№ 97
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201789 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. Н. ,ЕГН ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба с К№ 8363013 на ОДМВР- Пазарджик, с който
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.2
ВР. АЛ. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1,т.6 от с.з. с глоба в
размер на 650 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
процесуалния му представител поддържа жалбата и излага подробни
съображения за отмяна на фиша като ангажира и доказателства. Претендира
разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено
становище. Претендира разноски
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
1
На 22.07.2023г. , 14.09Ч., с преносима система за контрол на скоростта
на МПС - ATCC - ARH CAM S1 било заснето движение в обл. Пазарджик, км
184 на лек автомобил с рег. номер **** със скорост 114 км/ч ( л. 10) при
ограничение, въведено за извъннаселено място – до 50 км/ч с пътен знак В26
и Т2.
Установен бил собственикът на автомобила и първоначално
санкциониран Петър Ангелов Николов-с ЕФ с.К № 7815579– л.19,20. Същият
подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ( л.21), че към датата и часа на
нарушението водач на МПС е била жалбоподателката, прилагайки към
декларацията и СУМПС за същата.
С процесния ЕФ тя е санкционирана за управление на МПС с превишена
скорост - 110 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал.2 вр. ъал. 1 от ЗДвП, като на основание чл.
189, ал.4 вр чл. 182,ал.1, т.4 ЗДвП й е наложена посочената глоба.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
2
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР 1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
3
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65 . Същата е
функционирала след включването й от оператор. Това действие от страна на
оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с
цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са
прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния
процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила
от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението
по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид
средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и
данните в документите на л. 15 и 18 , 18жг , удостоверяващи и неговата
изправност.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
4
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос, в случая няколко – л. 7 и сл. Всеки съдържа визуализация на
момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и
представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира
регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на
производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на
регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата се отчита
резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 10 са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , отстояние, налично ограничение на скоростта и
конкретният и размер .
Налични по делото са правно-релевантните данни виж данните в карето
под фотоса на л. 10), че процесният автомобил е регистриран поради
движението си със скорост от 114 км /ч ( при предвидена и от производителя
на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и
тя е редуцирана до 110 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането (
които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката,
към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение
5
на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство (АТСС). При позиционирането му и преди активиране на
системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което
изискване акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС.
Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със
системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 12) ,
тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по
зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен
номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на
измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено
под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата),което е
видно и на фотоса на л. 8; въведеното ограничение на скоростта до 50 км/ч
– с допълнителен пътен знак, мястото на контрола с конкретния км на
посочения път, времето на контрол и всички други, относими към процесното
измерване задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно в протокола е
обозначено мястото на контрол, напълно идентично с отразеното в ЕФ и
което е в рамките на населеното място гр. Пазарджик.
Във връзка с последното се правят резонни, но неоснователни
възражения от защитата. Стана ясно от писмо от ГДНП при МВР л. 99, че
информация та за мястото на нарушението, генерирано в ЕФ се извлича от
„Метаданни” към Автоматизирана информационна система за обработка на
нарушенията (АИС - КЦОП) предвид въведеното местоположение от
6
полицейския служител, който е бил отговорен за контрола с АТСС . От
показанията на последния, представените фотоси от защитника ( л.71 и сл.) и
писмото на л. 101 от СПП при ОД МВР Пазарджик се изясни, че мястото на
контрол се въвежда от полицейския служител според местоположението на
измервателния уред, установимо по посочения в писмото на л. 101 начин . В
случая несъмнено е, както посочи полицейският служител С. Д. и на
представените по делото снимки на л.71 и 72 е че АТСС е била
позиционирана от него под дървото, представено с тези снимки и което си
намира непосредствено пред оградата на търговския крайпътен обект на ООД
„ Тракийско цвете“, който по данни на ОПУ – Пазарджик ( абз. І, л. 92) е
разположен на път І-8, км 183+700. От това следва, че погрешно е посочено в
протокола по чл. 10 мястото на контрол, тъй като то е било на път І-8, км
183+700 , а не както се сочи км 184. Тази грешка се отнася и до
местоизвършване на нарушението, което ( както се посочи и предвид данните
от ГДНП) е прието с оглед погжрешно посоченото място на контрол и също
погрешно е отразено в ЕФ – път І-8, км 184, вместо реалното на км 183.
Стана ясно, че именно на този км 183 на път І-8 е била разположена
АТСС и на този км. е измерена процесната скорост като превишена с
посоченото превишение. Напълно без значение за това разминаване е, че към
момента на това измерване не е имало километриране на пътя поради
проведените ремонтни дейности и се наложило да се „пресмята“ на кой км е
бил разположен уредът чрез километража на патрулния автомобил. От
значение е, че съществените параметри на деянието, вменено на
жалбоподателя като административно нарушение, са дата и място на
извършване и преценката дали е извършено то е предвид тях. Това, което
следва от данните по делото е, че не е имало измерена скорост на км 184 на
път І-8, поради което обвинението за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП на това място - посочено в ЕФ - е недоказано.
Що се отнася до установената скорост, дори и тя да е била измерена в
участък с временно въведено ограничение на скоростта и да е безспорно
превишена, тя е скорост на движение на км 183 на път І-8, за което място
няма административно-наказателно обвинение.
Горното прави напълно доказана тезата на защитника за
незаконосъобразност на ЕФ, с който е санкционирано недоказано нарушение (
7
а доказаното не е вменено със санкционен акт).
Изводите за незаконосъобразност на ЕФ обосновават решението за
отмяната му, поради което основателна (чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 вр. чл. 143
АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК) е и претенцията за разноски в полза на
жалбоподателя. Те са сторени ( 400 лева) дори под минималния размер,
поради което претенцията против тях за прекомерност е неоснователна.
Неоснователно е искането на ОД МВР Пазарджик за юрисконсултско
възнаграждение, предвид решението за отмяна на ЕФ.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба с К№ 8363013 на
ОДМВР- Пазарджик, с който НА С. И. Н. ,ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 650 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на С. И. Н. ,ЕГН
**********сума в размер на 400 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пазарджик
в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8