Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022 22.02.2021 г. гр. **
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ** ПЪРВИ СЪСТАВ
На 28.01.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков гр. дело № 428 по
описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск
по чл. 258, във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ), подадена от ищеца Д.И.А. против ответницата Н.П.П. се твърди, че през месец май 2018 г. страните сключили устен
договор за изработка, съобразно който ищецът, в качеството на строител,
трябвало да събори полурухнал стар навес, находящ се в дворното място на
ответника в гр. **, на ул. „**, да разчисти терена и на негово място, с нови
бетонови основи, да изгради навес с размери 4x5 метра, с три стени и камина в
него, който навес да бъде без таван, с покривна конструкция от гредоред,
покрита с керемиди и етернит. Ищецът твърди, че се договорили с ответницата за
работата да му бъде изплатена сумата от 1800 лева, като срокове за изработката
и за плащането не били уточнени. При договарянето присъствал **, който често
присъствал и при изпълнение на строителството. Поръчката била изпълнена за около
три месеца, основно през почивните дни, когато ответницата си идвала в ** (тя
живеела в гр. София), като материалите били за нейна сметка. Твърди също така,
че през време на изпълнението Н.П. присъствала на обекта и нямала забележки по
изпълнение на строителството, както и за поправяне на отделни детайли или на
цялостния продукт от строителството. При довършването на камината в нейно
присъствие направили проба със запалени хартии, която проба показала, че
коминът тегли добре и не връща дим обратно. Извършените от ищеца дейности при
изпълнение на изработката били следните: събаряне и разчистване на стар навес с
размери 4X5 м., изкопни работи за основи с размери 0,40 х 0,30 х 13 м.,
оплитане и полагане на арматура за бетоновите основи 13 м., бъркане на бетон и
наливане на основи, почистване на стари тухли от хоросан, градеж с тухли
единички на околни стени за навес 13x2,50 м., изграждане на камина с комин за
барбекю, полагане гредоред за покривна конструкция, полагане летви върху
гредоред и на керемиди върху летвите - 10 кв.м., полагане дъски и закрепване
етернит върху дъсчена обшивка над гредореда - 10 кв.м., почистване на терена от
строителни отпадъци. Твърди, че на по-голямата част от извършване на горните
дейности, ответницата Н.П. присъствала и не била отправяла забележки относно
работата на ищеца, който от своя страна, се стараел да задоволи всички искания
относно постройката, включително и да предвиди място за прозорец, да монтира
прозорец (стара дограма) на едната от стените на навеса, да направи дървени
рафтове, които да послужат за полици. Твърди още, че след приключването на
работата Н.П. я приела, поканила свои гости от София и отпразнувала новата
придобивка - навес с камина, но не
заплатила на ищеца никаква част от договорената сума, като му обяснила,
че имала земеделски земи в с. **, общ. **, и след като вземела рентата от тях,
щяла да му плати. Ищецът твърди, че е изтекла почти година от свършването на
работата и след като настоял да си оправят сметките, защото не било изпълнено
никакво плащане от страна на ответницата, тя подала срещу него сигнал до РУ - **
за кражба на ключове, изнудване и закана с убийство, по който сигнал била
образувана предварителна проверка по преписка № 375000-5839-16.05.2019 г.,
прекратена с Постановление № 518/14.06.2019 г. на РП - **. Тъй като ищецът
устно бил предупреден да не влиза в пререкания с нея, той повече не и се
обадил, но ответницата не заплатила нищо за положения от него труд. Моли съда,
да осъди ответницата Н.П.П. да заплати на ищеца Д.И.А., с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 1800 лв., представляваща възнаграждение за изпълнената от
него и приета от ответника работа, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. С Протоколно определение от 28.01.2021 г. съдът е допуснал
изменение на размера на предявения иск от 1800 на 1050 лева.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Н.П.П., чрез адв. Р.Л. от САК,
в който се оспорва изцяло иска, като неоснователен. Оспорват се твърденията на
ищеца за това, че ответникът дължал сумата от 1800 лева на ищеца в качеството
му на изпълнител по неформален договор за осъществяване на строително-монтажни
работи (СМР). Излагат се съображения от фактическа страна, че ответницата имала
имот в гр. **, като през 2018 г. и се наложило да ремонтира къщата. От познати
разбрала за ищеца, когото и представили като бай **“ - майстор строител.
Изненадала се като видяла един доста възрастен човек, над 80 години, но се
съгласила. Уговорката била, че ще и направи ремонта за 300 лева с нейни
материали. В хода на работата обаче, ищецът поискал още 900 лева, които впоследствие
намалил на 700 лева. Така щяла да плати за ремонта 1000 (хиляда) лева, като се
уговорили да му заплаща според свършената работа, на части. За няколко седмици
му дала 500 лева на ръка. Нямали договор, всички уговорки били устни, като даже
му помагала за ремонта чисто физически. В един момент Д.А. и казал, че бил
приключил с ремонта, но се оказало, че ремонта не бил завършен и ответницата му
казала, че няма да плати за несвършена работа. Така се стигнало и до
постоянните посещения на Д. у тях - идвал постоянно в моментите, в които се
прибирала от София в **. Заплашвал я с думите - „Дай си ми парите, за които се
договорихме. Ще взема други мерки“. Ответницата твърди, че ищецът не бил
свършил ремонта качествено, което му казала и на него. След посещенията в дома
и започнал телефонен тормоз, като пред свидетели ищецът я заплашил, че ще я
набие и гръмне с пушка. Твърди също така, че освен, че ремонтът не бил
завършен, това, което ищецът бил работил, било в окаяно състояние. Според
уговореното между тях, тя дължала заплащане само и единствено ако осъществената
работа била качествена. В никакъв случай не можело да се говори за качествен
ремонт и за допълнително заплащане на каквато и да е сума пари. Ремонтираната
част от имота наистина била в по-лошо състояние отколкото била преди намесата
на Д.. Описаните от ищеца ремонтни дейности не били осъществени изцяло. Не било
вярно твърдението, че не била правила забележки – напротив, участвала в
работата активно. Д. бил взел за работата си 500 лева и я оставил недовършена.
За заплахите на Д.А. към нея се наложило да пусне жалба в РУ - **, като
помолила органите на реда да го предупредят да не се доближава до дома и.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12
от ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, че през месец май 2019 г. са сключили устен договор за изработка, съобразно който ищецът
(като физическо лице, извършващо по възложение услуги в областта на строителни
и ремонтни дейности – „майстор“) е трябвало да събори полурухнал стар навес,
находящ се в дворното място на ответника в гр. **, на ул. „**, да разчисти терена
и на негово място, с нови бетонови основи, да изгради навес с размери 4x5
метра, с три стени и камина в него, който навес да бъде без таван, с покривна
конструкция от гредоред, покрита с керемиди и интернит.
В показанията си свидетеля ** сочи, че живеел срещу имота на ответницата и познавал страните,
като съграждани. Свидетелят твърди, че стара постройка - овчарник, намираща се
в имота на ответницата е била съборена от ищеца Д.А., който на нейно място
изградил нова постройка с три стени, като основите на тази постройка били
изградени от „бутобетон“, а стените и нагоре били изградени от стари тухли,
които ищецът почистил от стария хоросан. Постройката била покрита отгоре с етернит
и керемиди върху двускатен покрив, изпълнен от греди, летви и дъски. Свидетелят
твърди, че не е виждал друг човек да помага на ищеца Д.А.. Твърди също така, че
не е чувал ответницата Н.П. да е имала претенции за строителството. Свидетелят
твърди също така, че е виждал друг човек –„ майстор по мивки и по теракот“ да работи в имота, но не знае дали е работел
в къщата или на постройката.
От показанията на свидетеля ****, който сочи, че е
дългогодишен приятел на ответницата се установява, че ответницата имала имот в гр. **, в който свидетеля бил ходил,
около десетина пъти. Свидетелят ** твърди, че ответницата си е правила барбекю с
размери 4 на 3 м., около 12 квадрата, което представлявало стара постройка, зид
- метър и половина, надградена впоследствие не повече от 40-50 см., с поставена
покривна конструкция от дъски, греди и керемиди. Свидетелят твърди, че отишъл
една вечер, преди месец, да провери за какво става въпрос и видял, че покривът
отвсякъде свети – „Беше вечерта, пълнолуние, то нагоре всичко свети, нагоре
всичко дупки, керемиди, всичко. … Покривната конструкция на сградата е
летвички, наредени и керемиди отгоре, както се нареждат керемиди. Има дървени
греди, големи 20 на 20 см, талпи и съм сигурен, че той сам няма как да ги
вдигне тези греди. Може да са 15 на 15 см. … „Освен керемиди няма друг материал
върху покрива. Той е стара постройка, дигната 40 – 50 см. Може някъде да
бъркам, ние ходихме 9 – 10 часа вечерта беше“.
