М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 80/2020 г.
по описа на
Софийския
окръжен съд
Ц.М.И., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с основно образование, вдовец,
неосъждан, с ЕГН: ********** е предаден на съд по обвинение за
престъпление чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, затова че на 31.10.2017 г. в с. Л.а,
обл. С. е направил опит умишлено да умъртви К.Н.Ц. ***, нанасяйки му удари с
нож в областта на гръдния кош, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
чл. 371, т. 2 НПК, се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, при което се установява по несъмнен начин, че той е извършил
деянието, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, за което следва
да се ангажира неговата наказателна отговорност за престъпление по чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1 НК. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за това престъпление, прокурорът предлага то да е лишаване от
свобода в долните граници на предвиденото в закона, при превес на смекчаващи обстоятелства,
като в тази насока се отчетат възрастта на дееца, неговата трудова
ангажираност, чистото му съдебно минало и проявеното самокритично отношение към
извършеното. Така определеното наказание предлага да се намали с една трета по
правилата на чл. 58а, ал. 1 НК. Прокурорът поддържа, че не са налице основания
за приложението на чл. 55 НК.
Служебният защитник адв. Св. Н. поддържа, че
подсъдимият е извършил деянието в състояние на афект, предизвикано от отправени
към него обиди и псувни от пострадалия. Предлага при определяне вида и размера
на наказанието да се отчетат като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните
обстоятелства – чистото му съдебно минало, оказаното от него съдействие за
разкриване на обективната истина, не се е укривал, влошените взаимоотношения
между подсъдимия и пострадалия преди деянието, напредналата възраст на
подсъдимия и влошеното му здравословно състояние, а също и вида и характера на
реално причиненото телесно увреждане на пострадалия, което било в по-ниска степен
животозастрашаващо. С тези доводи се иска приложението на чл. 55 НК.
Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник, иска по-леко
наказание.
Съдебното следствие е проведено по реда на
диференцираната процедура по Глава двадесет и седма НПК - чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът счете, че следва да аргументира допустимостта на
посочената диференцирана процедура в конкретния случай с оглед настъпилата
законодателна промяна в НПК с ДВ, бр. 83 от 22.10.2019 г., когато е въведена
забраната по чл. 369а НПК за провеждане на съкратено съдебно
следствие в случаите по чл. 371, т. 2 НПК при умишлено причиняване на смърт. Материалноправна
последица на въведената забрана е неприложимостта на чл. 58а НК в тези случаи.
Както вече е имал повод да се произнесе и Върховният съд на Република Б. с
Тълкувателно решение № 2 от 19.06.2015 г. по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, правният
институт по чл. 58а НК е материалноправен, поради което и неговото
приложение е подчинено на принципите, заложени в разпоредбата на чл. 2 НК - за
всяко престъпление се прилага наказателният закон, който е бил в сила по време
на извършването му (чл. 2, ал. 1 НК), а когато след извършването му до влизане в сила на
присъдата последват различни закони, то съгласно чл. 2, ал. 2 НК, се прилага
законът, който е най-благоприятен за дееца.
В конкретният случай, деянието, за което е повдигнато
обвинението, e за престъпление по чл. 115, вр.
чл. 18 НК, извършено на 31.10.2017 г., т.е. преди изменението на чл. 369а НПК с
ДВ бр. 83 от 22.10.2019 г., с което се ограничава занапред възможността за
приложението на чл. 58а НК, който е действал към момента на извършване на
деянието и се явява и по-благоприятният за подсъдимия закон. Принципното
положение, закрепено в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК, регламентиращо
приложението на най-благоприятният за дееца закон, предопределя и допустимостта
на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма НПК - чл. 371, т. 2 НПК
в конкретния случай.
В рамките на проведената диференцирана процедура по
чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Анализът на събраните в досъдебното
производство доказателства обосновава извода, че самопризнанието на подсъдимия
напълно се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
Подсъдимият Ц.М.И. и пострадалият К.Н.Ц.
обитавали съседни имоти в с. Л., махала „Д.“, община Б., обл. С.. Отношенията
помежду им били влошени, съпътствани с чести словесни конфликти.
На 31.10.2017 г., около 16,00 ч.
пострадалият К. Ц. преминавал в близост до имота на подсъдимия, водейки магаре.
Подсъдимият го забелязал и започнал да го обижда и да го псува. Двамата си
разменили взаимно обиди и ругатни, приближавайки един към друг. Подсъдимият
носел в джоба на дрехите си сгъваем нож, тип „пеперуда“, посредством който
нанесъл на пострадалия К. Ц. два мушкащи удара в областта на гърдите, с които
му причинил две прободно-порезни наранявания, проникващи в гръдния кош, вдясно.
След ударите пострадалият се свлякъл на земята, а подсъдимият се отдръпнал и се
отправил към къщата на свид. П. И., която се намирала наблизо.
Подс. Цв. И. отишъл при свид. П. И. и му
казал, че са се скарали с К.. Преди да си тръгне от дома на свид. П. М.,
подсъдимият скрил ножа, с който намушкал пострадалия, под дюшека на леглото в
една от стаите на първия етаж от къщата на свид. П. М..
Междувременно пострадалият събрал сили и
се добрал до дома си, където била съпругата му – свид. М. Ц.. Пострадалият
казал на съпругата си, че съседът им Ц.И. /подсъдимият/ го е намушкал с нож.
Пострадалият бил облян с кръв. Съпругата му веднага потърсила помощ – обадила
се на И. Г. от съседното село Т.. После притискала раните на пострадалия с
мокър парцал до пристигането на помощ.
От своя страна И. Г. се обадила по
телефон за спешна помощ, казала на сина си (свид. И. И.) за
случилото се и последният незабавно потеглил с автомобила си към с. Л.. Там той
заварил пострадалият и съпругата му, които били на пътя пред къщата им.
Помогнал на пострадалия да се качи в автомобила му и потеглил към гр. Б.. По
пътя между с. Л. и с. Н. срещнал линейката с медицинския екип, пътуващ към
местопроизшествието. Пострадалият бил преместен в линейката и транспортиран до
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ в гр. С. за оказване на спешна медицинска помощ.
Пострадалият бил приет за лечение в болницата в 19,18 ч. и по спешност бил
опериран.
Извършената СМЕ по писмени данни /л.
143, том 3 от ДП/, установява, че при описаните
по-горе обстоятелства подсъдимият Ц.И. е причинил на пострадалия К.Ц. следните
телесните увреждания:
1. Две прободно-порезни наранявания,
проникващи в гръдния кош вдясно.
Двете наранявания са осъществили пряка
комуникация между околната среда и гръдната кухина и по своя медикобиологичен
характер всяко от тях представлява нараняване, проникващо в гръдната кухина /средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК/;
2. В резултат на нараняванията е
настъпило усложнение, изразяващо се в хемопневмоторакс /наличие на кръв в
гръдната кухина/ вдясно, което е довело
до разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал.2 НК/;
3. В резултат на нараняванията е засегнат
белия дроб в областта на десния белодробен дял – увреждане, реализирало
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК/;
4. Двете кожни прободно-порезни рани в
областта на гръдния кош, вдясно, поотделно са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 НК/.
От посочената експертиза се установява,
че двете прободно-порезни наранявания се дължат на два отделни мушкащи удара,
нанесени с предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът и могат да бъдат
получени по начина, описан по-горе.
Извършената СМЕ /л.л. 151-152,
том 3 от ДП/, изхождайки от морфологичните
признаци на двете наранявания и локализацията им, дава заключение, че при
нанасянето на ударите пострадалият и подсъдимият са били в положение „лице в
лице“, като е изключена възможността двете наранявания да са били причинени при
самонараняване, както и че по морфологичен път не може да се определи
последователността на нараняванията.
Посочената експертиза установява, че
причинените на пострадалия наранявания са създали реална опасност за живота му
и са били от естество да причинят смърт към момента на нараняването на белия
дроб, както и в по-късен момент – от развитието на инфекция.
На 01.11.2017 г., в деня, следващ
описания по-горе инцидент, подсъдимият е бил медицински освидетелстван /протокол
за освидетелстване с писмено съгласие – л. 23, том 1от ДП/, при което са установени: охлузване в областта на
лявата предмишница с размери 6х1 см и повърхностна рана на дясната предмишница.
Според заключението на СМЕ /л. 147, том 3 от ДП/, тези увреждания са причинени в резултат на механично въздействие на
твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност.
Вечерта след инцидента, във времето от
19,00 ч. до 20,00 ч., е извършен оглед
на местопроизшествието – участък от асфалтов път в с. Л., махала „Д.“, пред
дома на П. В. /протокол за оглед на местопроизшествие – л.л. 2 и 3, том
1 от ДП и фотоалбум – л.л. 6 – 11, том 3 от ДП/.
При огледа са установени множество капки с червенокафяв цвят в лявата и дясната
част на пътя. На разстояние от 7 м в посока към центъра на селото, в дясната
част на асфалтовия път, е открито по-голямо петно от червенокафява течност с
размери 15х25 см. По-нататък в продължение на около 50 м в посока към центъра
на селото също са открити капки с кафеникав цвят, които достигат до желязната
врата на имот /частен/. Вътре в имота, под навес, долепен до къща, е открито
петно с червенокафяв цвят, кафяв вълнен елек, напоен с червена течност; върху
железен парапет на стълбище, водещо към входната врата на къщата, са немерени
прострени и мокри бял потник и сива тениска с прорези по тях с диаметър около 4
см, напоени с червена течност. Вътре в къщата, в помещение до входната врата,
до леглото в помещението, е открито размазано петно с червенокафяв цвят, до
което се намирали чорапи, напоени с червена течност. Елекът, потникът,
тениската и чорапите са иззети и по-нататък в хода на разследването са били
обект на изследване на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране /СМЕ на ВД № 19/ДНК 146 и № 19/ДНК 571/. По тениската и елека са установени следи от кръв,
произхождаща от пострадалия. Тези данни обаче не могат да се ползват при
решаване на делото като годни доказателства, тъй като веществените доказателства,
иззети при извършеното претърсване на къщата, документирано в протокола за
оглед, които се явяват част от обектите, изследвани от посочените СМЕ на ВД по
метода на ДНК профилиране, не е било одобрено от съдия, каквито са изискванията
по чл. 161, ал. 2 НПК, поради което тези веществени доказателства не са били
приобщени към доказателствата по реда, предвиден в НПК и не следва да се
обсъждат. Следва да се отбележи, че и иззетите следи от червеникавокафява
течност, открита на асфалтовия път при извършения оглед, не са били обект на
експертно изследване по-нататък в хода на разследването. Следва да се отбележи,
че изключването на посочените веществени доказателства от доказателствените
източници не променя фактическите констатации и изводи на съда, възприети и
изложени по-горе в мотивите, тъй като са събрани достатъчно по обем и
съдържание други доказателства, които ги подкрепят.
При извършено на 01.11.2017 г.
претърсване на къщата на свид. П. М., под дюшека на легло в стая на първия етаж,
е намерен и иззет сгъваем нож, тип „пеперуда“ /протокол за претърсване и
изземване – л.л. 14 – 15, том 1 от ДП/.
Извършеното претърсване и изземване е одобрено от съдия по реда, предвиден в
разпоредбата на чл. 161, ал. 2 НПК с определение от 02.11.2017 г. /л. л.
12-13, том 1 от ДП/.
Иззетият сгъваем нож, тип „пеперуда“, е
бил обект на изследване на дактилоскопна експертиза /л.л. 183 - 185, том
3 от ДП/. При извършеното изследване не са
открити и проявени годни за идентификация дактилоскопни следи по сгъваемия нож,
тип „пеперуда“. Същият нож е бил обект на изследване на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №
19/ДНК-147 /л.л. 189 – 193, том 3 от ДП/.
Проведеното изследване е установило наличие на бледо кафеникаво зацапване по
лявата страна на острието на ножа, от което е иззет материал за изследване /об.
1.1./; чрез отривка е иззет материал за изследване и от дръжката на ножа /об. 1.2./. За обект об. 1.1. - кафеникаво зацапване по
лявата страна на острието на ножа – се доказва наличие на човешка кръв.
Посредством извършените СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиранe: № 19/ДНК-147 /л.л. 189 –
193, том 3 от ДП/, № 19/ДНК-146 (л.л. 197-199, том 3 от ДП) и №
19/ДНК-571 /л.л. 189-193, том 3 от ДП/ е установено, че човешката кръв по острието на
сгъваемия нож, тип „пеперуда“, произхожда от пострадалия К. Ц..
В хода на разследването с протокол за
доброволно предаване /л. 88, том 2 от ДП/
са приобщени като веществени доказателства по делото вещи, предадени от
подсъдимия, а именно: синьо яке с надпис: „Н. ООД“; сив гащеризон с черни
наколенки, бяла лятна шапка с червена козирка, с надпис: „N.“; един чифт гумени обувки. Синьото работно яке и
гащеризона са били обект на изследване на СМЕ на веществени доказателства по
метода на ДНК профилиране № 19/ДНК-148 /л.л. 203 -206, том 3 от ДП/, обозначени съответно като об. 3 и об. 4 в
експертизата. По двата изследвани обекта е доказано наличие на човешка кръв,
произхождаща от подс. Ц.И..
В хода на разследването от подсъдимия са
иззети образци за сравнително изследване: изрезки от нокти на десетте пръсти;
отривки с физиологичен разтвор от двете ръце. Същите са били обект на
изследване на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №
19/ДНК-148 /л.л. 203 -206, том 3 от ДП/,
обозначени съответно като об. 1 и об. 2. ДНК профилът, установен за двата
обекта, съвпада с ДНК профила на подс. Ц.И., т.е. не се установява наличие на
биологичен материал, произхождащ от пострадалия.
От приетата СППЕ /л.л. 156 – 164,
том 3 от ДП/ се установява, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият Ц.И. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на данните по
делото вещите лица дават заключение, че към момента на деянието подсъдимият не
се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/.
От представената справка за съдимост /л.
86, том 2 от ДП/ се установява, че подсъдимият
не е осъждан.
Подсъдимият Ц.И. е на 73 години, вдовец.
Към инкриминирания период е живял в с. Л., община Б. обл. С.. Там той ежедневно
е помагал на свид. П. М. с физически труд, тъй като свид. П. М. бил със силно
влошено здравословно състояние.
Не са събрани негативни характеристични
данни за личността на подсъдимия.
Подсъдимият изказва съжаление за извършеното.
Възприетата фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство: Гласни доказателства, установени от свидетелските
показания на: К.Н.Ц. /пострадалият/, И. П. И., М. И. Ц., П. А. М., Д. И. П.,
О. А. Д.; заключенията на извършените в
досъдебното производство експертизи, посочени в изложението; протоколи за извършени оглед, претърсване и
изземване, за доброволно предаване, за изземване на сравнителни образци, за
освидетелстване на подсъдимия, посочени по-горе в изложението; писмени
доказателства от значение за изясняване на делото, приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния протокол от 15.07.2020 г.; веществени доказателства – сгъваем нож,
тип „пеперуда“.
Авторството на подсъдимия на деянието се установява по
несъмнен и убедителен начин от неговото самопризнание, което се подкрепя от
показанията на пострадалия свидетел и от останалите доказателства по делото.
Пострадалият свидетел К. Ц. изрично сочи подсъдимият като лицето, което го е
нападнало с нож и му е причинило двете прободно-порезни наранявания. Данните от
показанията на пострадалия относно вида и характера на причинените му
увреждания и механизма на причиняването им се потвърждават от
съдебномедицинските експертизи, коментирани по-горе. Извършените СМЕ
категорично сочат и средството, посредством което могат да се причинят
установените телесни увреждания на пострадалия, а именно нож, като подкрепят
показанията на пострадалия и в частта относно средството, с което той твърди да
са му причинени телесните увреждания. По делото е открит ножа, послужил на
подсъдимия за извършване на деянието и това без всякакво съмнение е ножът, тип
„пеперуда“, открит при извършеното претърсване в дома на свид. П. М;, като от
показанията на последния се установи, че ножът е бил оставен там именно от
подсъдимия. Същевременно по същия нож, скрит от подсъдимия в дома на свид. П. М;,
са установени следи от кръв, произхождаща от пострадалия, което потвърждава, че
този нож е средството, с което са причинени нараняванията на пострадалия.
Съвкупния анализ на тези данни сочи верига от преки и косвени доказателства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия за авторството му на деянието.
Показанията на пострадалия свидетел кореспондират във
всички свои части с останалите доказателствени източници, поради което съдът ги
оцени като обективни и достоверни и ги ползва като годен доказателствен
източник, подкрепящ самопризнанието на подсъдимия. Неговите показания, обсъдени
съвкупно с данните от показанията на свидетелката М; Ц. /съпруга на
пострадалия/, П. М. и И. П.. И., с данните, установени при извършените оглед на
местопроизшествие и претърсване и изземване, очертават обстоятелствата относно
времето и мястото на извършване на деянието.
Обсъдени поотделно, показанията на свидетелите К.Н.Ц.
/пострадалият/, И. П. И., М. И. Ц., П. А. М., Д. И. П. и О. А. Д. са
последователни и в достатъчна степен конкретни, а обсъдени съвкупно -
кореспондират помежду си без никакви противоречия и подкрепят напълно
самопризнанието на подсъдимия, поради което съдът ги кредитира.
От решаващите доказателствени източници следва да
бъдат изключени показанията на свидетеля Д. Й. Б., който е полицейски служител,
тъй като същите възпроизвеждат самопризнания на подсъдимия Ц.И., дадени по
време на проведена с него беседа, за собственото му участие в извършването на
инкриминираното деяние. Недопустимо е кредитирането на показанията на полицейски
служител, извършил т.нар. „разузнавателна беседа“ с подсъдимия /тогава още без да
е привлечен в процесуално качество на обвиняем, а само като заподозрян/,
защото, макар и формално полицейският служител да може да бъде разпитван в
качеството на свидетел, същият дава информация, която му е станала известна при
проведена с подсъдимия „разузнавателна беседа“ и показанията му де факто
заместват негови обяснения и направени самопризнания. Единственият законово
определен начин да бъдат приобщени към доказателствените източници самопризнания
в рамките на наказателното производство е редът, предвиден в чл. 115 НПК – чрез
разпит на обвиняемия. При това в процесуалния закон е установен стандарт,
гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и
осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, като този стандарт не
може да бъде заобиколен чрез приобщаване на показанията на свидетели, които са
присъствали на друг извънпроцесуален разпит и които на практика възпроизвеждат
съдържанието му. В случая разпитът на свид. Б. по отношение на възприети от
него извънпроцесуални самопризнания в рамките на „оперативна беседа“ е
недопустим и затова неговите показания не могат да бъдат ценени. Липсва
процесуална възможност самопризнанието да бъде заместено с показания на
възприелия го полицейски служител (на който това самопризнание е станало
известно не случайно, а в рамките вече на провеждано разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на
доказателствени резултати /събиране на обвинителни доказателства/ по ред,
различен от посочения в НПК.
Видът и характерът на причинените на пострадалия
увреждания се установява от извършените съдебномедицински експертизи,
коментирани по-горе в изложението.
По повод доводите на защитата и изхождайки от данните,
установени от СППЕ /л.л. 156 – 164, том 3 от ДП/ за освидетелстване на психичното здраве на подсъдимия и способността
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, следва да се отбележи следното:
Установената фактическа обстановка, съвпадаща напълно
с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, до която се отнася и
самопризнанието на подсъдимия, съдържа данни за разменени между него и
пострадалия непосредствено преди деянието обидни думи и ругатни, които обаче не
са били от естество да предизвикат силно раздразнение у подсъдимия. Според
вещите лица, извършили посочената СППЕ, която е базирана на същите данни, не е
възможно с категоричност да се приеме афективно преживяване у подсъдимия,
довело до стесняване на съзнанието и вегетативни прояви – моторно напрежение и
двигателна възбуда, при които контролът се снижава и се намаляват в количествен
план волевите задръжки. Липсата на такива обективни прояви в поведението на
подсъдимия обоснова и крайният извод, че същият не е извършил деянието в
състояние на силно раздразнение.
Съдът изцяло възприема заключенията на извършените и
приети експертизи, коментирани подробно по-горе, тъй като дават компетентни,
пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи.
Съвкупният анализ на доказателствата, установени от
събраните доказателствени средства, посочени по-горе, подкрепя самопризнанието
на подсъдимия и обосновава фактическите констатации и изводи за обстоятелствата
относно време, място и обстановка, и начин на извършване на деянието от подсъдимия,
възприети от съда.
В хода на досъдебното производство подсъдимият /тогава
в качеството си на обвиняем/ е депозирал обяснения, с които не отрича
авторството си на деянието, но излага версия относно обстоятелствата, при които
е извършил деянието, различна от изложената в обвинителния акт, до която се
отнася самопризнанието му. В обясненията си, дадени на досъдебното производство
/протокол за разпит – л. 37, том 1 от ДП/,
подсъдимият твърди, че пострадалият го нападнал и го напсувал, и след това той
/подсъдимият/ посегнал срещу него /пострадалия/ първо с едни клон, като бил в
състояние на афект. На първо място обясненията на подсъдимия в тези части не
съдържат никакви данни за конкретни действия на пострадалия, с които да е било
реализирано нападение срещу подсъдимия и такива данни не се съдържат в
кредитираните от съда показания на пострадалия, поради което в тази част
обясненията на подсъдимия остават голословно твърдение, неподкрепено от други
доказателства, а и впоследствие отречено от него с направеното самопризнание по
чл. 371, т. 2 НПК. На следващо място, поддържаната версията, че е извършил
деянието в състояние на силно раздразнение, не се установява по делото и
аргументите в тази насока са изложени по-горе.
При така установената фактическата обстановка съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
С деянието си подсъдимият Ц.М.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на 31.10.2017 г. в с. Л., обл. С., махала „Д.“
е направил опит умишлено да умъртви К.Н.Ц. ***, нанасяйки му два удара с нож в
областта на гръдния кош и деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
е осъществено на 31.10.2017 г. в с. Л.,
обл. С., махала „Д.“, когато и където подс. Ц.М.И. е направил опит умишлено да умъртви пострадалия К. Ц..
Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 НК като нанесъл
на пострадалия К. Ц. два мушкащи удара с нож в областта на гърдите, вдясно. В
резултат на нанесените удари с нож на пострадалия са били причинени две
прободно-порезни наранявания, проникващи в гръдния кош, вдясно, създали реална
опасност за живота му. Двете наранявания са били от естество да причинят смърт от
нараняването на белия дроб, а в по-късен момент – от развитието на инфекция. Или
пряката и непосредствена последица от деянието на подсъдимия би била смъртта на
пострадалия, която не е настъпила, поради своевременно оказаната адекватна
медицинска помощ. Тези данни изпълват обективните признаци на престъплението
опит към убийство по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като в конкретния случай
изпълнителното деяние е довършено, но не е настъпил предвидения в закона и
искан от дееца престъпен резултат, поради независещи от дееца фактори /чл. 18,
ал. 1, пр. 2 НК/.
Установи се, че подсъдимият е
извършил престъплението в състояние на вменяемост по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК, като по време на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това психическо отношение
на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия, а
именно: той е нанесъл два удара на пострадалия със средство, годно да го
умъртви, каквото е ножът /сгъваем, тип „пеперуда“/, като и двата удара са били
насочени и са попаднали в жизненоважна част на тялото, каквато е гръдния кош и разположения
в гръдната кухина жизненоважен орган – белият дроб. Броят на ударите - два, средството,
с което са нанесени и тяхната насоченост в областта на гръдния кош обективират
целта на подсъдимия да умъртви пострадалия. Несъмнено той е съзнавал, че средството, което използва и насочеността на
ударите в областта на гръдния кош, вдясно, ще причинят смъртта на пострадалия и
нанасяйки ги, е искал настъпването на този резултат.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършването на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372,
ал. 4 НПК му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.
Санкцията за извършеното престъплението по чл. 115,
вр. чл. 18, ал. 1 НК е лишаване от свобода за срок от 10 до 20 години.
Недовършеността на престъплението, при
което, изпълнителното деяние макар и да е било довършено, не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, дава
основание за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 58, б. „а” и чл. 18,
ал. 2 НК при определяне вида и размера на наказанието, като се определи
наказание под най-ниския предел, предвиден в закона за довършеното
престъпление, който е десет години лишаване от свобода.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът отчете характера и тежестта на реално причинените телесни
увреждания на пострадалия, а именно, че двете прободно-порезни наранявания са
създали временна опасност за живота на пострадалия, която е преодоляна, а последиците
от тези наранявания са отшумели за сравнително неголям период от време.
Съдът отчете и по-ниската степен на
обществена опасност на личността на дееца, изведена от напредналата възраст на
подсъдимия /на 73 години/, от оказаното от него съдействие в хода на съдебното
следствие за разкриване на обективната истина, от неговата трудова
ангажираност, въпреки напредналата му възраст, от чистото му съдебно минало и
липсата на негативни данни за личността му. По повод доводите на защитата
следва да се отбележи, че не се ангажират доказателства за влошено здравословно
състояние на подсъдимия, извън присъщото за неговата възраст. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и изразеното от подсъдимия съжаление
за извършеното.
Съвкупната преценка на горните
обстоятелства налага извод за определяне на наказание при значителна тежест на
смекчаващи обстоятелства, поради което съдът определи и наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Това наказание съдът счете
за съответно на тежестта на извършеното и достатъчно за постигане на целите,
визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Така определеното наказание по тежест е
достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие спрямо
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Индивидуализираното при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК наказание на подсъдимия се явява по-благоприятно в сравнение
с приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. В този случай най-лекото наказание,
определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, се явява лишаване от свобода за
срок от 10 години, което, намалено с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, възлиза на шест години и осем месеца лишаване от свобода. При това
положение съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК и приложи
разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като последната се явява по-благоприятна за
подсъдимия.
Съобразявайки
правилата, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, съдът постанови наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от четири години да се изтърпи при
първоначален общ режим.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва
да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.
53, ал. 1, б. „а“ НК съдът отне в полза на държавата сгъваем нож тип „пеперуда“
с надпис „FOSTFREI“, послужил за извършване на престъплението.
Съдът се
произнесе и по въпроса за веществените доказателства, приложени по делото по
опис, както следва: 1 бр. светла тениска с къс ръкав, 1 бр. кафяв, плетен елек
с копчета да се върнат на пострадалия К.Н.Ц. след приключване на делото; 1 бр. нож с черна дръжка
да се върне на П. Г. М. от с. Л., махала „Д.“ след приключване на делото; синьо работно яке с
надпис „Н. ООД“, гащеризон, гумени обувки и шапка да се върнат на подсъдимия Ц.М.И. след приключване на
делото; останалите веществени доказателства да се унищожат след приключване на
делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР – С. сумата в размер
на 2 925,19 /две хиляди и деветстотин и двадесет и пет лева и 19 ст./ лева
за направените разноски по делото във фазата на досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: