№ 14090
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110163962 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от А., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/ срещу
И. А. А. с ЕГН:**********, адрес: гр. София, 1799,обл.С./адрес/, че дължи на
„Т...” ЕАД, сумата от 1074,07 лв., от които 890,66 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 171,77 лева - мораторна лихва за забава от
16.12.2019г. до 22.07.2022г., както и суми за дялово разпределение 9,55 лева -
главница за периода от м.10.2019г. до м.06.2020г. ведно със законната лихва
от 03.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 2,09 лева - лихва
за периода от 01.12.2019г. до 22.07.2022т. ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на сезиране на съда до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410
от ГПК от 19.08.2022г. по гр.дело с № 42248/ 2022г.
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 123442 с адрес в гр. С/адрес/ през периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021г, стойността на услугите за който, не са заплатени. Излага се още,
че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „..” ООД, което дружество е конституирано като трето лице
1
– помагач на ищеца.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми и се ангажират
доказателства като се претендират и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата
молба и оспорва качеството му на носител на вещно право върху имота;
оспорват се доставките на количеството топлоенергия, както и наличие на
радиатори в имота оспорват се и претенциите за лихви, както и част от
доказателствата на ищцовата страна. Ангажират се доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за покупко – продажба на недвижим имот от 17.04.2019г. се
установява, че от април месец на 2019г. ответникът е носител на ПС върху
имот – апартамент 112, находящ се на адреса по исковата молба, за което и
страните не спорят.
От Протокол за въвод във владение на нот. с рег. № 844 при СГС по ИД
с № 20208440401608 се установява, че въз основа на издаден в полза на
ответника ИЛ е било предадено владението, отнето от продавача по
2
горецитирания НА на И. на18.11.2020г.
Съдът въпреки стореното възражение от страна на ответника, че същият
макар и да е бил носител на ПС върху имота през процесния период не попада
в категорията ‚потребител“ на топлоенергия, намира, че И. е такъв и е страна
в облигационното отношение с ищеца. Вярно е, че се установи фактическото
ползване върху вещта реално да се е осъществило едва след въвода му в
имота през ноември на 2020г., но това обстоятелство е ирелевантно в
отношенията му с ищеца - достатъчно е да е собственик/съсобственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. А
установяване на обстоятелството за реално ползване на имота от трети лица
всъщност би имало значение единствено в хипотезата на дирене на
отговорност за тези разходи от тях.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 123442 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице
сочи още, че през исковия период в имота на ответника не е имало
отоплителни тела, а само два броя водомери за топла вода. Сградата е била на
ежемесечен отчет като през 1996г,. е било изключено и отоплението на
стълбищната част. Не е бил осигуряван отчет на водомерите, за който факт и
страните не спорят, и поради неосигурен достъп топлата вода е била
начислявана прогнозно. Израняване не е правено тъй като сградата е била с
ежемесечен отчет. Стойността на сумата за сградна инсталация и БГВ е в
размер според заключението от 858.73 лева след изравняването, което е сбор
от сумата за сградна инсталация ( 401.96 лева ) и БГВ ( 515.52 лева)
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ. Въз основа на дадените мотиви на
вещото лице, то определя в заключение , че за процесния период от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. стойността на сумата за потребена ТЕ за имота е
в размер на 858.73 лева, от които 401.96 лева за сградна инсталация и 515.52
лева за ТЕ.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
3
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури, а според заключението на вещото лице
счетоводството на ищеца е водено редовно. Не оспорва и публикуването на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран
със заявлението по чл.410 от ГПК на 03.08.2022г., поради което погасени по
давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта на
съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода
преди 03.08.2019г. или тези за периода от 01.05.2019г. до 30.07.2019г. Тези
суми са на стойност от 61.54 лева според данните, дадени в табличен вид на
л. 94 от делото на експерта по СТЕ.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че общото
задължение на ответника към ищеца се формира по прогнозни стойности в
размер на 796.94 лева като не е имало изравняване. Няма плащане на сумите
за абоната като начислените суми възлизат на 867.40 лева, за стойност на
услуга за ДР е 29.69 лева, като лихвата е от 5.34 лева. Дало е заключение и за
обезщетението за забавата върху главницата за ТЕ, която е в размер на 153.26
лева. Или според заключението на експерта главницата е в общ размер на
897.09 лева – 867.40 лева за ТЕ и 29.69 лева за ДР и лихвата е от 158.60 лева –
153.26 лева за лихва върху главницата за ТЕ и 5.34 лева за лихвата върху
стойността на услугата за ДР. След приспадане на сумите, покрити с давност,
а именно от сумата за БГВ като се извадят стойностите за месеците май, юни
и юли на 2019г, в размер на 61.54 лева, остават дължими 805.95 лева за
главницата за ТЕ с 153.26 лева лихва, от 29.69 лева за стойност на услуга за
дялово разпределение се търсят само 9.55 лева, които следва да се присъдят в
пълен размер и от сумата за лихва от 5.34 лева следва да се присъди само
претендираната такава от 2.09 лева.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за
главница, то следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата
такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
4
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 949 лева,
която е редуциран сбор от 150 лева сборна такса по гр.дело с № 63962/2022г,
и ч.гр.дело с № 42248/ 2022г по описа на СРС, по 400 лева за възнаграждения
на вещи лица и 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт – от по 50 лева за
двете производства.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на
разноски за платено възнаграждение на адвокат – 400 лева по гр.делос №
42248/ 2022г, и 450 лева по гр.дело с № 63962/ 2022г., но в размер съобразно
отхвърлената част от исковите претенции или в размер на 92 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .. ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че И. А. А. с ЕГН:**********, адрес: гр. София,
1799,обл.С./адрес/ дължи на „Т...” ЕАД, сумата от 805.95 лева лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.08.2019 г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 890.66
лева; сумата от 153.26 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2019г. до
22.07.2022г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 171,77 лева, както и
суми за дялово разпределение от 9,55 лева - главница за периода от
м.10.2019г. до м.06.2020г. ведно със законната лихва от 03.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 2,09 лева - лихва за периода от
01.12.2019г. до 22.07.2022т. ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на сезиране на съда – 03.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410
от ГПК от 19.08.2022г. по гр.дело с № 42248/ 2022г. и
ОСЪЖДА И. А. А. с ЕГН:**********, адрес: гр. С/адрес/ ... ан. 112 да
заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от
5
ГПК сумата от 949 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 63962/
2022г. и ч.гр.дело № 42248/ 2022г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК: .. , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на И.
А. А. с ЕГН:**********, адрес: гр. С/адрес/ . на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 92 лева за съдебно – деловодни разноски по гр.дело № 63962/
2022г. и ч.гр.дело № 42248/ 2022г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „..“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6