По делото е допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза, като при отговорите на
поставените въпроси вещото лице дава следното заключение:
Сградата - навес е завършена и е с размери 3,60 / 3,90 м
и височина 2,00 м. Тя се намира на границата на източната и южната регулационни
граници на поземлен имот в гр. ** на ул. „**собственост на ответника. По цялата
източна регулационна граница е имало стопански постройки и навес, по данни на
собственика, които към момента на огледа са съборени изцяло и не съществуват в
имота. Сега е изпълнен навес с три ограждащи тухлени стени от преобладаващо
останали запазени строителни материали от събарянето на стопанските постройки,
като: тухли, керемиди, етернитови плоскости, дървен материал – валки и летви,
дървен прозорец. Собственикът на имота е закупил единствено нови греди, които
са част от покривната конструкция на сградата - навес. Част от тухлените стени
са съществуваща огР.с каменна основа и със ст.бетонови основи, и зидария по
двете регулационни граници на имота /източната и южната/. Надзиждани са със стари
тухли само зидове с височина 0,50 м за оформяне на двете стени на навеса
/източна и южна/. Нова цялостна стена от тухлена зидария е само северната
фасада на навеса с размери 3,60 / 2,00 м. На същата стена е монтиран прозорец -
стара дървена дограма. Само на този зид е изпълнена нова ст.бетонова основа.
Изпълнен е двускатен покрив с дървена носеща конструкция, която е от стари
валки – 17 бр. и новозакупени дървени греди с размери 12/12 см – общо 5 бр. и 3
бр. дървени колонки с височина 0,50 м с размери 12/12 см. Върху тази дървена
носеща конструкция са наковани на източния скат 11 бр. стари летви с широчина
10 см, а на западния скат 7 бр. стари летви с широчина 5 см. Върху летвите на
източния скат е положено покритие с размери 4,10 / 4,00 м от стари здрави
етернитови плоскости, а на западния скат с размери 4,10 / 4,00 м е положено
покритие от стари здрави керемиди. Под навеса е изпълнен нов ст.бетонов плот с
размери 1,35/0,90/0,07 м., върху който е иззидано барбекю от стари тухли и
монтиран комин, който е от стар материал.
Вещото лице е извършило замерване на място на
количествата СМР на новоизградена сгР.- навес в гр. ** на ул. „**собственост на
ответника. Видовете и количествата на СМР са посочени в Приложение № 1.
Остойностяването е извършено по средни пазарни цени в строителството /само за
труд/ взети от Справочника на „Стройексперт” ЕООД гр. София - кн.2/2018 г. -
м.юли 2018 г. и от проучвания в строителни фирми от гр. Стара Загора. Видно от
Приложение № 1 общата стойност на извършените работи в имота /само за труд по
цени от 2018 г./ е дадена в Приложение № 1 и възлиза на 1 050 лв. без печалба и
ДДС /Словом: Хиляда и петдесет лева/.
Построената в имота на ответницата сг**- навес е
новопостроена сг**с три ограждащи тухлени стени, двускатна дървена покривна
конструкция покрита с керемиди и етернитови плоскости, с изградена
камина-барбекю в него и представлява нов строеж. Тя не е ремонт на стара
стопанска сграда. В съседство на новоизградения навес няма съществуваща сграда,
която продължава да съществува. Всички стари стопански постройки в имота са
съборени към датата на огледа от експертизата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на възнаграждение за
извършена работа по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, по който активно легитимиран като
ищец е изпълнителят на изработката, а пасивно легитимиран като ответник е
поръчващият. Съгласно нормата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а според чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
От събраните по делото доказателства се установи, че
страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по което ответницата
в качеството си на възложител е възложила на ищеца в качеството му на
изпълнител да осъществи строителни дейности по събаряне на полурухнал стар
навес, находящ се в нейното дворното място на адрес: гр. **, ул. „**,
разчистване на терена и изграждане на негово място, с нови бетонови основи, на
навес с размери 4x5 метра, с три стени и камина в него, който навес да бъде без
таван, с покривна конструкция от гредоред, покрита с керемиди и интернит.
Между страните е налице спор относно обстоятелствата -
дали се касае за строеж или ремонт на съществуваща стара стопанска сграда,
довършена ли е била поръчката, респ. прието ли е било изработеното, какво е
било договореното възнаграждение и имало ли плащане на част от него.
В случая, изпълнението на договорените строително-монтажни
работи по видове, количество и цена се установява от заключението на вещото
лице по приетата съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира, като
изготвено добросъвестно и компетентно отговарящо на поставените въпроси. Заключението
кореспондира напълно с показанията на свидетеля **, на които съдът дава вяра,
тъй като се основават на преките и непосредствени впечатления на лицето и
липсват индиции, че свидетеля е заинтересован от изхода на делото.
Релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД
е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо предаването на
готовия резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено одобрение. В случая,
данните по делото сочат, че е налице мълчаливо изразено одобрение от
възложителя. Обстоятелството, че до постъпване на писмения отговор на исковата
молба - 09.09.2020 г., възложителят не е отправил никакви възражения срещу
изработеното, също подкрепя извода, че мълчаливо е приел работата.
В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетеля
****, тъй като са вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Неправдоподобно е твърдението на свидетеля, че
след като е отишъл да види строежа месец преди делото към 9-10 часа вечерта,
т.е. през тъмната част на зимното денонощие и при пълнолуние, е успял да види,
че през покрива „нагоре всичко свети“, след като в навеса няма данни за наличие
на електричество, осветление или друг източник на светлина, тъй като противоречи
на физическите закони – няма как да се процеждат лъчи светлина в посока от
тъмната стаичка към източник на светлина – пълната луна. Освен това от
заключението на СТЕ и показанията на първия свидетел се установява, че част от
покрива е покрита с етернитови плоскости, които са плътни и не дават възможност за процеждане на евентуална
светлина. Неправдоподобно е твърдението на свидетеля **, че в тъмнината
установил, че не се касае за строеж, а само надзиждане с 40-50 см. на стара
постройка, както и че покривът е покрит само с
керемиди, тъй като тези твърдения противоречат, както на заключението на вещото
лице, така и на показанията на свидетеля Камбуров.
Размерът на исканото от ищеца заплащане за труда
съответства на стойността на положения труд, установен от в.л. по средни
разценки на видовете дейности за периода на изпълнението им, поради което исковата
претенция е доказана по размер.
Не постъпиха доказателства за извършено частично плащане
по договора, съобразно твърдението от отговора на ИМ, чието доказване беше в
тежест на ответниковата страна.
Материалите от приобщената прокурорска преписка №
518/2020 г. на РП - ** не могат да се ценят като доказателствени средства в
настоящото производство, предвид факта, че са събрани по друг процесуален ред и
в друго производство.
По горните мотиви, съдът счита, че предявения иск е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, като
бъде осъдена ответницата Н.П.П. да заплати на Д.И.А., сумата от 1050 лева,
представляващи възнаграждение за изпълнената от ищеца и приета от ответника
работа, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, в
общ размер на 728 лв., представляващи 72 лв. за държавна такса, 300 лв. платени
за съдебно-техническа експертиза и 356 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, представлявана от адв. **Л. от САК, да
заплати на Д.И.А., с ЕГН **********, адрес: ***, представляван от адв. Г.Ж. ***,
сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща възнаграждение за
изпълнената от ищеца и приета от ответника работа, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.П.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, представлявана от адв. **Л. от САК, да заплати на Д.И.А., с
ЕГН **********, адрес: ***, представляван от адв. Г.Ж. ***, направените по
делото разноски, в общ размер на 728 лв., представляващи 72 лв. за държавна
такса, 300 лв. платени за съдебно-техническа експертиза и 356 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: