№ 429
гр. Ш., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
в присъствието на прокурора М. Сл. Н.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202394 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.376 и следващите от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване
на М. Х. А., с ЕГН********** - обвиняем по досъдебно производство №100/2021 год. по
описа на РУ-Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание
“лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева, извършителят не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а с
деянието не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание, обвиняемото лице, редовно призовано се явява лично, като
изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.
Представителят на ШРП поддържа предложението и предлага на съда на
обвиняемото лице да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От приложените по делото писмени доказателства /Досъдебно производство
№100/2021 год. по описа на ОД на МВР-Ш./, преценeни поотделно и в тяхната
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемият М. Х. А. живеел в Република Турция. Тъй като не му достигал
изискуемия осигурителен стаж, за да придобие право на пенсия решил да се регистрира като
земеделски стопанин.
1
На 25.06.2018 год. пристигнал в Република България, като на следващия ден –
26.06.2018 год. попълнил и подал в Областна дирекция „Земеделие“ – Ш. анкетна карта за
регистрация на земеделски стопанин. В попълнен анкетен формуляр посочил, че в имот
номер от КВС 000026, нива с обща площ от 0.3267 хектара, находящ се в землището на
с.Божурово, община В., област Ш. ще отглежда култури. А. не започнал упражняването на
дейност като земеделски стопанин /производител/. На същата дата – 26.06.2018 год. в гр.Ш.
подписал декларация, в която посочил, че упражнява дейността от 26.06.2018 год. На
27.06.2018 год. се явил пред компетентния орган на ТД на НАП, офис Ш. и подал лично
подписаната от него Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с вх.
№270431800111175/27.06.2018 год., която се подава по силата на Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица, приета с Постановление на Министерски съвет №30/10.03.2000 год. След
като подал декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице още същия ден М. Х.
А. напуснал територията на Република България.
Впоследствие от Териториално поделение на НОИ – Ш. била извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на А., резултатите от която били
обективирани в Констативен протокол №КП-5-27-00819459/02.10.2020 год. При проверката
било установено, че М. Х. А. няма основание за осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО и били
издадени Задължителни предписания №ЗД-1-27-00819462/02.10.2020 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в
досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемия М. Х. А., даден пред съдия в
хода на досъдебното производство, както и на свидетелите М.Р.Б. А.С.М., М. М. Х., Б.А.Я.,
М.Х.М.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол
№24/01.02.2022 год., която дава заключение, че почеркът, с който са положени подписите
срещу „стоката/услугата“ получена от във фактури с номера 00001/27.06.2018 год. и
00002/20.09.2019 год. и този, с който са положени подписите, представени като сравнителен
материал от името на лицето Б.А.Я. принадлежи на едно и също лице; че почеркът, с който
са положени подписите срещу „съставил“ в същите фактури и този, с който са положени
подписите в представения сравнителен материал принадлежи на лицето М. Х. А., както и че
почеркът, с който е положен подписът срещу „подпис“ срещу изписана дата 26.06.2018 год.
в оригинал на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от името на М. Х. А.
принадлежи на лицето М. Х. А..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му, че обвиняемият М. Х. А., с ЕГН********** на 26.06.2018 год. в гр.Ш.
2
потвърдил неистина в писмена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице,
която по силата на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление на
Министерски съвет №30/10.03.2000 год. се дава пред орган на властта – НАП за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че е започнал упражняването на дейност,
като земеделски производител и на 27.06.2018 год. в гр.Ш. – ТД на НАП, офис Ш. е
депозирал писмена декларация за самоосигуряващо се лице с вх.
№270431800111175/27.06.2018 год., в която декларирал, че от 26.06.2018 год. е започнал
упражняването на дейност, като земеделски производител, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.313, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват реда и
условията за деклариране на определени обстоятелства в декларация, която се подава по
силата на определени законови разпоредби.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на престъплението е декларация, изискуема по силата
на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление на Министерски
съвет №30/10.03.2000 год. се дава пред орган на властта – НАП за удостоверяване
истинността на обстоятелството, че е започнал упражняването на дейност, като земеделски
производител и е депозирал писмена декларация за самоосигуряващо се лице с вх.
№270431800111175/27.06.2018 год., в която декларирал, че е започнал упражняването на
дейност, като земеделски производител. Изпълнителното деяние се изразя в деклариране на
неверни обстоятелства.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че декларира неверни обстоятелства, но е целял
настъпването на тези противообществени последици.
Обстоятелството, че декларираните от обвиняемия обстоятелства са неверни се
установяват от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства. В
разпита си като обвиняемо лице А. потвърждава факта, че не е осъществявал дейност като
земеделски производител и че издадените от него фактури, удостоверяващи осъществени
сделки за покупко-продажба на земеделска продукция са неистински. Това обстоятелство се
потвърждава и от останалите събрани в хода на досъдебното производство гласни
доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, а именно:
-за престъплението по чл.313, ал.1 от НК, което е умишлено законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” от сто до триста лева;
3
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК;
-с деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на самото деяние, която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството,
че деецът е декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и която е послужила за отпускане на лична пенсия на лицето. Съдът при определяне
на наказанието съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която
преценява като невисока, имайки в предвид обстоятелството, че същият е с чисто съдебно
минало, като по делото липсват данни за налагани на лицето административни наказания,
както и за други висящи производства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете
и съдействието, което А. е оказал по време на досъдебното производство – дава обяснения,
като в разпита си признава вината си и изразява съжаление за постъпката си.
Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че наложената санкция следва да
бъде определена при превес на констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства в
размер към законоустановения минимум. Съдът счита, че наказание в размер на 1000 лева
ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да се възложат и направените в хода на досъдебното
производство разноски за вещо лице в размер на 165.95 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА М. Х. А., с ЕГН**********, роден на ************* в с.Ч., община В.,
област Ш., български гражданин, средно образование, женен, пенсионер, неосъждан за
виновен в това, че на 26.06.2018 год. в гр.Ш. потвърдил неистина в писмена декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице, която по силата на Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица, приета с Постановление на Министерски съвет №30/10.03.2000 год. се дава
пред орган на властта – НАП за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е
започнал упражняването на дейност, като земеделски производител и на 27.06.2018 год. в
гр.Ш. – ТД на НАП, офис Ш. е депозирал писмена декларация за самоосигуряващо се лице с
вх.№270431800111175/27.06.2018 год., в която декларирал, че от 26.06.2018 год. е започнал
упражняването на дейност, като земеделски производител - престъпление по чл.313, ал.1 от
НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер
на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК осъжда М. Х. А., с ЕГН********** да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 165.95 лева /сто шестдесет
4
и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, като сумата от 165.95 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на
МВР-Ш., а сумата от 5.00 лева - по сметка на ШРС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от обявяването
му на страните пред Ш.ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
5