Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С. ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Т. БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Петър П. като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 465 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №2253 от 08.11.2019 г. по гр.д. №9573/2017
г. Плевенски Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по иска, предявен от М.М.Д., ЕГН: **********, по отношение на Й.С.Г., ЕГН **********,
С.С.Г., ЕГН **********, С.П.Н., ЕГН **********, М.Ц.Д.,
ЕГН **********, П.М.Д., ЕГН **********, Т.М.Д., ЕГН **********, В.Т.Г., ЕГН **********
и С.И.Ц., ЕГН **********, П.Н.Я., ЕГН **********, Я.Н.Н.,
ЕГН **********, З.П.Н., ЕГН ********** и Ц.П.Н., ЕГН **********; В.Н.М., ЕГН **********,
Й.Н.А., ЕГН **********, Г.Т.М., ЕГН **********, И.Н.М., ЕГН **********, Н.П.М.,
ЕГН **********, Т.П.М. ЕГН **********, И.Е.С., ЕГН **********, В.Г.Н., ЕГН **********,
К.И.М., ЕГН **********, К.Г.М., ЕГН **********, П.Г.М., ЕГН **********, Т.Г.Н.,
ЕГН **********, С.П.Н. - П., ЕГН********** и И.П.Н., ЕГН **********; Д.К.П.,
ЕГН **********, И.К.М., ЕГН **********, че Д. М.Х., б.ж. на гр. Т., поч. на 27.08.1972
г., е бил собственик към момента на
кооперирането им, на земеделски земи с площ от 13, 667 дка в
землището на гр.Т. /които са част от
общо възстановените на всички наследници
на М.Х.Б. 47,371 дка, съгласно решения на Общинска служба Земеделие-гр. Долна Митрополия
№16 000/20.05.1998 г., № 84/23.05.2001 г. и № 15 000/20.05.1998 г.
земеделски имоти в землище гр. Т., общ. Д. Митрополия /, а именно:
1. НИВА в м. *** от 4,500 дка., при съседи:Г.Я., П.Д. и П. Т.Д. и път,
2. НИВА в м. *** от 4,000 дка., при
съседи: К.Я., И. И. М., К.Х.Ч. и Д.С.,
3. ЛОЗЕ
в м. *** от 1,500 дка., при съседи:И. К., П., И.М. и Г.П.К., което е една
трета част от лозе, цялото от 4,5 дка., при съседи:Г.Я., Г. П., И. К. и П.,
4. НИВА
в м. *** от 3,667 дка., част от нива, цялата 7 дка., при съседи: път, И. Л.,
Д. П. и Л.Е.. И
5. ½ идеална част от НИВА в м. *** от 4 дка., при съседи: С. П., В.Д.М., н-ци на И.Н.М. и Г.
П.М.,
а за ½ идеална част от НИВА в м. *** от 4 дка., при съседи: С. П., В.Д.М., н-ци на И.Н.М. и Г.
П.М. е ОТХЪВРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.3 ГПК М.М.Д., ЕГН: ********** да плати на З.П.Н., ЕГН **********
сумата от 67,92 лв. - направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Недоволна
от решението в отхвърлителната му част е останала ищцата
М.М.Д.
и е подала въззивна жалба срещу него с искане да бъде
уважен иска и за другата ½ идеална част от НИВА в м. *** от 4 дка.
Твърди се, че в ТКЗС с общо 44.283 дка земи /в т.ч. и процесните
имоти/ е влизал само Д. М.Х., не и С.П.Х.. Сочи се, че поради тази причина не е
искано възстановяване на собствеността на наследници на С.П.Х..
Във
въззивната жалба не се съдържат доказателствени
искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ответниците
в първоинстанционното производство, но никой от тях
не е подал отговор в срок.
С
определение №746 от 15.07.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и за разглеждането
ѝ е насрочил о.с.з. на 27.08.2020 г. от 10.00 часа.
Отрязък от
съответното съобщение, изпратено до К.И.М., се е върнал на 28.07.2020 г. с
отбелязването, че е връчено на 24.07.2020 г. на сина ѝ К.Г.М. и че К.И.М.
е починала на 01.04.2020 г.
С разпореждане
от 30.07.2020 г. съдът е изискал справка от ЕСГРОАН дали и кога е починала К.И.М..
Такава справка е предоставено по делото на 31.07.2020 г. и от нея е видно, че
действително К.И.М. е починала на 01.04.2020 г.
С определение
№260000 от 07.08.2020 г. съдът е:
СПРЯЛ
на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК производството по в.гр.д. №465/2020 г. по
описа на Плевенски Окръжен съд, поради смъртта на К.И.М., настъпила на
01.04.2020 г. и е
УКАЗАЛ
на М.М.Д., че следва в 6-месечен срок от връчване на
съответното съобщение да представи
у-ние за наследници на К.И.М. и
да посочи техните адреси, за да
бъдат конституирани тези наследници в производството и то да продължи своя ход.
УКАЗАЛ
на М.М.Д., че ако в указания 6-месечен срок не
представи у-ние за наследници на К.И.М. и не посочи техните адреси, делото
ще бъде прекратено.
На
02.09.2020 г. по делото е постъпило заявление от Д.Г.Ж. във вр.
със съобщение по делото, получено от К.Г.М..
Към заявлението са приложени препис-извлечение от акт за смърт на К.И.М. и
у-ние за наследниците на същата. От първото е видно, че К.И.М. е починала на 01.04.2020
г., а от второто – че нейни наследници са синът ѝ К.Г.М. /който участва
на собствено основание в настоящото производство/ и дъщеря ѝ Д.Г.Ж.. В
заявлението са посочени адресите на двамата.
Доколкото
заявлението не е надлежно оформено и съдът предполага, че изхожда от
неучастващо в производството лице, е разпоредено да
се направи справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. относно смъртта на К.И.М.
и нейните наследници. Такава справка е направена и потвърждава, че К.И.М. е
починала на 01.04.2020 г., както и че нейни наследници са К.Г.М. и Д.Г.Ж..
С
определение №260481 от 10.12.2020 г.
съдът е:
ВЪЗОБНОВИЛ
производството по
в.гр.д. №465/2020 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
ЗАЛИЧИЛ
като въззиваема К.И.М., починала на 01.04.2020 г. и е
КОНСТИТУИРАЛ
като въззиваеми нейните наследници
К.Г.М., с ЕГН: ********** /участващ и на собствено основание/ и Д.Г.Ж., с ЕГН:**********.
НАСРОЧИЛ
делото в о.с.з. за 28.01.2021 г. от 10.30 часа.
В о.с.з.
на 28.01.2021 г. процесуалният представител на М.М.Д.
– И. Н. Д. е заявил, че през 1956 г. в ТКЗС е влязъл Д. М.Х., като е внесъл и
земите на С.П.Х..
Въззиваемата
В.Т.Г. заявява, че не ѝ е ясно какво точно иска въззивницата.
Въззиваемият
З.П.Н. счита, че спора не го засяга.
Останалите
въззиваеми не са взели никакво становище.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно
от заявление вх. №15963/03.02.1992 г. /на стр.203 от гр.д. №9573/2017 г./, М.Д.М.
/баща на ищцата, сега въззивница/ е поискал да бъде
възстановена на наследниците на Д. М.Х. /дядо
на М.Д./ собствеността върху общо 44.871 дка, в т.ч. и нива от 4 дка в м. ***.
Не
е спорно, че за възстановяване собствеността на наследниците на М.Х.Б.
/прадядо на М.Д./ е подадено заявление вх. №15293/15.12.1991 г., както и че по
тази преписка са възстановени общо 47.371 дка.
Видно
заключението на ВЛ инж. С.С., процесните
имоти – общо 17.676 дка, за които се отнасят Протокол от 26.11.1945 г. по ч.гр.д. №
843/1945 г. по описа на Плевенски Околийски Съд /за 13.676 дка/ и договор от
26.04.1946 г. с нотариална заверка на подписите /за 4 дка/,
са част от имотите – общо 47.371 дка, възстановени на наследници на М.Х.Б. по
заявление вх. №15293/15.12.1991 г. Това експертно заключение предпоставя извода за наличие на спор за материално право и
обуславя допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Между страните не е
спорна активната и пасивната им процесуална легитимация и тя се установява от
съответните у-ния за наследници.
Спорен по
същество, с оглед предмета иска и предмета на въззивно
обжалване, е въпросът дали към момента на масовизацията процесните 4 дка в м.
*** в землището на с. Т. са били собственост на Д. М.Х. или на неговия баща М.Х.Б..
За да легитимира своя дядо Д. М.Х. като собственик към момента
на масовизацията на процесните 4 дка в м. ***, М.Д.
се е позовала на договор от 26.04.1946 г.
с нотариална заверка на подписите. По силата на този договор Д. М.Х. и съпругата
му С.Д. М. са дали в замяна на С.а Д.М.
следните техни имоти: Нива в
землището на с. ***, в м. *** от 2 дка, при съседи: П.С., С.Д.,
път и Д.А. и Нива в землището на с. ***,
в м. *** от 2 дка, при съседи: Д.А.а, н-ци на Д.П., Д.
М. и път, а са получили в замяна от С.а Д.М.
следния неин имот: Нива в
землището на с. Т., в м. *** от 4 дка, при съседи: С. П., В.Д.М., н-ци на И.Н.М. и Г. П. М..
Договорът
не съдържа данни за произхода на собствеността върху двете ниви от по 2 дка в
м. ***. Остава неясно как двамата съпрузи са ги придобили. Следва да се
отбележи, че при сравнение на съседите, не се установява идентичност между тези
2 ниви от по 2 дка в м. *** и нивата от 4 дка в м. ***, която Д. М.Х. е получил
в дял при делбата на недвижими имоти, останали в наследство от М.Х.Б., съгласно
Протокол от 26.11.1945 г. по ч.гр.д. № 843/1945 г. по описа на Плевенски
Околийски Съд. В отговора си В.Г. твърди, че заменените две ниви са били зестра
на С.Д. М. от нейния баща, но не са събрани доказателства в този смисъл.
Договорът
не съдържа и данни за произхода на собствеността върху нивата от 4 дка в м. ***.
Остава неясно как С.а Д.М. я е придобила. Следва да се отбележи, че тя, макар и
да е дъщеря на М.Х.Б., не е участвала при делбата на недвижими имоти, останали
в наследство от него, съгласно Протокол от 26.11.1945 г. по ч.гр.д. № 843/1945 г.
по описа на Плевенски Околийски Съд.
Наследниците
на М.Х.Б. не са оспорили договора от 26.04.1946 г. В обжалваното решение е
прието, че той легитимира Д. М.Х. и съпругата му С.Д. М. като съсобственици при
равни права на нивата от 4 дка в м. ***. Плевенски Районен съд се е позовал на чл. 1 от Закон за уреждане на правата на купувачи на
недвижими имоти с частни договори, съгласно който частните писмени договори за
продажба или обещание за продажба на недвижими имоти, сключени след 6 декември
1941 г. до края на 1946 г., прехвърлят
правото на собственост от момента на вписването им по реда на чл. 1 от Закона
за привилегиите и ипотеките, ако при влизането на този закон в сила купувачът
се намира във владение на имота въз основа на договора и ако в 6-месечен срок от
тази дата поиска вписването.
По делото обаче, няма твърдения, а още по-малко доказателства
за вписването на договора от 26.04.1946 г. по надлежния ред, т.е. за
прехвърлянето на собственост с него, което означава, че договорът установява
само начало – от 26.04.1946 г. на съвладението на
двамата съпрузи върху нивата от 4 дка в м. ***.
М.М. обаче не се е позовала на изтекла в полза само на Д. М.Х. 10-годишна придобивна давност, която да го е направила изключителен собственик на нивата към
1956 г., когато се твърди, че е внесена от него в ТКЗС. Релевантно в т.см.
владение не е и доказвано по делото. Само по себе си внасянето на имота в ТКЗС
от един от съсобствениците му не го легитимира като изключителен собственик на
целия имот. Следва да се отбележи, че ако придобивната
давност беше релевирана като основание за придобИ.е правото на собственост, то както приема съдебната
практика, тази давност не се счита за прекъсната от включването на имота в
ТКЗС.
В заключение – въззивната
инстанция намира, че договора от 26.04.1946 г. не легитимира Д. М.Х. като
собственик на ½ ид.ч. от нивата от 4 дка в м. ***
към момента на масовизацията през 1956 г., а още по-малко като собственик и на другата ½ ид.ч.
от нея, т.е. на цялата нива. Този извод обосновава неоснователност на въззивната жалба, без да влошава положението на въззивницата, доколкото първоинстанционното
решение в частта му, с която се признава за установено, че Д. М.Х. е бил собственик
на ½ ид.ч. от нивата от 4 дка в м. *** към
момента на кооперирането ѝ, е влязло в сила като необжалвано.
Тук
е мястото да се отбележи, че ако наследниците на С.Д. М. черпят самостоятелни
права от договора от 26.04.1946 г. и/или от изтекла в нейна полза придобивна давност, начиная от
26.04.1946 г., е следвало да встъпят главно в процеса и да предявят иск срещу
двете страни в него. Следва да се каже и това, че пропускът ½ ид.ч. от нивата да се заяви за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ на наследниците на С.Д. М. няма как да бъде компенсиран чрез признаване
правото на собственост върху тази ½
ид.ч. в полза на наследниците на съсобственика
ѝ Д. М.Х. и то в спор с наследниците на М.Х.Б.. Без значение е и как е
процедирал съда по аналогични спорове, инициирани от наследниците на други
участници в делбата от 1945 г. на наследството на М.Х.Б..
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение
№2253 от 08.11.2019 г. по гр.д. №9573/2017
г. по описа на Плевенски Районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: