№ 39723
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110163038 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 230164/01.07.2025 г. от ищеца
М. С. С., с която моли да се измени Решение № 7756/01.05.2025 г. по гр. д. №
20241110163038 по описа за 2024 година на СРС, в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения, че съдът неправилно е присъдил
адвокатското възнаграждение. Същото не е съобразено с НМРАВ,
подценявало труда на адвоката, било много под минимума.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът не подава отговор на молбата по
чл.248 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
1
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице списък по чл.80 ГПК (л.149 от делото).
Решението е връчено на страната на 18.06.2025 г. ( л. 171 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 02.07.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 01.07.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК. Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.
Съдът е изложил подробно за размера на пазарното възнаграждение на
свободния пазар на адвокатски услуги и е определи това възнаграждение
съобразно Правото на ЕС. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да
се позовава на НМРАВ с оглед даденото решение в C‑438/22 по описа на СЕС.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че адвокатското
възнаграждение е определено под минимума. На първо място няма такъв
минимум. Второ, съдът изобщо не е приел за основателно възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, а е признал цялото такова възнаграждение. Затова няма как
съдът е приел възнаграждение по някакъв „минимум“, който не съществува, с
оглед свободния пазар на Общността.
Доколкото в приложения по делото договор за правна защита и
съдействие не е разграничен размерът на възнаграждението за всеки от
предявените искове – за този за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, за обезщетение за претърпени имуществени вреди и за мораторна
лихва, съдът приема, че за всяка от предоставените услуги е договорено и
платено възнаграждение в размер по 632 лева. При това положение, общия
размер на разноски за адвокат в исковото производство за иска за
неимуществени вреди, които са признати на ищеца, с оглед размера на
уважената част от иска, като съдът е присъдил сумата в общ размер на 63.20
лева (632 x 1000/10000). Исковете за имуществени вреди и за мораторна лихва
са изцяло отхвърлени и за тях не се следват разноски на ищеца.
2
Видно от мотивите на решението определеното възнаграждение е
определено пропорционално на броя уважени искови и съразмерно на
уважената част на доказания по основание иск. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, по правилата на математиката се получава присъдената
стойност.
По същество с молбата по чл.248 ГПК, ищецът се опитва да оспори
размера на присъденото възнаграждение по уважения иск и иска от настоящия
съдебен състав да уважи другите искове в производството по чл.248 ГПК,
което е недопустимо. Това се извършва в производството по реда на Глава XX
ГПК, а не по чл.248 ГПК. Както съдът прие по-горе, съдът е определил
възнаграждението в поискания от ищеца размер. Ето защо искането на ищеца
е неоснователно, тъй като съдът не е намалил неговото възнаграждение, а е го
е определил по правилата на чл.78, ал.1 ГПК, което е функция от размера на
уважените и доказани искове. А това не може да се ревизира в настоящото
производство.
Неоснователно е искането на ищеца да се присъжда възнаграждение,
съгласно НМРАВ. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г., националният съд не следва да прилага разпоредбите на НМРАВ.
При това положение, искането на ищеца да се определи възнаграждение
според цената на исковете е неоснователно. По делото има представени
доказателства, че ищецът е договорил адвокатско възнаграждение за цялото
дело. Доколкото липсват доказателства за уговорка колко е възнаграждението
за отделните искове, то се презумира, че уговореното възнаграждение е общо
за трите иска. При това положение, възнаграждението на адвоката за всеки
един от исковете се получава като от общо договорената сума са раздели на
три. Съдът не може да бъде принуден да прилага НМРАВ и да определя
възнаграждение на адвоката за всеки иск, съгласно цената му. Това е свобода
на договаряне, пазарна икономика и е следвало страните да се договорят в
договора за правна защита и съдействие. При положение, че такава уговорка
липсва, то се предполага, че за възнаграждението за всеки иск е равно на
другия. Затова съдът е разделил на три. Няма основание и логика да се
приеме, че възнаграждението по трите иска следва да се отчита
пропорционално на държавната такса по исковете. Държавната такса е
публично държавно вземане, а възнаграждението е на адвокат е въз основа на
3
договор и е частно. При положение, че страните не са се договорили за кой иск
какво възнаграждение се дължи, то на основание чл.5 ГПК съдът прилага
обичая в практиката, че възнаграждението за всеки иск е равно на другото.
Ищецът се позовава се на НМРАВ, което не е правилно, с оглед С- 438/2022 г.
Ако страните са се договорили за друго възнаграждение, то следва да са го
посочили изрично.
Същевременно, съдът не намира, че са налице предпоставките за
присъждане на допълнително възнаграждение за участие в повече от две
открити съдебни заседания.
На първо място, за да се претендира такова допълнително
възнаграждение, същото следва да е изрично посочено и уговорено в договора
за правна защита и съдействие, респ. да е посочено в списъка по чл. 80 ГПК, и
да е поискано присъждането му преди приключване на устните състезания по
делото, което в случая не е сторено, поради което и не следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за участие в повече от две съдебни
заседания. Това е така, защото списък по чл.80 ГПК служи за
индивидуализиране на разноските, за тяхната претенция, а съгласно чл.6 ГПК,
ако не са поискани такива разноски, то съдът не следва да ги присъжда.
Списъкът по чл.80 ГПК представлява имено такова искане. В този смисъл е
т.2 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
На второ място, съдът приема, че доколкото е бил сезиран с искане от
ответника за определяне на възнаграждението с оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът е изложил мотиви относно наведеното възражение.
Съдът е признал правото на ищеца да получи съдебна защита по отношение
на първия предявен иск за имуществени вреди, по отношение на който е
приел, че не се касае за иск, който се отличава с висока фактическа и правна
сложност, а със средна такава, с оглед на което и разпределянето на
разноските е с оглед уважената част от исковата претенция. В процесния
случай, по изложените вече съображения, националният съд не следва да
прилага разпоредбите на НМРАВ, включително чл. 7, ал. 9 НМРАВ относно
предвидения в същата размер на адвокатско възнаграждение за участие в
повече от две открити съдебни заседания и предвид липсата на конкретно
разграничение по отношение на заплатения размер на адвокатско
възнаграждение, не е налице основание за изменение на решението в частта за
разноските.
С оглед изложеното, молбата е неоснователна.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК с вх. №
230164/01.07.2025 г. от М. С. С., с която се иска изменение на Решение №
7756/01.05.2025 г. по гр. д. № 20241110163038 по описа за 2024 година на СРС,
в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5