МОТИВИ към ПРИСЪДА №23/30.06.2014г. по НОХД №50/2014г. по описа на РС-Гълъбово:
Против подсъдимия Б.Г.Д. *** е
повдигнато обвинение за това, че на 28 срещу 29.12.2012г. в гр.Г., в условията
на продължавано престъпление, след като се сговорил предварително с А.П.М. и Д.А.И.,
като съизвършител, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот и чрез използване на техническо средство (малка отвертка и голяма
отвертка), направил опит да отнеме чужди движими вещи: лек автомобил, марка “Л.”
с рег.№ *********, на стойност 200,00 лева от владението на собственика М.М.М.;
лек автомобил, марка “Ф.”, модел “Г.*”, с рег.№ *********, на стойност 200,00
лева, собственост на Д.И.М., от владението на П.Д.С.; лек автомобил, марка “М.”,
с рег.№ ********** на стойност 240,00 лева, от владението на собственика Г.Д.К.,
всичко на обща стойност 640,00 лева, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, извършено е повторно и не представлява маловажен
случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ, т.5 и т.7,
във вр.чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.26, ал.1, във вр.чл.18, ал.1 от НК.
С протоколно определение от 26.05.2014г.,
съдът намери, че са налице основанията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, след като назначи
защитник на подсъдимия Б.Г.Д.,
който да защитава неговите права и законни интереси, разгледа делото в
отсъствие на подсъдимия.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото обвинение при фактическа обстановка подробно описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира на подсъдимият да бъде
наложено наказание в минимален размер, предвид ниската стойност на отнетата
вещ, а именно една година и шест месеца “лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение
от закрит тип.
Защитникът на подсъдимия оспорва
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и моли съдът да постанови
оправдателна присъда.
Съдът, след като съобрази събраните по
делото доказателства във връзка с повдигнатото обвинение приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелят М.М.М. *** и притежава
лек автомобил, марка „В.****Л.” с рег.№ ********. Този автомобил свидетелят М.М.М.
паркирал всяка нощ пред дома си на горепосоченият адрес.
Свидетелят Г.Д.К. *** и е собственик на лек
автомобил, марка „М.***” с рег.№ **********.
Свидетелят П.Д.С. ***. Същият
ползва лек автомобил, марка „Ф.Г.” с рег.№ *********. Автомобилът е собственост
на свидетелката Д.И.М. и е придобит с договор за продажба от 04.04.2011г.
На 28.12.2012г. подсъдимият Б.Г.Д.,
заедно със свидетелите А.П.М. и Д.А.И.
***. Тримата се уговорили да отидат в
град Г. и да отнемат някой автомобил, който да продадат за скрап в град С..
Намерението им било отнетият автомобил да бъде откаран на собствен ход и да
бъде предаден в пункт за изкупуване на отпадъци. В изпълнение на намисленото
около 21:00 часа на същата дата тримата се придвижили от град С. до град Г.,
като били откарани с автомобила на техен познат. В кв.”С.” в град Г. подсъдимият
Б.Г.Д. и свидетелите А.П.М. и Д.А.И. видели паркирания пред блока лек
автомобил, марка „В.****-Л.” с рег.№ ******,
собственост на свидетеля М.М.М.. Посредством малка отвертка свидетелят А.П.М. отворил шофьорската врата на
автомобила, а подсъдимият Б.Д. влезнал вътре. Подсъдимият Б.Г.Д. се опитал да
отключи волана на автомобила, като повредил пластмасите под волана, но не
успял. След това издърпал жиците от контакта и се опитал да стартира двигателя,
но не успял да го приведе в движение.
След като не успели да приведат в
движение лекият автомобил „Л.” подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите А.П.М. и Д.А.И. започнали да търсят друг
автомобил. До бензиностанция в град Гълъбово тримата видели лекият автомобил,
марка „М.-***” с рег.№ *********, собственост на свидетеля Г.Д.К.. Автомобилът
бил паркиран пред блока, в който живеел свидетелят. Посредством голяма отвертка
подсъдимият Б.Г.Д. отворил малкото
странично предно стъкло на лявата врата на автомобила. След това подсъдимият Б.Г.Д.
влязъл в автомобила, помръднал волана, но волана се заключил. Подсъдимият Б.Г.Д.
отворил жабката на автомобила и след като не намерил нищо вътре той, заедно със
свидетелите А.П.М. и Д.А.И.
тръгнали, като оставили автомобила без да успеят да стартират двигателя.
На няколко метра от автомобила „М.”,
подсъдимият Б.Г.Д. и свидетелите А.П.М. и Д.А.И.
видели паркирания лек автомобил, марка „Ф.Г.” с рег.№ *******, собственост на
свидетелката Д.И.. Автомобилът бил паркиран пред блока, в който живеел свидетелят
П.С.. Свидетелят А.П.М. отворил
шофьорската врата на автомобила посредством голяма отвертка и влезнал вътре. Свидетелят
А.П.М. установил, че волана не е
заключен и попитал подсъдимия Б.Г.Д. дали ще може да стартира двигателя на
автомобила. Подсъдимият Б.Г.Д. казал, че
ще опита, влязъл в автомобила, извадил една букса изпод волана и се помъчил да
стартира двигателя, но не успял. Тогава подсъдимият, заедно със свидетелите А.П.М. и Д.А.И. започнали да избутват
лекия автомобил, „Ф.” на свободна скорост, като се опитали да стартират
двигателя, но не успели. След като помръднали автомобила няколко метра, но не могли
да стартират двигателя му тримата си тръгнали за град Симеоновград.
От заключението на назначената
при разследването съдебно оценителна експертиза се установява, че стойността на
лек автомобил, марка „В.****-Л.” с рег.№ ******* към датата на извършване на
деянието е 200.00 лева, стойността на лек автомобил, марка „М.-***” с рег.№ *******
към датата на извършване на деянието е 240.00 лева, а стойността на лек
автомобил, марка „Ф.Г.” с рег.№ ******* към датата на извършване на деянието е
200.00 лева. Общата стойност на вещите, на които е направен опит да бъдат
отнети е 640.00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите М.М.М., Г.Д.К., П.Д.С. и Д.И.М.,
тъй като са безпротиворечиви и взаимно се допълват, като описват една логически
издържана в своята последователност фактическа обстановка, а именно -
съответстваща на приетата за установена от съда в тази й част. В показанията на
свидетелите Д.А.И. и А.П.М. е налице противоречие по отношение на авторството
на извършеното престъпление и ролите, които са имали тримата извършители.
Поради тази причина съдът прочете дадените от свидетеля Д.А.И. показания, дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното
производство в присъствието на защитник. От тях безспорно се установява
намерението на тримата извършители да извършат кражба на МПС от гр.Г., както и
разпределението на ролите им. От друга страна свидетелите А.П.М. и Д.А.И. са
извършители и на други престъпления и поради изминалото време са налице
известни неточности в показанията им. Същите обаче са се признали за виновни в
извършването на престъплението и друг състав на РС-Г. е одобрил сключеното
между тях и РП-Г. споразумение за същото деяние. От показанията на свидетелите Д.А.И. и А.П.М. се установява, че подсъдимият Б.Г.Д. от самото начало
е знаел и е участвал в извършването на кражбата и се установява умисъла за
осъществяване на престъплението и у тримата извършители.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава и от протоколите и другите документи, приложени към
досъдебното производство и прочетени в хода на настоящото съдебно следствие на
основание чл.283 от НПК.
От назначената в хода на
досъдебното производство, съдебно-оценъчна експертиза се установява стойността
на отнетото имущество – 640,00лв.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа
обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Б.Г.Д. на 28 срещу 29.12.2012г. в гр.Г., в условията на продължавано
престъпление, след като се сговорил предварително с А.П.М. и Д.А.И., като
съизвършител, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот и
чрез използване на техническо средство (малка отвертка и голяма отвертка),
направил опит да отнеме чужди движими вещи: лек автомобил, марка “Л.” с рег.№ ********,
на стойност 200,00 лева от владението на собственика М.М.М.; лек автомобил,
марка “Ф.”, модел “Г.*”, с рег.№ *******, на стойност 200,00 лева, собственост
на Д.И.М., от владението на П.Д.С.; лек автомобил, марка “М.”, с рег.№ *******,
на стойност 240,00 лева, от владението на собственика Г.Д.К., всичко на обща
стойност 640,00 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини, извършено е повторно и не представлява маловажен случай – престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1,
във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.26, ал.1, във вр.чл.18, ал.1 от НК.
