№ 852
гр. Шумен, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100751 по описа за 2025 година
Предявен иск, с правно основание чл. 55, ал 1, предл. 1 от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на Й. М. Й., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5, без посочено правно основание и цена от 359 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за
потребителски кредит № 666963/25.04.2022г., за сумата от 1300 лева. Договор
съдържал уговорка за неустойка – чл. 6, в размер на 884,98 лева, при
неизпълнение на задължение на кредитополучателя за представяне на
обезпечение в три дневен срок. Сумите по кредита, в общ размер на 1856 лева
били погасени на 07.06.2022г.. Считайки, че уговорката за неустойка, по
договора накърнява добрите нрави и е недействителна, отделно договора за
заем е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, иска осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 359 лева, представляващи
недължимо платена неустойка по договора за заем и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Признава част от
1
твърдените факти – сключване на договор и погасяване на вземанията по него.
Счита клаузата действителна, съответно целия договор, иска отхвърляне на
иска, и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество,
като поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 25.04.2022г. страните сключили договор за потребителски кредит №
666963, за сумата от 1300 лева. Уговорено било връщането , за срок от 6
месеца, на вноски, с падеж на конкретно определени дати, включващи
главница, лихва и неустойка. Уговорената лихва била в размер на 40,05%
годишно, при ГПР от 48%, и обща дължима сума по кредита от 1497,02
лева/главница и договорна лихва/. Договора предвижда задължение за
заемополучателя /чл. 6/, в тридневен срок да представи обезпечение –
поръчител или банкова гаранция. В случай, че заемателя не изпълни
задължението си да представи обезпечения, договора предвижда неустойка в
размер на 884,98 лева /чл. 6.2/. Не се спори, че сумата от 884,98 лева не е
включена, като разход, при изчисляване ГПР, по договора, сключването му и
получаване от ответника сумата от 1856 лева. Представения погасителен план
има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения иск, е необходимо да се установи, че ищецът е
заплатила на ответника исковата сума /359 лева/, по нищожна уговорка от
договор/нищожен договор, или по договор за потребителски кредит, обявен за
недействителен по чл. 22 от ЗПК, а той, я е получил без основание и следва да
я върне. В случая по процесния договор, не се установява неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Ищецът
акцентира върху разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаеща ГПР.
Договора съдържа запис за размер на ГПР, по-нисък от посочения в чл. 19, ал.
4 от ЗПК, към датата на сключване на договора, което изключва нищожност на
клаузата за уговарянето му. Обективното право, не съдържа разпоредби,
забраняващи уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по
договор за паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по
договор за потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно
страните да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от
2
основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други
заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат, съответно
вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка, размера на
която няма място в ГПР, както според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, така и според
Директива 2008/48/ЕО на европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Твърдяното заобикаляне на закона свързано с уговорката за неустойка и
ГПР, не само не е налице, но и да бе, не води до недействителност на договора
по смисъла на чл. 22 ЗПК, а до нищожност на уговорката/21, ал. 1 ЗПК/, за
неустойка не на тази за ГПР. При него/заобикалянето/, страните обикновено
целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на
една или повече сделки/включване в договор на една или повече уговорки,
които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля на страните от
процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява. Само разликата
в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако изчисляването му
включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на тази от чл. 19,
ал. 3, т. 1 от ЗПК.
Уговорката от чл. 6.2, на договора за потребителски кредит, касаеща
неустойка дължима при неизпълнение на задължение за представяне на
гаранция/обезпечение, в тридневен срок, е нищожна поради накърняване
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Както подробно е
изяснено в практиката добрите нрави, макар и да нямат легално определение,
представляват общоприети правила, на които е придадено правно значение,
при действителността на сделките. При възмездните, то най-често се свързва с
принципите на справедливост и производният му за еквивалентност на
престациите. Уговорената неустойка за задължение трудно изпълнимо
особено в краткия посочен срок, по отделно и особено в съвкупност, само
поради размера си, без необходимост от коментар за невъзможността да се
изпълни задължението в записания срок, е в противоречие и с двата принципа,
налагайки заплащане неустойка за необезпечено ползване на чужди средства
надхвърлящо уговорената цена за това, а заедно с нея доближаваща размера
им /884,98 лева неустойка и 1300 лева заем/. Действително съществува
свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но
тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
3
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при заплащане
на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/.
Уговорките от чл. 6.2 от договора, може да обоснове и твърдяната, в
обстоятелствената част на исковата молба, нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
представлявайки неравноправна клауза, по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от
ЗПК, но това е безпредметно, с оглед приетото, че е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
Така предявения иск се явява установен по основание и следва да се
уважи, до предявения размер – ищецът е заплатил на ответника сумата от
1856 лева на 07.06.2022г., която е с 359 лева по голяма от сбора на дължимата
главница и договорна лихва – 1497,02 лева.
При посочения изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 50 лева разноски в производството – заплатена държавна такса, а на
адв. Петър Йотов Николов от ВАК, с № ********** и адрес – гр. Варна, ул.
„Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6, сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати
на Й. М. Й., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, на основание чл.
55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 359 лева, получена без
основание, в едно със законната лихва върху нея от 24.03.2025г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати
на Й. М. Й., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 50 лева
разноски в производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ЕООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати
на адв. Петър Йотов Николов от ВАК, с № ********** и адрес – гр. Варна, ул.
„Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6, сумата от 400 лева адвокатско
4
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5