№ 603
гр. Перник, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720100083 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 и чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Ж. О. Д., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 1193/19.01.2023 г., подадени чрез процесуалния
му представител – адв. П. П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, с която се иска: 1/ да бъде признато за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1971.93 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. за топлоснабден имот – апартамент № 141,
находящ се в гр. Перник, ул. Проучване, бл. 5, вх. А, сумата от 1110.07 лева –
законна лихва за забава за периода от 26.01.2010 г. до 18.01.2023 г., както и
сумата от 450.75 лева – такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ – по изп.дело № 2378/2020 г. на ЧСИ СТ.Б., за които суми /главница и
законна лихва/ е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. №
617/2010 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изп.д. № 151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и по изп.д. № 2378/2020 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумите по давност; 2/ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 2.1/ 32.08 лева – главница и
6.18 лева – обезщетение за забава върху същата за периода от 17.02.2021 г. до
11.01.2023 г.; 2.2./ 42.41 лева – главница и 7.83 лева – обезщетение за забава
върху същата за периода от 18.03.2021 г. до 11.01.2023 г.; 2.3/ 134.41 лева –
главница; 2.4./ 42.41 лева – главница и 7.16 лева – обезщетение за забава
върху същата за периода от 14.05.2021 г. до 11.01.2023 г.; 2.5/ 42.40 лева –
главница; 2.6./ 85.08 лева – главница и 12.88 лева – обезщетение за забава
върху същата за периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2023 г.; 2.7/ 43.82 лева –
главница и 6.12 лева – обезщетение за забава върху същата за периода от
1
27.08.2021 г. до 11.01.2023 г.; 2.8./ 162.41 лева – главница и 20.84 лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 07.10.2021 г. до 11.01.2023
г.; 2.9/ 369.81 лева – главница и 9.96 лева – обезщетение за забава върху
същата за периода от 07.10.2022 г. до 11.01.2023 г.; 2.10./ 373.23 лева –
главница и 6.12 лева – обезщетение за забава върху същата за периода от
14.11.2021 г. до 11.01.2023 г.; 2.11/ 60 лева – главница и 0.98 лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 14.11.2022 г. до 11.01.2023
г. и 2.12./ 433.23 лева – главница и 4.21 лева – обезщетение за забава върху
същата за периода от 08.12.2022 г. до 11.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на исковата молба – 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите – които суми са събрани от ищеца по
принудителен ред от ЧСИ СТ.Б., с район на действие Пернишки ОС по
изпълнително дело № 2378/2020 г. с взискател ответното дружество, поради
събиране на сумите при липса на правно основание за това, доколкото липсва
правно основание за задължаване на ищеца по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на Пернишкия РС с оглед погасяване на сумите
по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и лихва за
забава за съответните периоди, както и други суми – за разноски и
обезщетение за забава, по изпълнителния лист били начислени от ответника
за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. №
617/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена
заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение
за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в
полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 17.08.2010 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. №
151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. По същото били събрани известни суми –
като последната удръжка била с дата – 15.08.2011 г.. Поради това и
изпълнителното дело следвало да се счита за прекратено на 15.08.2013 г. В
тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните
вземания били погасени по давност дори да се приемела за приложима
общата 5 годишна давност. Излагат се доводи с оглед приложението на
ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното
дружество образувало второ изпълнително дело № 2378/2020 г. по описа на
ЧСИ СТ.Б.. По същото по искане на ответника били предприети
изпълнителни действия – като били удържани и значителни суми.
Доколкото липсвало основание за удържане на сумите по второто
изпълнително дело обаче ищецът счита, че същите следва да му бъдат
възстановени от ответника като получени без правно основание.
2
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени писмени доказателства: молба за образуване на
изпълнително дело, заповед за изпълнение от 26.01.2010 г. и изпълнителен
лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на Пернишкия РС,
както и съдебно удостоверение /към допълнителната уточнителна молба/.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и
изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В хода на посочените
изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни
действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези
съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В
тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. Предвид
неоснователността на отрицателния установителен иск се излагат доводи, че
осъдителният иск също е неоснователен. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото са представени: изп.д. № 151/2011
г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
Извършена и приета и съдебно счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложените изп.д. №
151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ
СТ.Б. от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца Ж. О.
Д. за вземанията, остатъкът от които е предмет на настоящото производство –
за вземането за главница, както и за обусловените от същото вземания за
обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от
26.01.2010 г. по ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
17.08.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
3
16.03.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Е.Д., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в
това число като наложи запор върху вземания на длъжника Ж. О. Д..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 151/2011 г.
по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че по същото са извършвани справки за
имущественото състояние на длъжника Ж. О. Д. като до него е изпратена и
покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 09.08.2011 г. – относно която
няма данни как е връчена на длъжника. Няма данни и кога е наложен запор на
вземания на длъжника, но са налице сметки и отбелязвания на гърба на
изпълнителния лист, от които е видно, че на длъжника са удържани суми.
Поради това съдът приема, че запор е наложен най-късно на 08.12.2011 г.
/когато е първото плащане от съдебния изпълнител към взискателя/ като по
този запор са постъпвали суми най-късно до 21.11.2012 г. /когато е
последното плащане към взискателя/. В хода на принудителното изпълнение
по това дело в полза на взискателя е преведена сумата от общо 850 лева. След
21.11.2012 г. суми от длъжника повече не са постъпвали.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия, нито са подавани молби от
взискателя.
Въз основа на изпълнителния лист от 17.08.2010 г. по молба на
взискателя ответник от 22.12.2020 г. срещу Ж. О. Д. е образувано и второ
изпълнително дело № 2378/2020 г. – по описа на ЧСИ СТ.Б.. С молбата е
поискано налагане на запор на вземания на длъжника. По посоченото
изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от 13.01.2021 г., която
отново няма данни как е връчена на длъжника.
Наложен е и запор на банкова сметка, както и запор на пенсия – като и
двата запора са с дата 13.01.2021 г. След това е наложен запор и на МПС на
длъжника – на дата 17.03.2021 г. На последно място от взискателя по делото е
постъпила молба за налагане на запор с дата 09.02.2022 г.
Видно от материалите по изп.д. № 2378/2020 г. – по описа на ЧСИ СТ.Б.
от длъжника въз основа на запорите са удържани суми.
В тази връзка и доколкото е предявен и осъдителен иск от съда е
допусната и приета съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата към
датата на образуване на второто изпълнително дело – 22.12.2020 г.,
задълженията на длъжника възлизат на общо 4483.77 лева, формирани както
следва: 1971.93 лева главница, 338.99 лева – остатък от обезщетение за забава
за периода от 30.11.2003 г. до 22.01.2010 г., 2172.85 лева – законна лихва за
забава за периода от 26.01.2010 г. до 22.12.2020 г.
От наложените запори на пенсия и банкова сметка на длъжника според
вещото лице съдебният изпълнител е събрал сумата от общо 2254.53 лева в
периода от 17.02.2021 г. до 10.01.2023 г. От тази сума 2075.62 лева са
преведени на взискателя, 162.41 лева са удържани от съдебния изпълнител
като такса и 16.50 лева са отишли за такса превод.
На последно място от експертизата се установява и стойността на
обезщетение за забава върху всяка удържана от съдебния изпълнител сума,
4
както следва:
1/ 32.08 лева – удържана сума на дата 17.02.2021 г. и 6.17[1] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 17.02.2021 г. до 11.01.2023
г.;
2/ 42.41 лева – удържана сума на дата 18.03.2021 г. и 7.79[2] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 18.03.2021 г. до 11.01.2023
г.;
3/ 134.41 лева – удържана сума на дата 19.04.2021 г.;
4/ 42.41 лева – удържана сума на дата 14.05.2021 г. и 7.13[3] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 14.05.2021 г. до 11.01.2023
г.;
5/ 42.40 лева – удържана сума на дата 25.06.2021 г.;
6/ 85.08 лева – удържана сума на дата 16.07.2021 г. и 12.85[4] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2023
г.;
7/ 43.82 лева – удържана сума на дата 27.08.2021 г. и 6.12 лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 27.08.2021 г. до 11.01.2023
г.;
8/ 162.41 лева – удържана сума на дата 07.10.2021 г. и 20.87[5] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 07.10.2021 г. до 11.01.2023
г.;
9/ 369.81 лева – удържана сума на дата 07.10.2022 г. и 10.51[6] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 07.10.2022 г. до 11.01.2023
г.;
10./ 373.23 лева – удържана сума на дата 14.11.2021 г. и 7.33[7] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 14.11.2021 г. до 11.01.2023
г.;
11/ 60 лева – удържана сума на дата 14.11.2021 г. и 0.98 лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 14.11.2022 г. до 11.01.2023
г. и
12/ 433.23 лева – удържана сума на дата 08.12.2022 г. и 4.50[8] лева –
обезщетение за забава върху същата за периода от 08.12.2022 г. до 11.01.2023
г.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило на поставените въпроси. Налице е известно разминаване
във вноските, доколкото вноската от м. 11.2021 г. от ищеца е разбита на две
суми, а всъщност възлиза на общо 433.23 лева. Поради това и съдът не
поставя под съмнение заключението на вещото лице.
На последно място по делото е представено и удостоверение от ЧСИ
Бадев, видно от което дългът към 18.01.2023 г. възлиза на 1971.93 лева –
главница, 1110.07 лева – лихва за периода от 26.01.2010 г. до 18.01.2023 г. и
450.75 лева – такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
5
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
617/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2378/2020 г. по описа на ЧСИ СТ.Б./.
Втората група искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума, получена от ответника за сметка на ищеца без правно основание,
предвид погасяване по давност на сумите по изпълнителния лист.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции по
установителните искове за допустими в цялост, доколкото за събраните суми
от длъжника по второто изпълнително дело е предявен и иск по чл. 55, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД – каквато е трайната съдебна практика.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
6
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отрицателните установителни искове с правно основание по чл.
439 от ГПК:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е
постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о.
на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа обстановка
обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
26.01.2010 г. по ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[9] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
7
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
26.01.2010 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
16.08.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 16.08.2010 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
16.03.2011 г. при ЧСИ Е.Д. е образувано изп.д. № 151/2011 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 16.08.2010 г. и датата на
образуване на изп.д. № 151/2011 г. – 16.03.2011 г. е изминал период от едва
около седем месеца.
На 09.08.2011 г. до длъжника Ж. О. Д. е изпратена ПДИ, досежно която
няма данни как е връчена. Посочените действия обаче нямат отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
На 08.12.2011 г. най-късно е наложен запор на взема на длъжника, като
по същия са удържани суми най-късно до 21.11.2012 г. В тази връзка и по
аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 151/2011 г. следва да се
приеме за прекратено по право на 21.11.2014 г. /две години след извършване
на последната удръжка по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 16.03.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 151/2011 г. Отново съгласно цитираното ППВС
тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да тече
през време на изпълнителното производство по изп.д. № 151/2011 г. относно
принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за преустановено с
перемирането на делото – т.е. от 21.11.2014 г. /доколкото перемпцията е
настъпила преди Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
8
което настоящият състав на съда възприема. Въз основа на тази съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземането по
изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото производство, момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за него –
21.11.2014 г., и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл.
116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата
перемпция на изпълнителното производство, съдът приема, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност – т.е. 21.11.2014 г.
От 21.11.2014 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 22.12.2020 г., когато е образувано изп. № 2378/2020 г. по
описа на ЧСИ СТ.Б. не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на процесните вземания. По тези съображения, доколкото от
21.11.2014 г. до 22.12.2020 г. са изтекли повече от пет години, то исковете
следва да се приемат за основателни.
Размерът на претенциите съдът приема за доказан от представеното
удостоверение от съдебния изпълнител относно актуалния размер на дълга.
По исковете с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД :
В доказателствена тежест на ищеца по тези искове е да установи факта
на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже основание за
получаването или за задържане на полученото.
В настоящия случай от извършената по делото съдебно счетоводна
експертиза се установява, че от ищеца чрез запор на банкова сметка и пенсия
съдебният изпълнител действително е удържал процесните суми. В тази
връзка съдът приема за доказан фактът на извършено плащане на паричните
суми. Същите не са заплатени доброволно от ищеца, а чрез принудително
изпълнение в хода на изпълнително производство – по изп.д. № 2378/2020 г.
Процесните суми са разпределени от съдебния изпълнител – като
основната част от тях е преведена на взискателя, друга част е отишла за
банкови такси за тези преводи, като е удържана и пропорционално такса по
тарифата към ЗЧСИ. Поради това и събраните суми още към момента на
образуване на делото не се намират вече по сметка на съдебния изпълнител.
Същевременно още към датата на образуване на второто изпълнително
дело – 22.12.2020 г. е била изтекла погасителната давност за вземанията по
процесния изпълнителен лист. По тези съображения и извършеното
разпределение на суми – в полза на ЧСИ и на взискателя е незаконосъобразно,
доколкото е осъществено при погасено по давност право на принудителното
им събиране.
По тези съображения и съдът счита, че процесните суми за главница са
отишли в патримониума на ответника без правно основание. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че както се отбеляза и по-горе, към момента
на плащанията от ЧСИ към взискателя не е имало основание за извършване на
същите, доколкото основанието в действителност е отпаднало още преди
самите плащания.
9
Сумите освен това са събрани от ищеца по реда на принудителното
изпълнение, а не доброволно, поради което и не може да се приложи
разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД.
На последно място следва да се отбележи, че ответникът отговаря и за
сумите, разпределени като такса към ЧСИ и банкови такси.. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че таксите и разноските по изпълнителното
дело се дължат от взискателя на съдебния изпълнител и са за сметка на
длъжника. В тази връзка и при незаконосъобразно получаване на сумите по
изпълнителното дело взискателят дължи разходите по същото, които е
спестил, и които в крайна сметка също са били иззети от патримониума на
длъжника.
По тези съображения съдът намира исковите претенции с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за основателни в пълен размер,
поради което и същите следва да бъдат уважени.
В този смисъл Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.д. № 179/2009 г. на 3-
то г.о. на ВКС и Определение № 634 от 5.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г., 2-
ро т.о, на ВКС.
Досежно исковете за обезщетение за забава върху удържаните суми с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, то същите са изцяло неоснователни.
Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г.
по тълк.дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на даденото при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. В случая за такава покана следва да се приеме едва
исковата молба, доколкото липсват доказателства ищецът да е искал в по-
ранен момент да му бъдат възстановени процесните суми.
Поради това на ищеца следва да се присъди законна лихва върху
главниците едва от датата на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 217.45 лева, 1300 лева
за адвокатски хонорар, 24 лева за копие от изпълнително дело, 200 лева
разноски за експертиза и 1.68 лева – такса за препис. Посочените разноски са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и
платежни нареждания, като в случая съдът не признава единствено
разноските от 1.68 лева за препис, доколкото същите не се установяват по
делото, а не са били и необходими за страната.
Претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото
същият не надвишава минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид цената на исковете. В тази връзка съдът приема, че
половината от хонорара или 650 лева се дължат за установителните искове, а
другата половина за осъдителните искове. Същите разсъждения са относими
10
и към държавната такса съответна на всеки от исковете. Разноските за
експертиза съдът също отнася изцяло за осъдителните искове.
Поради това предвид уважената част от претенциите на ищеца следва да
се присъди сумата от общо 1701.42 лева /за двете групи искове/.
Ответникът претендира разноски от 100 лева за юрисконсулт. От тази
сума /при изчисления, че половината отново е относима за защита по едната
група искове, а другата половина по втората група искове/ съдът достигна до
извод, че на ответника се дължат разноски от 2.16 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. О. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1971.93 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. за топлоснабден имот – апартамент № 141,
находящ се в гр. Перник, ул. Проучване, бл. 5, вх. А, сумата от 1110.07 лева –
законна лихва за забава за периода от 26.01.2010 г. до 18.01.2023 г., както и
сумата от 450.75 лева – такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ – по изп.дело № 2378/2020 г. на ЧСИ СТ.Б., за които суми /главница и
законна лихва/ е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. №
617/2010 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по
изп.д. № 151/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д. и по изп.д. № 2378/2020 г. по описа
на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. О. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, сумата от общо
1821.29 лева – главница, формирана от следните суми: 1/ 32.08 лева –
удържана сума на дата 17.02.2021 г.; 2/ 42.41 лева – удържана сума на дата
18.03.2021 г.; 3/ 134.41 лева – удържана сума на дата 19.04.2021 г.; 4/ 42.41
лева – удържана сума на дата 14.05.2021 г.; 5/ 42.40 лева – удържана сума на
дата 25.06.2021 г.; 6/ 85.08 лева – удържана сума на дата 16.07.2021 г.; 7/
43.82 лева – удържана сума на дата 27.08.2021 г.; 8/ 162.41 лева – удържана
сума на дата 07.10.2021 г.; 9/ 369.81 лева – удържана сума на дата 07.10.2022
г.; 10/ 373.23 лева – удържана сума на дата 14.11.2021 г.; 11/ 60 лева –
удържана сума на дата 14.11.2021 г. и 12/ 433.23 лева – удържана сума на
дата 08.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците /общо в
размер на 1821.29 лева/, считано от датата на исковата молба – 12.01.2023 г.
до окончателното изплащане на сумите – които суми са събрани от ищеца по
принудителен ред от ЧСИ СТ.Б., с район на действие Пернишки ОС по
изпълнително дело № 2378/2020 г. с взискател ответното дружество, поради
събиране на сумите при липса на правно основание за това, доколкото липсва
11
правно основание за задължаване на ищеца по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 617/2010 г. по описа на Пернишкия РС с оглед погасяване на сумите
по давност КАТО ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност иска с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 82.28 лева, формирана от
обезщетения за забава за следните суми и периоди: 1/ 6.18 лева –
обезщетение за забава върху сумата от 32.08 лева за периода от 17.02.2021 г.
до 11.01.2023 г.; 2/ 7.83 лева – обезщетение за забава върху сумата от 42.41
лева за периода от 18.03.2021 г. до 11.01.2023 г.; 3/ 7.16 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 42.41 лева за периода от 14.05.2021 г. до 11.01.2023
г.; 4/ 12.88 лева – обезщетение за забава върху сумата от 85.08 лева за
периода от 16.07.2021 г. до 11.01.2023 г.; 5/ 6.12 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 43.82 лева за периода от 27.08.2021 г. до 11.01.2023 г.; 6/
20.84 лева – обезщетение за забава върху сумата от 162.41 лева за периода от
07.10.2021 г. до 11.01.2023 г.; 7/ 9.96 лева – обезщетение за забава върху
сумата от 369.81 лева за периода от 07.10.2022 г. до 11.01.2023 г.; 8/ 6.12 лева
– обезщетение за забава върху сумата от 373.23 лева за периода от 14.11.2021
г. до 11.01.2023 г.; 9/ 0.98 лева – обезщетение за забава върху сумата от 60
лева за периода от 14.11.2022 г. до 11.01.2023 г. и 10/ 4.21 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 433.23 лева за периода от 08.12.2022 г. до
11.01.2023 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Ж. О. Д., с ЕГН: **********
и адрес: гр. ***** сумата от общо 1701.42 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 83/2023 г. на Пернишкия РС
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. О. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 2.16 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 83/2023 г. на Пернишкия РС
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12