Р Е Ш Е Н И Е
№ 328 18. 10. 2018г.
град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд
на 25. 09. 2018г.,
в публичното
съдебно заседание в следния състав :
Съдия : Методи Величков
Секретар : Емилия
Павлова,
като разгледа
докладваното от съдия Величков гражданско дело № 273 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 415, ал.1 вр. с чл. 422 ГПК.
Същото е образувано по искова молба от "Топлофикация
Перник"АД гр. Перник срещу Детска градина № 4 "Чуден свят" гр.
Перник.
С исковата молба се претендира да се признае за
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от
89 644,75 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но неплатена топлинна енергия на адрес в гр. Перник, кв.
"Мошино", ул. „Юрий Гагарин“ № 2 – корпуси 1,2,3 и 4, за периода 01. 05.
2016 г. до 31. 12. 2017 г. включително, както и сумата от 5 892,89 лева
лихва за забава за периода 10. 07. 2016 г. до 17. 01. 2018г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК върху главницата, за които суми
била издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение № 659 от 05. 02.
2018г. по ч. гр. д. № 00835/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който се оспорват предявените искове. Оспорва извлечението от сметка по
съдържание. Възразява, че ищецът не е доставял топлинна енергия определена
точно по качество и счита, че липсва предмет на сделката, поради което
договорът е нищожен. Възразява за недействителност на клаузи от общите условия,
които не позволяват на потребителите да оспорват сметките си. Възразява, че
измервателните уреди, с които е отчитано потреблението не са преминали технически
контрол за изправност. Оспорва сметките като завишени поради неотчетен
технологичен разход на енергия, който бил за сметка на ищеца. Позовава се на
чл. 13 от Директивата на ЕС за енергийната ефективност. Прави възражение за
липса на процесуална легитимация на ищеца да предяви иска и че без процесуална
легитимация ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, което водело до нищожност на
заповедта за изпълнение. Прави възражение, че нямало доказателства Общите
условия да са обнародвани надлежно, поради което не е налице валидно сключен
договор.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено,
следното :
Предявения иск е допустим. Исковата молба е депозирана след проведено
заповедно производство по чл. 410 ГПК, депозирано възражение от
ответника-длъжник и е спазен срока по чл. 415 ГПК. Ответникът е юридическо лице
по смисъла на чл. 10, ал.5 от Закона за народната просвета /Дв. 86/18. 10.
1991г. отм. на 01. 08. 2016г./, както и по смисъла на чл. 29, ал. 1 във връзка
с чл. 24 във връзка с параграф 7 от ПЗР на Закона за училищното и предучилищно
образование /Дв. бр. 78 13. 10. 2015г.,
в сила от 01. 08. 2016г./ и има материална и процесуална правоспособност. Налице
е спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, по който
родово и местно подсъден да се произнесе е Пернишкият окръжен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск.
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между ищеца и
ответното юридическо лице за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Това се установява от приетите като писмени доказателства договор между ищеца и
ответното юридическо лице, който е със срок на действие пет години, считано от
31. 08. 2016г., заявление от 31. 08. 2016г. от ответната детска градина до
ищцовото дружество и списък на обектите (имотите) до които ще се доставя топлинна
енергия /четирите корпуса/ – л.4, гърба на л.4 и л.5 от гр. д. № 02198/2018г.
на ПРС. Неоснователно е възражението за нищожност поради липа на предмет като
следствие от некачествена доставка. Неизпълнението в качествено отношение не
води до липса на предмет и нищожност на един договор, а води евентуално до
уредени възможности за изправната страна (чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД и др.)
Възражението, че по делото са представени общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, не намира опора в представените по делото
писмени доказателства – представени са такива за стопански нужди, /л.8 и 9 от гр.
д. № 02198/2018г. на ПРС/. Макар, че за тях няма изискване за публикация в средства
за масово осведомяване, те са били публикувани в бр. 83 от 30. 04. 2008г. на в.
„Съперник“. Тези общи условия са били приети от ответника видно от съдържанието
на индивидуалния договор между него и ищеца. С приемането им в писмен вид (чрез
нарочната декларация инкорпорирана в договора) са изпълнени изискванията на ЗЗД
(чл. 16).
По възраженията за нищожност на клаузи на ОУ, които
според ответника отнемали възможността за оспорване на сметките. Конкретни
такива клаузи не са посочени. Пернишкият окръжен съд след служебна проверка
намира, че няма такива клаузи в приложените по делото общи условия - напротив
възможността за оспорване е изрично уредена както в самите индивидуални
договори, така и в чл. 32 от ОУ.
Действието на договор № 2052 от 17. 09. 2016г. е за срок
от пет години, считано от 31. 08. 2016г., като купувачът е съгласен след
изтичане на срока, действието му да продължи автоматично с още 1 година. Тъй
като исковият период за доставка на топлинна енергия е от 01. 05. 2016 г. до
31. 12. 2017 г., а за лихви за забава е от 10. 07. 2016 г. до 17. 01. 2018г, то
преди датата 31. 08. 2016г. между страните по делото не са съществували
договорни отношения и за периода преди 31. 08. 2016г. исковите претенции следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От заключението по съдебно - техническата експертиза на
вещото лице инж. З.З. се установява, че до топлофицирания имот на адрес ул.
„Юрий Гагарин“ № 2 е доставяна топлинна енергия за процесния период като
отчитането на количеството топлинна енергия е извършвано ежемесечно по топломер
за всеки от четирите корпуса, като се касае за самостоятелни обекти (а не
сграда етажна собственост) и според направените изчисления от вещото лице
отчитането и остойностяването на енергията е коректно и е извършено в съответствие
с нормативната уредба. Установява се, че измерванията са направени директно по
реално отчетени данни и това не налага извършването на изравнителни сметки.
Вещото лице посочва, че за стопанските клиенти не се
приспадат технологични разходи в абонатна станция, защото Наредбата за
топлоснабдяването предвижда такова приспадане само за битовите потребители. В
експертизата са дадени подробни изчисления на вещото лице за количеството
доставена енергия и нейната стойност за конкретния топлофициран имот посочен в
исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК. Установява се от вещото лице, че и
четирите топломери (средствата за търговско измерване) са преминали изискуемите метрологични проверки и
показанията им се считат достоверни.
От заключението по съдебно - икономическата експертиза на
вещото лице Я.А. се установява, че фактурите
за процесния период са осчетоводени в детската градина, но няма плащане от
ответника.
От горното следва извод, че до имота е доставена топлинна
енергия и ответникът дължи нейната стойност, без тази за периода от 01. 05.
2016г. до 31. 08. 3018г., когато не са съществували договорни отношения между
дружеството и детската градина. След преизчисляване от страна на съда на сумата
за дължимата главница за периода от 31. 08. 2016г. до 31. 12. 2017 г. включително,
се установява, че същата е в размер на 87 160,24лв., поради което за тази
сума установителния иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за
забава считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 02. 02. 2018г. до
окончателното изплащане.
За горницата над 87 160лв. до пълния предявен размер
от 89644,75лв. /т.е. за 2 484,51лв. и за периода от 01. 05. 2016г. до 31.
08. 2016г./ искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Както се посочи по-горе част от претендираната главница е недължима –
за сумата 2 484,51лв. и за периода от 01. 05. 2016г. до 31. 08. 2016г. Следователно
върху тази част от главницата не се дължи и лихва. След преизчисления от съда,
се установява, че дължимата лихва за забава от 31. 08. 2016г. до датата на
падежа 17. 01. 2018г. е в размер на 5 525,76лв. и за този размер искът
следва да бъде уважен. За горницата над 5 525,76лв.
до 5 892,75лв. /т.с. за сумата 367,13лв. и за периода от 10. 07. 2016г. до
31. 08. 2016г./ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до доводите на ответната страна, че процесното вземане е
цедирано, както и до доводите на ищеца, че договорът за цесия е бил прекратен
по взаимно съгласие на страните, за което Община Перник е уведомена /л. 64 – 68
от настоящето дело/, то Пернишкият окръжен съд намира следното: Както беше
отбелязано по – горе при преценка допустимостта на иска, Детска градина № 4
„Чуден свят“ гр. Перник, представлява юридическо лице. Следователно договорът
за прехвърляне на вземания от 23. 01. 2018г., в който е отбелязано, че „Топлофикация
– Перник“ АД в качеството си цедент прехвърля възмездно на „Е-Консулт 2007г.“
ЕООД в качеството му на цесионер, свои
вземания от Община Перник, макар и в него да са упоменати детски градини,
сред които е ОДЗ №4 „Чуден свят“ с отбелязана сума от 306 252лв., не е
породило действие по отношение на вземането на „Топлофикация Перник“ АД към
Детска градина № 4 „Чуден свят“ гр. Перник, за доставката на топлинна енергия.
Това вземане е на топлофикационното дружество към детската градина, като
юридическо лице, а не представлява вземане от Община Перник.
„Топлофикация Перник“ АД гр. Перник е направила разноски
в заповедното производство в размер на 1 960,75лв., /от които 1910,75лв.
за държавна такса – толкова се е дължала
и 50лв. юрисконсултско възнаграждение/ и 2 410,75лв. в исковото
производство, от които 1910,75лв. за държавна такса, колкото се е дължала и 500лв. възнаграждения за двете вещи лица/. С
оглед изхода по делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответната детска
градина следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 1 902,22лв.
разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от иска и в
размер на 2 338,79лв. разноски в исковото производство, съразмерно на
уважената част от иска. Ответната детска градина следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество и сумата 300лв. юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с
чл. 25, ал.1 от Наредбата за изплащането на правната помощ – толкова, колкото е
поискано.
Пернишкият окръжен
съд изрично следва отбележи, че „Топлофикация Перник„ АД гр. Перник има право
да поиска от заповедния съд освобождаване на горницата над 1 910,75лв. до
внесените 2 667,49лв. за държавна такса, като недължимо платени, както и
да иска освобождаване от настоящия исков съд на сумата 2 667,49лв.,
внесена като държавна такса /л.7 от гр.
д. № 02198 / 2018г. по описа на ПРС/, въз основа на което е образувано
настоящето дело – също като недължимо платена.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено по отношение на Детска градина № 4 "Чуден свят" – гр. Перник, с
Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Юрий
Гагарин“ № 2, че дължи на "Топлофикация Перник"АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. "Мошино", ТЕЦ
"Република", следните суми:
-сумата от 87
160,24 лева /осемдесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и двадесет и
четири стотинки/ – главница, представляваща стойността на ползвана, но неплатена
топлинна енергия, на адрес в гр. Перник, кв. "Мошино", ул. „Юрий Гагарин“
№ 2 – за корпуси 1,2,3 и 4, за периода 31. 08. 2016 г. до 31. 12. 2017 г. включително,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 02. 02. 2018г. до окончателното й изплащане, като за горницата над
87 160,24лв. до пълния претендиран размер от 89 644,75лв. /т.е. за
2 484,51лв./ и за периода от 01. 05. 2016г. до 31. 08. 2016г. – отхвърля иска като неоснователен,
-сумата от 5 525,76
лева /пет хиляди петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и шест
стотинки/, представляващи лихви за забава за периода 31. 08. 2016 г. до 17. 01.
2018г., като за горницата над 5 525,76лв. до пълния претендиран размер от
5 892,89лв. /.т.е. за 367,13лв./ и за
периода от 01. 05. 2018г. до 31. 08. 2018г. - отхвърля иска като неоснователен,
за които суми е била издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед
за изпълнение № 659 от 05. 02. 2018г. по ч. гр. д. № 00835/2018 г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Осъжда Детска градина № 4 "Чуден свят" – гр. Перник, с Булстат
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ №
2, да заплати на "Топлофикация Перник"АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. "Мошино",
ТЕЦ "Република", следните суми, представляващи разноски, съразмерно
уважената част от иска :
-сумата от 1
902,22лв. /хиляда деветстотин и два лева и двадесет и две стотинки/ разноски
в заповедното производство,
-сумата от 2
338,79лв. / две хиляди триста тридесет и осем лева и седемдесет и девет
стотинки/ разноски в исковото производство, както и сумата 300лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: