№ 5676
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110129493 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът „Р. (България)“ ЕАД е предявило положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. СТ. З. дължи сумата от
1000 лв., представляваща главница по рамков договор № *********** за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic от
29.06.2016 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 19.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.11.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 14,90 лв. – договорна лихва за периода от
16.08.2019 г. до 15.09.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 53625/2020 по описа на СРС,
27 състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател е сключил на
29.06.2016 г. с ответника в качеството му на кредитополучател рамков
договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Way 4 Visa Classic. Уговореният кредитен лимит бил в размер на 1000
лв. Ответникът усвоил кредитни суми, но в периода от 02.07.2019 г. до
08.07.2020 г. не заплатил договорените месечни вноски за главница и лихва,
1
поради което ищецът твърди, че на 19.08.2020 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, за което длъжникът е уведомен с писмо с № ИЗХ-
011-8823/09.07.2020 г.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор
на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да е получил претендираната от
ищеца сума.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното ч.гр.д. № 53625/2020г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че въз основа на заявление от 03.11.2020 по чл.410 ГПК на
20.11.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от: 1000 лв.,
представляваща главница по предоставен банков кредит по рамков договор
№*********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Way 4
Visa Classic от 29.06.2016г., вземания по който са обявени за предсрочно
изискуеми, считано от 19.08.2020г., ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 14,9 лв. за периода от 16.8.2019 г.
до 15.9.2019 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и
50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. Ответницата е била призована по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът с разпореждане №
20066959/15.03.2021г. е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в
изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
От приетия и неоспорен по делото рамков договор за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта № ***********/ 29.06.2016г. се установява,
че между ищеца и ответника е сключен договор, по силата на който банката
издава безконтактна кредитна карта на името на ответницата, за използване
на кредитен лимит, определен в раздел III, а именно с размер 1000лв., като за
ползваната част от кредитния лимит е договорен годишен лихвен процент от
18.9%, който се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края
на отчетния месец, като е определена минимална погасителна вноска в размер
на 5% от общата дължима месечна вноска, със срок на плащане 17 дни след
2
края на отчетния период. Съгласно чл.47 – при изцяло или частично
неплащане на месечната погасителна вноска в срока за плащане, банката
начислява обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху
забавената дължима сума. Съгласно чл.59, т.1 вр. чл.52, т.5 – при
непогасяване в срок банката може да обяви предсрочна изискуемост на
усвоената и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите вноски по
операции, разсрочени на равни месечни вноски, ведно с дължимите такси,
лихви и комисионни, след писмени предизвестие.
Прието по делото е и писмо за обявяване на предсрочна изискуемост от
ищеца до ответника, съгласно което е посочено, че за периода от 02.07.2019г.
до 08.07.2020г. не били платени дължимите към Банката месечни вноски, като
е посочено, че към 08.07.2020г. ответницата продължава да е в просрочие,
поради което банката обявява задълженията по кредита за предсрочно
изискуеми, към 08.07.2020г. били в размер на 1014.90лв., от които 1000лв.
главница и 14.90лв. лихва. Съгласно констативен протокол на ЧСИ Якимов,
рег.№ 844 на КЧСИ, се установява, че е налице възлагане по чл.43 ЗЧСИ, в
което се удостоверява, че е спазена процедурата по чл.47 ГПК, поради което
писмото се счита за редовно връчен на основание чл.47, ал.5 ГПК.
По делото е прието и неоспорено заключението на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, от което се установява, че ищецът отпуснал на
ответницата 1000лв. по сметка посочена в договора, които суми били
усвоявани поетапно в периода от 11.07.2016г. до 16.09.2019г., като размерът
на усвоената и непогасена главница била в размер на 1000в., а на
възнаградителната лихва в размер на 14.90лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По така предявените искове съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за
издаване на кредитна карта, усвояването на претендираната главница,
3
договорения размер на възнаградителната лихва за исковия период, както и
настъпването на изискуемостта на вземането. В тежест на ответника е
разпределено, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатил претендираната сума.
От представените писмени доказателствени средства се установява, че е
сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил за
ползване кредит под формата на овъдрафт, а ответникът се е задължил да
връща размера до размера на разрешения лимит на овъдрафт, ведно с
договорен изрично лихвен процент. Усвояването на сумите и размерът на
вземането се установява от приетото и неоспорено по делото заключение на
вещото лице по допуснатата ССчЕ. По делото е прието писмо за предсрочна
изискуемост на кредита, връчено редовно при условията на чл.43 ЗЧСИ вр.
чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ Якимов (в който смисъл е и Решение № 148 от
02.12.2016 г. по т. д. № 2072 / 2015 г. ВКС), от което се установява
настъпилата изискуемост на вземанията на кредитора. Въз основа на което
съдът приема, че ищецът е доказал наличие на валидно облигационно
отношение, както и на изискуемост на вземанията по същото за главница и
лихва. Не са налице доказателства за заплащане на дължимите суми от страна
на ответницата, вкл. от заключението по ССчЕ се установява размера на
непогасена и дължима главница и възнаградителната лихва, следователно
искът е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на делото право на такива има само ищецът, който е
претендирал сторени разноски в размер на 75лв. за д.т., 300лв. за ССчЕ,
300лв. за особен представител и е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв., с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, като следва да се
присъдят и разноските по ч.гр.д. № 53625/2020г., които са в размер на 25лв. за
д.т. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо в размер на 850лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
4
положителни установителни искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Д. СТ. З. , ЕГН **********, гр.София,
*************, дължи на Р (б) ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, **********, сумата от 1000 лв., представляваща
главница по предоставен банков кредит по рамков договор №*********** за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Way 4 Visa Classic от
29.06.2016г., вземания по който са обявени за предсрочно изискуеми, считано
от 19.08.2020г., ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 14,9 лв. за периода от 16.8.2019 г. до 15.9.2019
г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 20.11.2020г. по ч.гр.д. № 63625/2020г. по описа на СРС, 27
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Д. СТ. З. , ЕГН
**********, гр.София, *************, да заплати на Р (б) ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр.София, **********,
разноски в общ размер на 850лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5