НОХД № 803/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия С.С.Я. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, обл. Пазарджик, Б. № 7, българин, български гражданин,
неженен, с начално образование, безработен, неосъждан за това, че от 23.09.2018 г., в
гр. Септември и в с. Д., обл. Пазарджик, като пълнолетно лице, без да е сключил
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст
– И.Д.Г. ***, ЕГН: ********** - престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. ал. 1
от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, заявява, че изложеното в обвинителния акт отговаря
на действително случилото се.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му наложи условно наказание.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата И.Г. и подсъдимият С.Я. *** през 2017 г.,
където подсъдимият идвал със свои приятели. Тогава И.Г. била на 13 г., което
било ясно на подсъдимия Я.. Подсъдимият и пострадалата се харесали, започнали
да се срещат и излизат заедно, като нито родителите на Г., нито тези на Я.
знаели за тяхната връзка. В един момент на подсъдимия Я. му омръзнало да пътува
до селото на свидетелката и на 23.09.2018 г. ѝ предложил да се оженят по ромските
традиции и да заживеят заедно. Пострадалата И.Г. се съгласила и още същата
вечер не се прибрала вкъщи, а отишла в дома на подсъдимия в гр. Септември, обл.
Пазарджик. Там двамата били посрещнати от родителите на С.Я. и им съобщили за
своето решение. Те били съгласни и приели Г. в дома си. Още същата нощ Г. и подсъдимият
С.Я. имали полов контакт за пръв път. На сутринта И.Г. се обадила по телефона
на майка си - свидетелката Д.Г. и й разказала за станалото. Впоследствие на
26.09.2018 г. двете семейства направили годеж по ромските традиции като И.Г. и подсъдимият
С.Я. заживели като мъж и жена в дома на подсъдимия в гр. Септември, обл.
Пазарджик. На 07.01.2019 г. пострадалата И.Г. решила да празнува именния си ден
заедно с родителите си. Свекърва ѝ Е.К. не била съгласна, но въпреки това
подсъдимият С.Я. закарал Г. до дома на родителите й в с.Д., обл. Пазарджик. Там
тя престояла до 09.01.2019 г., след което отново се прибрала в гр. Септември,
обл. Пазарджик. Между нея и К. обаче възникнал сериозен конфликт, в резултат на
което И.Г. и подсъдимият С.Я. на 17.01.2019 г. се преместили да живеят в дома
на родителите на пострадалата в с. Д., обл. Пазарджик. Към приключване на
съдебните прения И.Г. и С.Я. отново живеят в гр. Септември, като Г. е бременна
с термин средата на м. юли 2019 г. Пострадалата и подсъдимият имали изявили
желание да сключат граждански брак при навършване от страна на Г. на 16 г., за
което нейната майка щяла да даде съгласието си.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в направеното
самопризнание и дадените кратки обясненията от самия подсъдим, в дадените
показания от свидетелката Е.К. и приложените писмени доказателства – Доклад от
Агенция за социално подпомагане, сигнал, справка за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката, които
са ясни, категорични и взаимнодопълващи се. От свидетелството за съдимост на подсъдимия
е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка, приложена по
делото, сочи, че няма криминална регистрация и регистрирани противообществени
прояви.
При така установената и възприета
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С.С.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.191, ал.3, вр. с
ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият С.С.Я. от 23.09.2018 г., в гр. Септември и в с. Д.,
обл. Пазарджик, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – И.Д.Г. ***. Съдът намира за категорично установени и
доказани всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна Я. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че И.Д.Г. *** г. и не е достигнала физическа и социална зрялост за създаване на
семейство, но е предвиждал установяване на интимни отношения и ги е желаел. Той е
искал настъпването на вредните последици, които се приемат като нормални и в
унисон с традициите на ромския етнос.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, насочено към създаването на интимни отношения с цел раждане
на дете, без лицето от женски пол да е изцяло физически и психически съзряло и
организмът и да е готов напълно за износване и раждане на дете.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан и има
добри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направеното самопризнание и пълното съдействие на органите
на разследване за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни и обстоятелството, че към момента се
грижи за семейството си. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че в случая
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да намери приложение.
Наказанието, което се предвижда
за извършеното престъпление по чл.191,
ал.3 от НК, е лишаване от свобода за срок от две до пет
години. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва
да бъде определен отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки сравнително високата
степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и
данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки
се от всичко това и при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
съдът прие, че най-подходящото е минимално наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното
наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три
години. Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на
самото престъпно деяние и отговаря на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изпитателния
срок – три години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления. Така наложеното наказание ще даде и възможност на подсъдимия да
работи и да осигури нормални условия за живот на семейството си.
Възпитателната
работа с условно осъдения ще следва да се възложи на наблюдателна комисия при
община Лесичово.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: