РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 03.05.2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
Б.
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията
Б. гр.д. № 6397 по описа за 2019
г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от С.К.Х. чрез адвокатско дружество „Г. и П.“ срещу „ЗАД Б.В.и.г.“ АД
*** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/ вр. чл. 189, ал. 1
от Закона за здравето /ЗЗ/ за сумата от 44 981,48 лв, предявен като
частичен от претенция за 114 981,48 лв, и осъдителен иск с правно
основание и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 114,60 лв.
Ищцата твърди, че на 30.11.2017 г. след хоспитализация
е била оперирана във Военно-медицинска академия (ВМА) във връзка с констатирано
увеличаване на щитовидната жлеза и образуване на възли с поставена крайна
оперативна диагноза „Струма недоза пермагна“. Била изписана от болницата на
01.12.2017 г. с вписано в епикризата състояние „клинично здрава“, въпреки
констатирана във ВМА пареза на гласни връзки, без това да е вписано в
епикризата. След изписването настъпили тежки изменения в здравословното
състояние на ищцата, изразяващи се в отслабване на гласа, задух и затруднено
дишане, подуване в областта на шията. В исковата молба се релевира твърдение,
че влошаването на здравословното състояние на ищцата било в резултат на
неуспешно проведена оперативна интервенция. Поради измененията в здравословното
й състояние, ищцата посетила на 07.12.2017 г. д-р В.К., който й поставил
диагноза пареза на гласните връзки и ларингса. На 21.12.2017 г. ищцата посетила
д-р М.В., като поставената й диагноза била парализа на гласните връзки и
ларингса. Записаното в амбулаторен лист № 002861/21.12.2017 г. обективно
състояние било неподвижност на двете гласни връзки и парамедиално положение. И
при двете посещения на ищцата била назначена гласова рехабилитация, която не
дала резултат. За периода от 09.01.2018 г. до 05.06.2018 г. ищцата посетила и
други лекарски кабинети. През август 2018 г. ищцата С.Х. била хоспитализирана
за лечение в УМБАЛ „Софиямед“ отделение „уши, нос, гърло“ на 15.08.2018 г., и
изписана на 18.08.2018 г. с диагноза „остър лимфаденит на лицето, главата и
шията“. На 21.08.2018 г. ищцата била пирета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“
– ИСУЛ, поради остър задух. При извършена фиброларингоскопия в същата в същата
болница, била установена пълна двустранна рекуренсова парализа в медиална
позиция с минимален глотичен просвет. Била й направена трахеостома и опирация
на гласни връзки с лазери и била изписана на 24.08.2018 г. На 10.09.2018 г.
отново била приета по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, поради нарушение
на функционирането на трахеостома. На 11.09.2018 г. била извършена втора
операция на ищцата, при която бил имплантиран ребрен хрущял. На 26.09.2018 г.
поради получен отново задух била приета за трети път в УМБАЛ „Царица Йоанна“ –
ИСУЛ и отново й била извършена операция. На 12.03.2019 г. на ищцата била
извършена още една операция в болница „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет
А.Ш.“. Представителите на ищцата твърдят, че усложненията, констатирани в
последващите оперативни интервенции, били вследствие извършената първа операция
на щитовидната жлеза във Военно-медицинска академия.
В исковата молба се твърди, че в настоящия момент
състоянието на ищцата е стабилизирано, но не е и нямало да бъде възстановено.
Говорът на ищцата не било възможно да бъде възстановен, дишането й било трудно,
не била в състояние да работи и не можела да извършва никакви физически
натоварвания, дори елементарните, което я карало да се чувства безпомощна и
слаба и се отразявало отрицателно на семейството й. На ищцата били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, трайно увреждане на
гласовите функциии, затруднено дишане, притеснение и потиснатост. Налице била и
негативна промяна в поведението на ищцата, изразяваща се в чувства на отчаяние,
изолираност, потиснатост, отчужденост и понижена активност, поради изгубване на
възможността за нормална комуникация. В исковата молба се твърдят и причинени
материални вреди, изразяващи се в разходите за операцията в „Аджъбадем Саглък
Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“.
Ответникът „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** бил застраховател по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, обективирана в
застрахователна полица № **********L00173,
по която са застраховани лицата, упражняващи медицинска професия в лечебното
заведение, в което била извършена първоначалната операция.
На основание изложените обстоятелства, в петитума на
исковата молба представителите на ищцата С.К.Х. правят искане до съда да осъди
ответника „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** да заплати на ищцата следните суми:
44 981,48 лева като частична искова претенция от общо 114 981,48
лева, от които 30 000 лева като
частична искова претенция от общо 100 000 лева претендирани неимуществени
вреди, и 14 981,48 лева причинени материални вреди – застрахователно
обезщетение по предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; 114,60 лева по иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за периода
от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г.
Ответникът „ЗАД Б.В.и.г.“ АД *** в отговора и
допълнителния отговор оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
необхващане на претенцията от застрахователното покритие на застраховката
„гражданска отговорност“, поради предявяване на претенцията след изтичане на
срока на застрахователната полица, както и оспорва твърдението на ищцата, че операцията
била неуспешна и оспорване на причинната връзка между проведената операция и
твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата; твърдение за
извършване на оперативната интервенция в съответствие с изискванията за добра
медицинска практика. Прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Третото лице – помагач Военно-медицинска академия
(ВМА) гр. София, намира исковете за неоснователни и формулира искане да бъдат
отхвърлени.
При тези данни съдът намира следното от фактическа
страна.
Видно
от представените по делото писмени доказателства между ответника „ЗАД Б.В.и.г.“
АД *** като застраховател и третото лице – помагач по делото Военно-медицинска
академия (ВМА), гр. София, е сключена задължителна застраховка „професионална
отговорност на лекари и медицински персонал“, съгласно застрахователна полица №
**********L00173/29.11.2016 г., със срок на
действие 00.00 ч. на 01.12.2016 г. – 24.00 ч. на 30.11.2017 г. Между страните не е
налице спор, че на 30.11.2017 г. във Военно-медицинска
академия (ВМА) гр. София е проведена операция на щитовидна жлеза на ищцата С.К.Х.,
с оперативна диагноза „Струма недоза пермагна”. На 25.01.2019 г. ищцата е
поканила ответното дружество „ЗАД Б.В.и.г.“ АД ***, да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди от неуспешна медицинска операция, извършена от ВМА в размер
на 100 000 лв., но плащане не последвало, като дружеството постановило изричен
отказ, съгласно писмо от 18.03.2019 г. ВМА също отказала да репарира
претендираните от ищцата вреди, видно от писмо от 03.01.2019 г.
По делото са приети като писмени доказателства
медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищцата /л. 13 и сл.
от делото/, от които е видно, че ищцата е получила след операцията частична
пареза на гласните връзки, както и че е клинично здрава. Преди интервенцията е
било констатирано значително увеличение на размерите на щитовидната жлеза,
съгласно епикриза от ВМА от 01.12.2017 г. Впоследствие от епикризи, издадени от
УМБАЛ Софиямед и УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД, се установява, че ищцата е
лекувана с диагнози – остър лимфаденит на лицето, главата и шията, задух,
нарушение на функционирането на трахеостома, промяна в гласа, след присаждане
на хрущял по повод парализа на гласните връзки след операция на щитовидната
жлеза. Прието като писмено доказателство е и заверено копие на операционния
дневник /л. 255 и сл. от делото/.
От заключението на вещото лице по съдебно –
медицинската експертиза от 11.11.2019 г. се установява, че при ищцата е налице
пълна двустранна парализа на гласните връзки. Според експерта първаначално при
ищцата е била налице първоначална пареза, вследствие на операция във ВМА на
30.11.2017 г., представляваща миницервикотомия, тиреидектомия, дренаж, а
впоследствие и като резултат от тази операция и увреждане на гласовите функции
на ищцата. При прегледа на ищцата на 27.11.2017 г., т.е. преди операцията е
отбелязана диагноза „Струма недоза пермагна”, без да са посочени други
заболявания, респ. пареза или парализа. Последните диагнози са сериозни
заболявания и не могат да бъдат пропуснати при преглед. Според експерта е
налице причинно – следствена връзка между извършената операция и нанесеното
увреждане на гласните й връзки. Нанесеното увреждане е с необратим характер на
гласовите функции, дихателната и гълтателната функция. Курсовете по
физиотерапия, които ищцата е провела през 2018 г. не могат да доведат
подобрение на дишането и нарушенията на говора, а единствено до подобрение на
психологическия комфорт на пациента. Според вещото лице в хирургичната практика
няма ограничение в броя на операциите, които може да извърши един хихург на
ден, още повече е налице оперативен екип. При определени условия – наличие на
много голям злокачествен туморен процес е възможно да настъпи пареза на нерв,
като рисковете за провеждането на операцията нарастват, но в случая няма такива
данни. Според експерта ищцата е подписала информирано съгласие за планова
операция, с посочени евентуални усложнения, свързани с интервенцията –
изтръпване на лицето и ръцете, възможно увреждане на гласовите нерви, но
впоследствие при всички болни се постига трайно възстановяване чрез провеждане
на гласова рехабилитация. Според вещото лице този текст е заблуждаващ за
пациентите. Вещото лице не е установило документ за предоперативна консултация
със специалист УНГ.
Видно от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинската
експертиза от 21.04.2022 г., при ищцата е налице пълна двустранна парализа на
гласните връзки, която е настъпила в резултат на травматично увреждане на
възвратния нерв при процесната оперативна интервенция - миницервикотомия,
тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/30.11.2017 г. Налице е
причинно – следствена връзка между оперативната интервенция и трайното
увреждане на гласните гънки на ищцата. Според вещите лица гласовата,
дихателната и гълтателната функции при същата са необратимо и трайно нарушени.
Физиотерапевтичните процедури са от голямо значение за преодоляване на
последиците и при тези операции и поддържане на дишането. Операциите от този
тип протичат под обща интубационна анестезия, като няма ограничение в броя на
операцците, извършвани от един екип. Според експертите показанията за
оперативно лечение в този случай се определят от специалист ендокринолог.
Пациентката е била информирана за състоянието си и операцията. Клиниката към
ВМЕ отговаря на всички правила и стандарти на добрата медицинска практика.
Лекарите от клиниката са имали адекватна реакция по време на следоперативния период.
Ищцата е провела трикратно през 2018 г. десетдневен курс по физиотерапия. Според
отговора на вещото лице ендокринолог в случая се касае за пациентка с тиреоидит
на Хашимото с дългогодишна давност, която преди лечението не е провеждала
медикаментозно лечение, поради еутиреодно състояние на жлезата. По делото
липсва медицинска документация преди провеждане на операцията.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитаната свидетелкаВ.Х., дъщеря на ищцата, твърди,
че си спомня за операцията на майка си на тридесети ноември. Била извършена
следобяд, поради ангажираност на екипа. Операцията била извършена във ВМА, тъй
като майка й считала, че болницата е голяма и сигурна. Била клинично здрава при
приема в болницата. След операцията видяла майка си и тя не можела да диша,
била поставена на кислородно дишане. Лекарят й казал, че има засегнати гласни
струни, но това било нормално и ще се оправи. Но това не се случило, като и към
момента майка й говори много тихо, шепнейки. Не може да диша. Твърди, че преди
операцията майка й била много деен човек, работохолик, но вече не е така, тъй
като се е превърнала в психично съсипан човек. След операцията посещавали други
болници и навсякъде им казвали, че майка й има пълна пареза, няма нерв и няма
да се оправи. Опитали рехабилитация, но нищо не се получило. Майка й
продължавала да не може да диша. Опитали и лечение в Турция, но то отново било
неуспешно. Закупили апарат за измерване на количеството кислород, като при нея
то е на долната граница. Изпитва страх, че може да се задуши, когато получи
пристъп. Била здрава жена, единствено имала проблими с щитовидната жлеза.
Никога не е постъпвала за лечение в болница. Оплакванията й били от около две
години преди д-р Г. да й препоръча операция.
Свидетелят Г.Г. не помни ищцата като пациент, но се е
запознал с документацията за нейното лечение. Твърди, че винаги преди операция
уведомява пациентите за рисковете, прави предварителен преглед. Усложнения се
случват при операция, но рядко, под 1% от случаите. Според него в случая става
въпрос за заболяване на щитовидната жлеза с давност 35 години. Големината на
дяловете е била 3-4 пъти по - голяма от нормалната, имало предположения за
злокачествено заболяване. Нне помни за пролеми при операцията, иначе такива
биха били отбелязани в протокола. Усложнението след операцията е отразено в
протокола. Той е извършил операцията.
Свидетелят Д.Х. е хирург и администратор. Няма спомен
за конкретния случай, но се е запознал с документацията. Става въпрос за
дългоодишно заболяване при ищцата. Увеличението на щитовидната жлеза е
притискало възвратния нерв. Обикновено при такива операции може да има спадане
на гласа и затруднено дишане. Тези оплаквания се лекуват медикаментозно, а
впоследствие и с рехабилитация. Лекуващият лекар информира пациентите за
естеството на заболяването и лечението. Има възможност за въпроси от страна на
пациента към лекаря. Обикновено се правят от три до пет опирации във всяка от
двете зали на клиниката всеки ден.
Съдът, като прецени изложените в
исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че
е сезиран с искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗ и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
Претендираното обезщетение по пряк иск срещу
застраховател по задължителна застраховка „професионална отговорност на лекари
и медицински персонал“ произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от
виновно противоправно деяние на лице-лекар, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника. В случая и доклокото не се
твърди мижде ищцата и застрахования да е налице договор, то ангажирането на
отговорността на последния е на деликтно основание.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени
вреди /болки и страдания/ в резултат на процесната оперативна интервенция -
миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/30.11.2017
г. Съдът намира за установено, че на 30.11.2017 г. във ВМА на ищцата С.К.Х., с
оператевна диагноза „Струма недоза пермагна”, била извършена оперативна
интервенция - миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол №
668/30.11.2017 г. от лекарски екип, с хирург – оператор д-р Г.Г., в резултат на
което ищцата получила пареза на гласните връзки, като впослествие получила
усложнение, изразяващо се в трайното увреждане на гласните гънки – парализа,
при което гласовата, дихателната и гълтателната функции при същата са
необратимо и трайно нарушени. В тази връзка съдът кредитира приетите съдебно –
медицинска експертиза, разширена съдебно – медицинска експертиза, епикризи,
както и събраните гласни доказателства.
При тези данни съдът
намира за основателен иска по чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 189, ал. 1 от ЗЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при медицинска
операция има право на пряк иск срещу застрахователя на лекаря, извършил
операцията, който е служител на застрахования по задължителна
застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на ответника в отговора на исковата молба за липсата на покрит
застрахователен риск, съгласно застрахователна полица № **********L00173/29.11.2016 г., със срок на действие 00.00 ч. на
01.12.2016 г. – 24.00 ч. на 30.11.2017 г. Ответникът основава възражението си клауза А, т. 2 от Общите условия,
според която застрахователното покритие се простира за всички искове, предявени
към застрахования през срока на действие на застрахователната полица, произтичаща
от едно събитие, настъпило след началната дата на застраховката или вписаната в
полицата ретроактивна дата. В тази насока съдът намира за основателно
възражението на ищеца за нищожност на цитираната клауза. Това е така, защото
клаузата е в пряко противоречие със закона, а именно задължителния характер на
застраховката по чл. 189, ал. 1 от ЗЗ. Законът е предвидил запазването на
интереса на третите лица – увредните при лечението пациенти, поради което
предвиждането на клауза свеждаща до невъзможност реализирането на правата им я
прави нищожна. В настоящият случай ищцата е оперирана в последния ден на срока
на действие на застрахователната полица – 30.11.2017 г., поради което тя не
може да предяви иск за защита на правата си в този ден, още повече резултата от
операцията е станал ясен в следващите дни.
Това означава, че клаузата е сключена с цел да бъде затруднено
реализирането на правата на третите лица по застрахователната полица, което е в
противоречие със задължителния характер на застраховката, предвиден в
горепосочената правна норма на Закона за здравето.
На следващо място за ангажиране отговорността на застрахователя на възложителя
в конкретния случай е необходимо да се установи, че в причинна връзка с
действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на определена работа, е настъпило увреждането на здравето на
ищцата, от която тя е претърпяла неимуществени вреди. Тежестта на доказване на
тези факти е у ищцата, като на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при
условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че
поведението на служителите при осъществяване на лечебния процес при пациента е
било при спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска
практика.
Според практиката на ВКС добрата медицинска практика
изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време
на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
Въз основа на Закона за здравето съдебната практика е
дефинирала понятието "лекарска грешка" като всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания,
консултации, лечение и др. медицински дейности, което се намира в противоречие
с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ
- своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на
което е причинено увреждане. Самият термин „лекарска грешка“ не е изрично
легално дефиниран. Но се приема, че това е: “професионално неправилно действие
или бездействие, или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално
създадени условия за работа, в резултат на незнание или недооценка на
обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили
неблагоприятни последици за здравето и живота му, които са могли да бъдат
предотвратени“.
По отношение на противоправното поведение на служител
на застрахования, за което се твърди, че е довело до настъпване на вредата,
следва да се разгледа дали същото отговаря на посочените изисквания, чрез
прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и технологии,
общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии за качество /чл. 80
ЗЗ/, медицински стандарти /чл.6, ал.1 ЗРЗ/, добрата медицинска практика.
Най-често същото се определя като действие или бездействие, което се намира в
противоречие с утвърдените медицински правила и изисквания, като може да има и
други прояви, като например право на информирано съгласие или безопасност на
лечението. В чл. 81, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за здравето се сочат следните
принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2.
равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца,
бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и
координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на
пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.6, ал.
(1) от Закона за лечебните заведения лечебните заведения осъществяват дейността
си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска
помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
В Решение №250 от 21.11.2012г. по г.д. №1504/2011г.,
III г.о. на ВКС се приема, че отговорността на лекаря е свързана и с принципа
на адекватните очаквания – адекватните очаквания са, че специалистът ще
предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и
добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права
на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на
установените права – ще следва извод за осъществено противоправно поведение на
лекуващия лекар. Съгласно горепосоченото решение добрата медицинска практика
изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време
на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права.
В Решение №508 от 18.06.2010г. по г.д. №1411/2009г.,
III г.о. на ВКС се приема, че е достатъчно деянието (действие или бездействие)
да е несъвместимо с „добрата медицинска практика“ за да се реализира
отговорността за медицинска грешка.
В конкретния случай Наредба № 10/05.05.2021г. за утвърждаване на медицински
стандарт „хирургия“, уреждащ и процесната операция, е неприложим, доколкото е
утвърден след 30.11.2017 г., но от горицитираните медицински експертизи
безспорно се установява, че при извършване на процесната операция при ищцата е
налице пълна двустранна парализа на гласните връзки, която е настъпила в
резултат на травматично увреждане на възвратния нерв при процесната оперативна
интервенция - миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол №
668/30.11.2017 г. Съдът намира, че по този начин е налице нарушение на чл. 86,
ал. 1, т. 3 от Закона за здравето за предоставяне на качествена медицинска
помощ, на чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето, а именно "като
пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни
процедури, провеждани по време на лечението му", както и разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето, уреждаща принципите своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ. В тази насока съдът отчита и че
според вещите лица е налице причинно – следствена връзка между оперативната
интервенция и трайното увреждане на гласните гънки на ищцата.
На следващо място съдът намира, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, а именно болки и страдания, като и е увредено необротимо
здравето. До този извод се стига след анализ на събраните по делото
доказателства, а именно съдебно-медицински експертизи, като според вещите лица
гласовата, дихателната и гълтателната функции при ищцата са необратимо и трайно
нарушени, а и в тази наока са свидетелските показания на свидетелкатаВ.Х..
Досежно размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната
практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по
отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността
на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1
ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/19 г,. 1 ТО на ВКС. Според
разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. При прилагане на тези критерии съдът намира за ообоснован размер на
обезщетение от 100 000 лв., който да репарира вредите. В тази насока следва да
се има предвид, че здравето на ищцата е трайно и непоправимо увредено. Същата има
нарушения в гласовата, дихателната и гълтателната функции, свързани с особено
големи страдания, видно от свидетелските показания наВ.Х.. Затова съдът
намира, че претендираното обезщетение в размер на 30 000 лв., претендирани
частично от 100 000 лв., не е прекомерно.
На следващо място съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
по следните съображения. За да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин
пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на
пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва
да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия
пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. В този смисъл е решение № 47 от
5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 504/2018 г., II т. о., постановено по чл. 290 от ГПК, решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.,
ТК, постановено по чл. 290 от ГПК и множество други. Само обстоятелството, че
при ищцата е било налице сериозно увеличение на щитовидната жлеза, не е
достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха
били настъпили, ако същата беше пренебрегнала конкретно предписано лечение на
щитовидната жлеза. Доказателствената тежест е на страната, която е направила
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, а такива не бяха
ангажирани. Това е така, защото вещото лице ендокринолог по комплексната
съдебно – медицинска експертиза е намерило, че по делото липсва медицинска
документация преди провеждане на операцията. Според експерта в случая се касае
за пациентка с тиреоидит на Хашимото с дългогодишна давност, която преди
лечението не е провеждала медикаментозно лечение, поради еутиреодно състояние
на жлезата.
Затова съдът намира, че не може да се стигне до пълно и главно доказване на
съпричиняването, тъй като от данните по делото може да се направи извод
единствено за по – голяма сложност на медициската операция, поради големия
размер на щитовидната жлеза на ищцата.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, свързано с информираното съгласие на ищцата. В тази насока съдът
кредитира заключението на съдебно – медицинската експертиза, като според вещото
лице ищцата е подписала информирано съгласие за планова операция, с посочени
евентуални усложнения, свързани с интервенцията – изтръпване на лицето и
ръцете, възможно увреждане на гласовите нерви, но впоследствие при всички болни
се постига трайно възстановяване чрез провеждане на гласова рехабилитация, т.е.
получените увреждания не са сред посочените.
Съдът намира за основателен и иска за заплащане на
обезщетение в размер на 14 981,48 лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, представляващи стойност на лекарства, консумативи и такси за
лечение в болница „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет А.Ш.“. В тази насока
съдът кредитира представените на л. 49 – 56 от делото фактури. Налице са и
свиетелски показания на свидетелкатаВ.Х., че майка и е лекувана в болница в
Турция. Присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да
бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба 14.05.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД да бъде присъдена сума в размер на 114,60 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 25.04.2019 г., а именно
изтичане на тремесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
13.05.2019 г.
С оглед изхода на
делото и искането на страните за присъждане на разноски, искането на ишеца по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 2 019.25 лв.,
представляващи държавна такса и депозит за вещо лице.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.г.“ ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. ********да заплати на С.К.Х., ЕГН **********,
представлявана от Адвокатско дружество „Г. и П.”, БУЛСТАТ********, със съд.
адрес:***, сума в размер на 30 000 лв., частично от сума в размер на 100 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба на 14.05.2019 г. до окончателното
изплащане, сумата от 14 981,48 лева представляващи обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба 14.05.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 114,60
лева, представялващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г., от деликт на 30.11.2017 г. във ВМА,
при който на ищцата С.К.Х., с оператевна диагноза „Струма недоза пермагна”,
била извършена оперативна интервенция - миницервикотомия, тиреидектомия,
съгласно оперативен протокол № 668/30.11.2017 г., в резултат на което ищцата
получила пареза на гласните връзки, като впослествие получила усложнение,
изразяващо се в трайното увреждане на гласните гънки – парализа, при което
гласовата, дихателната и гълтателната функции при същата са необратимо и трайно
нарушени.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.г.“ ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. ********да заплати на С.К.Х., ЕГН **********,
представлявана от Адвокатско дружество „Г. и П.”, БУЛСТАТ********, със съд.
адрес:***, сума в размер на 2
019.25 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач Военно-медицинска академия (ВМА) седалище и адрес на
управление и адрес на призоваване: гр. София 1606, ул. „********регистрирана в
Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията с ЕИК ********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: