№ 68
гр. П., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230100905 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „А. за
к. на п. з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ №
**, ет.*, представлявано от Я.Б.Я., действащо чрез юрисконсулт Н. Т.,
обективираща обективно кумулативно съединени установителни претенции
по чл.422 от ГПК срещу Й. М. М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ив. Ш.“ №
**, за част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение №
368/03.04.2024 г. по ч. гр.д. № 376/2024 година по описа на Районен съд гр. П.,
а именно: 5 887, 43 / пет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и
четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 4608421 от 05.10.2022 година, сключен между „И.А.М.“ АД и
Й. М. М., ЕГН **********, заплатена от „Ф. Б.“ ЕООД на основание Договор
за предоставяне на гаранция № 4608421 от 05.10.2022 година, вземанията по
който са прехвърлени в полза на „А. за к. на п. з.“ ЕООД, чийто
правоприемник е „А. за к. на п. з.“ АД, ведно със законната лихва върху
вземането считано от датата на подаване на заявлението – 07.03.2024 година
до окончателното й погасяване; 610,59 /шестстотин и десет лева и
четиридесет и три стотинки/ лева представляваща договорна лихва, начислена
за периода от 22.10.2022 г. до 03.06.2023 г.; 841,47 /осемстотин четиридесет и
1
един лева и четиридесет и седем стотинки/ лева представляваща мораторна
лихва, начислена върху непогасената главница, считано за периода от
04.06.2023 г. до 27.02.2024 г.
Твърди се в молбата, че на 05.10.2022 г. между „И.А.М.“ АД като заемодател
и Й. М. М., ЕГН ********** като заемател е сключен договор за паричен заем
№ 4608421. Твърди се, че договорът е съобразен с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и е на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя, и съдържащ индивидуалните
условия по бъдещия паричен заем. Молителят твърди, че по силата на
постигнатите договорености като заемател се е задължил да даде на
ответникът заемополучател заем в размер на 7000 лева, който последният се е
задължил да върне чрез погасителни вноски с падеж и в размер съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Сочи, че
страните са уговорили задължение за заемополучателя да заплати и
възнаградителна лихва на заемодателя, изчислена към датата на сключване на
договора или общо сумата от 7878, 31 лева, за период 22.10.2022 г. – падеж на
първата погасителна вноска, до 03.06.2023 г.- падеж на последната
погасителна вноска.
Твърди се в молбата, че съгласно постигнатите договореност в случай на
забава на погасителна вноска, заемополучателят се е задължил и за законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава, в годишен размер- основния
лихвен процент на БНБ в сила от 01.01., съответно от 01.07. на текущата
година плюс 10 процентни пункта.
Ищецът твърди, че уговореният ГПР е в съответствие с чл. 19, ал.2 от ЗПК.
Сочи, че страните договорили в три дневен срок от подписване на договора
заемополучателят да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: - Две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря на
конкретни посочени условия; . Банкова гаранция с бенефициер- заемодателя,
при конкретно посочени условия; - Одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Сочи, че на 05.10.2022 г.
между заемополучателя и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство
№ 4608421, с който потребителят М. е възложил, а поръчителят се е задължил
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „И. А. М.“ ЕИК ****,
по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред заемодателя за
2
изпълнението на всички задължения на потребителя. Сочи, че съгласно
договора за поръчителство, последният влиза в сила в случай, че заемателят не
изпълни задълженията по договор за паричен заем в указания срок а
предостави обезпечение.
Ищецът твърди, че на 03.06.2023 г. е изтекъл крайният падеж на договора за
заем, като заемополучателят виновно не е изпълнил задължението си да върне
съгласно условията на договора за паричен заем. В тази връзка на 03.07.2023 г.
заемодателят е отправил искане в писмен вид към „Ф. Б.“ ЕООД за
изпълнение на целия дълг. В отговор, на 03.07.2023 г. поръчителят е заплатил
на заемодателя сумата от 6 877, 09 лева, с което е погасил дължимите от
ответника по процесния договор за паричен заем суми. Твърди, че с факта на
погасяване на задълженията на заемателя, поръчителят е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор.
Сочи, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за покупко- продажба на
вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от 03.07.2023 г. между „А. за к.
на п. з.“ АД /цесионер/ и „Ф. Б.“ ЕАД /цедент/, по силата на който вземането
на последния, възникнало на основание процесния договор за заем, е
прехвърлено на дружеството- ищец.
Твърди се в исковата молба, че до Й. М. е изпратено чрез „А. за к. на п. з.“ –
упълномощено от цедента „Ф. Б.“ ЕООД лице, уведомително писмо за
извършената продажба, чрез „Български пощи“ с известие за доставяне, на
посочения в договора за паричен заем постоянен адрес. Обратната разписка е
върната с отбелязване „Писмото е получено“.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства,
претендира съдебни разноски в исковото и заповедното производства.
В законоустановения срок ответникът, действащ чрез пълномощник,
представя писмен отговор, с който оспорва претенциите като недопустими и
неоснователни. Оспорва всички факти и обстоятелства, на които са основани
претенциите. Твърди, че е подписал договора за заем, тъй като е бил заплашен
от лицето И. Д. да сключи договора, и бил въведен в заблуждение от
последния, че заемът ще се погасява от И. Д.. Твърди, че не е преговарял със
служители на „И.А.М.“ АД за заем, не е обсъждал условия по договор за
предоставяне на заем, не е бил запознат с условията по договора. Сочи, че
лицето И. Д. се е представило за бивш служител на Службите за сигурност,
3
както и споделял, че немалко брой уши отрязъл и така „ги закопавал“, че
никой още не е бил открит. Д. заявил на ответника, че ако не отиде и не се
подпише в офиса на „И.А.М." в гр. П., не само, че ще спре плащането на
кредитите, взети от ответника, но и ще се огледа в огледалото без някои от
ушите си. Ответникът възприел разговора като заплаха за живота и здравето
си и се съгласил да сключи договора за заем. Отишъл заедно с И. Д. в офиса на
„И.А.М." в гр. П., където го очаквали, предоставени му бил договора за
подпис, от което ответникът разбрал, че Д. е говорил със служителите. Сочи,
че е подадена жалба в РП Бл. ТО П. и е образувано досъдебно производство №
24/2023 г.
Във връзка с гореизложеното релевира възражение за унищожаемост на
договора за паричен заем поради заплашване, и като сключен при измама.
Заявява и възражения за нищожност на посочените от ищеца договор за заем и
договор за поръчителство. Заявява възражение за прекомерност на
начислените лихви, за неправилно определен ГПР, за неспазени изисквания на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9, чл.19, ал.4 ЗПК,
чл.146 ЗЗП. Релевира подробни правни аргументи. Прави искане за
отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни. Претендира
съдебни разноски.
В открито съдебно заседание ишцовото дружество не изпраща процесуален
представител. С писмени молби прави с искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие; заявява, че поддържа предявените претенции; оспорва
доводите и съображенията, с които е обоснована позицията на ответника в
писмения отговор на исковата молба, претендира съдебни разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа писмения отговор, релевира
допълнителни възражения за недействителност на процесните договор за заем
и поръчителство. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80
ГПК. Сочи доказателства. Представя писмени бележки.
Съдът след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
4
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 9 и сл. от Закона за потребителксия кредит и
чл.79, ал. 1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищеца вземанията, за които е издадена
процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже образувано по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; факта на съществуване
на облигационни заемни отношения, въз основа на сключен действителен
Договор за потребителски кредит; факта на получаване на сумата по заема от
страна на ответника- заемател; качеството си на кредитор спрямо ответника
по силата на валидни договори за цесия, с предмет вземането по процесния
договор за заем, както и факта на изпълнението на задължението по договора
за заем от страна на поръчителя и встъпването му в правата на
удовлетворения кредитор; изискуемост и размерът на претенциите -главница
и лихви; вкл. че носи доказателствена тежест да установи, при заявените от
ответника оспорвания, че процесния договор съдържа изискуемите реквизити
съгласно ЗПК; че на ответника са били предоставени общите условия, тарифа
и подписани от нея; че процесните клаузи и договорът са валидни, както и
всички свои възражения. Съдът е указал на страните доказателствената тежест
в производството с определението по чл. 140 от ГПК.
От приложеното ч. гр. д. № 376/2024 г. по описа на РС- П. се установява, че
същото е образувано на 07.03.2024 г. въз основа на депозирано от ищеца
срещу ответника заявление на основание чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед
за изпълнение за главница в размер на 5 877,43 лева; договорна лихва в размер
на 610,59 лева за периода от 22.10.2022 г. до 03.06.2023 г.; възнаграждение по
гаранционната сделка в размер на 3 542,88 лева; разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 48 лева; мораторна лихва, начислена
върху главницата по заема, за периода от 04.06.2023 г. до 27.02.2024 г. в размер
на 841, 47 лева; съдебни разноски по платена държавна такса в размер на 218,
41 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. В
законоустановения срок длъжникът Й. М., по реда на чл. 414 ГПК, е оспорил
съществуването на вземанията по заповедта, във връзка с което на заявителя
са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК. В законоустановения срок
5
заявителят е подал исковата молба въз основа на която е образувано
настоящото дело, като същата обективира установителни искове за част от
вземанията по процесната заповед – за вземанията, представляващи неплатена
главница, ведно със законната лихва върху сумата, възнаградителна и
мораторна лихва.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха, че
на 05.10.2022 г., че между „И.А.М.“ АД и Й. М. М., е сключен Договор за
паричен заем № 4608421 по силата на който дружеството се е задължило да
предаде на ищеца паричен заем в размер на 7000 лв., а последният се е
задължил да върне кредитна сума чрез заплащане на 17 /седемнадесет/ на брой
четиринадесетдневни погасителни вноски, всяка с падеж и размер съгласно
Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, при ГПР в
размер на 40.53 %, ГПЛ 35%. По силата на постигнатите договорености
ищецът се е задължил да върне на заемодателя общо сумата в размер на
7878.30 лева.
Установи се по делото, че на 05.10.2022 година между „Ф. Б.“ ЕООД в
качеството на посредник чрез кредитополучателя Й. М. М. в качеството на
гарант и П. К. П. в качеството на потребител е подписан Договор за гаранция с
№ 4608421, по силата на който гарантът се е задължил да обезпечи вземането
на потребителя по процесния договор за заем, а потребителят се е задължил да
заплати на гаранта възнаграждение в размер на 4310.69 лева, платимо чрез
погасителните вноски, всяка с размер и падеж съгласно Погасителен план,
представляващ неразделна част от договора за заем.
По делото не се спори, че заемодателят е изпълнил поетото по силата на
процесното заемно правоотношение задължение да предаде на ответника М.
уговорения заем в размер на 7 000 лева. Т.е. установи се по категоричен начин,
че заемът е бил усвоен от заемополучателя.
Съгласно събраната съдебно-счетоводна експертиза по делото, която съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, отговаряща в пълен
обем на поставените задачи, неоспорена от страните и необорена от
останалите доказателства по делото, се установи, че на основание процесния
договор за заем са извършени плащания в общ размер 2170 лева. Вещото лице
сочи, че към крайния падеж на договора за заем и към момента на изготвяне
на заключението съгласно записванията в счетоводните книги на ищеца
6
непогасените задължения по процесния договор за заем са в размер както
следва: 5877, 43 лева представляваща главница, 3542,98 лева представляваща
неустойка, 610,59 лева представляваща договорна лихва, 841, 47 лева лихви за
забава, 48,00 лева начислени разходи за събиране на просроченото вземане.
Относно процесния ГПР вещото лице сочи, че определения в договора ГПР
40,53% включва само стойността на кредита и на уговорената
възнаградителната лихва, като по този начин е уговорен размер съобразен с
чл.19, ал.4 ЗПК. Експертът сочи, че при включване в ГПР-то по процесния
договор, не само на главницата и възнаградителната лихва, но и на
възнаграждението, дължимо от заемополучателя по договора за предоставяне
на гаранция, стойността на ГРП-то се увеличава до размер 195,45 %, която
стойност надвишава 3,72 пъти действащата законова лихва или се увеличава
до размер от 52,45 % .
Съгласно заключението на вещото лице ако платената от
кредитополучателя сума на основание процесния договор за кредит се отнесе
към процесната заемна сума /главницата/, неплатеният остатък по договора
към датата на образуване на процесното заповедно производство е в размер на
4 830 лева.
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че след настъпване на крайния падеж по договора за заем "Ф.
Б." ЕООД е заплатило непогасените задължения на заемополучателя М..
Не се спори, че на основание Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения, сключен на 02.03.2020 г. между "Ф. Б." ЕООД /цедент/ и "А.за к.
на п. з." ЕООД /цесионер/ вземанията на цедента, предмет на процесните
договор за заем и гаранция, сключени с ответника, са прехвърлени на ищеца.
Установи се по делото от събраната и кредитирана от съда като
компетентна, обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите
доказателства по делото съдебно техническа експертиза, че процесният
договор за паричен заем е изписан с шрифт Calibri 12.
Въз основа на гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните
предпоставки: факта на съществуване на облигационни заемни отношения,
7
въз основа на сключен действителен Договор за потребителски кредит; факта
на получаване на сумата по заема от страна на ответника- заемател;
качеството си на кредитор спрямо ответника- по силата на валидни договори
за цесия, с предмет вземането по процесния договор за заем, както и факта на
изпълнението на задължението по договора за заем от страна на поръчителя и
встъпването му в правата на удовлетворения кредитор; изискуемост и
размерът на претенциите -главница и лихви; вкл. че носи доказателствена
тежест да установи, при заявените от ответника оспорвания, че процесния
договор съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗПК; че на ответника са
били предоставени общите условия, тарифа и подписани от нея; че
процесните клаузи и договорът са валидни, както и всички свои възражения.
Несъмнено е по делото, че заемодателят „И.А.М.“ АД представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че дружеството „Ф. Б.“ ЕООД предоставя по занятие услуги
по гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качество на потребителски такъв.
Несъмнено е по делото, че ответникът Й. М. е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК. В случая, с отпускането на кредит в размер на 7000 лева в
полза на ответника като физическо лице, му е предоставена "финансова
услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът
разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста
на ЗЗП, за които Съдът следи служебно.
Предвид горното процесният договор за заем по своята природа е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
8
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По същество на спора:
Видно от Търговския регистър „И.А.М.“ АД е едноличен собственик на
капитал на „Ф. Б.“. С оглед на което длъжникът по сключен договор за заем
следва да плати възнаграждение на гаранта, който да гарантира сам пред себе
си за отпуснатия заем.
По отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските
договори, следва да се отбележи, че е налице непротиворечива съдебна
практика /например Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014
г., I т. о. /, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09, 12, 2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02, 11, 2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о. и определение № 751/17, 08, 2010 г. на
ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о. /. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни -
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания
аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ
бр. 100/2019 г. / се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно
за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските
договори Съдът има и в заповедното производство. При установяването на
такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, Съдът отказва
9
издаването на заповед за изпълнение.
С оглед на посоченото и след направената служебна проверка от настоящия
състав, процесното възнаграждение на гаранта, което заемателя следва да
заплати, представлява скрита печалба извън договорната лихва, която води до
неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на което съдът приема, че
договорът за гаранция нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост и накърнява добрите нрави.
Наред с горното е необхоД. да се посочи, че договорът за гаранция по
съществото си представлява договор за поръчителство, който следва да бъде
сключен между поръчителя и кредитора, а не между длъжника и поръчителя.
Договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а
съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не
към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на
поръчителство. В този смисъл е имал случай да се произнесе и ВКС с
Решение № 1647 от 3.12.1984 г. по гр.д. № 803/1984 г. на I г.о. и Решение №
351 от 12.06.1995 г. по гр.д. № 2635/1994 г. на V г.о. или, облигационната
връзка при договора за поръчителство възниква с постигане на съгласие, при
което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на
длъжника, а кредиторът го приема за поръчител, като това съгласие между
кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено. В този смисъл в
случая договорът за гаранция, сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и
кредитополучателя М. е нищожен и поради противоречие със закона- чл.138
ЗЗД. Сключването на договора за заем, обезпечен с възмезден договор за
гаранция с дружества, които са свързани лица и невключването на
възнаграждението в ГПР води до нищожност и на двата договора поради
противоречие със закона- чл. 19, ал.4 от ЗПК. Съгласно, чл.3 от договора за
гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждението по договора
за гаранция. Невключването на възнаграждението за гаранция в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл. 19, ал.1 от ЗПК.
Във връзка с гореизложеното съдът намира за основателни доводите на
ответната страна, с които се обосновава теза за нищожност на процесния
10
договор за гаранция.
Сключването на договора за заем, обезпечен с възмезден договор за
гаранция с дружества, които са свързани лица и невключването на
възнаграждението в ГПР води до нищожност и на двата договора поради
противоречие със закона- чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
дължима сума от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.7- т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
гаранция в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява
неспазване на изискването на чл. 11, т.10 от ЗПК. Поради това и на основание
чл. 22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен.
В случая ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри.
Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и
обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем за потребителя начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.
Съгласно съдебно-счетоводното заключение процесният ГПР не включва
възнаграждението, уговорено с договора за гаранция. В случай, че същото
бъде включено размерът на ГПР се увеличава да размер от 195,45%, т.е.
посоченият в процесния договор за заем ГПР води до заблуждение на
заемателя, тъй като в Договора не е посочен действителния ГПР. Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Това от своя страна
означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО
и влече недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно така
посочената разпоредба договорът следва да съдържа ГПР не само като краен
израз в цифрово изражение в процент, а напротив следва да съдържа
формулите за изчисляване, общите положения и допълнителните допускания,
на база които се извършва изчисляването, като се вземат предвид
11
задължителните за потребителя разходи по кредита.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази разпоредба е
императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за
потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда,
независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. По въпроса е
съществувало колебание в практиката на съдилищата, което е преодоляно с
постановени решения на ВКС - вж. решение № 50174/26. 10. 2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о. по правния въпрос, по който касационното
обжалване е допуснато: допустимо ли е предявен по реда на чл. 422 от ГПК
иск да бъде уважен на основание чл. 23 от ЗПК до размера на чистата
стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за
недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК, е даден
положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД. Това следва от характеристиката на договора и
задължението за периодичност за връщането на сумата.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че процесният договор за
паричен заем е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10а от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК
за потребителя възниква задължение да върне чистата стойност на получения
заем. В тази връзка и предвид безспорната установеност по делото на
извършени на основание същия договор за заем плащания/погашения в общ
размер на 2 170 лева, на основание чл.23 ЗПК ответникът –заемополучател
дължи на кредитора по същия договор / за заем/ сумата от 4 830 лева. Т.е.
предявеният установителен иск за главница следва да бъде уважен като
доказан и основателен до размер от 4 830 лева, ведно със законната лихва
върху сумата ,считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й
погасяване, а в останалата част – до претендирания размер главница от 5
877,43 лева, ведно със законната лихва, както и установителните искове за
12
договорна лихва в размер на 610, 59 лева за периода от 22.10.2022 година до
03.06.2023 г. и мораторно обезщетение в размер на 841,47 лева, за периода от
04.06.2023 г. до 27.02.2024 година, следва да бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
Предвид на горепосоченото съдът не обсъжда като ирелевантни заявените в
хода на процеса от ответната страна възражения за унищожаемост на
процесните договор за заем и гаранция поради заплашване и като сключен
при измама.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, и като взе предвид доказаните като сторени
от ищеца разноски в настоящото исково производство, а именно : 116, 68 лева
заплатена държавна такса, 150 лева депозит за изготвяне на ССЕ и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при условията на чл.25,
ал.1 от НЗПП вр. с чл.37 от ЗПП и чл.78, ал.8 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 241,64 лева, съразмерно на уважената част от
претенциите. Ответникът следва да понесе и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство в размер на 118,71 лева съразмерно на уважения
размер на предявените искове по чл.422 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
сторените от последния разноски съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове, а именно сумата от 378,53 лева.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното от ищцовото
дружество възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за процесуален представител - 700 лева, тъй като същото е
съответстващо на обема правна помощ, оказана от пълномощника в процеса,
както и на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „А. за к. на
п. з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.В.“ № **,
ет.*, представлявано от Я.Б.Я., от Й. М. М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Ив.
13
Ш.“ № **, за което е издадена заповед за изпълнение № 368/03.04.2024 г. по ч.
гр.д. № 376/2024 година по описа на Районен съд гр. П., а именно за сумата от
4 830 /четири хиляди осемстотин и тридесет/ лева, представляваща
главницапо недействителен Договор за паричен заем № 4608421 от 05.10.2022
година, сключен между „И.А.М.“ АД и Й. М. М., ЕГН **********, заплатена
от „Ф. Б.“ ЕООД на основание недействителен Договор за предоставяне на
гаранция № 4608421 от 05.10.2022 година, сключен между Й. М. М., ЕГН
********** и „Ф. Б.“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
„А. за к. на п. з.“ ЕООД, чийто правоприемник е „А. за к. на п. з.“ АД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
07.03.2024 година до окончателното й погасяване като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до претендирания от 5 887, 43 /
пет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/
лева, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.03.2024 година до окончателното й погасяване,
както и установителните искове за сумите от 610,59 /шестстотин и десет лева
и четиридесет и три стотинки/ лева представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 22.10.2022 г. до 03.06.2023 г. и 841,47 /осемстотин
четиридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ лева
представляваща мораторна лихва, начислена върху непогасената главница,
считано за периода от 04.06.2023 г. до 27.02.2024 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН ********** с адрес в гр. П., ул. „И.Ш.“ бл./№ **,
да заплати на „А. за к. на п. з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П.В.“ № **, ет.*, представлявано от Я.Б.Я., съдебни разноски
съразмерно на уважената част от исковете, като следва:
241,64 /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
разноски в исковото производство;
118,71 /сто и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лева разноски
в заповедното производство /ч.гр.д. № 376/2024 г. по описа на Районен съд гр.
П./.
ОСЪЖДА „А. за к. на п. з.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „П.В.“ № **, ет.*, представлявано от Я.Б.Я., да заплати на Й. М. М.,
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „И.Ш.“ бл./№ **, съдебни разноски в
настоящото производство в размер на 378,53 /триста седемдесет и осем лева и
14
петдесет и три стотинки/ лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15