Решение по дело №16958/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8563
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20181100516958
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                                                 КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 16958 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

С решение от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 57878/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 – ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.К.Ж., Т.Ж.Х. и Д.Ж.Д., в качеството им на наследници на Ж.Д.Ж., дължат на „Т.С.” ЕАД следните суми: 505.62 лв., от които 485.90 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ”******, гараж № 29; 19.72 лв. – главница за дялово разпределение; 63.22 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2013 г. до 25.04.2016 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 25782/2016 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 514.05 лв., а искът за лихва за разликата до пълния предявен размер от 67.20 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.” ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците В.К.Ж., Т.Ж.Х. и Д.Ж.Д., чрез адв. Е.П.. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Депозирана е и писмена защита, в която са развити подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение.

            Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД не изразява становище по въззивните жалби.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.  

Доказано е също така, че първоначалният ответник Ж.Ж. е бил собственик на процесния имот – гараж № 29, находящ се в гр. София, район ”Студентски”, ул. „******, с аб. № 062219 - това обстоятелство се установява от приложените по делото докуметни, а именно: Нотариален акт № 003, том II, рег. № 3013, дело № 181 от 2003 г., за покупко-продажба на недвижим имот, видно от който на 23.12.2003 г. Ж.Ж. е закупил горепосочения недвижим имот. Тъй като Ж.Ж. е починал в хода на производството, на негово място са били конституирани наследниците му – жалбоподатели пред въззивния съд, които не оспорват обстоятелството, че са станали съсобственици на процесния имот. Ето защо, въз основа на доказателствата по делото, следва да се приеме, че ответниците В.К.Ж., Т.Ж.Х. и Д.Ж.Д. се явяват потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно те са задължени лица за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е приел и първоинстанционният съд.   

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно известно на съда. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците В.К.Ж., Т.Ж.Х. и Д.Ж.Д., респ. техния наследодател, са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца и ответниците В.К.Ж., Т.Ж.Х. и Д.Ж.Д. с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.   

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД.   

В случая етажните собственици на процесната сграда, след взето решение на проведено Общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.с.” ЕООД. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост – ПУРНЕС /в приложима редакция – Изм. - ДВ, бр.76/1978 год., понастоящем отм./, изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава въпроси, свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали ответниците са дали съгласие за сключването на такъв договор не води до извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на взетото решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. Ако ответниците оспорват редовността на проведеното общо събрание за тях е съществувал друг ред за защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по реда на ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна на решението на ОС, следва да се приеме, че сключения с „Т.С.” ЕООД договор от 26.07.2002 год. обвързва и ответниците, доколкото се установява, че същите са потребители на топлинна енергия, като съпритежатели на индивидуален обект в процесния блок /придобит по наследство/.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, се установява, че начисляваните суми за топлоенергия за процесния имот и за исковия период – 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: сградата се захранва от една абонатна станция; ищецът е отчислявал за своя сметка технологични разходи на абонатната станция; за процесния период ответниците, респ. техния наследодател, не са осигурили достъп на фирмата за дялово разпределение за проверка, поради което за този период е изчислен служебен разход на максимална мощност на едно отоплително тяло с мощност 1260 Вт; в имота не се е ползвала топла вода; изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отоляемия обем на имотите по проект в сградата; в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция съгласно БДС 1434-2001 и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците, респ. техния наследодател, топлоенергия в определено количество.

Не следва да бъдат обсъждани възраженията на жалбоподателите относно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, тъй като са направени за първи път в писмената защита. В този смисъл следва изрично да се подчертае, че докато е траело изслушването й, съдебно – техническата експертиза не е била своевременно оспорена - арг. чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, нито е било поискано назначаването на допълнителни или повторни заключения. На следващо място следва да се посочи, че заключението на приетата от първоинстанционния съд СТЕ е достатъчно пълно и ясно и не възниква никакво съмнение за неговата правилност. Само за пълнота трябва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответниците, респ. техния наследодател, са осигурявали достъп до имота през целия исков период, като проверката от служителите на „Т.с.“ ЕООД е била осъществена близо две години след исковия период. Следователно при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи.

По отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като то напълно кореспондира с останалите данни по делото, като съгласно същото за периода от 01.04.2013 г. до 30.04.2015 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 485.90 лв. /от които 44.88 лв. за сградна инсталация/, а претендираните суми за разход за отчитане на уредите за дялово разпределение възлизат в размер на 19.72 лв.

Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочените размери и при липсата на самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение в частта му по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема, че акцесорната претенция за периода от 31.05.2013 г. до 25.04.2016 г. се явява основателна за размера от 63.22 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.

В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното решение.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 57878/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 – ти състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от „Т.С.“ ЕАД трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

                                                                                                                   2/