№ 252 / 18.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 780 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от В.П.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001388 от 09.05.2019г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на лицето са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В жалбата си до съда санкционираното лице не оспорва нарушението, но навежда оплакване че размера наказанията е несправедлив и моли същите да бъдат намалени към предвидения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят В.И., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и развива оплаквания в насока, свързана с незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и неговата отмяна.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство писмени доказателства, приема за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 20.04.2019г., около 17:50ч. служители в сектор ,,Пътна полиция" при ОДМВР - гр.Монтана Илиян Илиев и Цветомир Цветанов носели службата си в гр.Монтана, на ул.,,Свети Климент Охридски". По посочения път към бул.,,Христо Ботев" забелязали, че се движи мотоциклет ,,КТМ 4 ТЕЖС", черен на цвят, с рег.№ М 28 47 В. На кръстовището с ул.,,Арх.Младен Кръстев" единият от двамата полицейски служители подал сигнал със стоп палка по образец тип ,,Ц8" на водача на мотоциклета. Същият обаче не се подчинил, което принудила служителите да го последват към бул.,,Христо Ботев". След като бил преследван, водачът, в лицето на жалбоподателя В.И.,xxx,,Поп Андрей" пред № 20, където бил идентифициран и му бил съставен АУАН № 1388, който му бил връчен лично и подписан от него с възражението, че не спрял, понеже се бил уплашил. Въз основа на издадения АУАН било написано и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът прие същата за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за издадено при наличието на допуснати съществени е неотстраними процесуални нарушения.
На първо място следва да се посочи, че фактическата обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на съставения АУАН се намира в диаметрална противоположност с тази, в обжалваното наказателно постановление. Неясно по каква причина, след като актосъставителя подробно е описал времето, мястото и начина на извършване на вмененото административно нарушение, същото липсва изцяло в обжалвания санкциониращ административен акт. Видно от съдържанието на обсотятелствената му част е, че в нея административно наказващият орган е посочил единствено, че на въпросната дата и час, жалбоподателят е управлявал на посоченото място мотоциклет ,,КТМ 4 ТЕЖС", черен на цвят, с рег.№ М 28 47 В.
След пестеливото и повърхностно посочване на фактите, иначе релеванти за административното нарушения, е отразено, че жалбоподателят не спира плавно на посоченото място или в най - дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е извършил състава по чл.103 от ЗДвП. В обстоятелствената част на наказателното постановление никъде не е посочена коя от двете алтернативно предвидени хипотези на закона е била нарушениа от санкционираното лице - не спиране плавно на посоченото място или в най - дясната част на платното за движение. Наличието на подобен пропуск, относно съществени факти, свързани с вмененото нарушение, всякога накърнява правото на защита на дееца и представлява съществено процесуално нарушение. Независимо, че същите са подробно описани в съставения АУАН, тяхното непосредствено възпроизвеждане и в наказателното постановление е задължително, тъй като именно този административен акт подлежи на обжалване и на съдебен контрол по законосъобразност.
Също така и за прецизност следва да бъде посочено, че вмененото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП, не покрива признаците на чл.103 от ЗДвП. В цитираната разпоредба се изисква при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС да спре плавно или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Никъде не е посочено като законодателно задължение на дееца спиране в най - дясната част на платното за движение както е отразено в наказателното постановление. Нито в АУАН, нито в наказателнот постановление не е посочено, в какво се изразява подадения сигнал със стоп палка - за спиране или за изпълнение на някакво друго указание. Сигнализирането на контролните органи трябва да бъде недвусмислено и същото да бъде посочено при състава на нарушението. Тълкуването на правната норма изисква неизпълнение на точно определено действие, което контролните органи по категоричен и недвусмислен начин са указали на водача на ППС - то, т.е. същият трябва или да спре плавно в най - дясната част на платното за движение или на посоченото място. Неизпълнението на което и да е от тези две алтернативни хипотези в чл.103 от ЗДвП, обуслявя цялостното неизпълнение на каквото и да е разпореждане на контролен орган, което съставлява нарущение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР. Предвид противоречията в обстоятелстваната част на АУАН и НП, както е неяснотата откъм самите факти на вмененото нарушение, за насотящия съдебен състав е трудно да прецени дали административно наказващият орган е приложил правилно материалния закон.
Тъй като наказателното постановление подлежи на отмяна на процесуално основание се явява безпредметно обсъждането на неговата обоснованост по същество, както и оплакването на жалбоподателя по изменение размера на наложените наказания.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 001388, издадено на 09.05.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което, на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП, на В.П.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: