РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500275 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. К. Р., действаща чрез адв. Ч.,
срещу Решение № 132 от 13.02.2022 г., постановено но гр. д. № 2299/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник.
С цитираното съдебно решение са отхвърлени предявените от А. К. Р. срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 25 лева /двадесет и пет
лева/, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 369,68 лева /триста
шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, недължимо платена при начална
липса на основание по договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, предявена
като частичен иск от общо дължимата сума от 62,32 лева /шестдесет и два лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща недължимо платена при начална липса на
основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху претендираните суми,
считано от датата на предявяване на исковата моба до окончателното им изплащане.
В жалбата се поддържат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски. В съдебно
заседание пълномощника на въззивния жалбоподател релевира възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
1
В установения от закона срок, въззиваемото дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, действащо чрез юрисконсулт Н., е депозирало отговор на
въззивната жалба. В него са изложени подробни съображения за неоснователност на
въззвната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на сторените в производството пред окръжен съд разноски
и се прави възражение за прекомерност на разноските, които въззивникът претендира.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се
явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни
субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се
е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Въз основа на договор за паричен заем №*** от *** ответното дружество е
предоставило на ищцата А. К. Р. сумата в размер на 400,00 лева, за срок от 8 месеца,
платим на 8 месечни вноски, всяка в размер на 57,79 лева. Общия размер на всички
плащания възлиза на 462,32 лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 40% и ГПР от
49,05%.
Съгласно уговореното в договора, и в частност: чл. 4 от същия, заемателят А.Р.
се е задължила в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора ,да
представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
1/ две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; размера на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да
работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по-лош от „Редовен“;
2/ банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл. 2, т.7 /т.е.
462,32лв./ със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора за паричен заем;
3/ одобрено от заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
От приложения по делото погасителен план се установява, че кредитът е
2
следвало да бъде погасен на 8 месечни вноски, с размер на всяка една от тях от 104,00
лева, като първата погасителна вноска е на 06.11.2020г., а падежна на последната е на
04.06.2021г.
От приложения Договор за предоставяне на поръчителство № *** от *** се
установява, че „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да поръчителства по
договора за паричен заем, сключен между ищеца и ответника, срещу възнаграждение в
размер на 369,68лв., платимо на вноски от по 46,21 лева, дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Видно от погасителния
план, в него е включено и дължимото възнаграждение за поръчителство.
По делото е представено приложение към Договор за предоставяне на
поръчителство, информационни права на субектите на лични данни.
От заключението на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза,
която съдът изцяло възприема като обективна и компетентно дадена, се установява, че
платената от ищцата в полза на ответника сума възлиза на 449,29 лева, платена на
23.10.2020г. Вещото лице е установило, че ищцата е изплатила на ответника по
Договора за потребителски кредит главница в размер на 400,00 лева, договорна лихва в
размер на 7,11 лева от общо 62,32 лева и сумата 42,18 лева от общо дължимото се
възнаграждение за поръчителство в размер на 369,68 лева.
Вещото лице е изчислило, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и
разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, действителния размер на ГПР по процесния
договор за паричен заем е 23,37%. Вещото лице посочва още, че вземайки предвид
общия размер на разходите за отпуснатия кредит по процесния договор и по Договора
за предоставяне на поръчителство, и предвид разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗПК,
действителния размер на ГПР е 162%.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е
длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът намира, че то отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, поради което приема, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който първият се е задължил в качеството на заемодател да
предостави на ответника в качеството на заемополучател сумата 400,00 лв. със
задължение за връщането й на 8 месечни вноски, заедно с възнаграждение в размер 40
% годишен лихвен процент, при годишен процент на разходите 49,05 %.
Безспорно е, че ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на
заетата сума на ищцата, което се потвърждава и от положения подпис върху договора,
с който заемателят е удостоверил, че е получил изцяло в брой заетата сума.
