№ 6856
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110147770
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника ЕМ. СТ. Л. за заплащане на следните суми: 3169,59 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода октомври 2017 г. - април
2020 г. в имот с аб. № 169888, 54,83 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. – април 2020 г., заедно със
законната лихва от 27.5.2021 г. до погасяване на задълженията, 531,18 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 13.5.2021 г. и 10,84 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 13.5.2021 г. г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношение и количеството
доставена в имота топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност – с оглед поставената в отговора задача № 10 към СТЕ/. Моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита, че количеството потребена в имота
топлинна енергия е измерено коректно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения констативен нотариален акт за собственост на
апартамент и удостоверение за идентичност се установява, че 1970 г. ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот, който факт не се и оспорва от него.
Следователно и доколкото не се твърди да се е разпоредил с това право, съдът намира за
доказано обстоятелството, че в процесния период ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за
доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените
общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
2
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните ш срока по чл.
200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото, както и според обясненията на вещото лице С., дадени в
откритото съдебно заседание, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е
преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е
извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е имало 4 броя
отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО и щранг лира в банята. Топлинната
енергия за отопление на имот е начислявана на база реален отчет на разпределителите При
отчитането на ТЕ за сезон 2018/2019 г. е бил констатиран изгаснал уред № 75280, а за
сезон 2019/2020 г. – изгаснал уред № 33256, поради което за тези отоплителни тела
количеството топлинна енергия е определено на база екстраполация по максимален
специфичен разход – стр. 2 от заключението. Протоколите за главен отчет са подписани от
ответника или лице, подсигурило достъп. В тях е отразено и наличието на изгасналите
ИРРО. Тези документи не са оспорени от ответника. Според заключението по СТЕ,
порази наличието на загаснал уред № 75280, през отоплителен сезон 2018/2019 г. към
служебно начислената топлинна енергия погрешно са добавени и условните единици,
отчетени от паметта на уреда за сезон 2017/2018 г. Ето защо за сезон 2018/2019 г.
определената в общата фактура цена на доставена ТЕ следва да се намали с 262,40
лева. За останалата част от процесния период показанията от документите за главен отчет са
нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от щранг лирата е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба
№ 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за
сметка на ищеца. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно, с изключение на погрешно добавената сума от 262,40
лева, което съдът следва да съобрази. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този
въпрос съдът отчита своевременно направеното възражение за погасяване на вземането по
давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.5.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.3.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията
за периода от октомври 2017 г. до януари 2018 г. включително са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 19.3.2018 г.
/първият присъствен ден след изтичането на срока/, като тригодишната погасителната
давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба, вкл. при съобразяване
спирането на давността. Вземането за м. февруари 2018 г. е станало изискуемо на 14.4.2018
г., като погасителната давност е изтекла на 21.6.2021 г., при съобразяване спирането на
срока.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не променя
падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата
фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена
ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г.
тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е.
при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., както и вземането
за доплащане по ОФ за 2018 г. в размер на 30,55 лева /колона 7 от таблица № 3 от
заключението на СТЕ/. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ и от издадените ОФ и
изравнителни сметки се установява, че: за периода февруари 2018 г. – април 2018 г. се
дължи цена на ТЕ в размер на 439,98, за периода май 2018 г. – април 2019 г,. - 1174,31 лева
4
/от определената в изравнителната сметка и ОФ цена от 1436,71 лева е извадена
погрешно добавената сума от 262,40 лева – виж забележка под таблица № 3 от
заключението на СТЕ/, а за периода май 2019 г. април 2020 г. - 786,95 лева. Така определен
общият размер на задължението за непогасения по давност период възлиза на 2431,79 лева,
за които сума и период искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 3169,59 лева и за периода октомври 2017 г. – януари 2018 г. – отхвърлен.
В заключение следва да се посочи, че, ако ответникът не иска да му бъде доставяна
топлинна енергия, има възможност да се откаже от тази услуга – по решение на общото
събрание на етажните собственици /напълно спиране на топлоподаването в сградата/ или
като демонтира отоплителните тела в имота по определения ред, с което ще остане задължен
единствено за цената на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от заключението на
СТЕ и представените документи за отчет третото лице помагач е извършило услугата, като
няма данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на
ищеца дължимото възнаграждение в претендурания размер. Искът за установяването на
това вземане следва да бъде изцяло уважен.
По исковете по 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73
от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
5
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура
по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 няма как да се приложи, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общите
фактури за 2018, 2019 и 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ 45-дневен срок за
плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът
не твърди и не доказва да е отправил. Не може да бъде приложен и уговореният срок за
плащане на месечните задължения, тъй като така би се стигнало да начисляване на
мораторна лихва върху прогнозно начислени суми, което ищецът избягва с ОУ и от 2014 г.,
и от 2016 г. Така би било налице и ситуация, при която на едни потребители се начислява
лихва върху точно дължимата сума /при дистанционно реално отчитане на ИРРО/, а на
други – върху прогнозно начислена сума, какъвто несъмнено не е вложеният в ОУ смисъл и
целта за избягване на олихвяване на прогнозно начислени суми. Ето защо искът за
установяване на вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде изцяло
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 125,33 лева – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 201,45 лева – държавна такса в
6
исковото производство, 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото
производство, 260 лева – депозит за СТЕ – общо 686,78лева. Намалени съобразно
отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 417,95 лева /като
следва да се има предвид, че: платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло
недължима, тъй като тези искове са изцяло неоснователни/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, че ЕМ. СТ. Л. , ЕГН **********, дължи на „***” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 2431,79 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода февруари 2018 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 169888, както сума за доплащане по
обща фактура № **********/31.7.2018 г. и 54,83 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода април 2018 г. – април 2020 г.,
заедно със законната лихва от 27.5.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 3169,57 и за периода октомври 2017 г. – януари 2018 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 531,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 13.5.2021 г. и за сумата 10,84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.5.2018 г. – 13.5.2021 г. г.
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. Л. , ЕГН ********** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 417,95 лева, представляваща разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „***” ООД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7