О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./………...2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на шести февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно
частно гражданско дело № 358 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 279 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с
вх. № 95110/19.12.2019 г., депозирана от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, ул. „Н. Симов“ № 3, действащ
чрез адв. Н.К., против Разпореждане №
51844/21.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 16724/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, с което е оставено без уважение молбата на
частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за сумата от 325.00 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, удостоверена в Заповед № 7918/17.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16724/2019 г. по описа на
РС-Варна.
В
частната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в противоречие с материалния закон, доколкото е налице валидно от
формална страна, влязло в законна сила изпълнително основание, удостоверяващо
подлежащо на принудително изпълнение парично вземане, с което са изпълнени
изискваните от закона предпоставки за издаване на изпълнителния титул. Поддържа
се, че са погрешни изводите на РС-Варна досежно
активното поведение на „Енерго Про-Продажби“
АД за извънсъдебното удовлетворяване интереса на заявителя-частен жалбоподател.
Сочи, че насрещната страна е дала повод за завеждане на заповедното
производство, поради което му се дължат сторените съдебно-деловодни разноски.
Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на изпълнителен лист,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 276 ГПК е подаден отговор на
частната жалба от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, с който жалбата се оспорва. Възразява се,
че заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта за разноските. Сочи се, че
същата не е обезсилена, тъй като в законоустановения
срок заявителят е подал становище, а обезсилването е обусловено единствено от
неподаването на такова. Поддържа се, че изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез
възражение по реда на чл. 414а от ГПК и ако с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането. Твърди се, че не е дал повод за иницииране
на заповедното производство, поради което и правилно е прието, че не дължи
плащането на разноските по заповедта. Моли се разпореждането да бъде потвърдено
и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена
в законоустановения преклузивен
срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът, след като анализира
доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази аргументите по
частната жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.10.2019 г. „Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД е депозирало заявление с вх. № 75498 по чл.
410 от ГПК против „Енерго Про-Продажби“
АД за сумата в размер на 19.00 лева, представляваща недължимо платена такса за
възстановяване на преноса на електрическа енергия, начислена от длъжника по
фактура № ТП **********, която сума е цедирана на
заявителя от Николина Христова – потребител на електрическа енергия за битови
нужди въз основа на договор за цесия, сключен на 24.09.2019 г., ведно с
обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
заявлението – 16.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
На 17.10.2019 г. е
издадена Заповед № 7918 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
с която е разпоредено на „Енерго
Про-Продажби“ АД да заплати на заявителя
горепосочената главница, ведно с произтичащото от нея акцесорно
вземане за законна лихва и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
325.00 лева, от които 25.00 лева – държавна такса и 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения
преклузивен срок по чл. 412, т. 8 от ГПК длъжникът е подал възражение
едновременно по чл. 414 от ГПК и чл. 414а от ГПК, като кумулативно е навел
твърдения за недължимост на претендираната
сума в размер на 19.00 лева и за погасяването на същата в срока за доброволно
изпълнение, даден от заповедния съд. Обективирал е и
искане за обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК досежно
посочената главница.
Длъжникът е упражнил и правото си да възрази срещу претенцията за
разноски, доколкото е навел доводи, за това че с поведението си не е дал повод
за завеждане на съдебното производство. Излага, че още на 15.10.2019 г. дружеството-длъжник е било уведомено от цедента чрез цесионера по
електронната поща за сключения между Николина Христова и „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД договор за цесия. В това уведомление обаче нямало посочена
банкова сметка, *** удовлетворено, поради което „Енерго
Про-Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни
действия за доброволно уреждане на отношенията – изпращане на пощенски запис
чрез „Български пощи“ ЕАД на 18.10.2019 г.; изпращане на покана с искане да
бъде посочена банкова сметка, ***лно обявения в ТР
имейл адрес на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД на 21.10.2019 г.;
изпращане на нотариална покана с искане за предоставяне на банкова сметка ***.10.2019
г.; изпращане чрез куриер на покана с искане за предоставяне на банкова сметка.
***, че „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД не оказала необходимото
съдействие съгласно изискването на чл. 95 от ЗЗД и умишлено не отговорило на
исканията за предоставяне на банкова сметка. ***, че вписаният в ТР адрес бил фиктивен. Излага се,
че с поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е станало повод за предявяване
на вземането, поради което не дължи разноски и моли заповедта за изпълнение да
бъде обезсилена и в частта за разноските.
На основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК,
възражението заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са
изпратени на заявителя за становище в тридневен срок. В предоставени срок е
постъпило становище с вх. № 84770/15.11.2019 г., в което се сочи, че
едновременното предявяване на възражения по чл. 414 и чл. 414а от ГПК е
недопустимо. Излага се, че била налице хипотезата по т. 10, б. “в“ от ТР
№4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която ако кредиторът е получил изпълнение на
вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът
може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в
частта за разноските, като се позове на извършеното плащане. Твърди се, че още
при издаване на процесната фактура „Енерго Про-Продажби“ АД е било
наясно, че начислената от него наказателна такса не му следва и липсва
основание същата да бъде изисквана и събрана от потребителите, както и че към
датата на издаване на фактурата е било постановено Решение № 125/07.08.2015 г.
по т. д. № 990/2015 г. на ВКС, в което било прието, че клаузите, въз основа на
които се събира такса за възстановяване на електричество, са неравноправни.
Твърди се, че получената без основание такса ставала изискуема и се дължало
връщането ѝ от момента, в който била извършена неследваща се престация. Сочи се, че всички действия на „Енерго-Про Продажби“ АД са започнали на 18.10.2019 г., т. е. 3 дни
след като дружеството било известено за извършената цесия по имейл и било
поканено да плати на новия кредитор и два дни след образуване на делото пред
заповедния съд. Наведени са доводи, за това че задължението било парично и носимо по седалището на кредитора. Липсвали доказателства
за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод. Оспорва се да е
изпратена електронна покана. Нотариалната покана не била за извършване на
плащане, а за посочване на банкова сметка. ***елен лист за разноските по
заповедта.
С разпореждане №
51844/21.11.2019 г. постановено по ч. гр. д. № 16724 на РС-Варна, чиято
правилност се атакува пред въззивния съд, е оставено
без уважение искането за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя по
отношение на сумата от 325.00 лева – разноски по процесната
заповед.
Настоящият съдебен състав приема, че
атакуваният съдебен акт е недопустим, поради което същият следва да бъде
обезсилен, като съображенията за това са следните:
След издаване на процесната
заповед за изпълнение и в срока по чл. 412 ал.1 т. 8 от ГПК, респективно и срок
по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът е депозирал две възражения, материализирани
върху един документ. Възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение по
издадената заповед, и възражение по чл. 414а от ГПК, че не дължи изпълнение по
заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за доброволно
изпълнение, както и възражение, че не дължи сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 325.00 лева, за които е издадена заповед,
тъй като с поведението си не е дал повод и не е станал причина за завеждане на съдебното
производство.
И двете възражения имат суспензивен ефект по отношение на издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, доколкото същата не влиза в сила, като същият има действие до разрешаването на подадените възражения. И докато това с предмет по чл. 414 от ГПК се разрешава от исковия съд в производството по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК с решението, въз основа на който може да бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед, то възражението по чл. 414а от ГПК се разрешава от заповедния съд. Същият има правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/ без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал. 3 на чл. 414а от ГПК кредиторът бездейства и не депозира становище по така подаденото възражение – арг. от чл. 414а, ал. 4, изр. 1-во от ГПК. В този случай може да се направи аналогия с нормата на чл. 238 от ГПК, като се приеме, че с неподаването на становище заявителят се е дезинтересирал от искането си. Затова и без въобще да разглежда по същество искането заповедният съд разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение. Нормата на ал. 5, чл. 414а от ГПК изрично предвижда, че неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК. Т.е. това е предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за становище.
При подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 414а, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. Съдът следва да се произнесе както по становището, така и по възражението. И макар и изрично да не е посочено какъв правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд, настоящият състав намира, че последният разполага с две възможности, както следва: 1.) заповедният съд може да не приеме, че е извършено плащане на удостовереното вземане по заповедта и да не приеме възражението по чл. 414а от ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта; 2.) в случай че установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно възражението по чл. 414а от ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното производство по смисъла на чл. 414а, ал. 2 от ГПК, както и евентуално направено възражение за прекомерност/. И в двата случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по чл. 414а от ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или не възражението по чл. 414а от ГПК, както и като последица от произнасянето по възражението да обезсилва ли издадената заповед и в кои части. Настоящият съставът счита, че ако и изрично да не е посочено, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта да бъде обезсилена при приемане на възражението по чл. 414а от ГПК за основателно, то постановяването на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи.
Доколкото законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта при неподаване на становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество. Изричността на нормата на чл. 414а, ал. 4, изр. 1-во от ГПК в случая е доколкото същата представлява изключение, т.е. без да се разглежда по същество спорът по подаденото възражение и предпоставките за уважаването му, съдът може да обезсили заповедта. Затова и настоящият състав споделя становището, че при приемане на възражението по чл. 414а от ГПК за основателно съдът следва да обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението. Приемането на противното означава бездействащият длъжник да бъде поставен в по-благоприятно положение от този, който с активното си поведение, подавайки становище, признава, че интересът му е удовлетворен. Целта на новата разпоредба на чл. 414а от ГПК, приета с измененията от края на 2017 г., е именно да се предотвратят евентуалните бъдещи спорове досежно съдебно-деловодните разноски сторени в хода на заповедното производство чрез разрешаването им от самия заповеден съд, което включва в себе си, като закономерна последица при основателно възражение и обезсилването на изпълнителното основание, удостоверяващо удовлетворено изпълняемо право в съответната част.
За пълнота следва да се посочи, че защитата на двете страни – кредитора и длъжника – срещу акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на постановения акт, както правилно е посочено от заповедния съд. Съответно длъжникът може да атакува отказа да бъде прието възражението му по чл. 414а от ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така, тъй като в случая при неприето възражение на заявителя няма да бъде указан срок за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Ако се приеме, че актът на заповедния съд, с който е отказано приемане на възражението по чл. 414а от ГПК и обезсилване на заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита срещу издадената заповед изцяло. В случай че възражението бъде прието и заповедта обезсилена, то за заявителя остава възможността да обжалва акта на заповедния съд. В случай че е налице и подадено възражение по чл. 414 от ГПК /както е в настоящия случай/, то за заявителя остава и възможността да предяви иск за установяване на вземането.
Съобразно всички изложени по-горе аргументи безспорно следва да бъде направен извод, че искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, направено в становището на заявителя, следва да бъде предмет на разглеждане, едва след като е налице разрешаване на въпросите по подадените от длъжника възражения. Преди влизане в сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по чл.414а от ГПК и искането за обезсилване на заповедта, е недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. По това искане съдът ще се произнесе, след като бъде установено налице ли е стабилизирана заповед за изпълнение.
В настоящото производство въобще липсва произнасяне на заповедния съд в диспозитива на определение № 15231/21.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 16724/2019 г. по описа на РС-Варна досежно основателността на направеното възражение по чл. 414а от ГПК. В подаденото становище заявителят изрично сочи, че не оспорва извършеното плащане на удостовереното в процесната заповед вземане от 19.00 лева в срока по чл. 412, ал. 1, т. 8 от ГПК. Липсва обаче произнасяне доколко това възражение е основателно и по искането за обезсилване на заповедта в тази част. Въпреки че в мотивите съдът е констатирал, че е налице плащане, не е формирал воля в диспозитива за правните последици, произтичащи от този факт. Независимо от това и без да се произнесе по висящия пред него предмет на спора, който е именно основателността на възражението по чл.414а от ГПК в частта за вземането по заповедта, както и това по ал. 2 на цитираната разпоредба в частта за разноските, присъдени в заповедта, заповедният съд е пристъпил към произнасяне по искането, направено в становището на заявителя за издаване на изпълнителен лист, без да има влязъл в сила акт, с който възражението на длъжника да е разрешено. Произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е преждевременно, поради което и е недопустимо. Затова и атакуваното разпореждане, с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд, който е компетентен да се произнесе с изричен акт по приемането на възражението по чл. 414а от ГПК за недължимост на сумата от 19.00 лева и искането за обезсилване на заповедта в частта за вземането, както и за произнасяне по възражението за недължимост на присъдените със заповедта разноски в размер на 325.00 лева и по искането за обезсилване заповедта и в частта за разноските. И едва след разрешаване на въпроса за влизане в сила на заповедта за вземането РС-Варна следва да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поискани са разноски от жалбоподателя, но предвид факта, че спорът не се разрешава по същество, такива не се присъждат. Същите ще бъдат съобразени при окончателното произнасяне от заповедния съд.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане № 51844/21.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 16724/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за произнасяне по направеното от длъжника „Енерго Про-Продажби“ АД възражение по чл. 414а от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.