Решение по адм. дело №680/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П. С. К., чрез пълномощника – адв. У., срещу ЗППАМ № GPAM-1357254 от 30.05.2025 г., издадена от Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор “Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца и са отнети СУМПС [номер], 2-ра част на СРМПС №********* и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

В жалбата и в съдебно заседание адв. У. излага аргументи, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и неговата цел. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор “Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище процесуалния му представител моли оспорената Заповед да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна, претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – № GPAM-1357254 от 30.05.2025 г., издадена от Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор “Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП - прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца и са отнети СУМПС [номер], 2-ра част на СРМПС №********* и 2 бр. регистрационни табели [рег. номер].

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН № GA 3966311 /30.05.2025г., че жалбоподателя, на 30.05.2025 г. около 00:25 ч. в гр. Пловдив, на [улица], управлява по посока Юг-Север личният си л.а.“ Опер Инсигния Спорът Турър СВ“ с ДК № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда. Извършена е качествена проба с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARNA - 0180, който отчел 0,60 на хиляда алкохол в издишания от водачът въздух. Бил издаден талон за медицинско изследване № 258613 и стикери за поверителност № А113917. Жалбоподателят дал биологични проби - кръв за извършване на медицинско и химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта в УМБАЛ-Пловдив АД.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Представен по делото и приет като доказателство е талон за медицинско изследване № 258613/30.05.2025г., връчен на водача на процесното МПС срещу подпис на същата дата в 01,25 часа. Видно от събраните по делото доказателства, жалбоподателя се е явил в посоченото в талона здравно заведение – УМБАЛ-Пловдив АД в 02,00 часа, за извършването на медицинско изследване на кръвта, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта.

В хода на образуваната проверка, съгласно заключението на назначената химическа експертиза, за което бил съставен протокол № 1476/30.05.2025г., е установено, че в дадената от жалбоподателят биологична проба – кръв, се установява наличие на алкохол – 0,44 промила.

Със заповед № 312з-3162/14.04.2022г. директора на ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, е оправомощил да издават ЗЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пловдив, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пловдив; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пловдив и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

С мотивирана резолюция № 25-1030-М000205/05.06.2025г. началник група при ОДМВР-Пловдив прекратил административнонаказателното производство по АУАН № GA 3966311 /30.05.2025г., тъй като констатираното чрез него деяние не представлява административно нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От заповед № 312з-3162/14.04.2022г. на директора на ОДМВР - Пловдив и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, може да се направи извод, че заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП могат да се издават и от служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОД на МВР - Пловдив. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Съдът намира, че видно от заключението на СХЕ жалбоподателят не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, което е възприето и от полицейският орган издал мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по процесния АУАН, вследствие липса на осъществен състав на вмененото административно нарушение. Фактът, че жалбоподателят е дал доброволно биологични проби подкрепя извода, че е знаел за този факт. Обстоятелството, че жалбоподателят не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда има съществено значение за изясняване на спорното правоотношение и ако този факт бе станал известен към момента на постановяване на административния акт, би довел до друг резултат – оспорената ЗППАМ не би била издадена. Съдът намира, че заключението на съдебно-токсикологичната експертиза безпротиворечиво установява факта, че към момента на издаване на ЗППАМ водачът не е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Следва да се подчертае, че назначаването, съответно изготвянето на СХЕ са се развили в друго производство и са зависели от волята на други органи и лица, поради което жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да се снабди с това писмено доказателство по времето на съставяне на оспорения ИАА.

Според чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Очевидно жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, като установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, каквато настоящата хипотеза не е. При това положение, резултатите от теста не е следвало да се приемат като основание за установяване концентрацията на алкохол в кръвта / аналогично с приетото в Определение № 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII отд./.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспорената ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати претендираната сума от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса и 1000 лева – адвокатски хонорар, който е в минималния на предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа размер.

Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на П. С. К., чрез пълномощника – адв. У., ЗППАМ № GPAM-1357254 от 30.05.2025 г., издадена от Т. Д. Д. – мл. автоконтрольор към Сектор “Пътна полиция“, ОДМВР – Пловдив.

ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Пловдив да заплати на П. С. К. сумата от 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.