Решение по дело №1312/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 709
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20194430201312
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Плевен, 23.10.2019 г.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              Председател:Венелин Николаев

                                                                

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д. №1312 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

        С наказателно постановление №719/07.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, на  Г.Т.С. ***, с ЕГН ********** е наложено на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно наказание – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на неустановена дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № 0444045/13.07.2018г., за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В. да извършва добив на дървесина в имота в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г.Т.С., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробно становище по същество на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение №719 е съставен на 15.04.2019г. от Й.Х.Х. на длъжност “***” при РДГ-Ловеч срещу Г.Т.С. ***, с ЕГН ********** за това, че последният на неустановена дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № 0444045/13.07.2018г. за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В. да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018г.-26.07.2018г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Свидетелят Й.Х.Х. дава показания, че работи като „***“ в РДГ – гр. Ловеч. Твърди, че на 02.04.2019г. с колегата си  З. били извикани от гл.експерт в РДГ-Ловеч – инж. В., която ги запознала с постановление за спиране на наказателното производство на РП-Плевен, от което било видно, че сечта в посоченото сечище в акта, е извършена от Р.В.. Заявява, че извършили проверка в информационната система на ИАГ-София, при която установили, че лицето не е вписано в разрешителното за достъп до горски територии. При проверка на превозните билети констатирали, че последният регистриран превозен билет е в периода 16.07.-26.07.2018г. Посочва, че след докладване за установеното от тях нарушение на инж. В., последната им разпоредила да съставят АУАН за неупражнен контрол на лицето, на което е издадено позволителното за сеч.

В показанията си св. З.З.З. *** като „***“. Твърди, че на 02.04.2019г. инж. Р.В. – гл.експерт по Охрана на горските територия ги запознала с постановление  на РП-Плевен. В постановлението било  записано, че Р.В. е извършил сеч в няколко имота. Заявява, че извършили проверка в информационната  система, при която установили, че Р.В. не е вписан като работник за имотите, за което докладвали на инж. Р.В.. Последната им разпоредила да съставят АУАН на лицензирания лесовъд, на който е издадено позволителното за сеч. Посочва още, че на жалбоподателя Г.С. било предявено постановлението на прокуратурата и в негово присъствие, в двора на РДГ-Ловеч /стаята на горските инспектори/ му бил съставен АУАН за това, че е допуснал лице, което не е вписано в системата да работи в обекта.

От показанията на св. Р.П.М. се установява, че на 13.07.2018г. по искане на упълномощен представител на собственика на имота е издал позволително за сеч на имот №582005 на Г.С.. На 03.10.2018г. сечището било освидетелствано с протокол за освидетелстване на сечище. Сочи, че на 05.09.2018г. по молба на собственика е валидирал в информационната система лицето Р.И.В..

От показанията на св. К.И.С. заявява, че е добивал дървесина от имот №582005. Твърди, че нарушенията със съседните имот настъпили след като е спрял сечта, поради повреда на товарния автомобил, който ползвал. Заявява, че Р.В. е негов работник и през цялото време е присъствал при извършване на сечта, но не е имал правоспособност да реже дървесина.  

От процесуална страна по отношение на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/:

Съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ е регламентирано с императивни правни норми в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е строго формална дейност, от което следва, че акта следва да отговаря на определени условия, които закона е изброил подробно.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование.

В съставения АУАН е записана длъжността на актосъставителя, а именно „***“, за която съгласно чл.30, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, се изисква лесовъдско образование.

Това означава, че АУАН е съставен от овластено за тази дейност лице. Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, поради следните факти:

Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.2 на същия член когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В процесния случай се намираме в хипотезата именно на съставяне на АУАН с двама свидетели, които не са присъствали при извършването или установяването на нарушението.

Видно от писмените доказателства по делото, актът е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, защото от доказателствата по делото /показанията на свидетеля К.И.С./ се установява, че в случая е имало свидетели по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗАНН, т.е. такива присъствали при установяване на нарушението.

          

 

 

Вместо наличните свидетели очевидци, присъствали при констатиране на деянието, актосъставителят е вписал в акта за нарушение друго лице, което няма никакво отношение по установяване на нарушението, понеже не е присъствало на проверката, както самото то потвърди при разпита му в съдебно заседание.

          

 

 

Съдебната практика трайно е възприела, че нарушаването на правилото по чл.40, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение. Още през 1973г. Върховният съд е дал задължителни за всички административнонаказващи органи указания с Постановление № 10/28.09.1973 г. по н.д. № 9/73 г. на Пленум на ВС.

          

 

 

В този съдебен акт е указано, че при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.

         

 

 

 

Вписването в акта като свидетели на лицата, присъствали при установяване на нарушението цели доказване на самото нарушение, чрез разпита им от съда при евентуално оспорване на наказателното постановление. В случая нарушаването на изискването по чл. 40, ал.1, във връзка с ал.3 от ЗАНН е достатъчно основание за отмяната на НП, понеже води до невъзможност съдът да извърши цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП. Именно такъв е и резултатът от обжалването по делото, тъй като след като липсва възможност да се установи обективната истина, това води и до необоснованост на обвинението.

 

 

 

 

Допуснато е и друго нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:   

ЗАНН урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление. 

Един от тях е датата на извършване на нарушението – аргумент от чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Възможна е обаче хипотеза, при която не може да се установи точната дата на нарушението, но е категорично доказано неговото извършване и авторът му. В този случай е допустимо да се посочи времевият период, когато това е станало. Съдебната практика допуска такъв подход и приема, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е нарушено – аргумент от Решение № 116 от 29.05.2006г. на ВКС по н.д. № 720/2005г., III н.о. Посоченият съдебен акт визира случай на привлечено към наказателна отговорност лице, но по аргумент за по-силното основание мотивите в него следва да се приложат и за привлечен към административно-наказателната отговорност субект. Недопустимо е да остане несанкционирано административно нарушение, само защото от доказателствената съвкупност не може да се извлече точна дата на осъществяването му. Тук следва да се отбележи следното: От показанията на актосъставител Х. се установява, че след като се е запознал със приложеното на лист 9 по делото постановление за спиране на наказателното производство от 27.03.2019г. по ДП №2110/2018г. по описа на РП-Плевен е разбрал, че сечта в имот №582005 Община Долни Дъбник   е извършена от Р.В.. Тогава извършил проверка в информационната система на ИАГ – София и констатирал, че за лицето не е вписано разрешително за достъп до горски територии. Тъй като му било наредено от инж. В. да състави АУАН на С., проверил последните регистрирани превозни билети и  записал в АУАН, като дата на извършване на нарушението  времеви период - на неустановена дата 16.07.-26.07.2018г.  При липса на свидетели на извършването на сечта става ясно, че актосъставителят е направил хипотетичен извод и е избрал един от възможните времеви период като дата на извършване на нарушението, като го е нагодил според периода от време, отразен в превозните билети. Към момента на съставянето на АУАН и при липса на свидетели очевидци на извършването на сечта този период от време относно датата на извършване на нарушението се явява необоснован. В подкрепа на този извод на съда е приложеното на лист 37 по делото позволително за сеч №0444045 от 13.07.2018г., от което е видно, че срокът за провеждане на сечта е от 16.07.2018г. до 30.09.2018г., както и от приложения на  л.59 доклад от д-р Й.Г.Й. – *** и Ц.П.Й. – ***, в който е посочено, че „Дървесината в имоти №582088 и  №582005  е отсечена в периода от започване на сечта през юли 2018г. до 03.09.2018г., съдейки по състоянието на листната маса“. При  тези различия  в представените по делото писмени доказателства  не може да се направи категоричен и обоснован  извод, че  нарушението е извършено на неустановен ден в периода посочен  в АУАН от актосъставителя 16.07.2018г. – 26.07.2018г. На следващо място в АУАН са посочени два периода от време първоначално, че С. е допуснал на неустановена дата в периода 17.07.2018г. до 26.07.2018г. Р.В. да извършва добив на дървесина, а след това се сочи период от време 16.07.2018г.- 26.07.2018г.

При липса на един от заложените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН реквизити, НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В административнонаказателното производство постановлението представлява обвинителния акт в наказателния процес и следва да съдържа ясно и прецизно описание на извършеното нарушение, включително установяването му по време, което е изведено като отделен реквизит на АУАН и НП. Датата на извършване на нарушението има значение за определяне компетентността на органите по това производство и е особено съществена с оглед проверка за спазване на законоустановените преклузивни и давностни срокове по същото. Коректното посочване на реквизитите на НП има значение най-вече за правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказатена отговорност и да организира адекватно защитата си. И докато по отношение на допуснати в АУАН нередовности има законова възможност за саниране съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при допуснати такива в самото НП законодателят не е предвидил подобна възможност. Пренасянето на пропуски от АУАН в НП показва, че наказващият орган не е изпълнил надлежно задължението си да извърши проверка на АУАН по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Допуснатите съществени процесуални и формални нарушения опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно, независимо дали е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение.

Предвид горното, Съдът

                                        

Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №719/07.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на  Г.Т.С. ***, с ЕГН ********** е наложено на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно наказание – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на неустановена дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч № 0444045/13.07.2018г., за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В. да извършва добив на дървесина в имота в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в  14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: