Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело 11824 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Постъпила е писмена
молба от въззивника-ищец в производството„И.Б.“ ООД с искане за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение от 15.05.2019
г. по делото с произнасяне в диспозитива на решението относно разноските,
дължими на това дружество от „П.р.“ ЕООД, защото вместо определените в мотивите
общо 675 лв. за двете инстанции, в диспозитива е вписана сумата общо 375 лв. за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-ответник „П.р.“ ЕООД с молбата в срока по чл.247, ал.2
от ГПК намира искането за недопустимо , като приема същото за искане за изменение
нарешението в частта за разноските и като такова – за подадено след изтичане на срока по чл.248 от ГПК, т.е. след
1 месец от влизане на решението на СГС в сила. Отделно от това намира искането
за неоснователно по доводи, че нямало доказателства за реално заплащане на
сумите, които противната страна иска за разноски, както и с възражение за
прекомерност на претендираното адвокастско възнаграждение на основание чл.78,
ал.5 от ГПК.
Въззивният съд
намира, че не се налага призоваване на страните по молбата за открито съдебно
заседание, поради което следва да се произнесе по молбата в закрито съдебно
заседание съгласно чл.247, ал.3 от ГПК, доколкото приема, че молбата е именно
искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а не за изменение на
въззивното решение относно разноските, тъй като не съдържа оплаквания или
искане за допълване на въззивното решение или за неправилно определяне на
разноските.
Направеното с
отговора на молбата възражение от ответника „П.р.“ ЕООД за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и такова за недоказаност на
направена разноска за това, възизвният съд намира, че е искане за изменение на
решението в частта за разноските по смисъла на чл.248 от ГПК, ако молбата на
ищеца се уважи. Така това искане по чл.248 от ГПК се явява преждевременно преди
приключване на производството по чл.247 от ГПК, и по него следва да се проведе
процедурата по чл.248, ал.2 от ГПК след приключване на производството по чл.247
от ГПК.
След проверка по делото, въззивният съд СГС, ІІ-Г въззивен състав, намира
следното:
С решение № 3587/17.05.2019 г., по настоящето въззивно гр.дело, влязло в сила от същата дата като неподлежащо
на касационно обжалване, СГС е приел, че предявеният от „И.Б.“ ООД срещу „П.р.“ ЕООД осъдителен иск да се заплати
/върне/ на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата 96 лева като
заплатена без основание с наложен платеж по фактура № 10563/26.09.2016г.,
е основателен и подлежи на уважаване, и поради различен изход н сапора пред
първата инстанция, трябва да се отменил
обжалваното първоинстанционно решение и да се постановил по същество друго, с
което искът да се уважи, като е приел в мотивите си, че според изход на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за двете съдебни инстанции
съгласно списъците по чл.80 от ГПК в размер на общо 675 лв. /350 лв. за първата
инстанция и 325 лв. за въззивната инстанция/. Въпреки така формираните изводи в
мотивите, с диспозитива на въззивното решение, след като е отменено обжалваното
първоинстанционно решение, и е постановен осъдителен диспозитив по предявения
иск, е осъдил ответника „П.р.“ ЕООД да заплати/върне/ на въззивника-ищец „И.Б.“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата общо 375лв. разноски за двете съдебни инстанции разноски. Следователно е
налице несъответствие между формираната от съда в мотивите воля и изразената в
диспозитива воля относно дължимия от ответника размер на разноските- вместо определените
в мотивите 675 лв. е посочил в диспозитива сумата 375 лв. Допусната е очевидна
фактическа грешка, отстранима по чл.247
от ГПК, тъй като в мотивите е формирал вече воля за признаване основателност и
на искането на ищеца за разноските и е посочил размера им. Следва отразеното в
диспозитива да се приведе в съответствие с мотивите относно разноските.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК, по молба на въззивника-ищец „И.Б.“ ООД ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение №
3587/17.05.2019 г. по гр.д.№ 11824/2018 г., СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, КАТО на стр.5 от решението, в третия абзац
на диспозитива, на ред последен от този абзац, вместо израза „сумата общо 375лв. разноски за
двете съдебни инстанции.“ ДА СЕ ЧЕТЕ израза „сумата общо 675лв.
разноски за двете съдебни инстанции.“.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.247, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.247, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.