Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:Венелин
Николаев
при секретаря Иглика
Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев
н.а.х.д. №1312 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно
постановление №719/07.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите –
гр. Ловеч, на Г.Т.С. ***, с ЕГН **********
е наложено на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно
наказание – глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на неустановена дата в
периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост №
582005, отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник,
като лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително
за сеч № 0444045/13.07.2018г., за имот с кадастрален № 582005, отдел 180,
подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като е
допуснал лицето Р.И.В. да извършва добив на дървесина в имота в периода
16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, без да има разрешително за достъп,
валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24,
ал. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, с което е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от
Закона за горите, във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят
Г.Т.С., който го обжалва и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител
счита издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Излага подробно становище по същество на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №719 е съставен
на 15.04.2019г. от Й.Х.Х. на длъжност “***” при РДГ-Ловеч срещу Г.Т.С. ***, с
ЕГН ********** за това, че последният на неустановена дата в периода
16.07.2018г.-26.07.2018г. включително, в имот частна собственост № 582005,
отдел 180, подотдел „у“, землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице
по чл.108, ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч №
0444045/13.07.2018г. за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“,
землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В.
да извършва добив на дървесина в имота в периода 17.07.2018г.-26.07.2018г.
включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в
информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил
разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр.
с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии.
Свидетелят Й.Х.Х. дава показания, че работи като „***“ в РДГ – гр.
Ловеч. Твърди, че на 02.04.2019г. с колегата си З. били извикани от гл.експерт в РДГ-Ловеч –
инж. В., която ги запознала с постановление за спиране на наказателното
производство на РП-Плевен, от което било видно, че сечта в посоченото сечище в
акта, е извършена от Р.В.. Заявява, че извършили проверка в информационната
система на ИАГ-София, при която установили, че лицето не е вписано в
разрешителното за достъп до горски територии. При проверка на превозните билети
констатирали, че последният регистриран превозен билет е в периода 16.07.-26.07.2018г.
Посочва, че след докладване за установеното от тях нарушение на инж. В.,
последната им разпоредила да съставят АУАН за неупражнен контрол на лицето, на
което е издадено позволителното за сеч.
В показанията си св. З.З.З. *** като „***“. Твърди, че на
02.04.2019г. инж. Р.В. – гл.експерт по Охрана на горските територия ги
запознала с постановление на РП-Плевен. В
постановлението било записано, че Р.В. е
извършил сеч в няколко имота. Заявява, че извършили проверка в информационната система, при която установили, че Р.В. не е вписан
като работник за имотите, за което докладвали на инж. Р.В.. Последната им
разпоредила да съставят АУАН на лицензирания лесовъд, на който е издадено
позволителното за сеч. Посочва още, че на жалбоподателя Г.С. било предявено постановлението
на прокуратурата и в негово присъствие, в двора на РДГ-Ловеч /стаята на
горските инспектори/ му бил съставен АУАН за това, че е допуснал лице, което не
е вписано в системата да работи в обекта.
От показанията на св. Р.П.М. се установява, че на 13.07.2018г. по
искане на упълномощен представител на собственика на имота е издал позволително
за сеч на имот №582005 на Г.С.. На 03.10.2018г. сечището било освидетелствано с
протокол за освидетелстване на сечище. Сочи, че на 05.09.2018г. по молба на
собственика е валидирал в информационната система лицето Р.И.В..
От показанията на св. К.И.С. заявява, че е добивал дървесина от
имот №582005. Твърди, че нарушенията със съседните имот настъпили след като е
спрял сечта, поради повреда на товарния автомобил, който ползвал. Заявява, че Р.В.
е негов работник и през цялото време е присъствал при извършване на сечта, но
не е имал правоспособност да реже дървесина.
От процесуална страна по отношение на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/:
Съставянето на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/ е регламентирано с императивни правни норми в Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/
и е строго формална дейност, от което следва, че акта следва да отговаря на
определени условия, които закона е изброил подробно.
Съгласно чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност,
за която се изисква лесовъдско образование.
В съставения АУАН е записана длъжността на актосъставителя, а
именно „***“, за която съгласно чл.30,
ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, издадена от МЗХ и МВР, се изисква
лесовъдско образование.
Това означава, че АУАН е съставен от овластено за тази дейност
лице. Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне
на акта, поради следните факти:
Съгласно чл.40,
ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.2 на същия член когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Съгласно чл.40,
ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В процесния случай се
намираме в хипотезата именно на съставяне на АУАН с двама свидетели, които не
са присъствали при извършването или установяването на нарушението.
Видно от писмените доказателства по делото, актът
е съставен в нарушение на чл.40,
ал.1 и ал.3
от ЗАНН, защото от доказателствата по делото /показанията на
свидетеля К.И.С./ се установява, че в случая е имало свидетели по смисъла на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, т.е. такива присъствали при установяване на
нарушението.
Вместо
наличните свидетели очевидци, присъствали при констатиране на деянието,
актосъставителят е вписал в акта за нарушение друго лице, което няма никакво
отношение по установяване на нарушението, понеже не е присъствало на
проверката, както самото то потвърди при разпита му в съдебно заседание.
Съдебната
практика трайно е възприела, че нарушаването на правилото по чл.40,
ал.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение.
Още през 1973г. Върховният съд е дал задължителни за всички
административнонаказващи органи указания с Постановление № 10/28.09.1973 г. по н.д.
№ 9/73 г. на Пленум на ВС.
В
този съдебен акт е указано, че при наличие на очевидци при извършване на
нарушение или при констатиране на същото, следва те да се посочат в акта като
свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.
Вписването
в акта като свидетели на лицата, присъствали при установяване на нарушението
цели доказване на самото нарушение, чрез разпита им от съда при евентуално
оспорване на наказателното постановление. В случая нарушаването на изискването
по чл.
40, ал.1, във връзка с ал.3
от ЗАНН е достатъчно основание за отмяната на НП, понеже води
до невъзможност съдът да извърши цялостна проверка на законосъобразността и
правилността на НП. Именно такъв е и резултатът от обжалването по делото, тъй
като след като липсва възможност да се установи обективната истина, това води и
до необоснованост на обвинението.
Допуснато е и друго нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в следното:
ЗАНН
урежда изчерпателно реквизитите както на АУАН, така и на наказателното постановление.
Един
от тях е датата на извършване на нарушението – аргумент от чл.42,
т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Възможна е обаче хипотеза, при която не
може да се установи точната дата на нарушението, но е категорично доказано
неговото извършване и авторът му. В този случай е допустимо да се посочи
времевият период, когато това е станало. Съдебната практика допуска такъв
подход и приема, че правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е
нарушено – аргумент от Решение № 116 от 29.05.2006г. на ВКС по н.д. №
720/2005г., III н.о. Посоченият съдебен акт визира случай на привлечено към
наказателна отговорност лице, но по аргумент за по-силното основание мотивите в
него следва да се приложат и за привлечен към административно-наказателната
отговорност субект. Недопустимо е да остане несанкционирано административно
нарушение, само защото от доказателствената съвкупност не може да се извлече
точна дата на осъществяването му. Тук следва да се отбележи следното: От
показанията на актосъставител Х. се установява, че след като се е запознал със
приложеното на лист 9 по делото постановление за спиране на наказателното
производство от 27.03.2019г. по ДП №2110/2018г. по описа на РП-Плевен е
разбрал, че сечта в имот №582005 Община Долни Дъбник е
извършена от Р.В.. Тогава извършил проверка в информационната система на ИАГ – София
и констатирал, че за лицето не е вписано разрешително за достъп до горски територии.
Тъй като му било наредено от инж. В. да състави АУАН на С., проверил последните
регистрирани превозни билети и записал в
АУАН, като дата на извършване на нарушението времеви период - на неустановена дата 16.07.-26.07.2018г. При липса на свидетели на извършването на
сечта става ясно, че актосъставителят е направил хипотетичен извод и е избрал
един от възможните времеви период като дата на извършване на нарушението, като
го е нагодил според периода от време, отразен в превозните билети. Към момента
на съставянето на АУАН и при липса на свидетели очевидци на извършването на
сечта този период от време относно датата на извършване на нарушението се явява
необоснован. В подкрепа на този извод на съда е приложеното на лист 37 по
делото позволително за сеч №0444045 от 13.07.2018г., от което е видно, че
срокът за провеждане на сечта е от 16.07.2018г. до 30.09.2018г., както и от
приложения на л.59 доклад от д-р Й.Г.Й. –
*** и Ц.П.Й. – ***, в който е посочено, че „Дървесината в имоти №582088 и №582005
е отсечена в периода от започване на сечта през юли 2018г. до
03.09.2018г., съдейки по състоянието на листната маса“. При тези различия
в представените по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че
нарушението е извършено на неустановен ден в периода посочен в АУАН от актосъставителя 16.07.2018г. –
26.07.2018г. На следващо място в АУАН са посочени два периода от време първоначално,
че С. е допуснал на неустановена дата в периода 17.07.2018г. до 26.07.2018г. Р.В.
да извършва добив на дървесина, а след това се сочи период от време
16.07.2018г.- 26.07.2018г.
При липса на един от заложените в чл.42, съответно чл.57 от ЗАНН
реквизити, НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В
административнонаказателното производство постановлението представлява
обвинителния акт в наказателния процес и следва да съдържа ясно и прецизно
описание на извършеното нарушение, включително установяването му по време,
което е изведено като отделен реквизит на АУАН и НП. Датата на извършване на
нарушението има значение за определяне компетентността на органите по това
производство и е особено съществена с оглед проверка за спазване на
законоустановените преклузивни и давностни срокове по същото. Коректното
посочване на реквизитите на НП има значение най-вече за правото на нарушителя
да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказатена
отговорност и да организира адекватно защитата си. И докато по отношение на допуснати
в АУАН нередовности има законова възможност за саниране съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при допуснати такива в самото НП законодателят не е предвидил подобна
възможност. Пренасянето на пропуски от АУАН в НП показва, че наказващият орган
не е изпълнил надлежно задължението си да извърши проверка на АУАН по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Допуснатите съществени процесуални и формални нарушения опорочават
наказателното постановление и са основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно, независимо дали е налице съставомерно деяние, квалифицирано
като административно нарушение.
Предвид горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №719/07.06.2019г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Г.Т.С. ***, с ЕГН ********** е наложено на
основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите административно наказание –
глоба в размер на 300,00 лв. за това, че на неустановена дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г.
включително, в имот частна собственост № 582005, отдел 180, подотдел „у“,
землище гр. Долни Дъбник, общ. Долни Дъбник, като лице по чл.108, ал.2 от
Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч №
0444045/13.07.2018г., за имот с кадастрален № 582005, отдел 180, подотдел „у“,
землище гр. Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.И.В.
да извършва добив на дървесина в имота в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г.
включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в
информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с което е нарушил
разпоредбите на чл.257, ал.1 предл.2, т.1 предл.1 от Закона за горите, във вр.
с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: