Решение по дело №1139/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 451
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20222100501139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Бургас, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100501139 по описа за 2022 година
Производството е за делба на недвижим имот, като същото се намира във фазата на
извършването й.
С решение № 260004 от 10.05.2022г. по гр. д. № 1014/2020 г. на РС- Айтос е
извършена делба на процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда-
апартамент №2, находящ се в гр.А*****, построен на основание отстъпено право на строеж
върху общински поземлен имот №*** в кв. №*** по ПУП на гр.Айтос, със застроена площ
от 90,06 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: изток-
коридор, запад- калкан, север и юг- външен зид, отдолу- изби, отгоре- сем.Г*, ведно с
прилежащото му избено помещение при граници: изток- стълбище, запад- ведомствено
жилище; север- коридор и юг- външен зид, както и съответните идеални части от общите
части на сградата и 8,153% ид.ч. от правото на строеж върху гореописания поземлен имот,
като е постановено същият да бъде изнесен на публична продан, а получената сума да бъде
разпределена по равно между съделителите С. К. В. и Ф. О., съобразно делбените им квоти.
Отхвърлена е претенцията по сметки, предявена от С. К. В. против Ф. Е* О., за
сумата от 5000 лв., представляваща стойността на извършени ремонтни действия и
подобрения в процесния имот.
Отхвърлена е претенцията по сметки, предявена от Ф. Е* О. против С. К. В., за
сумата от 6810 лв., представляваща стойността на извършени ремонтни действия и
подобрения в процесния имот.
Страните са осъдени да заплатят по сметката на РС- Айтос държавна такса в размер
1
на 1280 лв., съобразно дела си в делбеното имущество.
Против решението е постъпила въззивна жалба /наречена „Касационна жалба“/ вх.№
260226/8.06.2022г. по описа на РС- Айтос, подадена от адв. Г. Я., в качеството му на
пълномощник на ищеца С. К. В.. Същият е обжалвал решението единствено в частта, с
която процесният имот е изнесен на публична продан. Въззивникът счита решението на
районния съд в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно, тъй като според
него съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, че процесното жилище е
неподеляемо. Според въззивника имотът е поделяем. Сочи , че съдът не е обвързан със
заключението на вещото лице и е имал възможност да направи собствени фактически и
правни изводи. Твърди, че жилището има необходимата квадратура и е възможно да бъде
разделено на две самостоятелни по- малки жилища, поради което намира, че е възможно да
се обособят реални и равни дялове от делбената маса, които да са равностойни на квотите на
съсобственост. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се
постанови ново, с което иска за съдебна делба да бъде уважен. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата Ф.
Е* О., чрез пълномощника й адв. Г. М.. С него въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Въззиваемата страна е изложила съображения, че по делото е приета СТЕ,
чието заключение е за неподеляемост на процесното жилище. Същата не била оспорена от
въззивника. По делото липсва констатация, че от процесния имот е възможно проектно и
фактически да бъдат обособени два самостоятелни обекта, независимо от голямата според
въззивника площ на имота. Изтъква се, че съдът е обвързан с предвиденото в закона и в
случая няма друг алтернативен способ за извършване на делбата, освен изнасянето му на
публична продан. Намира за най- справедливо процесният имот да бъде продаден на
публична продан. Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се
присъдят разноските по делото.
В устните състезания процесуалните представители на страните изразяват становище
имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.
По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд намира
следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства и прецени относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение №260043 от 23.03.2021г. по гр.д.1014/2010г. по описа на РС Айтос е
прието, че страните са съсобственици при равни части на процесния недвижим имот-
апартамент № 2, находящ се в гр. Айтос, общ. Айтос, обл. Бургас, ул. ****, построен на
основание отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот №*** в кв. №*** по
ПУП на гр. Айтос, който апартамент е със застроена площ от 90, 06 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: изток – коридор, запад – калкан, север и юг
2
– външен зид, отдолу – изби, отгоре – сем. Г*, ведно с прилежащото му избено помещение
при граници: изток – стълбище, запад – ведомствено жилище, север – коридор и юг –
външен зид, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и 8,153 % ид.ч. от
правото на строеж върху гореописания поземлен имот, поради което съдът е допуснал делба
на същия имот при равни квоти- по ½ ид.ч. за всеки от двамата съделители- С. К. В. и Ф. Е*
О..
Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Съгласно чл.297 от ГПК това
решение е задължително както за съда, който го е постановил, така и за всички съдилища в
Република България.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е извършил делбата по реда на
чл.348 от ГПК, районният съд е приел, в съответствие със заключението на допуснатата
съдебни- техническа експертиза, че процесният жилищен имот- апартамент е неподеляем и
съответно е невъзможно от делбената маса да се обособят реални дялове, които да са
равностойни на квотите в съсобствеността.
При проверката на обжалвания съдебен акт въззивният съд намира, че не се
констатират пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Ето защо спорът
следва да се разгледа по същество.
Спорният въпрос по делото се свежда до поделяемостта на делбения имот.
В приетата от първоинстанционният съд експертиза, вещото лице Й. П. лаконично е
оценила имота на 64000 лв. и е посочила, че имотът не отговаря на изискванията на Наредба
№7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони
без да мотивира този свой извод и без да посочи нито в експертизата, нито в съдебно
заседание кои са тези изисквания.
По тази причина и с оглед оспорванията в жалбата, на основание чл.267, ал.2 ГПК е
постановено повторно изслушване на този експерт. След отказа й, с оглед изясняване
предмета на делото, във въззивното производство е допусната повторна експертиза,
изготвена от вещото лице С. Р.. От заключението на експерта Р. се изяснява, че жилището
се състои от дневна, две спални, кухня, баня, тоалетна, антре и две тераси, и като такова
същото е неподеляемо. Според нормата на чл.203 от ЗУТ, съдебна делба на жилище се
извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти
без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на
строителните правила и норми. Нормата на чл.40 от ЗУТ урежда отделните помещение, с
които всяко жилище следва да разполага, относима към горното е и разпоредбата на чл.108
от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и
устройствени зони. В процесния случай, в допуснатия до делба имот не е възможно без
значителни по обем строително-монтажни работи да бъдат обособени две отделни
предверия с отделни входни врати, както и да се осигури отделен санитарен възел – баня с
тоалетна за второ жилище. Въззивната инстанция кредитира заключението на експерта, тъй
като е мотивирано и компетентно дадено.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд приема следните правни
изводи.
В разглеждания казус съделителите са двама, квотите им в делбената маса са равни, а
имотът е неподеляем. Не е направено своевременно искане за възлагане на жилището от
някой от двамата съделители, тъй като това на С. В. е сторено след първото по делото
заседание, проведено на 28.10.2021г., за което страните са били редовно уведомени, поради
което същото е преклудирано. Не са налице и предпоставките за възлагането на имота по
реда на чл.349 ГПК.
Не са налице и предпоставките за извършване на делбата по реда на чл.350 или
чл.352 от ГПК.
3
Ето защо, на основание чл.348 ГПК делбата следва да се извърши чрез изнасяне на
имота на публична продан.
С оглед съвпадане на фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции,
решението на районния съд /в обжалваната му част/, следва да бъде потвърдено.
Не следва да се обсъждат представените от въззивника писмени доказателства във
връзка с изплащането на кредита, послужил за закупуването на имота, тъй като същите
касаят имуществени отношения между бившите съпрузи, които са извън ограничения
предмет на настоящото производство, предвид оплаквания в жалбата и липса на заявени
пред РС претенции по сметки с правно основание чл.127 ЗЗД.
При този изход на спора и направените искания за разноски, съдът намира, че на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата сумата от 900 лв.
разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004 от 10.05.2022г., постановено по гр.д.№1014
/2020г. по описа на Районен съд гр.Айтос В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, с адрес: с.Ш***** да заплати на Ф. Е* О., ЕГН
**********, с адрес: с.З****, сумата от 900 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването на решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4