Решение по дело №808/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 50
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20213100900808
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900808 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба на длъжника „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26 за откриване на
производство по несъстоятелност.
В молбата се излага, че молителят има парични задължения в общ размер на 416 000
лева, включително и публични задължения в размер на 405 000 лева, които дружеството не е
в състояние да обслужва. Не притежава право на собственост върху недвижими имоти и
други вещни права, а вземанията му са несъбираеми. Поради изпадането си в състояние на
неплатежоспособност, начиная от 29.10.2021 год., евентуално поради свръхзадълженост,
моли за уважаване на молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631,
фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано
съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на
длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват
обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за
1
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
хипотези законът дава алтернативно.
Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е
наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е
налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.
Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ, приложима към датата на настоящото произнасяне,
установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение
по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност
не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за
последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във
водения при АВп търговски регистър се установява, че последният обявен ГФО е този за
2019 год., а за 2020 год. е подадена декларация по чл.39, ал.9, т.2 от ЗСч, поради което и
посочената презумция е неприложима в настоящия случай. Така, съдът следва да прецени
дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на
неплатежоспособност на дружеството – молител.
Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната
норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се
акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и
задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или
частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията
задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или
частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на
неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат
задълженията.
В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата подлежат на доказване от
молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а
именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. А дали търговецът е
в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската
сделка, задължително изисква конкретна преценка на икономическото състояние на
длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните
познания на вещо лице – счетоводител и приобщено към доказателствения материал по
делото е заключение, изготвено от вещото лице Б.. Показатели, носещи най-висока степен на
информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са
рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна
връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в
дружеството.
Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и
сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели.
2
Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от
продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за
рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и
отрицателни, когато финансовият резултат е загуба.
Видно от изготвеното от вещото лице Б. заключение показателите за рентабилност на
„ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД за 2017 и 2018 години са в рамките от 0,02-1,00, което е много
под препоръчителната норма в рамките на 8-10 %, а за 2019, 2020 и 2021 години. са
отрицателни величини. Тоест, начиная от 2019 година, дружеството е отчитало отрицателен
финансов резултат, като с приходите си от търговската дейност дружеството не е в
състояние да покрива съществуващите задължения, в това число и само краткосрочните
такива. Липсата на чисти приходи от продажби, както и отрицателния резултат от
балансовата печалба/загуба към собствения капитал сочи, че потенциалът на „ГОЛДЪН
РИТЕЙЛ“ ЕООД да генерира и реализира приходи липсва.
Показател, който дава основна представа за възможността на предприятието да
посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е
такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.
Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои
текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи
периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в
съотношение към тях пасиви.
Вещото лице е изготвило алтернативни счетоводни балански на дружеството, като в
алтернативен счетоводен баланс № 1, в който са осчетоводени дължимите данъци и лихви
по задължения към ТД на НАП, а в алтернативен счетоводен баланс № 2 - са обезценени
просрочените и несъбираеми вземания. Доколкото обаче за определяне коефициентите на
ликвидността като показател за способността на търговеца да извършва свои текущи
плащания към кредиторите си с краткотрайни активи са необходими достоверни данни за
размера на краткосрочните задължения и краткосрочните вземания, следва да се съобразят и
вземанията и задълженията към свързани с длъжника лица като се изключат при
изчисляване на показателите за ликвидност. Ето защо, съдът съобразява показателите,
дадени в таблица № 9 от депозираното заключение.
Коефициентът на обща ликвидност, който представлява съотношение между сумата
на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на
краткосрочните задължения, към 31.12.2021 год. по изготвения от вещото лице
алтернативен счетоводен баланс № 1, в който са осчетоводени дължимите данъци и лихви
по задължения към ТД на НАП е 0,75, а по алтернативен счетоводен баланс № 2, при който
са обезценени просрочените и несъбираеми вземания, е 0.00. Коефициентът на обща
ликвидност дава възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо
задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от
клиенти, пари по разплащателни сметки, при общоприето числено значение 1. Затова съдът
счита, че при този коефициент на обща ликвидност ответникът е силно затруднен да
погасява навреме и в цялост паричните си задължения.
Коефициентът на бързата ликвидност дава информация каква част от краткосрочните
задължения могат да бъдат покрити с бързоликвидните активи и препоръчителната му
стойност в икономическата теория е 1. Според вещото лице този показател при ответника
към 31.12.2021 год. има отново стойности съответно 0.75 и 0.00.
Коефициентът на незабавната ликвидност представлява съотношението на
краткосрочните инвестиции плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения
и разкрива възможността /респ. невъзможността/ на длъжника да покрие текущите си
задължения с наличните си краткотрайни активи. Оптималната стойност на този показател,
възприет в икономическата теория, е 0.5, като стойност над 1 означава замразяване на
3
парични средства, които не се използват ефективно в дейността. В случая, според
заключението на вещото лице и изготвения , считано от 2017 год. той е с почти или нулева
стойност.
Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като съотношение между
паричните средства към текущите задължения, ако е с ниско измерение, показва, че
длъжникът не може да осъществява нормална търговска дейност. Препоръчително е той да
не пада под 0.3 като се приема, че за да е предприятието ликвидно във всеки момент следва
да поддържа парични наличност, покриващи около 30 % от задълженията му. А видно от
заключенията по ССЕ, той е също почти или 0.00 /отново от 2017 год./. Анализът на
показателите на ликвидността свидетелства, че „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД няма потенциал
да посреща текущите си задължения.
Що се касае до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице
коефициент на финансова автономност, за целия период, е почти нулева величина, към
31.12.2021 год. по изготвения от вещото лице алтернативен счетоводен баланс № 2 е –1.00.
Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените
средства в общия размер на пасива. В случая, ниската и отрицателната стойност на
показателите са финансова автономност показват силна зависимост на предприятието от
външни кредитори, а високата отрицателна величина на коефициента на задлъжнялост
показва, че дружеството е силно зависимо от кредиторите си за уреждане на задълженията
си.
Тази преценка на икономическото състояние на длъжника съответства на извода на
вещото лице Б., че през целия период дружеството изпитва финансови затруднения.
Последното изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на
временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които
предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
Съдът преценява като неналична първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ
алтернативна предпоставка, за което съдът съобразява извода на вещото лице, както и
дадените от него обяснения, че считано от 2019 год. ответното дружество има трайни
финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от
останалите данни по ССЕ и финансови отчети. Предприятието отчита счетоводна загуба
като считано от 01.11.2018 год. не извършва търговска дейност, като считано от 13.08.2018
год. не разполага с персонал, няма реализирани нетни приходи от продажби и за покриване
дори на направените през месеца задължения разчита единствено на вземанията си.
Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с
очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на
инвестиции, за които обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства.
Съдът намира за недоказана и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка.
Съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95
г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение №
988/10.03.08 г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на
имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание
дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото
евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо
от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и
би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на
практика съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на
парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност
във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото
състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него
4
краткотрайните такива /наличните парични средства и краткотрайни материални активи/,
които видно от заключението не са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения
на предприятието. Съдът намира също така, че и предприемането на действия по събиране
на вземанията на ответника към трети лица не би било достатъчно за покриване на
задълженията на предприятието. Още повече, че съгласно изводите на вещото лице в
счетоводната документация на дружеството не е извършвана обезценка на вземанията с
просрочие над 365 дни, а наличието на такива ги прави съмнителни или трудно събираеми.
Последното е и аргумент, че затрудненията на дружеството са не само трайни, но и
необратими.
Дори към настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията
му към всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е
свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото превишаване
на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за установяване
на качеството "платежоспособност".
Поради изложеното и тъй като е налице хипотезата на чл. 608 ал.1 и 3 ТЗ, съдът
приема за доказана неплатежоспособността на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, което налага
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност като се
определи началната дата на неплатежоспособността.
Съгласно трайно установената съдебна практика, началната дата на
неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към
която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Тоест,
началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото
икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране на обслужване на
задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на
отделен кредитор. Началната дата по чл.630, ал.1, т.1 ТЗ е от съществено значение в
производството, попълването на масата на несъстоятелността и изобщо охраняване
интересите на длъжника и кредиторите му, поради което съдът следва самостоятелно да
прецени същата с оглед на всички доказателства по делото.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че считано от
31.12.2019 год. дружеството е отчитало отрицателен финансов резултат като последният
счетоводно отразен приход от продажба на услуга е от 31.10.2018 год., а от 13.08.2018 год.
дружеството не разполага с персонал от 13.08.2018 год. Показателите за финансовите
резултати характеризират абсолютната ефективност на работата на предприятието.
Печалбата е основен вътрешен източник за формиране на финансовите ресурси на
предприятието, осигуряващи неговото бъдещо развитие и основен защитен механизъм за
предпазване на предприятието от несъстоятелност. Загубата е отрицателен финансов
резултат, който се формира поради превишение на разходите над приходите. Съпоставяйки
финансовите резултати на дружеството, съдът прави извод, че производствената и
финансовата дейност на предприятието и степента на неговата активност и финансова
стабилност са се променили трайно в негативен план след средата на 2018 год., към която
година вече е налице неплатено задължение и образувано изпълнително производство от
НАП, прекратено през 2019 год. поради несъбираемост. Същевременно, макар и през целия
период /31.12.2017 – 31.12.2021 год./, според счетоводни данни, показателите за ликвидност
да се в препоръчителната стойност, то това се дължи на неотписаните просрочените и
несъбираеми вземания на дружеството. Видно от приложените справки, същите са
възникнали в периода края на 2017 год. - средата на 2018 год., като към 31.12.2019 год.
същите /в размер на 1 780 034.97 лв./ са били с просрочие от 365 дни. Задължението с най-
ранен падеж е от 25.08.2017 год. /за осигурителни вноски/, а през 2019 год. на дружеството
има издаден ревизионен акт /05.07.2019 год./, както и е образувано изпълнително дело за
частно парично вземане - 20197120400076 по описа на ЧСИ Илиана Николова, което не е
5
осчетоводено. А липсата на чисти приходи от продукция, от продажба на стоки и на услуги,
които да покрият текущите разходи на предприятието сочи, че единственият очакван приход
за дружеството е от събиране на вземанията му. Ето защо , съдът намира, че началната дата
на неплатежоспособност следва да се отнесе към 01.08.2019 год., когато е налице основание
за обезценка и на последното вземане поради просрочието му с 365 дни, а не към 31.12.2021
год., както се сочи от вещото лице, свързайки я с отказа на цесионера ТРАНСОМЕРС S.A.
да заплати стойността на цедирания обезценени вземания.
Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 25.01.2021 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок, считано от
съобщението, да представи доказателства за внесена сума в размер на 6 000 лв.,
представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност за
срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното
заключение в зависимост от текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните
разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ
при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските Доказателства за горното
не са представени в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на
настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.

Ето защо, съдът следва да постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви
неплатежоспособността, определи началната й дата, открие производството по
несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други
обезпечителни мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника
в несъстоятелност и спре производството, като не постанови заличаване на търговеца от
търговския регистър.


Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26, с начална
дата на неплатежоспособността 01.08.2019 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ГОЛДЪН
РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Сливница“ № 26.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26, в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
6
СПИРА производството по несъстоятелност на „ГОЛДЪН РИТЕЙЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Сливница“ № 26, на
основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при
удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. При
невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на
длъжника от ТР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7