3
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че процесният договор за
кредит не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл.22 от
ЗПК, тъй като е сключен в писмена форма, при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 11
от ЗПК. В него са посочени индивидуализиращите данни за страните, размера на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения
процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Спазено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПП за посочване в договора на
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на
закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият
алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския
съюз, в това число и в България, има нормативно предвидени две математически
формули за изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които
единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да
прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да
възпроизвеждат в договорите си горните две формули. От друга страна чл.11, ал. 1,
т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно
да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
Както беше отбелязано по – горе, от заключението на вещото лице, се
установява, че действителния размер на ГПР е 23,37%. който размер не надвишава
петкратния размер на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПП.
Относно довода, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като не е включено
възнаграждението за поръчителство, в който случай би било нарушено императивното
правило на закона, следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит не
предвижда заплащането на такова възнаграждение в полза на кредитора, поради което
същото не подлежи на включване в ГПР по договора. С оглед изложеното съдът
приема, че не е нарушена предвидената забрана.
Предвид размера на уговорената лихва - 40,00 %, неоснователен е и доводът на
ищцата, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и има за
последица нищожност на сключения договор. Видно от съдържанието на чл. 7 от
договора, с него е уредено правото на заемателя да се откаже от договора в 14-дневен
срок от сключването му без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва
причина, чрез уведомление до заемодателя, направено на хартиен или друг траен
носител. С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПП, а направеното в тази връзка
4
възражение е неоснователно.
Относно твърденията на ищцата (уточнени и в съдебно заседание), че договорът
за потребителски кредит е унищожаем като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия, съдът намира, правото да се иска унищожаване на договора се
упражнява с конститутивен иск, а като възражение може да бъде заявено само от
ответника, когато насрещната страна търси по съдебен ред реализация на субективното
си право, произтичащо от нея. В случая ищецът, не е предявил иск за унищожаване на
договора, поради което е недопустимо разглеждане на сочените пороци, заявени под
формата на възражение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че договорът за заем е
валиден и ищцата дължи връщане на заетата сума от 400,00 лв. заедно с
възнаградителната лихва, която според заключението на вещото лице към датата на
погасяването е в размер на 62,32 лв., т.е. общо сумата 462,32 лева. От приетата по
делото СИЕ се установи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от
449,29 лева, поради което съдът намира, че с тази сума е изплатена изцяло договорната
главница в размер на 400,00 лева, а с останалата сума е заплатена част от дължимата се
възнаградителна лихва, като в случая е без значение по какви пера е отнесена тази сума
от страна на самото дружество. В тази връзка следва да се отбележи, че от извършена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на
капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“
АД - кредитор на ищцата. При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава
пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като
договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение
и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за
заплащане на такова. В конкретния казус едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител - „Файненшъл България“ ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“
АД - кредитор на длъжника. Това обстоятелство води до извод, че се касае за „скрито“
възнаграждение за кредитора. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор,
който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и е платимо също на последния. В този смисъл се цели заобикаляне
на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като се преследва забранена от закона цел -
неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита. С
оглед изложеното, съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен като сключен при заобикаляне на закона, поради и което отнесената
към договора за поръчителство сума от 7,11 лева, от платената от ищцата сума, следва
да бъде отнесена към задължението за възнаградителна лихва.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК разноски се дължат само на
въззиваемата страна, като същата претендира такива в размер на 360,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Въззивния жалбоподател, обаче, е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, което съдът намира
5
за основателно. Настоящия състав, след като съобрази положения труд за изготвяне на
депозирания отговор на въззивната жалба и ниската степен на сложност на делото,
намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева. Чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното
дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от
обратното, обаче, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността
му е ниска (в т.см. Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019
г., IV г. о., ГК).
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед предмета на иска, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 от 13.02.2022 г., постановено но гр. д. №
2299/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. К. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ 28, ет. 2, ап. 40-46 сумата от 50,00 лв. /петдесет лева./,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6