Определение по дело №2354/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2705
Дата: 16 октомври 2018 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20183100502354
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  /        .10.2018год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 16.10.2018 година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана ХРИСТОВА   

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №2354 по описа за 2018 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на К.Я.Х., ЕГН ********** срещу решение №3090/29.06.2018г., постановено по гр.дело №1156/2018г. по описа на ВРС, с което предявения от него срещу Община Аксаково иск за заплащане на сумата от 3348,40 лева, представляваща законна лихва за периода от 22.12.2006г. до 14.11.2017г. върху главница от 2724,72 лева, която главница представлява подлежаща на възстановяване заплатена сума, е отхвърлен като неоснователен. Жалбопoдателят счита, че решението е неправилно,  незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че  законната лихва върху платената цена за имота, се дължи от датата на писмената покана за връщането на обезщетението. Счита, че след настъпване на евикцията, продавачът дължи от датата на плащането по сделката платената цена и законна лихва върху нея, тъй като договорът се счита за развален от този момент, което настъпва с решението по евикцията.  Твърди, че съдът се обосновал с изцяло неотносима квалификация по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, касаеща непозволеното увреждане и неотносимо към настоящия казус решение на ВКС. По изложените съображения моли да бъде  отменено  изцяло решение № 3090/ 29.06.2018 г. по гр.д. № 1156/ 2018, 26 състав, ВРС като неправилно, незакносъобразно и необосновано, и на негово мяст да бъде  постановено друго, с което Община Аксаково, ЕИК *********, представлявана от Атанас Костадинов Стоилов- кмет бъде осъдена да заплати на осн. чл. 86 от ЗЗД на К.Я.Х., ЕГН **********, сумата от 3348,40  лева, представляваща законна лихва за период от 22.12.2006 г. до 14.11.2017 г. върху сумата от 2724,72 /две хиляди двадесет и четири и седемдесет и две стотинки/ лева, подлежаща за възстановяване заплатена сума, представляваща утвърдена оценка за имот Заповед № 913/ 13.12.2006 г. на Кмета на Община Аксаково, ведно със законна лихва от момента подаване на настоящата искова молба до окончателното заплащане на сумата, както и съдебно-деловодните разноски за съдебните инстанции по държавни такси и за адвокатски такси по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Моли също така да се приеме, че поддържа неприетото от първоинстанционният съд искане за назначаване на Съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице да изчисли размера на законната лихва за периода от 22.12.2006 г. до 14.11.2017 г. върху сумата от 2724,72 лева. В случай, че Съдът има специалните знания сам да изчислява същата за проверка при обсъждането на доказаността й в частта на размера, то СИЕ би се оказала безпредметна и не би имало нужда от нейното назначаване. Ако Съдът прецени, че направеното и поддържано с въззивната жалба искане за назначаване на СИЕ следва да се допусне, моли да се определи размер и срок за заплащане на депозит за вещо лице.

            Ответната по жалбата страна –Община Аксаково, чрез депозирания писмен отговор оспорва въззивната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно. Изразява становище за недопустимост на доказателствените искания, като моли същите да бъдат отхвърлени. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК  изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че не е небходимо назначаванто на СИЕ с посчея в жалбата предмет, тъйкатоприоснователност на претенцията, нейният размер бимогъл да бъде изсчислен от съда с помощта на лицензирания програмен продукт „Апис Финанси“ , използван във ВОС.

 

Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито о.с.з. въззивна жалба вх.№46683/10.07.2018г. на К.Я.Х., ЕГН ********** срещу решение №3090/29.06.2018г., постановено по гр.дело №1156/2018г. по описа на ВРС.

ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на СИЕ с посочения предмет.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на            21.11.2018г. от 09.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.