Решение по КНАХД №2708/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 18686/13.11.2025г. от Е. Н. А., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], чрез адв. С. Ф. от ***, срещу Решение № 1132/26.09.2025 г., постановено по АНД № 2179/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XLV състав, с което е потвърден Ел. фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5894117, издаден от ОД на МВР Варна, с който на Е. Н. А., [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, във вр. ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

С касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и на ЕФ. Правят се възражения, че давността на ЕФ е изтекла.

В съдебно заседание, касаторът - не се явява и не изразява писмено становище.

Ответникът – ОД МВР Варна с бланкетно писмено становище развива аргументи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Варна, четвърти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащо на оспорване, по реда на чл. 208 АПК, съдебно решение.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на ВРС е приел, че на 20.12.2021г. в 19:41 часа АТСС № 100В948С010800ВА - стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“ заснела товарен автомобил "Рено Мастер" с рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателя А. в обл.Варна, общ.Аврен, по път първи клас №9 / извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за КК Камчия да се движи със скорост 73 км/ч (установена след приспаднат толеранс от -3%) при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в извън населено място.

Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол на собственика на автомобила А. е издаден ЕФ, Серия К № 5894117, като било прието, че нарушението установено на 20.12.2021г. е извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш Серия К № 3766918.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото е установена от събраните писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство Серия К № 3766918, издаден от ОД МВР Варна, протокол № 576/01.06.2023г. за предадени препоръчани пратки с известие за доставяне, снимка, справка за собственост на МПС, Протокол от проверка № 32-СГ-ИСИС/10.09.2021г.на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, заверено копие на ел. фиш сер.К, № 3766918 издаден от СДВ, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Електронният фиш е връчен на лицето на 10.05.25г.

Въз основа на събраните и ценени доказателства по делото съдът е установил, че ограничението на скоростта на пътния участък, на който е било управлявано МПС, е било 60 км/ч, като същото е било въведено с пътен знак "В-26" в извън населено място. Направил е извод, че МПС се е движело със скорост от 73 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), което означава, че скоростта на движение е била превишена с 13 км/ч. извън място, въведено с пътен знак "В-26".

За да потвърди електронния фиш въззивният съд е приел, че същият е съставен съгласно изискванията на ЗДвП и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обосновал краен извод, че от доказателствения материал се установяват по безспорен начин фактите от обективната страна на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му, като на същия е наложено предвиденото в закона наказание с фиксиран размер.

Касационната проверка констатира, че фактическите установявания на административнонаказващия орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Съдът е формирал съобразени с доказателствения материал изводи по наведените от нарушителя доводи, преценил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по случая въпроси. Решението е постановено след извършена цялостна въззивна проверка в пределите, очертани от чл. 314 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН и при излагане на подробни, точни и ясни мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото във въззивното производство, поради което оплакванията на касатора за засягане на обжалваното решение от процесуален порок са несподелими.

Съответно на доказателствата и на материалния закон е заключението на съда за правомерно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател. Обжалваният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно ОДМВР Варна, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им, нито по отношение на давността му.

Според § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ATCC 100В948С010800ВД, за което е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Изпълнени са законовите изисквания по ЗДвП техническото средство, с което е установено нарушението, да бъде автоматизирано. По делото е приложен снимков материал, изготвен по съответния ред, от който се установява номерът на автомобила, превишението на скоростта, датата и часът на нарушението.

По силата на дефинитивната норма на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Следователно предмет на изследване в хипотезата на повторност са два елемента от обективен характер - дали новото нарушение е същото по вид като предходното и извършено ли е в рамките на нормативно очертания времеви диапазон.

В този смисъл и с оглед представените по делото доказателства настоящият състав приема за верен изводът на съда за осъществяване на фактическия състав на повторността по смисъла на § 6, т. 33 от ДР, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В конкретния случай, доколкото извършването на процесното нарушение е безспорно установено, за него следва да се наложи предвидената от закона санкция.

По основното възражение в касационната жалба за изтекла погасителна давност съдът приема следното: За електронния фиш намира приложение абсолютната преследвателна давност по чл. 81, ал. 3 от НК. В този случай независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност, ако е изтекъл срок от 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, електронният фиш следва да се отмени. Това важи дори и да е образувано съдебно производство по обжалване. Ако докато тече производството и преди да е приключило с влязъл в сила съдебен акт, изтече абсолютната давност - 4 години и 6 месеца от извършване на нарушението, водачът се освобождава от отговорност на основание изтекла абсолютна погасителна давност, съгласно чл. 81, ал. 3 НК.

В настоящият казус нарушението е извършено на 20.12.21г. и абсолютната давност от 4г. и 6м. към момента не е изтекла. Посоченото обстоятелство налага да се отхвърли становището на касатора за отмяна на електронния фиш, поради изтекла абсолютна давност,

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд Варна, четвърти Касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1132/26.09.2025 г., постановено по АНД № 2179/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, XLV състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.