознат и информиран каква ще бъде цената на
предоставената му услуга и решението за ползването й е взето доброволно.
От изложеното до тук следва изводът, че доброволно избраните услуги от
кредитополучателите, за които те сключват договор с трето лице, различно от
кредитодателя, не би следвало да бъдат включени в общите разходи по
кредита. Дори да приемем, че този допълнителен разход трябва да бъде
включен и ГПР по кредита надвиши законово определения максимум, то това
няма да доведе до нищожност на Договора за потребителски кредит. Целта и
характерът на Договора за предоставяне на поръчителство, който е сключен с
„***" ***, е да бъде предложена услуга по предоставяне на поръчителство на
потребители, които са сключили Договор за потребителски кредит с „***" ***
и доброволно са избрали да обезпечат кредита си по този начин. От друга
страна поръчителят се задължава да отговаря пред кредитодателя, солидарно
с кредитополучателя, за изпълнението на всички негови задължения, както и
за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно Договора за
потребителски кредит. Заради това, че „***" *** се задължава да бъде
солидарно отговорен поръчител по Договора за потребителски кредит, е
уговорено възнаграждение за изразеното съгласие за ангажиране с
неблагоприятните последици, които евентуално биха настъпили вследствие
на неизпълнение на задълженията по Договора за потребителски кредит.
Изложено е твърдение, че на длъжника се вменява задължение да сключи
договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща
възнаграждение, като това се намира в противоречие с преследваната цел от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, транспонирана в
ЗПК, касаеща предварителната оценка на кредитоспособността на
потребителя. На първо място на С.С. като потенциален кредитополучател е
направена детайлна предварителна проверка за неговата кредитоспособност.
20
Направени са справки за валидността на личната карта; проверка на
здравноосигурителния статус; проверка в Централен кредитен регистър за
кредитна задлъжнялост. Прилага ги като доказателство по настоящето дело.
Както вече беше изложено, С.С. е имал възможност да избере друг от
предложените му варианти за обезпечаване на задължението, да се откаже от
сключения Договор за потребителски кредит в 14- днвения законоустановен
срок или да избере да ползва услугите на друга банкова или финансова
институция. Не е вярно твърдението, че Договора за поръчителство не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му. В процеса по одобрение и кандидатстване за заем в
телефонен разговор е обяснено подробно каква сума ще бъде дължима от
ищеца. Тъй като С.С. е избрал да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство, на посочения от него електронен адрес е изпратен Договор за
предоставяне на поръчителство с „***" *** и Погасителен план към него, в
което е посочен размерът на възнаграждението. Потвърждаването се
осъществява посредством натискане на линк. Прилага компакт диск (CD), на
който се съдържа информация от системата за администриране на заявки за
нови кредити и на вече отпуснатите такива на кредитодателя за
потвърждаването на Договора за потребителски кредит и на Договора за
предоставяне на поръчителство, от която е виден часът на потвърждаване на
всеки един от договорите. Копие от същото това доказателство представям и
на хартиен носител. В същия диск прилага и телефонния разговор, проведен
относно одобрението на заявката за кредит.
Необосновано е твърдението, че таксите за възнаграждението на
поръчителя се заплащат на кредитодателя. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора
за предоставяне на поръчителство, сключен със С.С., „*** *** е овластено да
приема вместо ***то-поръчител изпълнение на задължението на
кредитополучателя за плащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство, т.е. представляваното от мен *** само
администрира вземането на поръчителя, „държи" сумите за него и е длъжен
да му ги прехвърли.
Сумата от 62.50 лева, представляваща възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство, е заплатена от ищеца на кредитодателя, като
той е имал задължението съгласно постигнатите договорености с „***" ***,
21
да я прехвърли, като това е осъществено чрез Споразумителен протокол за
прихващане на дължими суми между "***" *** и "***" *** от *** г.
Прилага като доказателство извадка от Споразумителния протокол. Прилага
разписка за погасяване на кредита -824.17 лева, от които впоследствие 62.50
лева са прехвърлени на поръчителя на *** г.
Относно включването на възнаграждението към поръчителя в ГПР и
нарушаването на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК се препраща към
подробни твърдения в посока на това, че Договорът за предоставяне на
поръчителство е отделен договор, който се сключва доброволно от ищеца за
една допълнително избрана, незадължителна услуга и не следва
възнаграждението да се включва при изчисляването на ГПР. Не е налице и
заблуда относно действителния размер на ГПР, приложим в отношенията
между страните, тъй като той е ясно посочен в Приложение № 1 към
Договора за потребителски кредит. Няма основания да се смята, че грешното
посочване на размера на ГПР или на общата сума, дължима по кредита (няма
такова в процесния случай), следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР или обща сума. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
изрично посочва „да съдържа" годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, т. е. това, което ни интересува е наличието или
липсата на тази клауза, а не самото й съдържание. С.С. е изплатила сумата от
824.17 лева за предсрочно погасяване на задълженията си по двата договора,
като съгласно чл. 8, ал. 5, изр. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, „***" *** е овластено да приема вместо ***то- поръчител
изпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на
възнаграждение. Така получената сума е осчетоводена по следния начин -
761.67 лева по Договор за потребителски кредит, и 62.50 лева по Договора за
предоставяне на поръчителство, които са прехвърлени към ***то-поръчител.
Неправилни са твърденията, касаещи това, че клаузите за възнаградителна
лихва (ГЛП) са нищожни поради противоречие с добрите нрави. В чл. 19, ал.
4 от ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, която лихва е в размер на 10 %,
т.е. допустимият ГПР е 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в ГПР се съдържа
и ГЛП, който в конкретния случай е 40 %, което отговаря на изискванията,
22
установени от закона. Няма как уговорената между страните клауза за
договорна лихва да бъде нищожна, при положение, че размерът й е съобразен
с постановените от ЗПК изисквания. Единствено липсата на клауза,
съдържаща лихвения процент (описан съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК), би
довела до недействителност на целия договор съгласно чл. 22 от ЗПК.
Фиксираният Г/1П както в преддоговорната информация, така и в Договора за
потребителски кредит, е 40 %.
Противно на посоченото в исковата молба, в Договора за потребителски
кредит и Приложение № 1 към него на ищеца са посочени условията за
издължаване на кредита, приложен е погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя и периодичността и датите за плащане на
погасителните вноски, като в случая вноските са 11 на брой, а уговореният
срок на кредита е 330 дни, като за целия срок на кредита лихвеният процент е
фиксиран - 40 % на годишна база.
Необосновано е твърдението, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК. Наличието на
право на отказ на потребителя от договора е регламентирано в чл. 8 от
Договора за потребителски кредит и в т. 3.3.1 от Общите условия.
В исковата молба е застъпено твърдението, че Договорът за
потребителски кредит и Договорът за предоставяне на поръчителство, в
случай че са валидни, то те били унищожаеми съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗД
или евентуално на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД - поради грешка. Счита, че
така изложеното твърдение е необосновано. В Договора за потребителски
кредит и Приложение № 1 към него ясно е посочен ГПР, броя на вноските,
падежната дата, общата дължима сума. На ищеца му е предоставена цялата
необходима преддоговорна информация — Общи условия и Стандартен
европейски формуляр. Проведен е телефонен разговор с него (приложен като
доказателство по делото), в който му е разяснено каква е дължимата сума по
Договора за потребителски кредит и по Договора за предоставяне на
поръчителство. Както вече беше изложено - възнаграждението по Договора за
предоставяне на поръчителство не следва да се причислява към ГПР по
Договора за потребителски кредит. С.С. е запознат подробно с цената на
услугата по предоставяне на поръчителство. Ищецът е бил запознат детайлно
с всички уговорки касаещи двата договора и информирано е взел решението
23
за сключването им.
Не е правилно и съждението, че процесиите договори са унищожаеми на
основание чл.33 ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и
явно неизгодни условия. Не можем да говорим за крайна нужда при
положение, че ищецът е имал избор какво обезпечение да предпочете да
предостави, имал е 14-дневен срок да се откаже от сключените договори,
могъл е да избере да получи финансиране от банкова институция или друга
финансова институция. Ищецът е получил сумата от 750 лева за срок от 330
дни (11 вноски), като по Договора за потребителски кредит е уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40 % на годишна база, като съответно
дължимата договорна лихва за срока на кредита е в размер на 156.12 лева, а
до първата падежна дата - *** г., е в размер на 21.67 лева. Ищецът е направил
плащане за предсрочно погасяване по двата договора на *** г. в общ размер
на 824.17 лева, като както вече беше споменато по-горе, ***то-кредитодател
събира възнаграждението за ***то-поръчител и има задължението да му
прехвърли, в конкретния случай, сумата от 62.50 лева, дължима за
възнаграждение по първия отчетен период на кредита, като това действие е
извършено на *** г. Оставащата сума от 761.67 лева е отнесена за изплащане
на главницата и договорната лихва по Договора за потребителски кредит към
*** г.
Излага се, че дори да съществува нищожност на отделни клаузи по двата
договора, не може да бъде обоснован извод, че това ще влече
недействителност на целия договор - арг. от чл. 26, ал. 4, ЗЗД: „Нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните и части." В процесния
случай Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на
поръчителство са валидно сключени и действителни договори, съдържат в
себе си равноправни клаузи, съобразени с това, че С.С. има качестовото на
потребител и не съдържат нищожни клаузи. Няма как да се прие, че ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на 843.67 лева - разликата между
„заплатената сума по двата договора" - 1593.67 лева и усвоената сума по
Договора за потребителски кредит - 750 лева, тъй като ищецът не е извършил
плащане в такъв размер, не сочи и доказателства за това. Ищецът е погасил
24
напълно и предсрочно кредита на *** г. със сумата от 824.17 лева, за което
прилага писмено доказателство по делото, като това е единственото
извършено по кредита плащане от негова страна. Ищецът е бил запознат
детайлно с условията по двата договора и е изразил съгласие за сключването
им.
Акцентира се върху това, че "***" *** не е страна по Договора за
предоставяне на поръчителство и следователно не следва да има каквото и да
било правно отношение спрямо претенциите на ищеца относно този Договор
и те не следва да се предмет на разглеждане по настоящето дело.
Съдът е сезиран с искане да отхвърли исковата претенция.
В о.с.з. ищецът не се представлява от ***. , който поддържа иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
В ж.с.з. ответното *** се предсткавлява от ***, който оспорва иска и
навежда доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Искът е процесуално допустим, а по същество - изцяло основателен и
доказан.
От представения препис на Договор за потребителски кредит №*** от ***
със страни ответникът „***“ ***, като заемодател, и ищеца С.С., в качеството
на заемател, се установява, че по силата на обективираното в това
съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер на
750лв. В договора е отразено, че с подписването му заемателят декларира, че
му е била предоставена необходимата преддоговорна информация и е
запознат с приложимите Общи условия (чл.13, т.2 и т.1). Страните са приели
връщането на кредита да се извърши на 11 броя погасителни вноски – всяка
по 82,38лв., със срок на кредита 330 дни. Приели са според обективираното в
Приложение №1, че лихвеният процент по заема е в размер на 40%, а ГПР е
бил посочен на 49,02%. Съгласно чл.8 от процесния договор, във вр. с чл.3.3.
от приложимите Общи условия, е регламентирано правото на заемателя да се
откаже от сключения договор в 14-дневен срок, като уведоми писмено
заемодателя, задължавайки се да върне единствено получената заемна сума и
25
лихва за периода от датата на получаването й до датата на връщането.
Установява се, че в чл.4 от договора е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението си за кредит, че ще предостави
обезпечение, следва да предприеме съответни действия, в зависимост от
посочения вид на обезпечението, както следва: да предостави на кредитора
банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически лица с
минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева, съгласно ОУ в срок до
7 дни от подаване на Заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице („Поръчител“) в
срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.
От приложеното копие на договор за предоставяне на поръчителство
между „***“, като поръчител, и ищеца С.С., като потребител, се установява,
че соченото *** е поело задължение да сключи договор за поръчителство с
„***“ ***, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на последния,
възникнали съгласно процесния договор за кредит. За потребителя е
обективирано в договора задължение за плащане на възнаграждение за
предоставеното поръчителство в размер на 687,50лв.
Ответникът е представил извадки от системата за администриране на
заявки за кредит и отпуснати кредити на „***" *** - данни за кредит, данни за
клиент, справка за валидност на личната карта, справка за
здравноосигурителния статус на ищеца, компакт диск с телефонен разговор,
проведен във връзка с одобряването на заявката за кредит на ищеца,
информация от системата за администриране на заявки за нови кредити и на
вече отпуснати такива на „***“ *** за потвърждаването на процесния договор
за потребителски кредит и на договор за предоставяне на поръчителство - на
дигитален носител и на хартиен носител, разписка за извършено плащане през
електронната система за разплащания на „***“ ***, електронно съобщение от
„***“ ***, удостоверяващо усвоен превод от ищеца, договор за
поръчителство от *** между „***“ *** и "***" *** и Анекс към същия,
извадка от Споразумителен протокол за прихващане на дължими суми между
„***“ *** и "***" *** от *** г.
От същите се установява, че процесният договор за кредит е сключен
от разстояние, като средство за комуникация е интернет и/или телефон.
26
Ищецът е кандидатствал за кредит по начин и условия, определени от
приложимите Общи условия. Видно е, че сред предоставените на
кредитоискателя документи са Стандартен Европейски формуляр, Общи
условия, договор и погасителен план. Възраженията на ищеца, че договорът
не е подписан по реда на ЗЕДЕУУ са неоснователни, т.к. сделката е сключена
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
който не изисква подписване на договора с електронен подпис.
От приложения от ответника договор за поръчителство от ***г.,
сключен с „***“ ***, в качеството на поръчител и Анекс от ***г. е видно, че
поръчителят е приел да отговаря спрямо кредитора солидарно с длъжника
С.С. по сключения между последния и ответното *** договор за кредит.
От приетото заключение на ВЛ /л.115 и сл. от делото/ се установява,
че общата сума, която ищецът е изплатил по сключения с ответника договор
за кредит е в размер 823,33лв. / на ***год./ и същата е отнесена както следва :
750лв. главница, 10,83лв.-договорна лихва и 62,50лв.-сума по договор за
поръчителство. ВЛ дава заключение, че ако възнаграждението за
поръчителство се включи при изчисление на ГПР, размерът му ще се
установи над петкратния размер на законната лихва /62,58%/. Установява се
още от заключението на вещото лице, че сумата, която е била осчетоводена
като платена за възнаграждение за поръчителство е била прехвърлена от
ответника на „***“ *** по силата на подписан Споразумителен протокол от
***г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото се доказва възникнало между страните правоотношение по
силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит от ***год.
Ищецът е навел редица основания за нищожност на договора като цяло
и на отделни негови разпоредби.
Първото наведено основание е за нищожност на договора на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма по чл.10
ал.1 от ЗПК. Това възражение за неоснователно. Съгласно нормата на чл.10
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
27
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се
изисква полагане на подпис на страните по него. Освен това, от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че процесната сума е преведена
и усвоена от ответника посредством "***" ***, видно от приложената на л.43
разписка от ***г., в която изрично е посочен номерът на договора за кредит.
Получаването на сумата по договора за кредит и подписването на разписка,
на която е отразен този номер са действия, които предполагат сключен
договор.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четим
шрифт, който очевидно е не по-малък от размер 12.
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. От представеното по делото Приложение №1, представляващо
неразделна част от договора за потребителски кредит е видно, че годишният
процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 49,02%, а общата
дължимата сума възлиза на 906,12 лв. Посочения размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
28
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и „***“
е сключен договор за предоставяне на поръчителство, както и че въз основа
на този договор поръчителя се е задължил по силата на писмен договор за
поръчителство с кредитодателя да отговаря спрямо него за задълженията на
ответника. Задълженията на последния по договора за предоставяне на
поръчителство са пряко свързани с договора за кредит и същите съобразно
императивните разпоредби на закона е следвало да бъдат включени в ГПР,
независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а на друго лице.
Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Ако този допълнителен разход за възнаграждение на поръчителя
се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения
максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за
заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима
от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и
клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния
процент на разходите, са нищожни.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. Поради това и на основание чл.23
ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по договора само
действително получената сума в размер на 750 лв., като същият не дължи
договорна лихва и възнаграждение за поръчителя.
От съдържанието на клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит и
съпоставянето й с естеството на съглашението се обосновава извод, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
29
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията,
които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (750лв.). Предвид това, не
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или две
лица- поръчители с минимален месечен осигурителен доход от 1 500лв. Или,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя ***. По този начин
разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***“ *** е сигурен -
от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се
усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (
две физически лица поръчители и банкова гаранция ) са на практика
невъзможни за осъществяване от длъжника.
Отделно от горното следва да се посочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство изначално е лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора
„***“ ***, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо
повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника,
то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл.4
ал.3 от договора за поръчителство). Или, срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на 687,50
лв., ищецът - потребител не е получил каквато и да било услуга.
С оглед установеното, че сумата за възнаграждение на поръчител е
била заплатена по сметката на „***“ *** за погасяване на дълга по процесния
договор за кредит, то при установената липса на основание за плащането й,
съдът счита, че материално-правно легитимиран да отговаря по иска е именно
ответното ***.
Ищецът е направил надлежно изменение на размера на предявения иск,
допуснато от съда, като претенцията му е за сумата 73,33лв. – писмена молба,
приложена на л.117 от делото. С оглед установеното от ВЛ плащане от страна
30
на ищеца по договора и съществуващото за него задължение за връщане
само на чистата сума по предоставения кредит - 750лв., съдът приема, че
искът се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен за
сумата от 73,33лв. Недължимо платени се явяват сумите за договорна лихва
и сума по договор за поръчителство –общо сумата от 73,33лв. Следва да се
присъди законната лихва
По отношение разноските по делото : При този изход на делото на
ищеца следва да се присъдят в цялост разноските, които е направил съгласно
списъка –л.126 от делото.Същите възлизат на сумата 50лв. - държавна такса,
200лв. - разноски за ВЛ.
На ***., който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
дължимото адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба ***
се изчислява на 300лв. Или, следва да се присъдят разноски в общ размер
550лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „*** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.“***“, №*** ДА ЗАПЛАТИ на
С. Р. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, със съдебен адрес: гр. ***,
ул.„***, сумата от 73,33лв., представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.“***“, №*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***., ЕГН **********, адрес: гр.***, ул.“***, като процесуален
представител на С. Р. С., сумата от 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК „*** с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул.“***“, №***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. *** направените по делото разноски в
общ размер 250лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
31
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
32