Касае се за три деяния, които са
извършени непосредствено едно след друго, които осъществяват състава на едно и
също престъпление и са извършени при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като извършването на всяко от всяко от деянията е продължение на
предшестващото. Поради тази причина престъплението следва да се квалифицира
като продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият Б.Г.Д. е извършил деянието като
е успял да проникне и в трите автомобила преодолявайки заключващия механизъм на
ключалката на вратата чрез голяма и малка отвертка, кражбата следва да се
квалифицира като такава по чл.195, ал.1,
т.3 и т.4 от НК, тъй като е извършена чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот чрез използване на техническо средство.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
Б.Г.Д. и свидетелите Д.А.И. и
А.П.М. са извършили деянието съвместно - след предварителна уговорка по между
си, действали са в изпълнение на общия си умисъл – да отнемат чужда вещ и всеки
от тях е съзнавал участието на другия, кражбата следва да се квалифицира като
такава по чл.195, ал.1, т.5 от НК,
тъй като е извършена от три лица, сговорили се предварително и същата не представлява маловажен случай.
Деянието е останало недовършено
по независещи от извършителите причини, тъй като те не са успели да приведат в
движение никой от трите автомобила. Поради тази причина деянието е
квалифицирано по чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Г.Д. е осъждан
многократно, като непълнолетен и като пълнолетен за извършени престъпления
против собствеността и такива по глава ХІ, раздел ІІ от НК.
Последното осъждане на подсъдимия
Б.Г.Д., което е от значение
за правната квалификация на деянието е наложеното му с определение за
одобряване на споразумение №29/15.02.2010г. по НОХД №16/2010г. по описа на РС –
Р. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 във вр.
чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 от НК, наказание 5 /пет/
месеца „Лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим на изтърпяване.
Определението е влязло в сила на 15.02.2010г. и подсъдимият Б.Г.Д. го е изтърпял на 12.04.2010г.
Престъплението, предмет
на настоящото дело е извършено преди да са изтекли 5 /пет/ години от изтърпяване на наказанието, наложено
му по НОХД №16/2010г. по описа на РС – Р..
С оглед на гореизложеното, а и
след като се съобрази с приетата по делото като писмено доказателство – справка
за съдимост за осъжданията му, съдът прецени че подсъдимият Б.Г.Д. е извършил престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК и кражбата следва да се квалифицира и като такава
по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
По описания начин, с деянието си от
обективна и субективна страна подсъдимият Б.Г.Д. осъществил престъпният състав
на чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение
второ, т.5 и т.7, във вр.чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр.
чл.26, ал.1, във вр.чл.18, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен, съдът прие за установено, че същият е извършил конкретното
престъпление при пряк умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този
извод навежда изложената фактическа обстановка, приета от съда за установена, в
частност – наличието на предварителен сговор, подготовката за извършване на деянието,
целящи последното да остане неразкрито и изразяващи се в напускане на
местопрестъплението.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера
на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от вида и
размера на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление –
лишаване от свобода от една до десет години, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като взе предвид и целите на наказанието, визирани
в чл.36 НК. В тази насока съдът отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелства тежкото материално положение на подсъдимия, както и
обстоятелството, че от деянието не са настъпили съществени вреди.
Воден от изложеното, съдът
определи и наложи на подсъдимия Б.Г.Д. наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок от една
година. С оглед предходните му осъждания съдът прие, че не са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на така определеното
наказание.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия Б.Г.Д. са незачитане на законите на Република
България, гарантиращи правото на собственост на гражданите и стремежът за лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
Предвид факта, че настоящият
съдебен състав призна подсъдимия Б.Г.Д. за виновен по повдигнатото му обвинение, намери, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 26,67лв., следва
да бъдат присъдени в негова тежест, които следва да бъдат заплатени по сметка
на ОД на МВР – С.З..
По отношение на веществените
доказателства чифт кафяви мъжки боти с черна
подметка без връзки № 42 с надпис на подметката “АLTITUDE”,
съдът намери, че следва да бъдат върнати на собственика им, а именно свидетелят Д.А.И..
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: