№ 15121
гр. С. 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.........., 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110120354 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Д. В. Д., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ................ срещу „..............., ЕИК: ............
със седалище и адрес на управление: гр. ............. представлявано от
управителите .........., иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 200 000,00 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука и сумата от 14 244,46 лв.
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от злополуката,
представляваща разходи за лечение, обективно кумулативно съединен с
искове по чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху
главницата от 200 000,00 лв. и главницата от 14 244,46 лв., считано от
03.08.2020 г. до окончателното заплащане на главницата.
В исковата молба ищецът твърди, че като работник по трудов договор
при ответника на длъжност „арматурист“ на 03.08.2020 г. по време на работа и
при изпълнение на трудовите си задължения на обект на ответника – строеж
на високоетажна жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. ............. при
строително-монтажна дейност претърпял трудова злополука. Злополуката
настъпила при падане от около шест метра височина и се дължала на липсата
на обезопасяване от страна на работодателя на контурите на етажните плочи
на сградата. При падането претърпял тежка височинна политравма,
изразяваща се в тежки травми на лицето, главата, гръдния кош и бял дроб,
гръбначни стълб, мозъчна контузия, фрактури на носните кости, фрактура на
горната и долната челюст. Твърди, че злополуката е прриета за трудова с
влязло в сила на 28.08.2021 г. Разпореждане № 30595/16.07.2021 г. на НОИ –
1
............ Незабавно след злополуката бил откаран във МБАЛ „......“, С. където е
приет за лечение тежката височинна политравма. Твърди, че за периода от
03.08.2020 г. до 25.09.2020 г. е подложен на четири оперативни интервенции.
От 03.08.2020 г. до настоящия момент бил неработоспособен, като с Решение
№ 375/31.01.2022 г. на ТЕЛК е определена 75 % трайно намалена
работоспособност. Твърди, че в резултат на претърпяната трудова злополука е
претърпял физически и душевни болки и страдания, които са възникнали на
03.08.2020 г. и продължават до днес. В резултат на трудовата злополука
претърпял и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Счита, че претенцията
била погасена по давност. Оспорва механизма на нараняване, времето,
причината, причинната връзка между работата и увредата, причинната връзка
между събитието на 03.08.2020 г. и последвалите травми, болки и страдания.
Твърди, че ищецът имал суицидно поведение. Посочва, че ищецът умишлено
причинил увреждането си, евентуално е допуснал груба небрежност, с което е
съпричинил над 99 % увредата си. Оспорва имуществените вреди.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
I. По предявения иск с правно основание чл. 200 КТ:
За основателността на иска по чл. 200 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че е налице валидно сключен между страните трудов договор; претърпяване
на трудова злополука от ищеца; наличие на вреди – имуществени и
неимуществени, произлезли от претърпяната злополука; причинна връзка
между вредите и трудовата злополука.
Ответникът следва да докаже твърдението си за умишлено увреждане от
страна на работника, както и съпричиняване, извършено при условията на
груба небрежност.
В хода на производството са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата, че ищецът е служител по трудов договор при ответника на
длъжност „арматурист“; както и че ищецът е претърпял изложените в
исковата молба оперативни интервенции.
1.По отношение на наличието на трудова злополука:
След съвкупна оценка на приетите доказателства по делото, в това число
Разпореждане № 30595/16.07.2021 г. на НОИ, ............ Протокол №
48/09.07.2021 г. на НОИ, ............и свидетелските показания на свидетеля на
ответника .......... се установява, че на 03.08.2020 г. на обект високоетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. ............. около 09:50 ч. е настъпила
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с пострадало лице Д. В. Д.,
с ЕГН **********.
Разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение - от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност - за
2
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение.
Като официален удостоверителен документ, притежаващ материална
доказателствена сила, разпореждането обвързва съда да приеме за
осъществени удостоверените в него факти - чл.179 ал.1 ГПК. Съдържащите се
в него констатации за наличието на функционална връзка между
извършваната от пострадалия конкретна работа и изпълнението на трудовите
му функции към момента на злополуката, както и за съществуването на пряка
причинна връзка между събитието и увреждане на здравето на работника не
се опровергават от събраните по делото доказателства. Функционална връзка
между увреждането и изпълняваната работа е кумулативен елемент на
фактическия състав на трудовата злополука. С разпореждането по чл. 60 ал.1
КСО по дефиниция се счита установено, че злополуката е осъществена при
изпълняване на възложената работа. В този смисъл е и трайната практика на
касационната инстанция, обективирана в Определение № 5266/19.11.2024 г. по
гр.д. № 1530/2024 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 50006/06.03.2024 г. по
гр.д. № 3165/2022 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 50023/09.03.2023 г. по гр.д. №
1537/2022 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 205/08.10.2018 г. по гр.д. № 5039/2017
г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 691/20.06.2017 г. по гр.д. № 5085/2016 г. на
ВКС, IV г.о.; Решение № 374/23.07.2014 г. по гр.д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV
г.о.; Решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д. № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о.;
Решение № 31/02.02.2011 г. по гр.д. № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Решение
№ 753/28.01.2011 г. по гр.д. № 457/2010 г. на ВКС, III г.о.
Според възприетото в цитираната практика, установяването на
трудовата злополука и професионалната болест става по реда на специални,
административни по своя характер производства, уредени съответно с
разпоредбите на чл. 57- чл. 60 КСО и чл. 61- чл. 63 КСО, както и в
подзаконови нормативни актове. След влизане в сила на КСО трудовата
злополука може да се установява само по административен ред. С новата
уредба на трудовата злополука и професионалната болест в чл. 55 – чл. 67
КСО, в сила от 01.01.2000 г., при споровете за обезщетения за вреди,
настъпили при действието на КСО, установяването на трудовата злополука и
професионалната болест става по административен ред и е от изключителната
компетентност на съответните административни органи, поради което не
може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ. Това са
обуславящи отговорността на работодателя въпроси.
2. По отношение на претърпените имуществени вреди:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, в това число
платежни нареждания, фактури и епикризи, както и съдебномедицинската
експертиза, за провеждане на лечението на ищеца, налагащо се вследствие на
настъпилата трудова злополука, същият е претърпял имуществени вреди,
представляващи разходи за медицински манипулации, оперативни намеси,
болничен престой и пътни разходи в общ размер от 14 244,46 лв.
Връзка между претърпените от ищеца вреди и трудовата злополука,
3
освен от разпореждането по чл. 60 КСО, се потвърждава и от експертното
заключение съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Съобразно заключението на вещото лице вследствие на процесната злополука
ищецът е претърпял тежка множествена височинна травма, изразяваща се в
тежка открита черепно-мозъчна травма с настъпило от нея усложнение –
изявен световъртеж от централен произход; тежка лицево-челюстна травма с
дефект на небцето с оформена комуникация между устната кухина и носа;
тежка миелична гръбначно-мозъчна травма, от която е останала дясно
конвекста сколиоза; шийна травма; тежка закрита гръдна травма; закрита
травма на опорно-двигателен апарат.
Посочените разходи са били необходими с оглед извършените
оперативни интервенции във връзка с лечението на множеството травми,
получени при реализираната процесна трудова злополука.
Искът е доказан по основание и по размер.
3.По отношение на претърпените неимуществени вреди:
В съдържанието на понятието ,,неимуществени вреди” според
последователната практика на ВКС се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и
настоящият случай /в този смисъл Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по
т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК/. Тъй като претърпените от ищеца
неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер
съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД – по справедливост.
Неимуществените (морални) вреди се изразяват в психическата болка и
страдания на увреденото лице, както и всички други негативни преживявания
в резултат на трудовата злополука.
В съответствие със заключението, дадено с отговора на трети въпрос от
приетата СМЕ, съдът намира за установено, че след възстановяване на
съзнанието и въпреки прилаганите медикаменти за обезболяване ищецът е
изпитвал продължително време силни болки и страдания, както от травмите,
така и от наложилите се във връзка с тях хирургични интервенции. Ищецът е
изпитвал силни болки и страдания от 03.08.2020 г. поне до 06.09.2022 г.
(датата на последен преглед от възстановителния период), като след това
постепенно болките са отслабвали по интензитет, но и към настоящия момент
се изявяват при натоварващи движения и промени на метеорологичните
условия. Тежкото травмиране е дало отражение и на общото здравословно
състояние на ищеца, отслабвайки жизнените и съпротивителните сили на
организма.
Видно от приетата съдебно-психиатрична експертиза процесната
4
злополука се е отразила подчертано негативно върху психиката на ищеца, като
болките и страданията са били толкова силни, че се е наложило да бъде
държан в състояние на медикаментозна седация, имал е тежка необходимост
от грижи, дистрес, преживявания за безнадежност, безполезност и
раздразнителност. Като последица от преживените болки и страдания ищецът
търпи когнитивни нарушения – забавен мисловен процес, нарушения в
паметта и концентрацията и постконтузен синдром, проявен с емоционална
лабилност.
Съдът намира за установено, че като пряка последица от процесната
злополука животът на ищецът се е променил драстично, като са налице трайни
нарушения в емоционалното, когнитивното, социалното и професионалното
функциониране на ищеца, водещи до устойчив депресивитет и дезаптивни
поведения (автодеструктивни действия). Причинно-следствената връзка е
налице.
4. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания могат да бъдат
парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по
принципа на справедливостта. Съобразно задължителните указания, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС, Пленум, „справедливостта“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни
повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване
на указаните в постановленията общи критерии: момент на причиняване на
телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, следва бъдат взети предвид характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените
болки, страдания и емоционални преживявания. Трябва да се отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви
са прогнозите за пълно възстановяване; да се съобрази общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие
на обществото в държавата. В този смисъл са и Решение № 50012/21.03.2023 г.
по т.д. № 180/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 460/16.07.2025 г. по гр.д. №
5021/2023 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 169/19.03.2025 г. по гр.д. № 5295/2023 г.
на ВКС, III г.о.
Съдът взема предвид съдебномедицинската експертиза,
съдебнопсихологическата експертиза, както и свидетелските показания на
сестрата на ищеца – Веселина Д.а, последните преценени по реда на чл. 172
ГПК, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Видно от
съвкупната преценка на посочения доказателствен материал, ищецът е
получил тежка множествена височинна травма, която се изразява в следните
средни телесни повреди: тежка открита черепно-мозъчна травма с настъпило
от нея усложнение – изявен световъртеж от централен произход; тежка
5
лицево-челюстна травма с дефект на небцето с оформена комуникация между
устната кухина и носа; тежка миелична гръбначно-мозъчна травма, от която е
останала дясно конвекста сколиоза; шийна травма; тежка закрита гръдна
травма; закрита травма на опорно-двигателен апарат. Пострадалият е изпитвал
продължително време силни болки. След проведеното лечение постепенно
болките са отслабвали по интензитет, но е обективно възможно и
понастоящем от травмите да се изявяват болки, особено при натоварващи
шията и снагата движения, както и при промени във въздушното налягане.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът взе
предвид - възрастта на пострадалия (38 г. към момента на злополуката и 43 г.
към настоящия момент), характерът на увреждането (изключително тежко
телесно увреждане) и обстоятелствата, при които е настъпило (падане от
висок етаж по време на работа), причинените морални страдания,
икономическата конюнктура в страната, израз на която е нарастващата
минимална работна заплата (1077.00 лв. за 2025г.), психологическите аспекти
на страданието свързани с личностните особености на пострадалия, както и
средните обезщетения определени от съдебната практика при сходни
наранявания и обстоятелства (Решение № 885 от 24.06.2025 г. на САС по в. гр.
д. № 2256/2023 г., с което е частично потвърдено и частично изменено
Решение № 260713 от 15.05.2023 г. на СГС по гр. д. № 8743/2020 г.; Решение
№ 1351 от 15.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2054/2021 г., което потвърждава
Решение № 263286 от 20.05.2021 г. на СГС по гр. д. № 1073/2018 г.), и
определя същия в размер на 120 000 лв.
5. По отношение на възражението за умишлено причиняване на
злополуката от ищеца:
Възражението за предизвикване на трудова злополука, поради опит за
самоубийство е обстоятелство от значение за преценката за изключване на
отговорността на работодателя по чл. 201 ал. 1 КТ и съдът е длъжен при
предявен иск по чл. 200 ал. 1 КТ да се произнесе по същото, когато е
своевременно въведено, какъвто е и процесния случай. В този смисъл е и
Решение № 111/23.07.2020 г. по гр.д. № 2694/2019 г. на ВКС, IV г.о.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 КТ работодателят не отговаря за
вреди от трудова злополука, ако пострадалият е причинил умишлено
увреждането. От това следва, че дори да е налице трудова злополука,
установена с административен акт, в правомощията на гражданския съд е да
установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на
работодателя, ако пострадалият сам е причинил умишлено увреждането.
Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 КСО, независимо че е
издадено въз основа на решение на административния съд, за признаване или
не на трудовата злополука е акт, с който компетентния държавен орган
признава или не наличието на определен факт, с правно значение-трудовата
злополука като осигурителен риск. Съдът намира за установено, че в случая
не е налице умишлено причиняване на процесното увреждане. Макар и по
делото да са налице данни за суицидно поведение на ищеца, то те засягат
период след претърпяването на трудовата злополука. Самоубийството
6
(suicidium) е акт, при който човек умишлено причинява собствената си смърт.
Умисъл у работника за причиняването на увреждането е налице, когато има
интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК -
увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал
настъпването на тези последици.
По кориците на делото липсват индикации в деня на настъпване на
злополуката ищецът да е имал намерение да се самоубие. Следователно, от
събраните в процеса писмени и гласни доказателства не се установява
пострадалият да е причинил умишлено увреждането, поради което и в
конкретния казус не може да намери приложение нормата на чл.201, ал.1 КТ,
изключваща отговорността на работодателя, а възражението на ответника в
този смисъл, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
6.По отношение на възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ отговорността на работодателя може да
се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Грубата небрежност се определя като липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Преценката за намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на
степента на каузалност на действията на пострадалия. Във всички случаи
намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на
увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл е и
най-актуалната практика на ВСК, изложена в Решение № 410/03.07.2025 г. по
гр.д. № 1686/2024 г. на ВКС, III г.о.
Не всяко поведение на пострадалия служител и не всяко пренебрегване
на съображения, свързани с безопасността при изпълнение на работата
обективира основанието на чл. 201, ал. 2 КТ. Определението за груба
небрежност е дадено по Решение № 510/30.11.2011 г. по гр.д. № 1923/2009 г.
на ВКС, ІV г.о. и Решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011г. на ВКС, ІV г.о. В
редица съдебни решения, част от които Решение № 348/2011 г. по гр.д. №
387/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 291/2012 г. по гр. д № 951/2011 г., ІV
г.о.; Решение № 62/2015 г. по гр.д. № 2798/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
252/2016 г. по гр.д. № 1364/2016 г. на ВКС, ІV г.о., са изяснени признаците,
които отличават грубата небрежност, а също и критериите за намаляване на
обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава
на чл. 201, ал. 2 КТ.
Груба небрежност и основание по чл. 201 ал. 2 КТ би имало, ако под
влияние на употребен алкохол служителят самонадеяно пренебрегва риск, за
който е инстуктиран, или ако опасността е била очевидна за всеки при
конкретните обстоятелства. Съдът намира за установено, че процесният
случай не е такъв. В хода на настоящото производство не са представени
писмени доказателства, удостоверяващи извършено медицинско изследване за
наличие на алкохол в кръвта при постъпване на ищеца в болничното заведение
на 03.08.2020 г. Не са представени и изследвания за алкохолно съдържание в
издишан от ищеца въздух. Налице е противоречие между свидетелските
7
показания на свидетеля, разпитан по искане на ответника, и приетата по
делото допълнителна съдебномедицинска експертиза. Свидетелят заяви, че на
03.08.2020 г. ищецът се е появил на работното място в нетрезво състояние и
вечерта преди това е консумирал голямо количество твърд алкохол. Съобразно
ескпертното заключение на вещото лице по последната единствено
съотношение на чернодробните показатели аспартатаминотрансфераза и
аланинаминотрансфераза от 1,5 до 2 към 1 или по-голямо дава сигурни
индикации, че повишените стойности са поради алкохолно чернодробно
заболяване и то когато това е в съчетание с повишена гама-глутамил
трансфераза, която в случая е в норма при постъпване. В случая вещото лице
приема, че повишените стойности на трансферразите се дължат на съчетание
от посочено в медицинската документация заболяване на черния дроб –
стеатоза, и травматични увреждания на мускулатурата, а не на употреба на
алкохол в деня на инцидента. Затова и не е налице пълно доказване
увреждането да е причинено вследствие проявена от страна на пострадалия
груба небрежност при и по повод осъществяваната от него трудова функция.
Ето защо, не намира приложение нормата на чл.201, ал.2 КТ,
установяваща предпоставките за намаляване отговорността на работодателя, а
възражението на ответника в този смисъл, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно.
II. По искането за присъждане на законна мораторна лихва:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът
се смята в забава от момента на настъпване на увреждането.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване,
по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ, съгласно която норма за
неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за
причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага
гражданският закон.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят,
дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на
увреждането, резултат от трудова злополука, поради което законна лихва
следва да се присъди от датата на настъпване на трудовата злополука
03.08.2020 г. до момента на окончателно заплащане на главницата.
Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане
за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на
настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането.
С оглед принципа на диспозитивното начало - законна лихва върху
имуществените вреди ще се присъди от датата на подаване на иска.
III. По разноските:
8
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК сторените от ищеца разноски се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а ищецът
заплаща сторените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
В случая ищецът е представляван по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв., като
съдът следва да определи възнаграждение на адвоката на ищеца. Посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Размерът подлежи на на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира размерът от 13000
лв. за относим на правната и фактическата сложност на делото, извършените
от процесуалния представител действия. Предвид уважената част от иска,
адвокатското възнаграждение което ще се присъди е - 8145,73 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 14 837 лева, от които 14 337
лева за адвокатско възнаграждение и 500 лева депозит за съдебна експертиза.
Предвид отхвърлената част от иска, разноските които ще се присъдят са в
размер на – 5540,21 лв.
В полза на ищеца от бюджета на съда са платени за експертизи – 1805
лв. Предвид уважената част от иска, сумата в размер на 1131,00 лв. трябва да
се заплати от страна на ответника. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на исковете – 5369,77 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..............., ЕИК: ............ със седалище и адрес на
управление: гр. ............. да заплати на Д. В. Д., с ЕГН: **********, на
основание чл. 200 КТ, сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
претърпяна на 03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането - 03.08.2020г. до окончателното заплащане на
главницата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 120 000 лева до
200 000 лева.
ОСЪЖДА „..............., ЕИК: ............ със седалище и адрес на
управление: гр. ............. да заплати на Д. В. Д., с ЕГН: **********, на
основание чл. 200 КТ, сумата от 14 244,46 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие на претърпяна на
03.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.12.2023г. до окончателното
заплащане на главницата.
9
ОСЪЖДА „..............., ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление:
гр. ............. да заплати на Еднолично Адвокатско дружество С. Д., чрез адвокат
С. Д. - адвокатска колегия Перник, възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗАдв. в размер на 8145,73 лв.
ОСЪЖДА „..............., ЕИК: ............ със седалище и адрес на управление:
гр. ............. да заплати на .........., съобразно уважената част от исковете,
разноски за експертизи в размер на 1131,00 лв. и държавна такса в размер на
5369,77 лв.
ОСЪЖДА Д. В. Д., с ЕГН: **********, да заплати на „..............., ЕИК:
............ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5540,21 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при ..........: _______________________
10