№ 301
гр. Пазарджик , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Василева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220103748 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу И. Г. Б., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответника И. Г. Б. дължи на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата в общ размер на 3071,51 лв. по Договор за
потребителски паричен кредит № 3216438/15.05.2018 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника И. Г. Б., което вземане
е прехвърлено от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.05.2019 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, от която
сума: 2729,66 лв. – неизплатена главница от месечни погасителни вноски за
периода от 01.11.2018 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда – 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
196,49 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до
20.05.2019 г. и 145,36 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г.
до 03.06.2020 - датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1188/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
предявените установителни искове, ищецът моли съда да осъди ответника да
1
му заплати следните суми: 2729,66 лв. – неизплатена главница от месечни
погасителни вноски за периода от 01.11.2018 г. до 01.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, 196,49 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от
01.11.2018 г. до 20.05.2019 г. и 145,36 лв. - обезщетение за забава за периода
от 01.11.2018 г. до 23.12.2020 г., дължими по силата на Договор за
потребителски паричен кредит № 3216438/15.05.2018 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника И. Г. Б., които
вземания са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2019 г.
Ищецът твърди, че между ответника И. Г. Б. и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит
№ 3216437/15.05.2018 г., по силата на който на ответника е бил предоставен
кредит в размер на 3306,92 лв. За отпускане на кредита била начислена
комисиона (такса за разглеждане на кредита) в размер на 90,00 лв. За кредита
била сключена и застраховка с еднократна застрахователна премия от 216,92
лв. С договорения размер на главницата от 3306,92 лв. били погасени
комисионата от 90,00 лв. и застрахователната премия от 216,92 лв. След
направените плащания остатъкът от отпуснатата главница, равняващ се на
3000 лв., бил преведен по посочена от кредитополучателя – ответника
банкова сметка. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Общите условия (ОУ) към договора,
неразделна част от него, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с фиксирана възнаградителна лихва за
срока на договора при годишен лихвен процент в размер на 14,49 %. Така към
датата на подписване на договора страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 644,01 лв. Кредитополучателят
се задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне, ведно с начислените
лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски,
чиито брой, падеж и размери били посочени в погасителен план, неразделна
част от договора. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да
върне възлизала на 3950,93 лв., която била платима на 30 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 131,71 лв., без последната
вноска, която била изравнителна и е в размер на 131,63 лв. Първата
погасителна вноска била с падеж 01.06.2018 г., а последната с падеж –
01.11.2020 г. Размерът на всяка погасителна месечна вноска включвал
съответната част от главницата и договорната лихва върху нея към момента
на предоставяне на кредита. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ при забава в
плащанията кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание на
длъжника било начислено обезщетение за забава в общ размер на 145,36 лв.
за периода от 01.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
2
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
01.11.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“
от ОУ.
Ищцовото дружество твърди, че е придобило вземанието, произтичащо
от Договора за потребителски паричен кредит № 3216437/15.05.2018 г., ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисиони и други разноски на дружеството – кредитор, по
силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 20.05.2019 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за цесия от 02.11.2018 г. със същите страни. Процесното
вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 от 20.05.2019 г. към
договора за цесия от 20.05.2019 г. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД били изпратени на ответника
две уведомителни писма от 30.05.2019 г. и 08.11.2019 г. чрез „Български
пощи“ ЕАД за извършената продажба на вземането, които били върнати в
цялост с отбелязване „преместен“. Било изпратено и трето уведомително
писмо от 27.11.2019 г. за извършената цесия и за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, което било връчено на ответника на 06.01.2020 г.
чрез ЧСИ Деница С., с рег. № 889 по регистъра на КЧСИ. За извършената
цесия ответникът бил уведомен и с връчване на препис от исковата молба,
към която е приложено и уведомление до длъжника. Ответникът не погасил
задълженията по процесния договор за кредит, поради което за събирането на
вземането ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1188/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което обуславя правния интерес от подаване на исковата молба.
Моли съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
предявените кумулативно обективно съединени установителни искове, моли
за уважаване на предявените осъдителни искове.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът И. Г. Б.
не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща законен
или процесуален представител. С молба с вх. № 6734/16.04.2021 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик поддържа исковата претенция и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
3
Ответникът И. Г. Б., редовно призован лично за насроченото първо по
делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител. Същият не взема становище по
спора и не упражнява правото си на защита.
Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл.
86 от ЗЗД.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата
молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.
Ответникът И. Г. Б. не е депозирал отговор на исковата молба, не се
явява в първото по делото заседание, не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие. С Разпореждане № 440/28.01.2021 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, получено лично от ответника, на същия са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и
представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на
исковата молба, нито в съдебно заседание. Същият не твърди и не доказва, че
е изпълнил задължението по процесния договор. Отделно от това от
представените по делото писмени доказателства и посочените в исковата
молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност
на исковата претенция за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните главница, договорна
и мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 03.06.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, поради което предявените кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД следва да се уважат по този ред.
Съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявените
евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за това – отхвърляне като неоснователна на главната искова
претенция по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от
ЗЗД срещу И. Г. Б..
4
По разноските:
Предвид изхода на правния спор право на разноски има ищецът.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът е претендирал присъждане на разноските в заповедното
производство в размер на 61,43 лв. - за държавна такса и 75,00 лв. - за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в
размер на 147,76 лв. - за държавна такса и 150,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. За заплащането на държавната такса ищецът е представил
писмени доказателства по делото. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото
производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото
разноски в общ размер на размер на 384,19 лв., от които: 61,43 лв. - за
държавна такса в заповедното производство, 75,00 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 147,76 лв. - за държавна такса в
исковото производство и 100,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от
ГПК, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните,
че ответникът И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. П., обл. П., ул.
„П.” № *, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
5
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер на
3071,51 лв. по Договор за потребителски паричен кредит №
3216438/15.05.2018 г. , сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и длъжника И. Г. Б., което вземане е прехвърлено от страна на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.05.2019 г. в полза на
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД, от която сума: 2729,66 лв. –
неизплатена главница от месечни погасителни вноски за периода от
01.11.2018 г. до 01.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, 196,49 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 20.05.2019 г.
и 145,36 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 03.06.2020 -
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1188/2020
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. П., обл. П., ул.
„П.” № *, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание 78, ал. 1
от ГПК, сумата в общ размер на 384,19 лв. (триста осемдесет и четири лева и
деветнадесет стотинки) - разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6